Брой 38                                                  

26 септември - 2 октомври 2008 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Малинка Маринова

 

В навечерието на Световния ден на туризма - 27 септември, разговаряме с директора на Професионалната гимназия по туризъм "Алеко Константинов" в Плевен за предизвикателствата пред този бизнес в България, подготвеността на кадрите и реалностите, с които се сблъскват учениците след завършване на образованието си. Оказва се, че дни след старта на новата учебна година единствената гимназия в Плевен, която въведе униформа, среща и други проблеми.

 

Училището трябва да образова, а не да върти бизнес и да изкарва пари

 

Малинка Маринова е родена на 22 юли 1968 г. в Плевен. Основното и средното си образование завършва в родния си град. Мечтата й е да стане юрист, но завършва начална педагогика в Учителския институт в Плевен. Започва работа като лектор в СОУ "Васил Априлов" в Долна Митрополия. След две години записва задочно "Управление на бизнеса" в Свищов. Продължава да работи в същото училище, но вече като преподавател по икономика. През 1996 г. се създава техникум по туризъм в Долна Митрополия, а директорът Димитър Генов поема ръководството и на двете училища. 1998 г. се разделят, като от април 1999 г. тя е назначена със заповед на министъра за временно изпълняващ длъжността директор на техникума по туризъм до провеждането на конкурс. През 2000 г. от Долна Митрополия училището се премества в Плевен, в сградата на гимназията по транспорт, където е и до днес.

Малинка Маринова печели конкурса за директор през 2005 г.

Член е на УС на Асоциацията на училищата по ресторантьорство и хотелиерство, на Консултативния съвет по туризъм в Плевен, участва в УС на общински комитет "Васил Левски".

Омъжена, с две деца.

Интервю на Мая ПАСКОВА

- Г-жо Маринова, вашето училище влезе в новините като единственото в Плевен, което от тази учебна години въведе униформи за своите възпитаници. Как се стигна до реализирането на тази идея?

- Идеята за униформи е от три години. Обсъждахме я с родителите, докато изберем най-подходящия вариант и фирмата, която да ги изработи. Участвахме в конкурса на Министерство на образованието и науката (МОН) в НДК за ученическо ревю на униформите. По този повод поканихме модни къщи да направят презентация на свои модели. Така учениците бяха запознати с униформите на различни колежи - американски, английски, от различни европейски държави и видяха, че не е толкова лошо да бъдат облечени еднакво. Разбира се, срещат се различни мнения за униформеното облекло. Въвеждането му отново е трудно, защото в годините на прехода тази традиция беше позабравена и сега е трудно да се промени мисленето на хората, на учениците, дори и на родителите в някои моменти. И все пак ние с доста упорство решихме, че ще има ученическа униформа. Родителите се съгласиха, че децата трябва да бъдат прилично облечени, униформата да е удобна, функционална и не много скъпа. По принцип нашите ученици ходят с бели блузи и тъмни поли и панталони, защото професиите в туризма изискват такъв външен вид. Остана да ги доокомплектоваме с едно сако и пуловер без ръкав за зимата. Родителите се спряха на цвят бордо, за да освежи черно-бялото облекло. Получи се една добра комбинация от бяла блуза и риза, черен панталон или пола, сакото в цвят бордо, на джоба на което е извезана емблемата и името на училището, пуловерите също в цвят бордо и вратовръзки за момчетата, които все още не са готови. Като компромисен вариант поръчката тази година е само за саката и пуловерите, защото децата си имат панталони и ризи, но се оказа в началото на учебната година, че родителите искат и тях да закупят чрез същата фирма заради по-достъпната цена. За VIII клас също не са поръчани униформи и другата седмица ще им бъдат взети мерки, XIII клас е освободен от униформа, защото не е рентабилно да си купуват такава за няколко месеца. Трудностите дойдоха при избора на фирма, която да ушие ученическите дрехи в Плевен, за това се спряхме на хасковска.

- Как се възприеха децата, след като облякоха саката?

- По-голямата част имаха нагласата за носенето им, а и е заложено в правилника на училището, така че трябва да се изпълнява. Харесаха се и започнаха да ги носят с желание. Останах удовлетворена, че гражданите и обществото, които са видели униформите, също са ги харесали и отношението им към тази идея е много положително. Аз смятам, че с тази възможност всяко училище да си избере униформи и да се отличава от другите, обществото по друг начин ще гледа на образователните институции. Това е като един фирмен знак. Униформата е част от символите в едно училище и при нас тя затваря целия цикъл от знаме, на което е извезан образът на Алеко Константинов, значки и плакет с емблемата на училището ни и химн, който беше написан по случай 10-годишнината от създаването на гимназията.

