Брой 42                                                  

24 - 30 октомври 2008 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Александър Митев

 

Като един от най-опитните банкери той е в течение на промените във финансовата система у нас и по света. Затова прие предизвикателството да отговори на най-често задаваните въпроси напоследък - има ли опасност за спестяванията на хората, до къде се простира финансовата криза и каква проекция ще има тя върху развитието на бизнеса.

 

Спестяванията в банките са

гарантирани от държавата

 

Александър Митев е роден в Исперих през 1952 г. От 1959 г. живее в Плевен. Завършил е математическа гимназия, продължава образованието си в Прага, Чехословакия, в Икономическия университет, специалност "Организация и управление на външната търговия”. След завръщането си работи в плевенския завод "Саня” в планов отдел. Занимава се с организационна работа, а от 1978 г. е в банковата система. Александър Митев е един от най-опитните финансисти в Плевен, основал е клона на "Пощенска банка” в града, а по-късно поставя началото и на дейността на "Росексимбанк”, която се трансформира в "ДЗИ Банк”. През 2005 г. получава изгодна оферта от японската "Токуда банк”, където и до днес е директор на офиса в Плевен.

Женен, с две дъщери.

Интервю на
Емилия КАРАБУЛЕВА

- Г-н Митев, какви са измеренията на настоящата финансова криза? Мислите ли, че вече има някакви признаци на затишие или напротив, тепърва ще усетим неблагоприятните й последици?

- Още е рано за анализи, защото икономическите процеси и последици се измерват с времето. В световната практика винаги съм се стараел да си обяснявам процесите, изхождайки от класическата икономическа теория за парите и стойността. И по точно, че парите са реален израз на стойността. В условията на всяка пазарна икономика, когато това съотношение се наруши, т. е. парите не отразяват процесите в реалната икономика, а от тях се правят директно повече пари, в един момент предлагането изпреварва търсенето. При една такава ситуация започват кризите в отделен отрасъл, в цялата икономика или на финансовите пазари. В настоящата криза нещата тръгнаха от надценяването на недвижимите имоти в САЩ и липсата на свежи пари в банковата система за покриване на "кухите" обеми. Изключителната чувствителност на финансовите пазари доведе до раздвижването на депозитите от банка в банка, което пък от своя страна стана причина за недостатъчната ликвидност в някои финансови институции. Това бързо се пренесе в Европа, както и в останалия свят, поради факта, че финансовите институции са изключително обвързани помежду си.

- А как дойде кризата в България и какви проекции има тя върху българските банки?

- В България не говорим още за криза. Има някои признаци като намаляване на производството през август, намаляване обема на чуждестранните инвестиции, увеличаване на лихвените проценти по кредитите. Но това е защото сме част от световната финансова система и банките в България са преобладаващо клонове на големи европейски банки.

- Как реагира БНБ? В състояние ли е тя да регулира финансовия пазар по време на криза или възможностите й са стеснени?

- БНБ владее положението в българските банки чрез осъществяване на изключително строг контрол върху цялостната им дейност. Аз не знам в България да има друга структура, в която контролът да е толкава компетентен, непосредствен и навременен. Затова и няма някакви извънредни мерки. БНБ разполага с възможности да подобри ликвидността на банките чрез освобождаване на минимални безлихвени резерви. Но явно затова не е настъпил моментът. Предложено бе и всеки момент ще се приеме увеличаване на размера на гарантираните депозити на граждани. Възможно е по предложение на БНБ и при необходимост държавата да увеличи депозитите си в търговските банки. И като една от крайните мерки държавата да изкупи акции от финансови институции.

При финансовата криза в началото на 90-те години в Япония, породена пак от необосновано покачване на цените на недвижимите имоти, за японското правителство по-лесно бе да изведе страната от тази ситуация, тъй като преобладаващата част от банките са с японски капитали. Мое лично мнение е, без да ангажирам никого, че трябваше поне две големи български банки с традиции (БПБ и ДСК) да не се приватизират. Тогава и БНБ щеше да се чувства по-добре в една такава ситуация.

- Мислите ли, че това от страна на БНБ е достатъчно?

- Добре, какво очаквате да направи още БНБ?

- В БНБ ли е вината за спрените пари от европейските фондове?

- Ако бяхме започнали да усвояваме парите по тези програми, нямаше да се налага на малкия и средния бизнес да тегли кредити и да затъва при новите по-тежки условия. Но нека оставим виновниците на правораздавателната система. В момента най-важната задача е да се деблокират тези средства и това трябва да стане с активно участие и съвместни усилия на тройната коалиция, БНБ, правителството.

