Брой 1                                                  

9 - 15 януари 2009 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Румен Петков

 

Плевенският народен представител сподели специално за читателите на "BG Север", че за него 2008-а е била много тежка година. Според депутата БСП като част от управляващата коалиция е изпълнила основните си ангажименти.

 

БСП ще спечели изборите,

ако спре да се самобичува

 

Румен Петков е роден на 23 юни 1961 г. в Плевен. Завършил е математическата гимназия "Гео Милев" в родния си град и Пловдивския университет. Специализирал мениджмънт.

Бил е председател на ОбС на БСП в Плевен. Кмет на общината 1995 - 1999 г. Депутат в 39 и 40 Народно събрание. Министър на вътрешните работи 2005 - 2008 г. Член на изпълнителното бюро на националния съвет на БСП.

Женен, с двама сина.

Интервю на Иван ДАЧЕВ

- Г-н Петков, всеки страничен наблюдател би казал, че 2008-а бе много трудна за вас. Само вие обаче знаете кои са били най-тежките ви моменти. Ще ги споделите ли?

- Тези моменти не бяха един и два. Сред най-тежките безспорно беше раздялата с най-близки приятели като Йовко Йовков и Митко Калчев. Казвам много близки, защото с тях сме преживели тежките години в местните органи на самоуправление (двамата бяха кметове съответно на Севлиево и Русе, когато Румен Петков бе градоначалник на Плевен - б. а.), освен това направихме много за спорта на България, за мотокроса. В служебен и в общополитически план оттеглянето ми като министър на вътрешните работи беспорно бе най-драматичното събитие за мен. Не само защото сам съм решил, а защото съм осъзнал необходимостта да освободя от агресиране една система, за която съм направил много. Но може би най-тежкото е това, което съм видял в очите на децата си и на родителите си. Това нещо не може да се описва и не го пожелавам на никого, включително и на тези, които съзнателно участваха в този доста гнусен сценарий.

- От днешна гледна точка не мислите ли, че прибързахте с оставката? Оказа се, че всички обвинения срещу вас, които я предизвикаха, са кьорфишеци?

- Много от колегите, с които работихме заедно, са на същото мнение. Аз не мисля така. Дори ако не беше вотът на недоверие, може би щях да си отида десетина дни по-рано. Защото системата на МВР е много чувствителна, тя се нуждае от спокойствие, а поради омразата си към мен няколко човека създадоха прекалено голям шум около тази система, а навярно и в нея. Пак казвам - дадох за тези не много на брой месеци и години прекалено много, за да си позволя аз да съм причината системата да бъде агресирана. Твърдя, че навсякъде, където съм работел, съм бил коректен - и с организациите, в които съм бил, и с хората, с които съм работил. И нямам пре- и продаден приятел и кауза.

- Не мислите ли, че вашата оставка по-скоро навреди на МВР, тъй като след напускането ви системата се разтресе и кадрово - последваха и други оставки на ключови фигури, започна брожение сред служителите - "пушене", "пиене на вода" и т. н...

- Щастлив съм, че тези хора, с които аз работих, намериха много добра реализация, бяха оценени по достойнство. Заместник-кмет на Варна стана ген. Веселин Петров - безспорно един от най-добрите полицаи на България през последните две десетилетия, Валентин Петров и Иван Йовчев също намериха много солидна реализация. Съветникът ми Стоян Ризов, срещу когото също се изсипаха много хули в общественото пространство, получи посланическо назначение. Това в някаква степен е и оценка за хората, които съм подбирал да работя с тях. Много е лесно да се правят такива изводи, но според мен времето ще покаже кое е било правилно и кое не. Днес това същото време е натоварено пак с прекалено много емоция и не бих искал да участвам в коментара на тези събития по много причини - мисля, че за читателите те са ясни.

- Все пак нормално ли е полицаи, и то толкова масово, да протестират по такъв начин?

