Брой 50                                                  

19 декември 2008 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Спас Панчев

 

Зам.-министърът на отбраната наскоро бе в Плевен за тържествата, посветени на Освобождението на града. Той бе любезен да отдели половин час на "BG Север" и да отговори на въпросите, касаещи Българската армия и оглавявания от него Земеделски съюз "Александър Стамболийски".

 

Военните няма да “пушат”,

проблемите им се решават

 

Спас Панчев е роден на 8 февруари 1950 г. в с. Илия, Кюстендилско.

Завършил е ВХТИ - София, специалност инженер-химик. Има икономическа преквалификация "Маркетинг и мениджмънт на външноикономическите връзки". Бил е директор на Търговско-икономическата служба към посолството на България в Багдад, директор във ВТО “Техноимпортекспорт”, началник управление в Комитета по туризма към Министерски съвет, генерален директор на “Техноимпекс”, председател на борда на директорите на “Аркус” АД - Лясковец. От септември 2005 г. е заместник-министър на отбраната.

Заема редица обществени длъжности: председател на партия Земеделски съюз "Александър Стамболийски", председател на Съюза на българските филателисти, паст президент на Ротари клуб “Тангра” - София, президент на фондация “Семейство и дрога”, член на Дисциплинарната комисия на БФС и др.

Интервю на Иван ДАЧЕВ

- Г-н Панчев, нека започнем това интервю със състоянието на Българската армия в момента.

- Както е известно, Българската армия от 1 януари 2008 г. е изцяло професионализирана. Това според мен е едно добро решение на парламента. Само съжалявам за младите, защото аз като човек, който е ходил войник, знам, че младежът възмъжава в казармата. Но времената се промениха, на България не й е нужна голяма армия, в близко бъдеще не се очаква военен конфликт у нас и мисля, че идеята да имаме професионално подготвени хора и да се прави икономия на средства за модернизация на БА, е добра. От 2004 г. сме уважаван член на НАТО, защото имаме добър опит и добри военнослужещи. Макар и малка държава, ние даваме нашия принос в мисиите, които Алиансът организира по света. Освен това като станахме членове на Европейския съюз активно участваме и в мисиите на ЕС. БА се модернизира, изпълняват се много проекти. За съжаление трите големи модернизационни проекта, които изискват много средства - новите многоцелеви изтребители, корветите и комуникационно-информационната система, не са започнали все още, защото няма средства за тях. Предвиждаме тяхната реализация да започне през 2011 г. Хубаво е, че през Министерски съвет мина Законът за отбраната - един закон, който за мен удовлетворява военнослужещите, тъй като социалният пакет дава много добри възможности като заплати, допълнителни възнаграждения, възможности за почивка и отдих, за спорт - както за военнослужещите, така и за техните семейства. Регламентирани са условията за участия в мисии. Най-доброто е, че заплатите на военните сега значително скочиха, а това беше огромен проблем - не можеш с 390 - 400 лева да търсиш младеж, който да е кадрови войник, да е далече от семейството си, да изпълнява 24 часа задачи, без да получава нормално възнаграждение.

- Значи няма опасност военните да започнат да "пушат" по градинките?

- Военните бяха поставени в неравностойно положение спрямо колегите им в другите министерства и ведомства. С това решение обаче считам, че недостигът на близо 2 000 военнослужещи в БА през първото полугодие на следващата година ще бъде запълнен и ние ще имаме една комплектована армия от хора, които искат да са отдадени на работата, а не ние да ги търсим. Това ще бъде една гаранция за развитие, още повече, че в новия закон специално внимание сме отделили и на кадровото израстване на военнослужещите. И ако на шега казваме, че няма да ходят да "пушат" в градинките, искам да кажа, че според мен е редно и полицаите да получават такива възнаграждения, че те спокойно да изпълняват своите задължения, да не се притесняват за утрешния ден, за себе си, за семействата си. И аз вярвам, че пари в бюджета ще се намерят и няма да се стигне до това политиците да използват полицията или армията за свои нужди.

