Брой 48                                                  

5 - 11 декември 2008 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Сашо Бетов

 

С какви настроения трезорите в Плевен посрещат 6 декември - професионалния празник на банкера, повлиян ли е той от кризата и какви времена очакват спестителите и кредитополучателите попитахме Сашо Бетов, който все още минава за един от младите банкери в града. Мениджърът на финансовия център "Плевен" в Банка ДСК споделя и своите възгледи за това дали икономическата криза ще ни мори още дълго, или вече се вижда светлина в тунела.

 

Очаквам през пролетта топли дни за икономиката

 

Сашо Бетов е роден в Червен бряг през 1962 г. Зодия Скорпион. Средното си образование завършва в Червен бряг, после следва в Университета за национално и световно стопанство в София. След това работи в някои големи предприятия в Плевен - "Екоел" и "Плама". Занимавал се е с управление на персонала.

Пътят му на банкер започва през 90-те години, работил е в няколко банки, сред които "Евробанк", а в момента е мениджър на финансов център "Плевен" в Банка ДСК.

Семеен, с две деца.

Интервю на
Емилия КАРАБУЛЕВА

- Г-н Бетов, с какви настроения банкерите в Плевен посрещат своя професионален празник? Кое надделява в настоящата ситуация на криза - страховете и опасенията или надеждата за благоприятен изход?

- Ние, банкерите, ще посрещнем професионалния си празник не по-различно от друга година. Действително, настоящият момент е по-особен за финансовия пазар от гледна точка на свиването на реалния сектор, на някои ликвидни проблеми във финансовата сфера в САЩ, които рикошираха и върху европейски банки. Слава Богу, мисля, че като финансова криза проблемите са овладяни в световен мащаб или поне по-съществените от тях. Оттук насетне по-скоро бихме говорили за икономическа криза. В България и хората се убедиха - криза във финансовата система не е настъпила, не се случва нещо неблагоприятно за техните спестявания. Действително страховете и опасенията на хората са свързани с повишаване на цената на финансовия ресурс и с провеждането на по-разумна, по-балансирана политика на банките. Сега ние, банкерите, се връщаме в малко позабравеното минало, в което имаше разумно управление на паричните средства на гражданите и фирмите. Много хора се притесняват от това - дали ще могат да получат кредити за своите потребности, как ще ги обслужват.

В момента повече са основанията да имаме надежда, а не да се отдадем на страхове и опасения. Защото всички, от правителствата на европейските държави до конкретните участници във финансовия пазар, демонстрираха ясна воля и конкретни стъпки за справяне с проблемите.

- Как Банка ДСК отговаря на предизвикателствата на кризата?

- Банка ДСК не е почувствала конкретни проблеми, свързани с финансовата криза. От гледна точка на ликвидност смея да твърдя, че сме най-стабилно стоящата на пазара банка. Не сме имали проблеми с ликвидността, с обслужването, както и с отлив на клиенти. Това се дължи както на доброто име на банката, така и на мениджмънта.

Радващо за нас е присъждането на една награда, която получихме от собственика OTP в Унгария. Това отличие се връчва за пръв път извън Унгария за най-добре развиващ се регион. Получихме го ние от финансовия център в Плевен, заедно с другите центрове във Враца, Видин, Монтана и Ловеч по повод Деня на спестовността в началото на ноември т. г.

- Какви промени настъпиха в банковия сектор през последните месеци, какви мерки се вземат за туширане на неблагоприятните последици и кои са най-сериозните проблеми в бранша?

- Политиката на банките е такава - да финансират добре работещи бизнеси и платежоспособни клиенти. Преди да отпуснем кредит ние изследваме платежоспособността и платежоготовността на нашите клиенти. В момента тази реакция на банките е реакция от реалния сектор. Очакванията на много хора и фирми се оказаха свръхвисоки или прекалено високи за реалността. Тези очаквания бяха силно изразени в някои сектори като например строителството. Там се наблюдаваше задържане и спадане на цените, имаше по-високо предлагане от търсенето. А това повлия и върху други сектори като транспорта, туризма, влияе върху отрасли, които са свързани или пряко зависими от износ в чужбина. Много от партньорите на българския бизнес намалиха своите пазарни очаквания за продажба на определени обеми, което рикошира върху поръчките към българските производители. А това подейства отрезвяващо на реалния сектор на икономиката. Очакванията на населението за по-високи доходи, нарастващи всяка година с двуцифрени проценти, също бяха прекомерни. В момента по-негативно ще се чувстват тези, които са имали свръхочаквания. Причините за тази криза не са нищо друго освен криза на доверието. Или с други думи, липсата на доверие между двама или повече партньори за това как другият ще изпълни своите ангажименти. Тези проблеми в реалния сектор неминуемо се отразяват и на политиката на финансовите посредници, в случая банките. Ние започнахме по-предпазливо да разглеждаме всеки кредитополучател. Сега трезорите не са склонни да предоставят финансов ресурс за инициативи, които не са ефективни. Цената на финансовия ресурс напоследък се покачи, а това пряко влияе върху ефективността на работата на фирми и бизнесорганизации, които използват по-голям привлечен ресурс. Т. е. техните разходи се увеличават само заради това.