- Но пък проблемът със сградния фонд при вас все още не е решен оптимално...

- На всяко училище му се иска да има самостоятелна сграда. И нашето желание от години е такова. След като започнахме да ползваме един етаж от ОУ "Марин Дринов" се надявахме, че ще можем да се преместим изцяло там. Но нещата в държавата се промениха и има няколко причини, поради които това не се осъществи. Първо, след като беше закрито въпросното училище, за да ползваме неговата сграда трябваше да станем общинско училище, защото статутът на сградата и нашият се различават коренно. Ние като държавно училище не можем да ползваме общинска собственост. МОН няма намерение да купува нови имоти и да финансира общинска собственост. Преди си плащахме режийните, но капитални разходи, ремонтни дейности - не. В такъв случай ние оставаме пак между чука и наковалнята. Може да изискваме от общинския съвет да ни предостави сградата, но това означава, че ще бъдем почти на полеви условия. Защото от бюджета на училището не мога да използвам пари за ремонтни дейности по простата причина, че делегираният бюджет не стига за такива големи ремонти. Така че след закриването на "Марин Дринов" и двамата директори предадохме ключовете на общината. Надеждата ни, че с оптимизацията на училищната мрежа, когато се закриват училища, все някоя от сградите им ще бъде предоставена на нас, не се сбъдна. В крайна сметка дойде моментът, но пък минахме на делегиран бюджет и нямаме възможност.

- Не е ли трудно две професионални гимназии да се помещават в една сграда? Това не създава ли неудобства както на учениците, така и на преподавателите за провеждане на нормален учебен процес?

- С директора на ПГ по транспорт седнахме и обсъдихме как да съвместяваме двете училища в сградата и да стигнем до най-безболезнения вариант и за двете страни. Разделихме си стаите и етажите, всички преминаха на две смени и сградата сега се използва максимално - от сутрин до вечер, с 900 ученика плюс персонала. На ден тук пребивават над 1 000 човека. Благодарение на взаимното разбиране и съдействие смея да твърдя, че въпреки натоварването върви добър и спокоен учебен процес. Спецификата на двете училища изисква специализирани кабинети. В момента правим такъв по сервиране и барманство и една учебна работилница, а останалата практика се провежда по базите, които ни предоставят ресторантите и хотелите, музеите и туристическите агенции - в реална работна среда. Дано дойде ден, в който да си имаме собствена сграда. Ако не бяхме в условията на делегиран бюджет, бих се наела с разрешение на МОН да взема "Марин Дринов". За да издържим финансово обаче, трябват много икономии.

- Или да правите бизнес и да изкарвате пари, за да си поемете разходите...

- И това е вариант. Въпреки че вмениха на директорите мениджърски функции, не смятам, че едно училище трябва да се превръща в печеливша фирма, защото целта и мисията е образованието. В същото време точно това се получава - ние трябва да търсим някакви странични средства, доходи, било от наеми, било от някакво производство.

- Професиите, по които обучавате децата, го позволяват...

- Да, но няма фирма в Плевен, която да каже: ето ви 500 лв. да купите например чаши и чинии за оборудване на кабинетите. Естествено, не ни отказват, когато имаме нужда, но целта не е да отидеш да просиш средства. Никое заведение няма да вземе ученици на практика с двустранен договор срещу заплащане. Ние сме благодарни на фирмите, че все пак вземат децата да работят там и да се обучават и затова избягваме да искаме от тях пари. Неприятна е тази роля на директора да ходи и да проси. Държавата трябва да се замисли, че за да имаме добро образование, здрава и грамотна нация, трябва да се инвестира в здравеопазване и образование.

- Напоследък все повече се говори за развитие на туризма, отпускат се средства, изработват се стратегии. Има ли кадри, които да го осъществят? Колко училища в България обучават специалисти в този бизнес?

- 28 професионални гимназии в страната обучават кадри в сферата на туризма. 98 са училищата в България, които имат направления или профилирани паралелки с туризъм. Всички 28 сме членове на Асоциацията на училищата по ресторантьорство и хотелиерство. Там обменяме опит и си сверяваме часовника на какво ниво сме и дали сме в крак с новото в сферата на туризма. Правим различни срещи с браншовите организации, с Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите, на туроператорите, с Българска туристическа камара - всички, които могат да съдействат на национално ниво за развитието и обучението на децата в тази сфера. Провеждат се семинари, обучения за повишаване квалификацията на преподавателите, за да могат да влязат в крачка с европейските стандарти и да ги прилагат по места.

- В Плевен може ли да се говори за развитие на туризма и в каква насока, за да имат шанс вашите ученици да се реализират тук?

