Брой 36                                                  

12 - 18 септември 2008 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Проф. Григор Горчев

 

С ректора на Медицинския университет в Плевен разговаряме в началото на учебната година за перспективите пред висшето училище и за проблемите на здравеопазването в България. Президентският съветник е световно признат капацитет в сферата на лапароскопската хирургия, наскоро създаде и ендоскопски център, който се развива с ускорени темпове.

 

Държавата трябва

сериозно да помисли

за заплащането на

медицинските кадри

 

Професор Григор Горчев е роден на 15.05.1956 година. Завършва ВМИ - Плевен, през 1982 година. До 1992 година работи в болницата в Трявна. През 1992 година стана асистент в катедра "Акушерство и гинекология" във ВМИ - Плевен. През 1995 година е назначен за ръководител на гинекологичната клиника към онкологичния център на института. През декември 2002 година е избран за ректор на ВМИ - Плевен, а година по-късно получава званието професор. Професор Горчев е специализирал в Стасбург, Франция, в център за борба с рака "Пол Строс" - Париж, в института "Гюстав Руси", Италия. Той е автор на монографии, публикации в научни списания у нас и в чужбина. Извършва първата в България лапароскопска операция на жена с рак на маточната шийка през 2004 година. Осъществява за пръв път в България операция на жена с рак на шийката на матката със запазване на детеродните органи. Носител е на наградата "Медик на годината 2004 г." на вестник "Форум Медикус". Награден с почетния знак първа степен от Българския лекарски съюз за принос в развитието на медицината. Избран за личност на 2005 година от Американския биографичен институт и комисията за международни проучвания за изключителните му постижения и благороден пример пред своите съвременници и обществото.

Интервю на
Поля ТОМОВА

- Проф. Горчев, какви са последните новини от Медицинския университет в Плевен?

- Първо, вървим към разкрването на нов, трети факултет. Вече има решение на Министерския съвет от преди десетина дни. Този факултет е по здравни грижи. Както знаете, има много закрити колежи в страната и ние на тази база решихме тук да има факултет. Сега остава да се произнесат комисията по образование и наука и Народното събрание, където мислим, че няма да има проблеми и до два - три месеца този факултет ще бъде факт. Така че плевенското висше медицинско училище вече стъпва на три крака.

- Има ли интерес към плевенския университет от страната и от чужбина?

- Ние вече почти не рекламираме в страната нашето висше училище, защото то е стъпило на пазара много стабилно и е един от рейтинговите университети. Тази година имаме 80 човека държавна поръчка, а над 600 кандидати, тоест осем към едно е съотношението. Основно рекламираме в чужбина, въпреки че вече имаме чужденци от много страни - Турция, Македония, Индия основно. Имаме и студенти от Япония, сега са около 15, има и нови 20. Искам да кажа, че сме много доволни от японците, те вече преминават във втори курс, много са мотивирани, дисциплинирани, интересуващи се.

- Кои са най-търсените специалности?

- Кои са най-търсените мога да кажа, като правя равносметка от специализациите. Искам да отворя една скоба и да кажа, че специализации в момента отново има, което е много добре. Но имаше две години застой и две нулеви години. Това не беше добре за държавата, защото ще се отрази след години.

- Защо нямаше специализации?

- Защото така беше решил някой в Министерството на здравеопазването, бивши министри. Нещата тръгнаха много зле. Въпросът със специализациите по времето на министър Богоев например беше много подценен, въпреки мнението на ректорите на учебните заведения. Но сега явно се разбра, че специализациите са необходими, и те се върнаха.

- Да се върнем на предпочитаните специалности.

- Основно това са хирургически специалности, акушерство и гинекология, очни болести, кожни болести, педиатрия. За всяка от тях има желаещи, но пък вече се търсят по-атрактивните и по-добре платените. Студентите имат вече информация и се насочват. Кардиологията също е сред най-търсените специалности.

- Има ли Плевен потенциал да бъде университетски град?