- Стабилна ли е банковата ни система в момента и могат ли спестителите да бъдат спокойни?

- Каквото и да се изговори и изписа през последните месеци, хората сами виждат, че финансовата система реагира спокойно, адекватно и без никакви сътресения. Имаме ликвидност, можем да се похвалим с отлични показатели и репутация, говоря конкретно за Банка ДСК. Както правителството, така и отделните финансови институции се грижат и гарантират спестяванията на населението. Размерът на гаранцията в България достигна до нивото, което има в страните от ЕС или 100 хил. лева. В никакъв случай хората не бива да бъдат притеснени. Още повече, че средният размер на спестяванията е малко над 5 хил. лева, дори в Банка ДСК той е по-нисък.

По-важно в случая е състоянието на финансовата система, на всяка банка поотделно. За това се грижат регулаторните органи в лицето на банковия надзор, политиката на БНБ показва отговорността на централната банка. От съществено значение е, че вече години наред ние се справяме с дисциплиниращите мерки на валутния борд.

- Към спестовност или към потребление е ориентиран българинът? Кое от двете му понася повече?

- Има сериозен ръст и на спестяванията на българите, растат и продажбите от търговия на дребно. Трудно можем да кажем кое е станало приоритетно. Българинът е разумен, харчи средствата си умерено, включително и кредитите си. А това е много важно в конкретния момент, защото сега ще пострадат тези, които са надценили своите възможности да обслужват задълженията си. Имам предвид цялата гама от разходи, които прави едно домакинство. Който разумно си прави разчетите, няма да изпита сериозни сътресения.

- А затрудненията в бизнеса трайна тенденция ли са или са временно явление?

- Самият бизнес започна да разбира, че техните планове от последните месеци трябва да бъдат преразгледани с оглед ситуацията. Част от предприемачите вече са склонни към редуциране на проектите си. Банките подкрепят начинания, които са ефективни, но това не важи за проекти, които са разчитали на спекулативни промени в цените или на бързоразрастващ се пазар.

- Какви са вашите прогнози за най-добър и най-лош сценарий в настоящата ситуация?

- Има положителни моменти по отношение на правителствени решения и по отношение на решения на БНБ. Например това на централната банка за намаляване на минималните задължителни резерви на банките от 12 на 10%. Така ще се освободи финансов ресурс за ефективно използване в реалния сектор. Моите лични очаквания са, че кризата няма да продължи толкова дълго, колкото онази Голяма депресия отпреди 70 години. Защото обществото сега е на друго ниво на развитие, технологиите, които обслужват всички процеси в света, са на много по-високо ниво и това ще укрепи ситуацията. Необходими са няколко месеца, надявам се топлите дни на следващата пролет да са топли и за икономиката.

- Ще се наложи ли предоговаряне на условията по кредитите за всички или само за някои групи заемополучатели?

- Не е необходимо всички кредитополучатели да предоговарят своите условия по съществуващи кредити, ако те са в състояние да ги обслужват. В по-голямата част от заемите има промени, които се дължат на по-високите лихвени проценти. Но тези увеличения не са толкова високи, за да налагат предоговаряне. Един пункт увеличение на лихвата се равнява на 7 - 8 лева натоварване на месечната вноска, а това е напълно поносимо. Към предоговаряне трябва да прибягват само хора, които по някаква причина са силно затруднени да обслужват текущите си задължения. Може да са загубили работата си или да са преминали на по-ниско платена. Банките в такива случаи проявяват разбиране, стига тази реакция да не е прекалено забавена във времето. БНБ чрез централния кредитен регистър дава информация не само за текущите състояния на кредитите на фирми и граждани, но и за историята на кредитната задлъжнялост в последните 5 години. Тази информация ще е неблагоприятна за тези, които са допускали просрочие по своите задължения. Става въпрос за изтичане на 30, 60 и 90-дневен срок за погасяване на вноските. В момента допусналите просрочие, т. нар. рискови групи, ще имат много по-труден достъп до кредитиране.