- Какво очаквате да се случи в най-близко време?

- Това, което очаквам още през следващия месец, е вдигане на основния лихвен процент. Симптомите са на междубанковия пазар, повишаване лихвения процент на предоставени средства между банките, на основния лихвен процент и логично на лихвените проценти по кредитите, тъй като те са в пряка зависимост от ОЛП. А от друга страна повишаване на лихвените проценти по депозитите на физически и юридически лица.

- Не натоварва ли прекалено много държавата вдигането на прага за гарантиране на влоговете от 40 хил. лв. на 50 хил. евро? Все пак това са пари на данъкоплатците, а депозити в размер на 100 хил. лв. и нагоре имат не повече от 3 - 4% от българите?

- Не! Има не малко средства във Фонда за грантиране на влоговете. С вдигане на прага за гарантиране общият процент ще стане повече от 99% от всички влогове. Държавата има достатъчно средства,за да посрещне една такава необходимост.

- По-взискателни и по-стриктни ли станаха трезорите към кредитополучателите? Дали пък кризата у нас няма да окаже дисциплиниращ ефект срещу произволното раздаване на заеми?

- Банките у нас и сега са стриктни и взискателни към кредитополучателите. Така че кредитирането няма да спре, но изискванията към кредитирането на инвестиционните проекти, а и към другите заеми, ще се завишават. Ще спрат някои проекти, които са още в начална фаза, и то основно за строителство на хотели, молове и др. Въобще в отрасъл строителство кредитирането чувствително ще намалее, тъй като пазарът там е пренаситен. Трудно ще се продадат и построените големи обекти на чуждестранни инвеститори, тъй като те също повишават критериите си. Една инвестиция е с възвръщаемост 15 - 20 години и само си помислете кой ще инвестира в България, след като населението непрекъснато намалява поради миграция, образователното ниво също е ниско, покупателната способност намалява, престъпността нараства... Възможно е с увеличаване на лихвите да се влоши коефициентът на събираемост на кредити. Строителните фирми първи ще почувстват удара, защото те работеха "на зелено", продаваха преди да са построили. Но сега пазарът се обръща, започват да се търсят реалните стойности. Клиентите ще искат да видят готово строителство и тогава ще плащат. Това спохожда вече и автомобилния пазар. Ще се повишава данъчната оценка на жилищата, на автомобилите, изобщо всеки бранш ще гони реалната стойност на стоките си. Ще намалява ръстът на заплатите, цените на някои стоки ще започнат да падат, но за сметка на това ще се увеличи безработицата. На лице са процеси на дефлация. С една дума навсякъде ще се извършва преоценка на стойностите.

- А това няма ли да отрезви пазара най-сетне, ако щете да свие процентите на черната и сивата зона на бизнеса у нас?

- Отрезвяването на пазара е дълъг и труден процес. Всичко опира до коректност и лоялност в бизнеса, а това зависи не само от обективните икономически закони, но и от квалифискацията, манталитета, традициите на мениджърите, на финансистите, на ръководния персонал в частния бизнес, в държавните структури и т. н. Всичко това се изгражда с поколения и би трябвало да се започне поне според мен със затягане на финансовата дисциплина.Не е нормално банките постоянно да "наливат" пари, а между фирмената задлъжнялост да се увеличава. Един кредит за оборотни средства се отпуска, за да се произвежда,за да се продаде и парите да се върнат с печалба. Колкото повече такива обороти се извършват, толкова повече и печалбата естествено се увеличава. Но да произвеждаш, да продаваш и да не получаваш парите си след месец, след година ставаш също нередовен длъжник към доставчиците или влизаш в един порочен кръг. Въпросът пак опира до нови кредити, но вече с високи лихви и продължавайки така пазарът неминуемо ще реагира и рано или късно стигаме до финансовата криза.

- Как да се лекува спадът в доверието към банковата система от страна на клиентите, както и между самите трезори в условията на криза?