- В Унгария в момента впрочем текат същите процеси и там не се възприема като ненормално, но за нас, разбира се, това е новост. Прави много неприятно впечатление, че това в голяма степен обосновано недоволство се подклажда и от странични, външни фактори, и то по не най-коректен начин. Но това изглежда са обективни процеси, които трябва да бъдат изживяни. Със сигурност за системата през последните 5 - 6 години беше направено много. Генерално е обновен автопаркът, започна изграждането на системата за видеонаблюдение - във Варна практически приключи, в София първите три етапа са приключили, в Луковит се изгради една част от тази система с изключителното съдействие на местните органи на самоуправление. Започна превъоръжаване - технически всъщност Гранична полиция е много добре превъоръжена и преоборудвана. В края на 2007 г. служителите получиха 720 лева допълнително възнаграждение. През същата година заплатите им бяха увеличени два пъти, и то с по-голям процент в сравнение с възнагражденията на служителите в останалата администрация. Знам, че тези пари не са им напълнили хладилниците, но нашата цел беше да им се покаже тогава уважение от страна на държавата, да им се покаже отношение, това, че техният труд се цени и се уважава от държавните институции, а се обича и от хората в немалка степен. Въпреки всички опити за внушения, според мен полицията и днес е една от държавните институции, която се ползва с най-висока степен на доверие.

- А какво според вас трябва да се направи оттук нататък, за да спрат тези протести и да се успокоят служителите на МВР? Държавата има ли достатъчно ресурс, за да удовлетвори техните искания?

- Аз не бих се наел да давам рецепти, защото съм бил и свидетел, и потърпевш на много рецептурници, с които е било замеряно МВР, една част от които абсолютно неадекватни. Достатъчно е трудно на сегашното ръководство, за да има баячки. Желая му от сърце успех. На министър Миков му е много трудно без съмнение и той се нуждае от помощ, разбиране и спокойствие. Сигурно и от съвети, но не чрез медиите.

- А какво стана с Международния институт за сигурност и сътрудничество (МИСС), който бе учреден по ваша инициатива?

- Институтът бе учреден на 15 октомври 2008 г. и е вписан в регистрите на Софийски градски съд като юридическо лице с нестопанска цел. За краткото време на своето съществуване МИСС проведе няколко доста мащабни инициативи. Съвместно с Националната комисия за борба с трафика на хора с председател вицепремиера Даниел Вълчев, Центъра за изследване на демокрацията и общините Пловдив и Благоевград проведохме цикъл от кръгли маси и отворени дискусионни форуми по проблематиката "Трафик на хора" в периода 17 - 25 ноември. В мероприятията участваха представители на правозащитни институции, на местната власт, на международни, неправителствени и граждански организации. Подчертана бе необходимостта от създаването на официални процедури за идентифициране, защита и подпомагане на жертви на трафик. Изводите са, че е налице остра необходимост от законодателни промени.

На 3 декември в София проведохме работен семинар в три сесии на тема "Съвременни практики и комуникации в сигурността и отбраната". Семинарът бе изключително полезен и във връзка с изпълнението на част от ангажиментите на България за присъединяването й към Шенгенското пространство.

- Доколкото знам имахте мероприятие и извън страната, в Унгария.

- Да, от 16 до 18 декември заедно с изпълнителния директор на МИСС Камен Пенков бяхме в Будапеща, където се проведе кръгла маса на тема "Трафик на хора, нелегална миграция”. Присъствието от унгарска страна бе на изключително високо ниво - учредителят на МИСС Шандор Пинтер, министър на вътрешните работи на Унгария в периода 1993 - 1999 г., действащи ръководни личности на полицията и правосъдното министерство, генерали и известни учени. Това е доказателство за авторитета, който вече има нашият институт.

- През 2008-а бяхте подложен освен на критики от политически опоненти, и на т. нар. "приятелски огън". Защо го правят според вас тези няколко ваши съпартиици, най-вече Татяна Дончева и Цветко Цветков?