- Този въпрос е много важен. Плевен в момента е такъв заради висшето медицинско училище. При нас в момента са около 2 000 студенти, които живеят тук, дават и поминък на плевенчани... Това са неща, които са важни. И още нещо, което е съществено - тези млади хора придават друг облик на града. Но да бъде Плевен университетски град, се искат много неща. Първо - трябва да има много добра база, общежития, което е изключително важно, защото жилищният проблем е сериозен. Ние в последните години хвърлихме доста средства за общежитията, защото не може студентите да живеят в мизерни условия. Това обаче иска средства. Друго - ако искаме да бъдем наистина университетски град, трябва да има активност от страна на общината, ръководството на администрацията и общинският съвет да работят заедно с ръководството на университета. Аз наскоро бях във Варна, там има такова съдействие, и то много добро.

- Тук не е ли така?

- Ние сме в добри отношения с ръководството на общината, но тук става въпрос и за пари, и за активност. Сега не знам дали съществува някакъв проект в Плевен да има и друго висше учебно заведение, но смятам, че тенденцията в страната е по-скоро те да намаляват и да се окрупняват. Така че разкриването на висше учебно заведение е много трудно сега, трудно е дори един нов факултет да се изгради.

- Наскоро излязоха данни, от които става ясно, че онкологичните заболявания в страната нарастват. Така ли е и къде е България в тази статистика?

- Така е за жалост. Специално в онкологията има нарастване на заболяванията, и то в по-млада възраст. По статистика ние сме на едно от първите места в Европа.

- Защо?

- По много причини. Една от тях е лошата здравна реформа. Смея да кажа, че няма такова понятие като реформа в здравната система, само се имитира реформа. И това е основното, което пречи. Няма профилактика, няма скрининг... Представете си, албанците имат скрининг, ние все още нямаме.

- От години се говори за скрининговите програми...

- Да, това е много важно нещо. Преди три години в Париж на един форум по профилактика на онкологичните заболявания България дори не беше спомената като държава със скрининг. Това е изключително лошо. Това означава, че в момента ние нямаме никаква представа изобщо за заболяваемостта в страната, нямаме представа за профилактика, нямаме представа за представителите на заболяването. Бих казал, че в момента се работи на парче. Това е много сериозно и не знам защо този въпрос се неглижира от Министерството на здравеопазването, от държавата като цяло. Смятам, че след години последиците от това ще бъдат ужасяващи. Ние нямаме програма за онкологична помощ в страната. Сега в момента се представя една програма от проф. Черноземски. Той е за реформата в онкологичната помощ, но не знам тази програма докъде ще стигне и каква ще бъде нейната съдба.

- Има ли опасност България да остане без добри медицински специалисти, така, както почти остана без среден медицински персонал?

- Много пъти ние, ректорите, алармираме за този проблем, казваме го на министри, на медии - че ако в момента не се вземат сериозни мерки за подобряване качеството на обучение, заплащането на медицинските кадри, просто България до 5 - 6 години ще изпадне в голяма криза отткъм наличието на специалисти. И сега има криза в някои болници. Знаете колко много добри лекари напускат университетската болница заради неадекватно заплащате. Лекари отиват в частни болници, отиват в чужбина. Както и сестри, и акушерки, и въобще среден персонал. Държавата трябва много сериозно до помисли за заплащането на медицинските кадри. И смея да кажа, че има некоректна, дори поръчкова кампания от страна на медиите. Така например в един столичен ежедневник пише, че лекарите получават по 8 хиляди лева заплати. Може някои и да получават такива заплати, но в една университетска болница заплатите им са ниски. В нашата болница, която е една от водещите в страната, колегите получават по 600 - 700 лева заплата.

- Отваря се голяма ножица между заплащането в държавните и общински клиники и частните здравни заведения...

- Естествено, и тук вече трябва да има правила - частното здравеопазване трябва само да се субсидира, а не да тегли пари от здравната каса. Тук е големият проблем. Би трябвало щом си частна болница, да разчиташ на кешови плащания, а не да се работи и със здравната каса, и пациентът да си доплаща.

- Има ли правила, които определят един лекар добър ли е или не?