- Един от големите проблеми при военните винаги е бил жилищният, поне доскоро, докато ги местеха от гарнизон в гарнизон. Ще бъде ли решен той?

- Наистина това е голям проблем. Още предишният министър Веселин Близнаков започна да работи по него, като стартира замени на имоти на министерството срещу апартаменти с желанието да има за всеки военослужещ жилище. За съжаление не всички заменки се оказаха сполучливи. Сега ми се струва, че е намерен по-правилният подход - ние предоставяме терени срещу строителство. Там ще бъдем обезщетявани с апартаменти, освен това министерството използва част от бюджетните си средства за строеж на жилища и мисля, че в следващите години този въпрос ще бъде решен. В закона е казано, че военнослужещ, който служи 15 години, може да си закупи апартамента по цената, по която е построен, което също е привлекателна атракция за военните.

- Споменахте, че вероятно ще бъдат запълнени още следващата година щатовете за кадрови войници. Какъв ще бъде численият състав на БА?

- Армията ще бъде между 32 и 33 хиляди. Аз го намирам за един нормален числен състав и това отговаря на средната численост на глава от населението в Европа. Защото ние ненужно поддържахме армия, която беше на 3 - 4-то място в Европа по брой на военослужещите на глава от населението.

- А вашата оценка каква е - може ли да се каже, че БА вече напълно е достигнала стандартите на НАТО, имайки предвид останалите участнички? Има ли къде още да ги догонваме?

- Разбира се, че България не е стигнала стандартите на НАТО, но нашето желание като ръководство е това да стане час по-скоро. Ние изпълняваме цели на Алианса и сме ги разположили във времето. В момента работим по План 2015 и се стремим ежегодно да изпълняваме това, което НАТО е поставило като задача и което очаква от нас. Разбира се, за да бъде изпълнено то на 100% не е нужна само една професионално подготвена армия и един попълнен числен състав. Затова са необходими значителни средства за модернизация, за закупуване на нова техника, комуникационни системи, за да може те да бъдат съвместими с това, което натовските държави ползват. Не трябва да забравяме, че основно материалната база, въоръжението и техниката са руски, което не казвам, че е лошо, но не е съвместимо с натовските страни. И ние за да бъдем в крак с времето или се стремим да закупим нова техника, или модернизираме руската с участието на западни фирми. В момента предстои ремонт на хеликоптери МИ 24 - един от най-добрите бойни хеликоптери в света. България има 12 машини, които предвиждаме да модернизираме с руските производители и заедно с американски и европейски водещи фирми в електрониката, за да ги направим съвместими. Най-вече защото ние нямаме средства да закупим нови. С парите за закупуване на само един нов хеликоптер, който струва 60 млн. евро, ние можем да отремонтираме и да модернизираме наличните и да бъдем желан партньор в НАТО с такава техника. Тя е перфектна и е доказала своите качества.

Всички оценки, които натовски структури правят в България, са добри и отчитат стремежа ни час по-скоро армията ни да бъде сертифицирана като натовска. Това говори за отговорността на нашето министерство към развитието на въоръжените сили и изпълнението на ангажиментите, които НАТО поставя пред нас, а именно - 8% от личния състав на сухопътните войски да е на мисии и 40 на сто от военните да са подготвени за мисии. Разбира се процесът е дълъг и изисква още време, за да бъде приключен напълно.

- Световната криза, която неминуемо ще засегне и България, ще се отрази ли по някакъв начин и на БА?

- Ние се надяваме, че кризата няма да повлияе на БА, макар че повечето от нашите все още неприватизирани фирми са свързани с армията и с производство за нея. "Терем" като холдингова структура, пряко подчинена на министъра на отбраната, има осем завода, в които работят няколко хиляди души, и ако има някакъв проблем, то той би бил там, където има производство. На мен ми се иска да вярвам, тъй като там в момента за износ не се работи много, че ще успеем да захраним работещите в системата, още повече, че започна преструктуриране. Две от фирмите - "Летец" в София и "Георги Бенковски" в Пловдив, имат вече партньорство с частни фирми, има нови мажоритарни собственици на акции. Считаме, че привличайки частни капитали в държавната структура "Терем", ще успеем да преодолеем тази криза, за която основателно хората се тревожат, тъй като тя несъмнено ще окаже влияние на България.

