Брой 3                                                  

23 - 29 януари 2009 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Андрей Романов

 

Бившият кмет на Плевен е пряк свидетел на промените, които настъпват в Кайлъка през годините. Като градоначалник и председател на комитета, сформиран специално за управление на парка, той и личности като ген. Иван Винаров поставят основите на съвременната визия на Кайлъка. С Андрей Романов разговаряме за историята и настоящето на гордостта на Плевен, както и за бъдещето на парка, заложено в Плана за управление на Кайлъка, чиято разработка бе представена преди дни.

 

Трябва да се намери

форма за финансиране

на Кайлъка

 

Андрей Романов е роден на 30 ноември 1926 г. в с. Славовица, Плевенска област. Основното си образование завършва в родното си село, гимназия в Плевен, а висше в София. След отбиване на военната си служба активно се включва в младежкото бригадирско движение и през 1949 г. вече е командир на бригада. След това работи в околийския и окръжния комитет на комсомола, а от 1956 г. - в структурите на градския комитет на Българската комунистическа партия в Плевен. Две години е бил председател на ТКЗС в родното си село.

През април 1967 г. е избран за секретар на ГК на БКП - Плевен, а четири години по-късно за кмет на града. На тази длъжност работи осем години. Периодът съвпада с изпълнението на мащабна строителна програма по случай 100-годишнината от освобождението на града от турско робство. Към стотиците паметници в памет на загиналите воини се прибавят нови знаци на признателност, най-значим и внушителен от които е Панорама "Плевенска епопея 1977/78 г."

Два мандата (8 г.) Андрей Романов е бил кмет на община Долна Митрополия. След пенсионирането си активно се занимава с краеведческа дейност.

Интервю на
Ралица ПЕТРОВА

- Г-н Романов, разкажете за Кайлъка такъв, какъвто го помните вие, преди да започне активната човешка намеса в него.

- Тази долина съществува от памтивека. В нея са живели траките. След тях са дошли римляните, а после и славяните. Но преди славяните, в 440 г. пр. н. е., минават хуните, които унищожават всичко. Това е принудило славяните да слязат от онзи район около язовирите и малко по-надолу и да се заселят над сегашния квартал "Мара Денчева". Там са водите - изворите Сарая, Балаклия и Чучура. Самото име "Кайлъка" е турско. Идва от "кая" - камък, и "лъка" - долина. А старославянското наименование е "Каменица", което значи каменна долина.

Като ученици в гимназията ходехме на походи из Кайлъка. От началото стигахме до Бригадирската поляна, а после чак до Среброструй. Там имаше много хубави карстови извори, извиращи от ската, с много чиста вода. Тогава си спомням, че пиехме вода от Барата, която беше бистра като сълза. Просто се разтоварвахме. Кайлъка беше много красива даденост, но имаше само един коларски път, който пресичаше барата на местата, където това е възможно. Иначе растителността беше буйна, не позволяваше да се ходи свободно. Имаше и много змии - пепелянки. По-късно ген. Винаров почти реши проблема, като по негово нареждане изсипаха един камион с таралежи.

- По-старите плевенчани знаят кой е "основателят" на парка. По-младите обаче не са и чували за ген. Иван Винаров. Вие като кмет на Плевен сте бил близък с него. Кога и как генералът е решил, че трябва да се използва тази природна даденост?

- На 30 ноември 1946 г. е учреден Комитет за Кайлъка. Негов почетен председател е ген. Винаров (всички от уважение му викахме бай Иван), а членове Атанас Николов, Иван Бояджиев, Иван Арабаджиев, Александър Бозергянов, Иван Бешев, Дончо Александров, Васил Табачкин, Д-р Врабевски, Асен Кантарждиев, като по-голямата част от тези хора са собственици на промишлени предприятия. Генералът след като заявил: трябва да направим един комитет да управляваме Кайлъка, защото природата ни го е дала, а ние сме го изоставили, извадил 300 000 лв. (сега 3 000 лв.), които били три негови заплати. Така всички, които имали възможност, дали и събрали почти 3 млн. лв.