- Появиха се най-различни видове алтернативен туризъм извън класическите. В това няма нищо лошо, стига да се прави качествено и да се предлагат добри услуги, така че клиентът да бъде доволен. Плевен е исторически град, който има какво да покаже със славната си история и минало. Тук се развива културно-историческият туризъм. Най-много гости посещават Панорамата и Историческия музей, музеите в центъра и галерия "Дарение на Светлин Русев". При повече време отиват и до Кайлъка. Ако се подобри екопътеката при Чернелка, може да се развие добър екотуризъм. Тук се провеждат и симпозиуми, конгреси, семинари, което е добре за хотелите. След откриването на Музея на виното, какъвто според мен отдавна трябваше да има, може да се реализира интересен винен туризъм, защото районът е известен с лозаро-винарските си традиции. В Гърция правят туризъм от един камък. В Плевен трябва да се поработи още малко. С историческите и природните забележителности на града, с лозовите масиви, смятам, че може да се развие туризмът. Стратегията трябва да е в посока туристическите агенции да включат Плевен като дестинация. Групи от морето могат да се превеждат оттук, а не да сме забравени.

- Вашите специалности съобразени ли са с тези реалности?

- Ние не можем да излезем от списъка с професии. Но имаме специалност "Организация на хотелиерството" с професия хотелиер, която тук има място за реализация. Екскурзоводството също е много приложимо в Плевен. Един туристически агент туроператор също. Мениджър на туризма, която вече ще се изучава само в колеж, при нас започна по българо-австрийски проект и тези ученици, които я изучават в момента, ако положат още три допълнителни изпита, могат да получат втори документ, който да важи в Австрия. Сервитьор-барманите също са търсена специалност.

- В Плевен непрекъснато се търсят сервитьори и бармани...

- Явно гладът за кадри тръгва от ниското заплащане. Професионалистите започнаха да си ценят качествата и да не работят за малко пари. Обикновено в заведенията ни обслужват хора, които не са професионалисти, и затова не ни е качествено обслужването. Нашият министър беше казал, че сервитьор можеш да станеш с курс от два - три месеца, но това не е така. Защото професиите на бармана и сервитьора изискват да знаеш много тънкости. Да сервираш една чаша не е толкова просто. Има си определен начин, свързан с културата на обслужването, поведение, външен вид, владеене на чужди езици и много други неща. При готвачите положението е същото.

- Вие работите по проекти, с които реализирате практики на учениците си в чужбина. Тази година предвиждате ли още?

- През март - април учениците ни бяха на практика в италианския град Сполето. По ОП "Развитие на човешките ресурси" част от възпитаниците на гимназията цяло лято, от 1 юли до 10 септември, бяха на стаж в комплекс "Златни пясъци" - в реална работна среда в най-натоварените моменти на сезона. За следващата учебна година спечелихме още два проекта - за Виена през март - април ще заминат 20 ученици, а през юли учителите ще повишават квалификацията си в Италия.

- На децата не им ли харесва да работят в чужбина, не се ли изкушават да се върнат там, след като завършат образованието си?

- Където и да отидат на практика в чужбина, им харесва много, естествено. Но въпреки това като се върнат, си казват: и при нас не е лошо. Само че може би ние първо трябва да си уредим държавата, както е при тях. Имаме си история, четири годишни времена, уникални природни дадености. Единственото нещо, което ни куца, е нормативната база и спазването на законите. Ние трябва да се променим, да разсъждаваме по европейски. Защото Европа няма да ни търпи такива и ще се опита да ни преобрази, съобразно техните закони и норми.

- Вие сте единственият директор на гимназията от самото й създаване. Какво ви дава и какво ви отнема това?

- Работата на директора е много трудна и отговорна. Длъжностната ми характеристика е от три листа и в нея пише само: "директорът е длъжен" и "отговаря за...", а няма никакви права. Никога не съм забравяла, че съм една от екипа, защото съм учител и знам откъде съм тръгнала. Но когато заемаш такъв пост, нещата малко се променят и трябва да търсиш отговорност и от другите. В някои моменти трябва да бъдеш и по-строг. Но мисля, че добре се разбирам с колектива. Те знаят, че началникът не се обича, но в крайна сметка е важно уважението. Знам какво искам да постигнем заедно и смятам, че го правим, макар и трудно. 12 г. от създаването на училището не са много, но за това време то израсна, създаде си име и авторитет, спечели доверието на много хора. И сега, когато наши ученици идват тук, казват, че знанията и уменията, които са получили, са им били изключително полезни. Но ние сме и хората, които трябва да им подадем ръка, да ги изслушаме, да ги напътстваме. И те го оценяват. Ние не само ги обучаваме, но и ги възпитаваме и им даваме един добър старт в живота.