Брой 37                                                  

19 - 25 септември 2008 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Кръстьо Спасов

 

Областният управител на Видин наскоро направи подробен отчет за работата си през трите години от своето назначаване досега. С губернатора разговаряме за постигнатото до този момент и проблемите пред Видинска област, на които трябва да се обърне внимание в бъдеще.

 

Скоро Видин ще е предпочитан за живеене европейски регион

 

Кръстьо Спасов е роден през 1947 г. в с. Каленик, Видинско. Завършил е специалността пътно строителство във ВИАС - София. Има и следдипломна квалификация по научна организация на труда и управлението в строителството от ВИНС - Варна. Работил е като началник на видинската районна пътна служба, директор на поделение в Строително-монтажен комбинат, директор на фирма "Гипс" - с. Кошава. Бил е заместник- кмет на община Видин по проблемите на строителството и експерт в дирекция "Капитално строителство" на МРРБ. От 1 септември 2005 г. е назначен за областен управител на Видин.

Женен е, с двама сина.

Интервю на
Теменужка ИЛИЕВА

- Г-н Спасов, вие единствен от областните управители направихте подробен отчет на работата си през трите години от назначаването си досега. Каква е целта на тази равносметка?

- Целта е една - да се отчетем пред хората как работим, какво сме свършили досега. Те имат право да знаят това като избиратели, като данъкоплатци.

- Вие лично доволен ли сте от свършеното?

- Да, но то не е всичко, което се очаква от нас. Затова в отчета посочих и приоритетите, назовах обектите, върху които ще съсредоточа вниманието си отсега нататък.

- Кой е най-големият ви успех през трите години на първия държавен пост в областта?

- Това безспорно е започването на строителството на Дунав мост 2. Години преди това то все се отлагаше. През миналата година бе направена първата копка, а сега на брега на реката се оформя една много голяма строителна площадка. Вече следя не дали ще започне строителството, а дали то следва предварително определените срокове, за да завърши навреме.

За успех смятам и модернизирането на 135 км пътища от републиканската мрежа. Това не е цялата ни мрежа, остават още 211 км, но е добро начало. Преди три години пътищата към Видин бяха разбити, труднопроходими. Заради тях инвеститорите ни заобикаляха. Бе извършена рехабилитация на пътя Видин - Монтана - 73,4 км. Изградено бе ново 800-метрово пътно трасе в свлачищен район. Инвестицията в тези пътища стигна 50 млн. лв. В момента се препроектира друг участък от този път - Димово - Ружинци. Това ще бъде изцяло ново трасе с дължина 20,5 км, с което ще се избягва пресичането на ж. п. линия и преминаване през 4 села. Трасето ще бъде завършено до 2010 г. Наред с този път, ремонтираха се и пътищата до ГКПП В Кула и Брегово, Извоз - Фалковец - Долни Лом - област Монтана и др. Ремонтираха се и стотици километри междуселски пътища на обща стойност 12 775 000 лв.

- Сега работата на администрацията се измерва и с одобрените за финансиране от наши и европейски фондове или вече реализирани проекти. Колко са те във Видинска област?

- Стотици са проектите на общините. Но и областната администрация работи по 8 проекта. Ние единствени в страната участваме в един от най-големите европейски проекти - "Промстап". Стойността му е 5 млн. евро и с него се цели създаване на единен стандарт за качество на храните. Работим заедно с региони от Германия, Италия, Франция, Дания, Швейцария и Холандия. В сградата на нашата администрация бе открит офис за информационно обслужване на гражданите и фирмите относно най-добрите практики в областта на хранителната безопасност. В момента чакаме одобрение на 6 други проекта.

- Каква беше държавната подкрепа за общините?

- Най-много проекти разработват и изпълняват общините. Например по програма САПАРД за земеделие са одобрени 14 на стойност над 15 млн. лв. С тях са изградени свинеферма и кравеферми, кланица, фуражен цех. Само през 2007 г. на 2 392 земеделски стопани са предоставени средства в размер на 5,6 млн. лв. - по схема за единно плащане на площ и за национално доплащане за необлагодетелствани райони. Тук пропускам още много други проекти за обучение, квалификация, преструктуриране.