- Има правила. За мен добър лекар се определя по отношението към пациента. Професионализмът е нещо много абстрактно. Колкото и да бъдеш неадаптируем към професията, с годините и при добро желание, ако се интересуваш, ще бъдеш добър професионалист. Лош лекар според мен е този, който гледа на пациента като на 20 лева, образно казано. Преценява го веднага и това е най-страшното. Това никъде го няма в Европа и за мен е много страшно. Там лекарят първо гледа да реши здравословния проблем, а тук знаете ли с какво се сблъсквам? При мен идват жени от цяла България. Има и такива, на които им е казано, че трябва да си направят операция. А операция не е належащо да са прави, но просто явно някой иска да вземе някакви пари по клинична пътека. Това е ужасяващо! И тук е разликата добър - лош лекар. По-добре е да има лоши диагностици, защото друг ще поправи диагнозата, отколкото да е лошо отношението към хората.

- Плевен има най-модерната апаратура за ендоскопски операции. Има ли интерес към центъра?

- Честно казано, аз не съм очаквал това, което се случи с центъра. Тази моя идея се реализира, знаете, благодарение на висшето училище, на помощта на държавата, на наши депутати, на президентството. Всички те много ни помогнаха за този център в Плевен. Той се реализира на три етапа. В момента има страхотен интерес и центърът предизвика голям бум. Всеки ден моята поща се препълва от писма и предложения. И то не само от пациенти, а и от колеги, най-вече от САЩ, защото в Западна Европа този тип хирургия все още навлиза. Даже имам една покана от един от най-добрите ендоскпоски хирурзи в света - проф. Боджест ме кани в Америка да обменим опит. Той има 35 операции за три години, а ние имаме 18 операции за четири месеца. Всяка наша операция, знаете, се праща в САЩ, и той има информация за нашата работа. Пациентите се записват и чакат дълго време за операция с робота, защото ние имаме капацитет да правим само две операции седмично. Интересът е изключителен и центърът върви много добре, което за мен лично е голямо удовлетворение. Още повече, че сега в момента има голям интерес и от Западна Европа към нашия център. Има официално запитване от фирма "Щорм", която е най-големият производител на ендоскопска апаратура в света, нашият център да стане обучителен за Европа. Тоест те да пращат техни лектори, да ползват мен и моя екип за операции, но с техни лектори, и да водят тук курсове за обучение на хора от Италия, Франция, Германия... Следващата седмица пристигат трима техни представители. Това е изключително добре. Добре за университета, защото тези курсове се заплащат, добре е и за града, добре е и за страната като цяло. Защото в Европа има освен нашия център само още един - в Страсбург.

- Съветник сте на президента Георги Първанов. Защо се съгласихте на този статут и какво ви дава или взема това?

- Беше ми предложено това преди две години и решението да приема беше лично мое. Направих го заради самия президент Първанов, защото го уважавам като личност, като политик и като държавник. И не съжалявам, че съм в президентството, защото за това време - година и половина, видях начина, по който работи екипът на президента. Това е един много добър екип, който президентът Първанов ръководи изключително добре. Какво ми дава този статут? Дава ми възможноста да се срещам с хора, които са експерти в своята област, дори бих казал - хора еталони. Удоволствие е да контактуваш с такива хора и тези срещи обогатяват много. Ходя в президентството всяка сряда. А какво ми взема статутът на съветник? Време, бих казал.

- Заявявал сте многократно, че животът не се измерва с броя вдишвания, а с миговете, в които ти спира дъхът. Имал ли сте такива мигове?

- Постоянно имам такива мигове. Аз обичам много моята професия и това ме държи.

- Щастлив човек ли сте?

- Зависи. Аз съм щастлив, защото си обичам работата, щастлив съм, че имам една прекрасна дъщеря - да, може да се каже, че съм щастлив.

- Правите впечатление на човек, който когато си науми нещо, го прави...

- Да, от малък съм такъв, това ми е в характера. Дори понякога знам, че правя грешна стъпка, но я правя.