Брой 34                                                  

29 август - 4 септември 2008 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Светослав Чернев

 

Президентът на националната организация "Малки български хора" бе на посещение в Плевен за среща с бъдещи членове на организацията и разговори с местната власт за подобряване на социалната среда на хората с нисък ръст. Дискриминирани ли са те, как си изкарват хляба, какво е необходимо, за да живеят нормално - по тези въпроси разговаряме със Светослав Чернев.

 

Да си различен физически не значи,

че си по-нищожен от “нормалните”

 

Светослав Гришев Чернев е роден на 29.04.1980 г. в Разград, но живее в Русе. Завършва средното си образование в техникум по електротехника "Апостол Арнаудов" в Русе през 1998 г. със специалност монтьор на елмрежи, апарати и устройства. Работи в завод "Хляб и хлебни изделия" ЕООД, където е бил портиер, а след това и елмонтьор. В момента е задочен студент пета последна година в русенския университет "Ангел Кънчев", специалност земеделска техника и технологии - машинен инженер. От април 2007 г. е президент на националната организация "Малки български хора"(www.lpbulgaria.org), с която е ангажиран и до този момент.

Живее с родителите си, не е женен.

Интервю на
Мая ПАСКОВА

- Г-н Чернев, каква е целта на посещението ви в Плевен?

- Целта на посещението в Плевен е срещата ми с представители на хората с нисък ръст. Това е втората ми такава визита след тази през февруари, когато се срещнах с жители на град Славяново и с. Сомовит. Сега ми предстоят срещи с хора от Плевен, Пордим, Ставерци, Летница и др. Ще се запозная с тези хора, ще поговорим за проблемите, с които се сблъскват, и възможностите за решаването им. И естественно ще ги поканя да се присъединят към "Малки български хора". По всяка вероятност докато съм в Плевен ще се срещна с кмета на общината и с областния управител, които ще запозная с проблемите на нашата общност и ще потърся тяхната подкрепа.

- Имате ли представа колко са "малките" хора в България?

- Мога да кажа, че малките хора са много. Но колко точно - не знам, тъй като до момента нямаме изграден регистър на хората с нисък ръст в България. Но организацията ни работи по създаването на такъв регистър. Преди няколко месеца се регистрирахме по Закона за личните данни и получихме удостоверение за работа с лични данни. В същото време помолихме Агенцията за социално подпомагане да провери чрез своите дирекции по места за регистрирани към тях хора с нисък ръст. От тях получихме информация, която е и поводът да съм в Плевен отново. Предстоят ни разговори с Министерството на образованието, от където също ще поискаме информация за децата с нисък ръст в училище, както и ще потърсим начини за по-добро и подходящо образование за тези деца и по-успешната им реализация след това на пазара на труда. Проведохме разговори с изпълнителния директор на Националния център за здравна информация доц. Християн Грива, с директора на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) д-р Кънчо Райчев за проверка на регистрираните при тях случаи.

- С какво по-точно се занимава вашата организация?

- Националната организация "Малки български хора" е неправителствена организация, регистрирана в обществена полза по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, която не извършва стопанска дейност и няма собственни приходи. Също така в настоящия момент организацията не получава средства от държавния и общинските бюджети, а разчита единственно на дарители.

Естествено организацията е създадена да помага на своите членове, но тя претърпя вътрешни сътресения и в момента ние събираме отново членската си маса. Стремим се да създадем структури по места, които от една страна да се координират от ръководството на организацията, а от друга - да сме по-близо до членовете ни и до местната власт, от която зависи до голяма степен решаването на нашите проблеми. А по-точно - образование, медицинско обслужване, заетост на хората с нисък ръст. Организацията основно се занимава с проблемите на малките хора. В момента предстоят промени в Наредбата за медицинска експертиза, която е от голямо значение за нашите членове. В последните няколко години масово се понижават процентите за намалена работоспособност. В някои случаи дори се отнема това право. Това е пълен абсурд! Поради тази причина ние отправихме предложение за промени в раздела, засягащ нашите членове. Проведохме разговори с директора на НЕЛК д-р Райчев, със зам.-министъра на труда и социалната политика Иванка Христова, с представители от парламента - Деница Димитрова, Ива Станкова и др. Предстоят ни още разговори и през септември. Ще се опитаме да направим всичко възможно нашите членове да влизат по-рядко в ТЕЛК, а не на две или три години, като че нещо ще се промени в състоянието им. И ако влизат, то да е без подигравки, а за да получават това, което им се полага.

- Имаше скандал с предишния председател на организацията. Какво всъщност се случи и защо се стигна дотам? Сега нещата нормализираха ли се?