При това правителство в общините се разгърна голяма строителна и социална дейност. Общата субсидия възлиза на 107,5 млн. лв., от които 50 млн. лв. са отпуснати на община Видин. По програми и проекти на държавата и фондовете на ЕС за инфраструктура са усвоени 36,8 мл. лв. Най-много средства - 7,5 млн. лв., е усвоила община Брегово, над 5,2 млн. лв. са вложенията в община Грамада.

Нашите селища се променят с европари. По програма САПАРД са финансирани 15 проекта на стойност 17 млн. лв. С европари е ремонтирана основно уличната мрежа на с. Бойница, подменени са водопроводите и е изградена канализация в Кула и селата Старопатица и Тополовец, ремонтирани са улици в Грамада, Раковица, Ново село. 3 млн. лв. са усвоени в Брегово за реконструкция на водоснабдителната система. 20 други проекта са получили финансиране от ПУДООС. Стойността им е 5,5 млн. лв. С тях е обновена водопроводната мрежа на с. Раброво, изградено е аварийно водоснабдяване на село Раковица, канализация по няколко улици в Белоградчик, реконструирани са водопроводите в селата Ракитница, Бойница, Ясен, град Грамада. От предприятието за околната среда бяха отделени средства за внедряване на разделно събиране на отпадъци, за постоянно съхранение на негодни за употреба пестициди. Ремонти на водните мрежи, но и на стари обществени сгради се направиха и със средства на Социално-инвестиционния фонд. Те стигнаха до такива малки и забравени селища като Подгоре, Гюргич, Балей, където рядко преди това са им давани пари. 414 000 бяха вложени за преустройство на детска градина в Димово в старчески дом, 200 000 - за изграждане на защитени жилища в село Гомотарци, 270 000 - за баня и пералня в Дом за възрастни с психически разстройства в село Бориловец.

Трудно ми е да изредя всички обекти в общините, които са били финансирани от държавния бюджет - ремонт на детски градини в Ново село, Брегово, Раковица, на улично осветление в село Макреш, на сгради на кметствата в Раковица, Киряево, Флорентин, благоустрояване на селата Вълчек, Цар Шишманово, Подгоре, Търговище, Чупрене. Никога досега централната власт не е обръщала такова внимание на общините и малките села. На практика почти няма село, в което да не са вложени държавни или европари за решаване на най-неотложните благоустройствени проблеми.

Десет проекта са реализирани с финансиране по програма ФАР.

- Кой все пак беше най-дълго отлаганият обект, за който пари се намериха през тези три години?

- Това беше защитната стена на Видин. От 1990 г. все не достигаха пари за довършване на дигата между крепостта "Баба Вида" и Гребната база. Кой не беше искал пари за последните 500 метра - мои предшественици, кметове, но едва през миналата година средства бяха отпуснати и работата приключи. Стената е готова и създава сигурност на Видин при високи дунавски води. Парите - 627 000 евро, осигури МРББ от програма ИСПА. Но укрепване на брега на Дунав беше направено и на други места. От 2005 г. до 2008 г. реализирахме проект "Укрепване на бреговете на река Дунав срещу ерозията". Укрепителните дейности обхванаха 3 210 м от брега при с. Кутово. Стойността на този проект бе 1,1 млн. лв. Ремонт и възстановяване беше направено и на дигите при Куделин, Кошава, Ново село.

- Кои са по-важните нови проекти, по които ще се работи в областта и които ще ангажират вниманието ви отсега нататък?

- Няколко са. Започва модернизацията на ж. п. линията Видин - София. Нейната стойност е 324 млн. евро. В момента се изпълнява проект "Техническа помощ", по който се изготвят финансово-икономически анализи за строителството, предстои провеждането на процедура за изготвяне на ОВОС. Самото строителство ще започне през 2010 г. Със завършването на модернизацията влаковете трябва да се движат със 160 км/час и до столицата видинчани ще стигат за 3 часа, вместо сегашните 5. Освен това, тази линия ще оправдае големия превозен капацитет на Дунав мост 2. Без нея мостът няма да бъде толкова ефективен.