- С тези имена в общи линии се изчерпва списъкът. За двамата знам защо го правят, и на двамата мотивите са абсолютно нечистоплътни и по никой начин принципни.

- В общополитически план успешна ли беше годината за България според вас?

- Много трудна. По-неуспешна от 2007-а, от 2006-а, много трудна. На фона на вътрешните политически сблъсъци и изкуствени напрежения, на фона на една външна (грубо казано, но не невярно) агресивност на някои страни членки на ЕС, за да могат чрез атаки срещу нас да намират решения на вътрешните си проблеми. Една година, в която на мен ми се наложи да проумея, че за съжаление в България лъжата, клеветата, обидата имат много по-висока степен на чуваемост от истината. А това е страшно за обществото - не го казвам толкова като потърпевш, а като държавник, като гражданин, като родител. Аз гледах с месеци как в общи линии пет човека, тичайки от медия в медия, лъжейки най-безскрупулно и арогантно, съумяват да създават обществени нагласи, които не са продиктувани от нищо произтичащо от действителността. За това трябва да се замислим всички, в това число и медиите.

- Все пак според вас имаше ли пропуски и слабости в управлението на тройната коалиция?

- Сигурно е имало. Една от слабостите ни е, че съумяваме много убедително да се замеряме с неверни твърдения пред Брюксел. Ние обясняваме на Брюксел как България е най-корумпираната държава и после се чудим защо те ни питат така ли е. Това според мен се крие донякъде в нашия манталитет. Сигурно е имало и не най-обосновани управленски решения, но като цяло мисля, че управленската политика отговори на три неща. Първо на поетите от БСП предизборни ангажименти. Ние сме първата политическа партия от 1990 г. насам, която е изпълнила обещания ръст на доходите, на чуждестранните инвестиции, които далеч надхвърлиха 20 милиарда от началото на мандата. Налице е чувствителен икономически растеж, ръст в секторите строителство, туризъм, лека промишленост, машиностроене. Но мен не ме въодушевява фактът, че като нация, като народ не съумяваме да се зарадваме нито на малкото, нито на голямото, което сме постигнали.

- Може ли да се каже, че сегашното правителство с участието на БСП в него е един коалиционен партньор на предишното? И затова може би в обществото не можа да се почувства рязка промяна, а в същото време всички упреци в момента се прехвърлят на БСП?

- Сигурно всяка една от партиите в това правителство търпи щети от участието си в него. Но ако се върнем три години и няколко месеца назад, трябва да си признаем честно, че друго отговорно решение за България нямаше. Второ, тази коалиция изпълни мисията си - пълноправно членство на страната в ЕС. Негативите без съмнение в най-голяма степен се носят от БСП и сме свидетели на една необуздана, яростна, груба агресия срещу един от коалиционните партньори, и то по абсолютно измислени поводи и твърдения. Налице е и доста груба агресия срещу третия партньор. Логично е в тази ситуация да се насади в обществото повече негативизъм от "нормално заслужения" от коалицията. Пак казвам - сигурно са допускани грешки, но с абсолютна сигурност много от ангажиментите са изпълнени и в немалка степен животът на българския гражданин се е подобрил. Разбира се, не с темповете, с които ни се иска, но така или иначе ние този факт не желаем да го видим.

- Остават няколко месеца до изборите. Какви ще бъдат акцентите в работата на тройната коалиция до края на мандата и по-специално на БСП?