- Настъпила ли е промяна по отношение на несъбираемите дългове във връзка с кризата, преди месеци те не надхвърляха 2 - 3%?

- В последните месеци много внимателно следим тези процеси, но няма промяна. В края на годината традиционно работим по това. В някои фирми и организации има сътресения, усещат се, но едва ли ще се стигне до разпродаване на имущество от банките като крайна мярка.

- Забелязвате ли отлив на клиенти по депозитите в Банка ДСК?

- Напротив, забелязваме увеличение на депозитите, на желаещите да спестяват и да оставят парите си в банката. Това е процес, който се подсилва от промоциите, излизането на пазара на нови финансови продукти. Банка ДСК също предложи атрактивни решения, облекчени условия, а това привлича клиенти.

- Икономическата ситуация в Унгария е тежка, а Банка ДСК е собственост на унгарската OTP. Това влияе ли ви негативно?

- Банка ДСК е собственост 100% на ОТР, която пък развива дейност в 9 държави в Централна и Източна Европа. Финансовата група ОТР беше избрана като банка кореспондент за средствата, отпуснати като помощ за унгарското правителство в размер на 20 млрд. евро. А това е достатъчно висок атестат за нея, ОТР всъщност е бившата спестовна каса в Унгария. Тя е много сериозна, високо ликвидна финансова институция.

- Очаквате ли ново повишение на лихвените проценти в следващите месеци?

- Лихвените проценти означават цена, която банките плащат или плащат на банките. Ако тази цена на междубанковия пазар се повиши или се намали, това се отразява на цената към крайните клиенти. Ако цената на левовите депозити се повишава, съответно банките повишават цените на своите депозитни продукти. Това увеличение е факт, хората го забелязват на нашия пазар. Индексът, който отразява цената на междубанковия пазар на еврото напоследък пада. А това е положителен знак, че цената на паричните средства може да намалее. Предвид на обвързаността на лева с еврото това ще се отрази благоприятно и на нашата валута.

- Какво ново ще предложи Банка ДСК на своите клиенти през 2009 г.?

- Ние ще продължаваме да бъдем в услуга на нашите клиенти. Разработваме нови продукти, свързани със спестявания и с депозити, подобни промоционални предложения ще продължат. Много е широка гамата на предлаганите продукти и услуги от Банка ДСК, много разнообразна, на практика в кошницата има всичко за физически лица и фирми, за всеки конкретен случай или желание на клиента.

- Къде плевенските банкери ще празнуват своя професионален празник - Никулден? По-скромна ли ще е трапезата или напротив - ще заложите на принципа, че по време на криза се разпуска най-яко, заради неизвестността, която ни дебне догодина?

- Вече стана традиция в Банка ДСК колегите от регионалния център да се събираме за един голям, общ купон на 6 декември. Сега е ред на Ловеч да бъде домакин, подготвили са доста изненади колегите. Хубаво е, че тази година Никулден се пада в събота, така че няма да ни попречи на работата. Трапезата ще бъде нормална - с риба и постни неща.

- Резонният въпрос към всеки банкер - парите ли са най-важното нещо в живота ви или има и други също толкова съществени неща да го осмислят?

- Най-важното нещо са хората, не толкова парите. Ние пряко не се занимаваме да управляваме пари, а да управляваме хора. Това е в професионален план, а в чисто човешки план най-важното е семейството. До мен стои добра, обичаща ме съпруга, имам две момчета, които ме радват.

- Как разпускате, имате ли любимо хоби?

- Любимото ми занимание е да работя в градината, отглеждам цветя в едно близко до Плевен село. Макар че това бе хоби на съпругата ми, по-късно допадна и на мен. Смяната на един вид дейност с друг, редуването на умствена с физическа работа е добър начин за релаксация. Доколкото ми остава време, се занимавам с децата.

- Кого искате да поздравите с предстоящия празник на банкера?

- На всички мои колеги искам да благодаря за усилията и за професионализма, който влагат, за времето, отделено на Банка ДСК, за чудесния колектив, изграден през годините. Надявам се този колектив да става все по-добър и по-силен. На всички колеги пожелавам здраве и щастие, а на всички плевенчани - да са толкова богати, колкото си пожелаят.