Предстои ни избор на концесионер за три пристанища - Север, за обществен транспорт и фериботния комплекс. Надявам се новите оператори да модернизират пристанищата и да увеличат използването на реката. Предстои ни да възстановим и летището във Видин. Комисия вече проучи състоянието му, оказва се, че пистата е в добро състояние. То ще обслужва полети на самолети с маса до 5,7 тона и пътниковместимост до 19 седалки. Видин ще възстанови възможността си до него да се стига по суша, въздух и вода. Предстои реализация на проект за газифициране на Видин. Той вече е включен в плана за развитие на Северозападния планов район. Проучени са евентуалните производствени и граждански нужди от синьото гориво. Стойността му е 100 млн. лв. С тях ще се осигури изграждане на газопровод от Монтана до Видин, дълъг 95 км.

Сред важните проекти, по които ще търся придвижване, е и този за изграждане на тунел под Петрохан. Правителството е решило той да бъде реализиран. В момента се правят предпроектни проучвания. С него разстоянието от Видин до столицата ще се съкрати с 46 км. Ще имам работа и по други интересни проекти - изграждане на регионално депо за твърди битови отпадъци, на ГКПП между селата Салаш и сръбското Ново корито. Не искам да пропусна и един много атрактивен проект - "Пътят на рибаря", който изпълнява областната администрация. Той предвижда още до края на годината да се изградят две рибарски селища и къмпинг на брега на Дунав при селата Връв и Ясен. Стойността му е 60 000 лв.

- Дотук говорехме за инфраструктурни проекти. За обновление на пътищата, сградите, водните системи. Какво правите за гарантиране на достойно и качествено здравно обслужване на населението?

- Стойността на извършените строително-монтажни работи в областната болница "Света Петка" във Видин е 2 млн. лв. За три години изцяло са ремонтирани девет отделения - инфекциозно, детско, акушеро-гинекологично, хирургия, реанимация, гастроентерология, неврология, хемодиализа и нефрология, психиатрия. Обновени са и диагностично-консултативен блок и централната стерилизационна. Предстои ремонтът на останалите три отделения. Доставено е ново медицинско оборудване на стойност 1,3 млн. лв. 342 000 лв. е стойността на новата медицинска техника, доставена за по-малките болници в Кула и Белоградчик. Спешната помощ получи 6 нови линейки.

За трите години от НЗОК са осигурени 40, 283 млн. лв. - за първичната и специализираната извънболнична и болничната помощ в областта. По осигуреност с лекари Видин е на едно от водещите места в страната - по 16, 24% на 10 000 население. Предстои ни откриване на онкологичен кабинет, какъвто в областта не е имало въобще. Ние разработихме и изпълняваме програма за оптимизация на извънболничната и болничната помощ. В нея са посочени точните задължения на общините, болниците и лекарите за здравното обслужване на населението.

- Стигаме до образованието, като вторият важен сектор от нематериалната сфера на живота...

- В тази сфера има и добри постижения, и неблагоприятни тенденции. От тази есен опустяват 7 училища - пет в община Видин и две - в Брегово. Община Бойница обжалва решението на общинския съвет за закриване на училището в с. Раброво и то остава, но не зная докога. Истина е, че демографският срив при нас е силен и няма деца за тези училища.

Във всички училища са открити компютърни кабинети, в по-големите - по няколко. В СОУ "Цар Симеон Велики" във Видин са доставени 85 лаптопа. Осем училищни сгради бяха санирани по програма "Енергийна ефективност". Много училища са обновени - в 6 училища със 140 класни стаи са поставени рампи за достъп на деца с увреждания, бели дъски, нови маси и столове. Пред структурните фондове на ЕС са защитени 10 проекта, повечето по направлението "Да направим училището привлекателно за младите хора". В областта 16 училищни автобуса возят децата до средищните училища, 3 435 деца от първи до четвърти клас получаваха досега безплатни учебници и помагала. За всички са осигурени закуски и топли напитки в училище. Във Видин бе открит и Ресурсен център за подпомагане обучението на деца със специални образователни потребности. В него са обхванати 102 деца от различни общини на областта.