- Мисля, че месеците, които остават, ще покажат на първо място различията между трите партии, защото всяка една от тях ще търси своята идентификация и място под слънцето. Аз се надявам, че всяка една от трите партии ще надскочи тесногръдието, стремежа за политическо самоцелно самодоказване, въпреки щетите, които понесоха. Но така или иначе периодът ще бъде период на самоидентификация и на търсене на максимално електорално пространство. Сигурно ще има общи акценти - на първо място финансовата стабилност. За трите партии мога да гарантирам, че никоя от тях не би подложила под въпрос финансовата стабилност. За БСП остава приоритет и социалният вектор - ръстът на доходите, независимо от мащабите и обхвата на кризата, гаранциите за здравеопазването и много смели стъпки в сферата на образованието. Не на последно място трябва да кажа, че културата и културната идентичност на българската нация също са сред нашите приоритети. Впрочем това е най-плодотворният период за българската култура и за нашите историци. Не само защото направиха големи открития, а защото това беше период на съзидание и на инвестиции, и то по различни линии - и по линия на президентската институция, и на правителството, на Министерството на културата, на отделни общини. Смятам, че тези от партиите, които не съумеят да оценят и да формулират ясно цялостната проблематика на националната сигурност, според мен няма да отговорят на обществените потребности. Много е трудно днес да бъдат формулирани очакванията на обществото в тази посока, защото те са от "пушенето" и смяната на обувките пред МВР до гаранциите, че река Дунав няма да ни залее през април. Целият този комплект трябва да бъде артикулиран пред обществото и да се кажат възможните решения.

- Виждате ли БСП в следващото правителство и естествено тук е подвъпросът, който вълнува цялото общество - възможна ли е коалиция с ГЕРБ?

- Според мен само БСП може да се спре от участие в следващото управление, и то без ГЕРБ. Ако като партия преодолеем три неща - самооклеветяването, самонагнетяването и самобичуването - включително и пред външни фактори, аз твърдя, че БСП ще спечели изборите. По две причини - първо ние сме стабилна политическа партия, която е преживяла не една и две кризи, не един и два удара. Второ - ГЕРБ търпи срив след срив. Тази партия показа невъзможност да води нормален диалог с който и да е от партньорите си. С ВМРО се разведоха не достатъчно шумно поради коалиционната култура и личния опит на лидера на войводите Красимир Каракачанов. С "Атака" си бият шамари, без някой да разбере защо - очевидно въпросът за побоя в ГЕРБ е принципен и е начин на съществуване. Това отблъсква хората, или поне отблъсква трезво мислещата част от хората. Тези провали - в Пловдив от спечелени избори да бъдат изритани от властта, и то поради некадърност, скандалите в крайморски градове - това показва невъзможност да се води диалог. Т. е. в политическа партия ГЕРБ има един принцип - ние се събрахме и аз реших. Това е принцип, който е от началото на 80-те, подчертавам - не края, а началото на 80-те години на миналия век. И все повече български граждани го разбират и затова според мен времето, което има пред ГЕРБ, ще им позволи да се самопровалят. Но аз по принцип съм амбициозен човек, аз искам ние да спечелим изборите, а не да ги вземем, защото те са се самопровалили. Затова според мен ние освен изброените неща трябва да покажем способността си да гарантираме стабилност и сигурност.

- Но дори и да спечели БСП изборите - надявам се и вие няма да говорите за абсолютно мнозинство, във всички случаи и бъдещото правителство ще е коалиционно.

- Според мен в бъдещите две - три десетилетия за абсолютни мнозинства не е сериозно да се говори. Нещо повече - усетът и опитът ми ме карат да твърдя, че дори съвсем случайно някой да се сдобие с парламентарно мнозинство, той не би следвало да се опира само на него. И ние, и СДС сме много ярки примери в това отношение. Ако ние бяхме разширили правителството през 1995-а, днес България щеше да е съвършено друга. Ние не го направихме - дали поради високомерие, дали поради липса на опит, дали поради стремеж към максимална ефективност - това е друг въпрос, но не го направихме. Днес същата партия БСП показа, че е способна на един диалог, който е подчинен на интересите на обществото и държавата. Така че всеки съзрява с времето, убеден съм и избирателите. БСП показа, че може да формира и да участва в коалиции, които са печеливши от гледна точка на обществото. Аз нямам съмнение, че БСП ще го направи отново.