Комитетът започва да се занимава с благоустрояването на Кайлъка. През пролетта на 1946 г. е направена първата копка на големия басейн. Целият ни клас тогава участваше в изкопа. А в дясно нагоре в ската залесявахме. Изобщо много доброволен труд е положен за внасяне на разнообразие, на допълване на това, което природата ни е дала. Две години по-късно, през 1948-а, по идея на ген. Винаров пещерата е превърната в уникален ресторант.

- Всичко ли изградено разруши наводнението през 1957/58 г.?

- Тогава падна проливен дъжд. Един огромен водосбор тръгна от Тученица, освен това има и падина откъм Бохот. Водата завлече всичко в Кайлъка, дойде и в Плевен. На мястото на бившето кино "Хр. Смирненски" имаше склад, пълен с бурета със сирене. Тези бурета водата завлече чак до Сър пазар (сегашния кооперативен пазар, бел. а.). И тогава, ето какво значи умен човек, който е ходил и видял много, ген. Винаров каза, че спасението е да се направи голям язовир. Така изграждането му започна през 1957-а, на следващата година "Големият язовир" и язовир "Тотлебенов вал" бяха готови. Това обаче не реши окончателно въпроса. По идея на генерала се направиха т. нар. ретензионни язовири, които нямат друга функция, освен да задържат водата при пороен дъжд. На този етап обаче те не могат да изпълнят ролята си, защото недобросъвестни шофьори са изкарвали там строителни отпадъци, вместо да ги извозят още 3 - 4 км в ямите на Тученица - там, където имаше кариери. И то, за да спечелят 1 - 2 лв. Можете да си представите колко им е акълът на тези хора.

- Не само положението на язовирите е такова. Не е ли престъпление вилата на ген. Винаров в Кайлъка да се изостави дотолкова, че да се превърне в жалка съборетина?

- Това, което беше вила на Иван Винаров, е била малка къщичка на общината. Генералът я замени за бащината си къща (до "Орион"). Нищо, че неговата например струваше 100 лв., а оная 1 лев. Много пъти сме ходели при него в Кайлъка на разговори - къщичката беше от две стаи и едно коридорче. В едната стая спеше, другата беше нещо като приемна, а коридорчето бе превърнато в кухня. Още приживе поиска да го погребем там. Сега обаче вилата е разрушена до безкрайност. Ходих миналата година, то е обрасло с тръни, дожаля ми. И аз бих го квалифицирал като престъпление. Не може едно създадено нещо да го ликвидираш ей тъй, да го ограбиш и да го отнесеш. Спомням си, когато навремето като младеж съм чел "Капиталът" на Маркс, този велик човек, който е обявен за личност на XIX век от цялата световна общественост, е казал: Всичко, което човекът до нас е създал, да го използваме критически, да го развиваме и усъвършенстваме. Никъде не казва да го разваляме.

А там може да се направи музей на Кайлъка - в едната стая да е миналото, а в другата - настоящето, с малък кът за ген. Иван Винаров. Това историята го иска.

- Все още ли сте привърженик на идеята за преместване на паметника на ген. Винаров?

- Още когато направихме паметника на ген. Иван Винаров, предвидихме той да бъде поставен в началото на Кайлъка. Символиката беше такава: с ръка той сочи към парка, а лицето му е обърнато към града, т. е. сякаш казва: граждани на Плевен, заповядайте в Кайлъка. Но се появиха едни, които нямат нищо общо с Кайлъка, и заявиха: не, той е велика личност и паметникът му ще бъде поставен в центъра на града. И така се озова пред синдикатите. После други решиха, че генералът е зловеща личност и го махнаха от там и сега паметникът му е скрит навътре в Кайлъка. Но един ден той трябва да се върне на полагащото му се място. Защото ние по-заслужил човек за град Плевен от него нямаме.