- В един такъв момент всеки става много чувствителен. Това изисква внимание в изказванията, във взаимоотношенията. Засилва се лоялността между отделните банки и в случая централната банка се явява като един естествен партньор и регулатор при разнопосочните интереси на финансовите институции. Всяка една банка се отнася с повишено внимание към клиентите си, старае се да защитава интересите им и по този начин да печели доверието им. Винаги е имало и ще има процеси на пренасочване на паричните средства. Определена категория депозанти ежедневно следят условията по депозитите в отделните банки и използват това, прехвърляйки депозитите си като така печелят по-високи лихви.Тези процеси са ежедневни, независимо дали има, или няма криза. Както и конкуренцията между банките ще съществува винаги. Една стара максима гласи, че парите бързо сменят притежателя си, но най-дълго се задържат при този, който ги управлява най-добре.Така че моят съвет към вложителите е да се ръководят от тази максима, а не от минималните лихвени нива между отделните банки.

- А "Токуда банк" дава ли пълни гаранции на клиентите си, че парите им са защитени в условията на криза?

- Да, както и всички останали банки, така и "Токуда банк" дава пълни гаранции на клиентите си. От страна на "Токуда банк" клиентите могат да разчитат на пълната ни подкрепа и разбиране. В такива моменти се утвърждава спечеленото доверие. Факт е, че политиката ни по отношение на депозитите, на кредитите е последователна. Вече три години и половина съм в "Токуда банк" и лихвените проценти по депозитите са отчитали ситуацията на пазара и са били в интерес на вложителите. Те постоянно нарастват. Доста клиенти започнаха бизнеса си заедно с нас, други привлякохме, като всички те са в основата на постиженията на банката. Заедно с тяхната лоялност и коректност към нас успяваме да утвърждаваме доброто име на банката. Процентът на необслужваните кредити в кредитния портфейл на банката е минимален.

"Токуда банк" е създадена с японски капитали. Непрекъснато разширяваме присъствието на територията на страната. Разполагаме с повече от 30 банкови офиса и изнесени работни места. Стремим се да обхванем все повече болнични заведения, кредитираме медицински лица и организации, клиники. Кредитите ни са преференциални, по споразумение с БЛС, кредитираме селско стопанство, промишленост, стараем се да търсим всичко стойностно дори и при ситуация на криза.

- Опитвате ли се в една подобна ситуация да извлечете дивиденти, да спечелите от кризата?

- Стратегията на банката се определя от висшия мениджмънт. И ние като структури сме длъжни, особено в ситуацията в момента, да изпълняваме безусловно решенията на принципала. Резултатите на банката показват, че тя се развива успешно и стратегията е правилна. В такива моменти ще има банки, които ще печелят, и такива, които ще губят. В кое от двете направления сме успели или не, ще се разбере след време. Важното е всичко да става с лоялни методи и средства, а не "с удари под кръста". Знаете за прословутата японска толерантност, култура в отношенията, дисциплина, качеството на работа - нещо, което се стремим да овладяваме и ако успяваме, ще вървим напред.

- Кои все пак са най-големите рискове за развитието на финансовия пазар и на бизнеса в България?

- Както по целия свят това е надценяването - срещу парите няма реална стока. Не беше нормално при продажбата на жилища да се реализират над 300% печалба. Ако преди години причините за неудачите търсехме във влиянието на "световния империализъм", сега сме част от ЕС и няма място за своеволия и безпочвени оправдания. Нормално е и новите страни членки да се гледат "под лупа". Кредитът на доверие полека - лека се изчерпва и накрая идват и санкции. Това важи за всички - и за банков сектор, и за бизнес, и за всички граждани. В ЕС отклонението от нормите, утвърдили се на база вековни традиции, отеква доста силно в цялата общност. В Европа са особено чувствителни към промените и непримирими към процеси, които влошават жизнения им стандарт. При нас като че ли тази чувствителност е притъпена, което в никакъв случай не е нормално. И виждате, че в момента твърде малка част от хората приемат световната финансова криза насериозно и търсят предпазни мерки в личен план.

- Как прекарвате свободното си време, какви са предпочитанията ви за релаксация?

- Предпочитам разтоварването сред природата, ходя на Балкана. Вечер обикновено чета, налага се човек постоянно да повишава квалификацията си, да е компетентен в наше време, нещата в банковата сфера бързо се променят. Трябва да си подготвен, нивото и на клиентите се покачва. Общувам с представители на лекарското съсловие, с интелигентни хора, които постоянно задават въпроси.

- А семейството ви, подкрепя ли ви то в трудните моменти?

- Винаги. Имам две дъщери и трима внуци, които ме радват.

- Вашата любима фраза или мото за живота?

- Остап Бендер е казал, че финансовата бездна е най-дълбоката и в нея човек може да потъва цял живот.