Много усилия вложихме за разкриване на висше учебно заведение, но Националната агенция по акредитация ни го отказа. Години наред създавахме материалната му база, условия за живот и работа на преподавателския състав. С него искахме да задържаме младите хора в областта. Сега 80 процента от завършилите различните вузове не се връщат отново в общините и ние закъсваме за квалифицирани кадри. Ще продължим да работим за разкриване на филиал, което се оказва по-лесно отколкото нов ВУЗ.

- Какъв напредък виждате в областта на духовността и културата?

- В областта възникнаха и се утвърдиха много местни празници на народното творчество. С наше съдействие се организират фолклорните празници "От Тимок до Искър" в град Белоградчик, "Тимошка пролет" в Брегово, театрални празници във Видин и др. Реализирахме един голям проект за превръщане на символа на Видин - средновековната крепост "Баба Вида" в атрактивен туристически обект и място за провеждане на повече обществени прояви. Бивш турски зандан - превърнахме в конферентна зала. Много фирми и обществени организации желаят точно в нея да провеждат своите срещи и прояви. Близо 100 000 души посетиха крепостта през последните три години.

Работя и за реализирането на един проект с многогодишна давност - откриване на радиостанция "Видин". От бюджета на областната администрация отделихме 25 000 лв. за ремонт на покрива на сградата, в която ще се помещава бъдещото радио. Надявам се до края на годината да прозвучи сигналът на това радио, тъй като работата ни с БНР за пуска доста е напреднала. Читалищата в областта получиха целева субсидия на стойност 315 000 лв. Средствата са предназначени за ремонти, закупуване на книги и компютри. Не стоим настрана и от такава инициатива като изграждане на паметници например. Аз инициирах дарителска кампания за изграждане на паметник на опълченците във Видин. Паметник на неувяхващата бойна слава бе вдигнат при Раковишкия манастир. Областната администрация оказва подкрепа на много младежки начинания - тя е организатор на викторини в училищата, на колоездачна обиколка на областта за юноши, помогнахме за организиране на републиканско първенство по моделизъм за хидромодели, координираме различни програми, свързани с развитието на спорта.

- Дотук говорехме само за постиженията, за направеното, за това, което се вижда. Какво остава скрито, но недовършено, върху какво съсредоточавате вниманието си отсега нататък?

- Областта има и своите проблеми. Най-големият е, че населението намалява. От 117 809 души през 2005 г. днес то е 112 604 души. Смъртността е една от най-високите в страната - 22 на хиляда души, раждаемостта е ниска - само 7,1 на хиляда души. Много силна е миграцията към големите градове и чужбина.

Направихме много ремонти по пътищата, но тези в добро състояние все още са само 48 на сто от всичките ни пътища. Нужни са ни по-ускорени темпове на ремонтите, за да подобрим и останалите 211 км.

Имаме незаети лекарски практики и броят им расте. През 2005 г. те са били 13, а днес са 18. В 10 селища нямаме лични лекари, имаме проблеми с достъпа до здравни услуги. Безработицата остава все още висока в сравнение със страната, особено в някои общини. Но регистрираните са с ниска квалификация и не отговарят на търсенето на трудовия пазар. Получава се парадокс - имаме безработни, но има и глад за работници, защото свободните не са квалифицирани.

В областта все още висок процент от земята не се обработва, съществува раздробеност на нивите. Средната площ на една нива е 6,2 дка. Това не позволява прилагането на модерна агротехника. Намалели са поливните площи, прекъснати са продуктови линии и т. н.

- Накрая, какви са изводите, накъде върви Видинска област?

- Изводите са добри - на нашия край започна да се обръща по-голямо внимание от страна на държавата. Общите инвестиции за последните три години надвишават вложенията през предишните 20. Затова съм оптимист за бъдещето на този изостанал край. Хората ще имат по-висок жизнен стандарт и повече възможности за реализация. Ако всичко това, което сега е замислено, се осъществи, а това е на път да стане, то Видин в близките 5 - 6 години ще се превърне в един добре уреден и предпочитан за живеене европейски регион. Не забравям и местоположението му, което е неговото географско предимство - център на регион, образуван от три съседни държави, и все пак по-близо до Европа, отколкото останалите. Мостът над Дунава ще го свърже още по-сигурно с Европа. Което е и нашата цел.