- Кое беше най-същественото, което се направи за Кайлъка, след като вие станахте председател на комитета през 1987 г.?

- Изградиха се и спортни площадки. Първоначално те бяха много примитивни - един бетон. През 1988 г. срещнах много голяма съпротива да разрушим площадката и да направим сегашните кортове. За да преодолея съпротивата, използвах една събота и неделя, бях намерил техника и изорахме бетона, натрошихме го и го изхвърлихме. Когато видяха какво е станало, започнаха да искат да ме разпитват, да ме ругаят, но ние бързо направихме кортовете и аз съм много доволен, че ги имаме.

Друго. Барата беше превърната в сметище, в мръсен порой, защото всички, които имаха обекти, си пускаха водата там. Някои бяха направили септични ями, но другите - директно изхвърляха в барата. Тогава направихме проект да продължим канализацията и изградихме 1 700 м. Успяхме да заставим предприятията да си заустят обектите вътре и да тръгне по-чиста вода. Най-страшното идваше от затвора - безумна мръсотия, тъй като те гледаха животни и вкарваха цялата смрад в едно каналче и после в барата.

- Има ли нещо, което плевенчани не знаят за своя парк?

- Има нещо, което по-младите не знаят, а по-старите сигурно вече са забравили, но то е много важно. По онова време на много места се дупчеше земята - търсеше се нефт, топла вода, лековита вода. Бяхме добри приятели с шефовете на геологопроучвателите в София. Когато поставих въпроса: дайте да направим в Кайлъка една сонда и от там ще изкараме топла вода, не вярвах, че нещо ще се получи. Този сондаж струва 340 000 лв., като Плевен не е дал нито един лев. Той е с дълбочина 2 250 м с воден стълб 634 м, а водата е с температура 64 градуса, бистра, без мирис. Има лековити свойства за различни кожни заболявания. Ние може би щяхме да направим нещо добро. Но когато информирах всички началници за идеята, която ми хрумна, ме овикаха, че искам да докарам в Кайлъка келявите хора на България.

Сондажът се намира на около 50 м от езерото с лодките, в ляво по пътя за лозята, не далеч от "Пещерата". Сега е затрупан със строителни отпадъци и пръст. Но може би никой, освен мен, не знае точно къде е. И утре, ако ме блъсне тролей, няма да могат да го намерят. Затова казах на няколко души: "Ето тук, до това дърво. Помнете, ако ме няма мен, защото там са затрупани много пари". Трябва да се види дали сега е "живо" всичко това, защото в анализа пише, че водата е агресивна към метала и може той вече да е разяден.

- Преди дни се направи първото обсъждане на Плана за управление на Кайлъка. Какви са вашите предложения?

- На първо място да се завърши канализацията - да се заустят в нея отпадъците на всички обекти - търговски, хотели, вили. Да се възстановят ретензионните язовири, които да задържат водата от интензивните при поройни дъждове, за да не се допуска наводняването на ниската част на парка. Много важно е да се вмени дълг на собствениците на вили и други обекти да поддържат прилежащите им райони за тяхна сметка. Смятам, че е добре да се проучи и установи какво е сега състоянието на дълбокия сондаж и топлата вода. Споменах вече и за изграждане на музей на ген. Винаров. Мисля още, че трябва да се предприемат спешни мерки за прекратяване на дейността на кариерите на циментовия завод, а огромният изкоп да се рекултивира. Добре би било вече тази рана в Кайлъка да заздравее.

- Смятате ли, че Бохотската гора, която в последно време има печална слава, трябва да бъде включена в този план?