- Да, имаше такъв скандал, който дори се беше превърнал в национален. Предходният ни лидер Георги Софкин се беше самозабравил, а лидерът си има ангажименти към ръководството и членовете на сдружението - има устав, има закон, които трябва да се спазват. Трябва да се правят отчети за дейността и средствата на сдружението. А ние такива неща не бяхме виждали и чували от 2003 г., да не кажа, че изобщо не е ставало дума за отчетност. Тогава аз лично, като член на управителния съвет, направих няколко намека за отчетност, отговорност, но не получихме това, което искахме. А в такава ситуация е нормално членовете на сдружението да започнат да се съмняват в лидера си, а дори и да го изключат на общо събрание, свикано от съда - както и стана. Сега мога най-отговорно да заявя, че организацията ни се нормализира. Членовете ни си върнаха доверието към организацията. Имаме вече централен офис в София, който скоро ще оборудваме и ще заработи. Надяваме се да намерим и нови спонсори, защото имаме нужда от средства за издръжка, а и нужда за подкрепа на членове поради простата причина, че заради безотчетността на предходния лидер ни спряха държавната субсидия.

- Защо винаги се случва така, че мнозинството спекулира и трупа дивиденти на гърба на по-различните хора?

- Защото "по-различните хора" понякога са и по-слаби, не само физически, а и финансово, социално, морално и имат нужда макар и от малка подкрепа. И е нормално да се доверят или да очакват тази подкрепа от по-силните - "нормалните". Някои от които явно се възползват от това доверие. Което е много грозно и показва, че именно тези по-силни са по-слаби или ограничени от тези "по-различни", които се борят ежедневно или ежечасно с проблемите си...

- Има ли дискриминация при хората с по-нисък от нормалния ръст и в кои области се среща най-често?

- Има непряка дискриминация и тя е най-жестока на пазара на труда. При кандидатстване за работа най-често работодателят отговаря: "Ние ще ви потърсим", "Ще ви се обадим"... Което естествено не се случва. Представете си как се чувства един човек с нисък ръст, когато претърпи два или три пъти такова връщане или отказ. Той дали ще продължи да опитва да търси работа, или ще се подтисне и затвори в себе си, защото вече знае, че няма начин да успее да спечели работното място, за което кандидатства?

- С какви трудности в ежедневието сте принудени да се сблъсквате?

- Трудности има много и те най-често са навън. Като започнем от архитектурната среда, градския транспорт и стигнем до манталитета на част от обществото.

- Има ли начин тези проблеми да бъдат поне частично решени? Това въпрос на желание, средства, допълнителни ресурси ли е, или е невъзможно?

- Да, начини за промяна на архитектурната среда и на транспорта има. Но трябва властимащите и институциите да си сверят вече часовниците спрямо европейските и едва тогава мисля, че нещата ще добият друг вид. Защото, знаете, че се отпускат европейски пари за разработване на такива проекти, съществуват наредби за достъпност на средата. Но все пак трябва някой да се хване и да види дали се спазват. А това вече е въпрос на желание. Преди време посетих Стара Загора, където се срещнах с наши членове. Направи ми впечатление, че на много места тротоарите са скосени и човек с количка може спокойно да се качи без помощ. На ж. п. гарата имаше специален пункт на БЧК и човек, който при необходимост помагаше при пристигането или отпътуването на човек с увреждане. Дори момчето, което ме изпращаше, получи помощ, за да ме изпроводи до перона. Нима е невъзможно това да се направи и в другите големи градове?

- "Малките" хора много често са изключително талантливи. Разкажете повече за постиженията на членове на вашата организация.

- Да, малките хора са изключително талантливи и всеки от тях е уникален. Горд съм, че в националната организация "Малки български хора" членуват хора с нисък ръст - лекар специалист по вътрешни болести, психолог - това са експерти, с които често се консултирам. Имаме много добри певци - момиче от Родопите, което изпълнява впечатляващо родопски песни, и момче от Петрич - Тео, което пее македонски и в мпмента е в Плевен.

По покана на община Петрич и Теофил Димчев - същият този Тео, който е член на организацията, в рамките на провеждания за поредна година общински футболен турнир за аматьори - мъже, сформирахме два футболни отбора, които проведоха приятелска среща помежду си на терена в с. Кърналово. Този мач бе част от подготовката на организацията за сформиране на спортни екипи, организирани спортни мероприятия, както и международни срещи. Някои от нас са участвали в реклами, а аз дори преди месец бях на снимки в български филм на режисьора Анри Кулев. Наистина има хора с уникални заложби и сред нас.

- Какви са вашите цели и амбиции в личен и професионален план? За какво мечтаете?

- Моите лични цели и амбиции са това, което съм започнал, да стане факт. Офисът ни в София да заработи, организацията ни да стане национално представена, да започне да получава субсидия от държавата, за да е сигурна, устойчива и полезна на своите членове. И естествено членовете на организацията да живеят по-добре. Знаете, че човек когато се е хванал и е успял да направи нещо добро и полезно за хората, той се чувства доволен и удовлетворен. Мисля, че това е моята цел.

- Имате ли си девиз?

- Нямам девиз, но смятам, че в работата си ще успея да намеря най-подходящия за мен някой ден.