Брой 4                                                  

30 януари - 5 февруари 2009 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Красимира Филипова

 

Бившата директорка на плевенския театър "Иван Радоев" и настояща шефка на дирекция "Театър, вариететно и цирково изкуство" в Министерството на културата (МК) бе любезна специално за "BG Север" да разкаже какво се случва с българския театър в момента, къде е мястото на плевенския храм на Мелпомена в културния живот на страната, както и да осветли обществеността ще има ли опера в Плевен и докъде са стигнали разговорите между общината и МК.

 

Зрителят е нашият данъкоплатец,

той трябва да каже
какво ще гледа

 

Красимира Филипова е родена в Плевен. Завършва право в Софийския университет "Свети Климент Охридски", а след това и театрознание във ВИТИЗ "Кръстю Сарафов", където учи в класа на проф. Димитър Канушев. От 1979 до 1997 г. тя е драматург в плевенския театър "Иван Радоев", а след това става и негов директор. През 2000 г. печели конкурс и става шеф на Националния център за театър в Министерството на културата, който сега е преструктуриран в дирекция. Майка й, Саша Филипова, все още е действаща актриса.

Омъжена, с една дъщеря и внук на 5 г. Интервю на
 

Мая ПАСКОВА

- Г-жо Филипова, в началото на новата календарна година какви са обобщенията ви за състоянието на българския театър?

- Годината не започна добре за българския театър предвид ситуацията с газовата криза, но проблемът беше решен на съответните нива и вече всичко е нормално. Но 2008 г. завърши прекрасно за българския театър. В рамките на приходната част на Министерство на културата неговият принос е около 1/3 и той има около 5 милиона и половина приходи, което е много сериозна сума. Около 1 200 000 зрители са посетили салоните. Даже в края на миналата година с министър Данаилов направихме едно проучване в софийски театри дали т. нар. финансова криза се отразява на зрителския поток - не се отразява. Не съм сигурна обаче дали в извънстоличното пространство оттук насетне (говоря чисто психологически, тъй като и вие медиите непрекъснато повтаряте: кризата, кризата) хората няма да се уморят от това и да получат нежелание да ходят на театър. А не че няма да имат пари да платят един билет. Уверявам ви, че няма да позволим да се увеличат цените на билетите въпреки някои стагнации във финансово отношение, за да може човек да се чувства свободен поне да ходи на театър. Оттам насетне това е, което министърът иска - да се обърне внимание на нашите институти да не допускат зрителят им да се окаже с труден достъп до сценичните изкуства.

- А в музикалната ниша по същия начин ли стоят нещата?

- В музикалната ниша има едва 280 000 зрители, защото това е един по-друг тип изкуство - по-елитарно, не толкова демократично. Във всеки случай това е една много голяма разлика. Но и музикалните институти са по-малко - те са 18, а театрите са 43. Освен Софийската опера не съм чула за сериозни показатели в областта на оперното изкуство, но то е разбираемо. Това е едно скъпо изкуство.

- Със сградния фонд има ли проблеми?

- Старозагорската опера още не е построена, тя още битува заедно с театъра в една сграда. Ремонтът след изгарянето й се бави вече 5 години. Разгеле, след 18 години беше построена нова сграда на Русенския театър, защото преди това бяха в една безумна зала. Но още не са научили зрителите ритмично да посещават постановките. Те някак си се отучиха. И ако погледнете показателите на Русенския театър, ще видите, че въпреки огромна зала плюс камерна, той няма сериозни приходи, което говори, че любопитството на русенския зрител към новата сграда сякаш се изчерпа и че чисто маркетинговите показатели на театъра не са много читави. Става дума за навици, за стереотипи. Тия 20 години бяха доста сериозна пречка.

- Като плевенчанка и бивш директор на местния театър сигурно с особено внимание следите какво се случва тук?

- Директорът Илко Иларионов много добре се представи на конкурса, депозира много сериозна програма. По-скоро имаше едни негови лични страхове, които не можаха предния път да го ситуират окончателно в легитимността на титуляр. Но сега това се случи. Много сериозно се е представил и като правно-нормативни знания, и като намерения. Театърът е в своята 90-годишнина и мисля, че това по достойнство ще бъде отбелязано. Видях в репертоара "Януари" на Радичков, което е много добре. Разбира се, това е много тежък текст, но пък ще даде възможност на артистите да се сблъскат с него. Дай Боже и зрителите да проявят интерес. Виждам и идеята да се направи "Михал Мишкоед" на Сава Доброплодни, което е също много добро нещо. Работи се "Кабаре". Димо Дешев е майстор на този жанр и съм сигурна че текстът на Любо Пеевски е много интересен, а и в пространството на кафенето зрителят ще има алтернатива по друг начин да гледа театър, което е хубаво.