- Има ли все още много складове с боеприпаси като тези в Челопечене, които да крият някаква опасност?

- България има боеприпаси, които са остарели и ненужни. За съжаление процесът на утилизация не можа да стартира навреме поради липса на средства или поради пропуски. За съжаление се случи и нещастието в Челопечене, но за радост без човешки жертви - не е известен такъв случай в света при толкова мощен взрив да няма поне драскотина по някой човек. В България все още има доста складове, в които в момента се съхраняват около 45 хил. тона боеприпаси с изтекъл срок на годност. В следващите пет години очакваме на още 25 - 30 хил. тона да им изтече годността и те ще бъдат освободени също за утилизация. Правителството подкрепи молбата на Министерството на отбраната и задели 30 млн. лева за стартиране на процеса. В момента 17 фирми са предложили свои оферти и аз се надявам, че до края на декември - началото на януари ще се знаят фирмите, които ще утилизират първите количества боеприпаси в рамките на осигурените от бюджета средства. Веднъж стартира ли този процес, съм убеден, че после ще бъде по-лесно и ще завърши в следващите три - четири години.

- Един въпрос, който е много чувствителен за обществото и с който същевременно някои политици спекулират - участието на български военни в мисии. Какви са плановете на министерството в това отношение?

- България е част от една колективна сигурност, от НАТО, от ЕС и не може да живее сама за себе си, без да се съобразява с това, което светът иска - и борбата с тероризма, и борбата за мир, и идеята там, където има военни конфликти да се помага да бъдат решавани. С приемането ни в НАТО и в ЕС ние сме поели конкретни ангажименти като държава и трябва да даваме нашия принос. Аз ви казах - 8% от сухопътната армия трябва да участва в мисии. Ние все още не сме постигнали този процент по различни причини - недостатъчно техника и оборудване, недостатъчно военни с необходимата подготовка по английски език и т. н. - всичко е важно в една мисия. Сигурно някои хора предпочитат българи да не ходят в чужбина и да не участват в мисии, но това е наш ангажимент и ние сме длъжни да го изпълняваме. За нашето участие в Ирак, в Афганистан, в Косово, в Босна и Херцеговина, в Чад ние получаваме отлични оценки. Имаме подготвени и дисциплинирани военнослужещи и сме доволни, че на нас се разчита. Участието ни - и това сигурно народът го е забелязал, се изразява най-вече в обучение и подготовка на местни кадри, в поддръжка. Нямаме изпратени подразделения за реални бойни действия. Макар че всяка мисия все пак е военна, има определени изисквания и всеки, който е изпратен, знае, че това не е детска игра.

- Последен въпрос за армията - какви са перспективите за военновъздушното училище в Долна Митрополия?