- Още през 1965 г. е разработен цялостен план на парка, в който е включена и Бохотската гора с 8 700 дка. Няколко пъти съм нощувал там и съм се събуждал сутрин от песента на славеите. Трудно е да си го представите, ако не сте слушали този концерт - на стотици, а може би и хиляди чуруликащи птички в ранната утрин. Но тази песен на славеите е придружена и с чуруликането на прилепите. Там, под Бохотската гора, в каньона, е пълно с прилепи, които излизат нощно време. И когато рано сутрин съчетаят "песните" си, става нещо феерично.

Хубавата природа освобождава духа, както музиката сърцето. Сред природата се мисли по-правилно, по-творчески. Когато ми подаваха материал, за да изготвя доклад за сесия, ми беше нужно време и спокойствие. По тази причина два пъти ми се е налагало да преспивам там. За съжаление Бохотската гора вече не е такава. И може би трябва да й се обърне внимание в Плана за управление на Кайлъка.

- Мислите ли, че ще се получи сблъсък на интереси по време на реализирането на плана - все пак в парка има и държавна, и общинска, и частна собственост?

- Трябва да се намери законова форма, за да се осигуряват средства за издръжката на Кайлъка. Паркът е държавна собственост и се управлява от областната администрация. Има и общинска собственост, но по-малко. Сега от общината казват: изцяло ни го прехвърлете и ще осигурим средства. Злите езици обаче пуснаха слух, че общината, ако го завладее, ще го продаде на парчета, защото няма пари. Така един декар - два и ще има ограждане като по времето на феодализма. То и сега има, но не чак толкова.

- Как сега, според вас, се развива Плевен? От какво има нужда градът?

- Сега Плевен не се развива добре. И не е правилно да се каже, че се развива, защото процесите са с обратен знак. Първо икономиката ни умря. Нашият завод "Вапцаров" навремето в края на 60-те и началото на 70-те години получи едно много интересно развитие и в мощност, и в качество и произвеждаше продукция, която тогавашната развита ФРГ купуваше като топъл хляб. Правихме и леене чрез противоналягане на световно ниво. Американците имат 7 - 8 такива заводи с наш лиценз, а ние имаме един "Илинден", който също е купен от американци.

Какво се получи в земеделието? Имахме страхотен животновъден комплекс с високопродуктивни млечни животни, купувани от Белгия, Дания, Канада, по 2 000 долара юница заплодена. И създадохме страхотен потенциал. Но вече комплексът го няма. Имаше мощен машинотракторен парк, създадохме милиоративен фонд за чудо и приказ. Достигнахме на едни опити 1 550 кг от дка зърно царевица - това е чудо нечувано, а на големите площи ще отиде на 1 200, което е нормално. Електрокарният завод вместо да се развива, го закриха. А произвеждахме по 810 броя на месец. Болезнено и мъчително е, че онова, което се постигна, вместо критически да се използва и развива, бе ликвидирано.

Второ - хиляди млади хора не са в България. Т. е. Майка България ще си даде чедата на други държави. Съществувала е 1 300 - 1 400 години, а ще се загубим. Защото само в Чикаго живеят 85 хиляди българи, като там има и много плевенчани. Това е другата страна на въпроса - че си губим сивото вещество. Обучаваме много студенти. Един студент струва на майка си и баща си, да речем, хиляда лева на година (говоря произволно), а на държавата - 3 000. И този готов човек отива да работи някъде.

- Вие сте в ръководството на Движението на ветераните в БСП. Защо си направихте своя организация? Тя някаква алтернатива на младите в партията ли е?

- Една част от ветераните са много отчаяни, защото са им малки пенсиите, не им достига нищо. Този, който има внуци, му се иска по някакъв повод да им даде нещо, а не може. И просто казва: да става каквото ще. А сега, като почнахме разговори по тези въпроси, че и ние сме дали нещо на света, били сме полезни, тези хора разбират, че са били нужни на някого. Няма други съображения.

Съображението е това - възрастният човек да не бъде захвърлен, да не бъде изоставен. А като го ангажираш, започва да мисли, да дава предложения. Започва да живее, да се чувства полезен. Това е.