- В момента тече конкурсът на името на Иван Радоев за нова българска драматургия. Мислите ли, че имаме добри млади автори, които стоят добре на театрална сцена и не са ли пренебрегвани от режисьорите?

- Журито в лицето на Богдана Костуркова, Кремена Бабачева, и Любо Пеевски е много сериозно. Не знам дали ще изникнат някакви сериозни драматургични текстове, макар че ми направи впечатление, че и от шуменския конкурс, и оттук, наистина има добри творби, които после много трудно се появяват на българските сцени, а нашите режисьори даже и не ги четат много. Защото трябва да нямат никакви сетива, за да не разберат, че има текстове, които могат спокойно да влязат в репертоара на който и да е театър. Но тук подозирам и вината на директорите, които също не четат. Целият европейски театър работи с портфейл. Първо се прави репертоарът, после се поканват режисьорите. Директорът им казва: ела тук да поставиш тази пиеса, ако не щеш - довиждане. Рядко са режисьорите, които се канят и те могат сами да предложат текст. Репертоарните театри още не могат да се научат да работят с репертоарен портфейл, а правят всичко на парче.

- Ще може ли плевенският театър да вмести в репертоара си и постановките на бъдещата опера?

- От няколко години се говори за намеренията на общината да направи оперен театър. Изключително добра идея. В бездуховното ни време това е чудесно. Даже ние по едно време преди две години, незнайно защо, в Министерство на културата в една работна група нещо говорихме за възможностите - правно-нормативни, финансови и т. н. Очевидно е, че общината, бидейки изключително автономна, което е най-доброто нещо, може да си направи ако иска и 10 нови общински културни институти. Учудена съм, че се говори, че министерството било фактор дали ще има опера в Плевен, или не. Или институтът е общински, или е държавен. Сигурна съм в едно - че държавата няма да направи опера. Това аз мисля, познавайки идеите и бюджета на министерството.

- Театърът как се финансира?

- Парите за заплати са осигурени от бюджета на министерството. Оттам нататък има една точка в преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета, където е казано, че общинските съвети по места могат да финансират държавните институти на своите територии. Прави чест на Плевенска община, защото тя е от тези, които най-сериозно финансират своя театър. Когато аз бях директор, финансирането беше 50 на 50 - от 60 щатни бройки за 30 заплатите плащаше министерството, за останалите общината. Иди че се оправяй за дейност както щеш. По едно време общинското сдружение рече: я си давайте вие парите за заплати, а ние ще даваме според възможностите си и отношението си за дейност. Така че в момента театърът работи в абсолютно друг финансов контекст, отколкото навремето. Тази формула 50:50 изобщо я няма. Някои общини с много по-големи възможности от Плевенската не дават толкова пари, като например Пловдив. Въпрос на политика е и аз приветствам общината в Плевен, защото тя има сериозно отношение към този театър. Но, ако тя оттук насетне възнамерява оперен театър да прави, първият й проблем, според мен е, че тя няма къде да го ситуира.

- Защо? Преди закриването на Плевенска опера представленията й са били в театъра...

- Когато бях още драматург тук и операта се съвместяваше в тази сграда, тя идваше с готова продукция. Сега къде ще репетира този състав, сигурно двойно по-голям от театралната щатна бройка? Чух интервю с кмета Найден Зеленогорски по една национална телевизия, че операта една година щяла да бъде в театъра. А водил ли е разговор с министъра дали той е съгласен да съвмести хипотетичната общинска опера с държавния театър, който вече не е само драматичен, а и куклен? Друг е маркетингът за това, друг е ресурсът на представления и прочие. Тепърва в плановете на министъра има насоки да се повиши броят на спектаклите, да се масира публиката, да се играе по-активно, за да не си помисли зрителят, че сме се предали на кризата. Другият въпрос, разбира се, е финансовият ресурс. Тъй като познавам бюджетите на моите колеги от музикалната ниша, най-малката опера - Старозагорската, има бюджет 1 800 000 лв. а големите оперни филхармонични дружества, каквито са Варна, Бургас, Пловдив и Русе, имат между 2,4 млн. лв. и 2,8 млн. лв. Дори ако г-н Зеленогорски мисли да вземе държавната филхармония като общинска, ако министърът въобще се съгласи на такъв вариант, той на следващата година трябва да издейства парите за издръжката й, които са над 500 хиляди лева. Общината трябва да защити този бюджет в Министерство на финансите. Ще го разрешат ли оттам? Ще запази ли в новата структура филхармонията или ще остави оперен оркестър? Това са два различни стандарта. Защото, ако запази филхармоничния профил, трябва да отиде към оперно-филхармонично дружество, което е с онези милиони. Това са сериозни въпроси. Очевидно е, че министърът няма да каже не може. Но какво искат от министъра точно? Има по света практики, стандарти, всичко е ясно - толкова хор, толкова оркестър… Балет, зали, къде, що?... Солисти откъде. Няма какво да ги мислим и съчиняваме за най-консервативното изкуство. Сигурно има някаква идея. Това са моите много лични и персонални мнения за това упражнение. А иначе, сама по себе си в такова цветущо европейско място, каквото е Плевен, идеята е прекрасна.