- България винаги е била водеща във военното обучение. Ние имаме традиции, имаме перфектни военни училища, военна академия. Разбира се потребностите на една 32 - 33-хилядна армия от офицери и висшисти вече не са такива, каквито бяха преди, нормално е да има съкращаване. Но същевременно искам да подкрепя плевенските депутати, които правят всичко възможно да запазят училището в Долна Митрополия. Първо, защото във военните училища има традиция, второ - има добре подготвени кадри, и трето - тези училища могат да подготвят не само военни, а и цивилни. В целия свят дават много висока оценка на нашите пилоти. Няма подготвен в Долна Митрополия летец, който да се е изложил някъде, да не е свършил работа. И ако има някакъв проблем с пилотите, то е, че действително са подготвени много добре, частните фирми знаят това и им дават значително по-високи заплати от тези, които армията може да им осигури. Имаме текучество на пилоти и се опасявам, че ще дойде ден, в който в армията няма да имаме авиатори. А обучението на един пилот струва минимум 1 млн. долара годишно. Запазвайки възможността да обучаваме дори и малък брой летци, можем да компенсираме с обучение на чуждестранни студенти за военната и за гражданската авиация. Мисля, че училището в Д. Митрополия може да продължи да работи и много искам това да е така. Догодина през февруари - март в министерството ние ще гледаме висшите военни училища, ще има стратегия за бъдещето им. Иска ми се да вярвам, че ще запазим постигнатите успехи, а няма да закрием това, което дава и е полезно за обществото. Освен това тези училища дават много възможности и за езиково обучение, и за сержантско обучение, тъй като има и общежития, има и преподаватели и има възможност това да се прави. И на мен ми се иска това, което сме създали, да го ползват в бъдеще нашите деца, да се учат тук и да не ходят по света.

- Вие сте и председател на Земеделски съюз "Александър Стамболийски". Какво според вас го отличава от многобройните други БЗНС-та?

- Може би ни отличава това, че ние не само желаем обединение, а се и обединяваме, не се бием на конгреси. В лявото пространство имаше два земеделски съюза - ЗС "Ал. Стамболийски" и Български земеделски съюз "Ал. Стамболийски 1899", чийто лидер някога беше Драгомир Шопов, след това Гено Генов, бог да го прости, той почина. Земеделците от БЗС 1899 на нашия конгрес, който се проведе на 21 ноември, дойдоха и се вляха в нашите редици. Гост на форума ни беше г-н Румен Петков, с когото заедно работехме за обединението и аз се радвам, че успяхме да го постигнем. Сега в лявото пространство има един обединен Земеделски съюз "Ал. Стамболийски". Като доказателство за това мога да посоча и факта, че в националния съвет и в постоянното присъствия влязоха доста бивши членове на БЗС. Член на ПП е и областният лидер в Плевен Петьо Петков, който работи много добре и вече е натоварен да отговаря и за регионите Ловеч, Русе и Враца. Засега проблем в Плевен ни е само материалната база, но кметът Найден Зеленогорски обеща да ни предостави офис, за което съм му благодарен.

Моята голяма мечта е да успея да обединя браншовите структури в земеделието и хранително-вкусовата промишленост в една национална браншова структура, която да стане коректен партньор на правителството за решаването на проблемите в тези сектори.

- Вашата партия е в Коалиция за България, имате ли някакви забележки по вътрешнокоалиционните отношения?

- Считам нашето партньорство за много добро и полезно. Аз съм убеден, че Коалиция за България е достижение с перспективи. Вярвам, че БСП няма да се откаже от тази идея и на следващите европейски и парламентарни избори ще бъдем отново заедно.

- Председател сте и на Съюза на филателистите в България. Колко хора у нас се занимават с това хоби?

- Съюзът обединяваше около 100 000 човека в миналото, сега сме около 5 000 редовни членове с отчетен членски внос. Филателията е наука, приятелство, инвестиция, тя е визитната картичка на страната. Радвам се, че имаме пълната подкрепа на Министерството на транспорта в лицето на Петър Мутафчиев, "Български пощи" също ни подкрепят и работят с нас. През последната година българската филателия бележи големи успехи и развитие. През 2009 г. по традиция България ще бъде център на европейската филателия. Заедно с нашия почетен председател Симеон Сакскобургготски, с председателя на организационния комитет Петър Мутафчиев и под патронажа на президента Георги Първанов между 27 и 30 май в София ще проведем европейска филателна изложба, в която са заявили участие 40 държави. Ще бъде голям културен празник и една възможност българските филателисти да покажат, че това, което България десетилетия е правила, има и бъдеще.

- А вие кога се запалихте да колекционирате марки?

- През 1973 г., когато се ожених, дядо ми беше най-добрият филателист тогава. Аз казах, че трябва да стана по-добър от него и мисля, че успях.