- Това означава ли, че министерството не е готово да финансира 50:50 такъв проект?

- Кой е поставил такъв проект пред министерството? Аз не помня. Ние такова нещо не сме обсъждали в онази група преди две години. Как 50:50? Бюджетът за тази година е готов. Ако струва 1,8 млн. и министерството трябва да извади 900 хиляди, аз такива пари в структурата на бюджета, понеже го познавам детайлно, не съм видяла. Може и да са поискани, аз да не знам. Впрочем, не е лошо в определени моменти да се говори с нашите колеги от дирекция "Музика и танц". Може пък с тях да има кореспонденция, аз да не знам. Аз говоря за това, че ще се наруши програмата на театъра, ако тук влезе такава огромна институция като опера. 3-годишна програма е дал Илко Иларионов, как ще се съвмести в нея? Ами ако дойде директива всички театри да станат общински, тогава какво правим? Театърът ще го издържа ли общината, ще го изхвърли ли? Това ме притеснява мен лично. А иначе идеята е чудесна.

- Такава инвестиция разумна ли е според вас?

- Можеше през времето, докато се разсъждаваше, да се канят непрестанно оперни спектакли от други градове и това да бъде своеобразно проучване на зрителската аудитория. Ама сериозни спектакли и често. Някакви пари от тези, които се гласуват две години, да бяха се похарчили за това. Когато дойде готова постановка, може да се вмести в репертоара на театъра. Ако има регулярно оперни спектакли, ти правиш един вид социологическо проучване на зрителя. Винаги съм го казвала това и на моите колеги: ние забравяме едно основно нещо - зрителят е нашият данъкоплатец. И когато Европа говори за децентрализация, какво по-хубаво от това, че общината,чрез своето представителство в парламента решава, че нейният данъкоплатец иска опера. Това е т. нар. субсидиарност - субсидираният е "на една ръка разстояние" от субсидиращия. И аз съм дълбоко убедена, че щом има такова решение, общинският съвет знае, че неговият данъкоплатец, сиреч зрител, иска да има опера и поема отговорност да даде парите на този данъкоплатец, който е и зрител, за опера. Чудесно. Дайте да видим това така ли е!

И ние ще го видим сигурно във времето, ако кметът устои на тази своя идея. Която иначе приветствам, обаче има много въпросителни.

- Как виждате бъдещето на българската култура?

- Аз съм оптимист. Духовността е съхранявала нацията ни при сериозни перипетии. И сега тя ще е тази, която ще компенсира другите проблеми в държавата. Надявам се да доживея времето, когато културата ще е държавен приоритет.

- Занимавайки се ежедневно с изкуство, какво обичате да правите извън служебните си ангажименти?

- Никакво време нямам - дори в свободното си време пак на театър ходя, на някоя изложба или концерт. А всяка свободна минута от тези ангажименти посвещавам на четене. Това е моето най-любимо занимание. Но все не смогвам да изчета всичко онова, което съм си планирала.

- Това, че сте отраснала в творческо семейство ли ви повлия при избора на професия? Вие опитвали ли сте се да "режисирате" избора на дъщеря си, а сега и на нейния син?

- Сигурно. Както виждате, от начало се зарекох да се занимавам с друго, но то кръвта вода не става. Дъщеря ми и тя искаше да има други занимания, пък и тя е в театъра, както знаете. Внукът ми Юнис е твърде малък - в никакъв случай не бива да му се внушават посоки на предпочитания. Гледам, че обича да рисува, много е информиран, има мнение за спектаклите в театъра, впрочем изненадващо точни. Ама кой знае - животът е пълен с изненади...