Брой 33                                                  

22 - 28 август 2008 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Валя Минкова

 

След 33 години в системата на Министерството на отбраната (МО), тя е поредната засегната от реформите в Българската армия (БА). От 1 август 90% от служителите във Военен клуб - Плевен, бяха съкратени, включително и ръководителят по административната дейност. Сериозното намаляване на щатните бройки е заради преструктурирането на агенциите към МО. С Валя Минкова разговаряме за годините, отдадени на БА, за състоянието на военните клубове и полезността от реформите.

 

Нямаше как реформите
в БА да не доведат
до катаклизми

 

Валя Минкова е родена на 20 май 1954 г. в Ямбол. Средното си образование завършва в Математическата гимназия в Плевен. От 1973 до 1974 г. работи в завод "Мизия" като електротехник. След това е назначена за завеждащ отдел в Младежкия дом в Плевен. От 1975 до 1979 г. е инспектор в Учебен отдел във ВВВУ "Георги Бенковски". През същата година завършва и висшето си образование в СУ "Климент Охридски" специалност философия и история. Следващите 12 години й преминават във Военното училище в Долна Митрополия, в катедра "Обществени науки", където се издига от асистент до главен асистент по етика и естетика. От 1991 до 31.07.2008 г. заема длъжности в Изпълнителна агенция (ИА) "Военни клубове и информация" - Военен клуб - Плевен - от организатор културно-художествена дейност до старши експерт по административните въпроси.

Валя Минкова е лектор-консултант на дружество " Знание" и читалище "Лик", сценарист на документалния филм " 70 години Военен клуб - Плевен" - 2004, автор и водещ на 100 телевизионни предавания, кореспондент на в. "Българска армия", автор на репортажи, есета, информационни материали в регионални и национални печатни издания. Има публикации в научни издания на ВВУЗ - 1979 - 1990 г., автор е на учебното пособие "Естетика".

Интервю на
Ралица ПЕТРОВА

- Г-жо Минкова, 17 години работите във Военния клуб, който от 8 години е в системата на ИА "Военни клубове и информация". Какво се случи ,че от 1 август не сте вече част от екипа на Военен клуб (ВК) - Плевен?

- Това, което се случва, засяга не само мен и колегите от ВК - Плевен, а и всички военни клубове в страната - общо 52. През 2000 г. част от дейностите на Министерството на отбраната бяха изнесени извън неговата структура. Това бяха дейности (на пръв поглед несвойствени за МО), свързани със стопанисване на военните клубове, "Реклама и кинопроизводство", печатните издания, които се поддържаха от МО, военно-почивните домове, социологическите изследвания, армейският спорт , управлението на движимото и недвижимо имушество, aнсамбълът на БА. Тогава се създадоха изпълнителни агенции, които да се занимават с всичко това. Така преди 8 години се появи и ИА "Военни клбове и информация". За този период се създаде една стройна организация на дейностите на клубовете - културно-художествена, информационна, военно-патриотична, социологическа. Военните клубове се ангажираха с професионализацията на армията - набирането на кадрови войници и социалната адаптация на излизащите в резерва чрез Регионалните информационно-консултантски центрове, в партньорство с Военните окръжия, Бюрата по труда и много други институции. В медийното пространство се появи Военният тв канал. Това бе нов етап от историята на развитие на военните клубове. Имаше кратък период, в който "малките" клубове бяха затворени, но след това отново възстановиха дейността си. Такива в нашия регион бяха Ловеч, Телиш и Белене. През 2002 г. те се върнаха в лоното на ИА. Плевен осъществяваше методическа, финансова и организационна дейност и под неговото крило бяха тези клубове. В Плевен бяха формирани териториални звена и на ИА "Социални дейности" и ИА "Държавна собственост на МО". Техният ареал на дейност бе Северозападна и Централна Северна България.

Случващото се сега е един нов етап от развитието не само на военните клубове, а и на всички тях. В стремежа за усъвършенстване и оптимизиране на структурата си МО реши, че вече няма нужда от четири агенции и че три от тях трябва да бъдат закрити. Остава една - ИА "Социални дейности", в която ще се влеят част от дейностите на останалите. До този момент тя се занимаваше със стопанисване на военно-почивните бази и отдиха, с развитието на армейския спорт, с дейности, насочени към военно-родолюбивите съюзи, децата на загиналите военнослужещи и др.

Съвсем наскоро бе публикувана амбициозна програма на МО за неговата социална политика. И тя няма от кого друг да бъде реализирана освен от тази агенция и структурите на бившите, които се вляха в нея. В тази програма се предвиждат нови начинания като изграждането на детски градини за децата на военнослужещите, защото много млади хора след професионализацията на армията смениха родните си места с други и те се нуждаят от жилище, от грижа за децата им. Предвиждат се и дневни центрове както за деца, така и за ветерани. Мисля, че в Плевен предоставените във Военния клуб зали на военно-родолюбивите съюзи изпълняват такива функции, а за децата имаме "вечерен център". Казвам го с чувство и на удовлетворение, защото от понеделник до неделя в сградата на Военния клуб се занимават над 290 предимно млади хора.

В новата ситуация Плевен е до известна степен облагодетелстван, защото именно тук има териториална дирекция на ИА "Социални дейности" - една от петте за страната. В момента върви процес на приемане на 11 военни клуба - Видин, Лом, Враца, нашите четири (Плевен, Ловеч, Телиш и Белене, бел. а.), Троян, Свищов, Велико Търново, Русе, както и на военно-жилищния фонд. И не можеше при това преструктуриране да не се получат някои катаклизми.

- Промените са доста радикални. 90% от персонала във ВК - Плевен, е съкратен. Имате 11 художествени колектива, като само два са за възрастни. Ще успеят ли хората, които остават, да поддържат такъв обем от дейности и няма ли да пострадат децата от това преструктуриране?

- Бяхме 17 човека, сега остават 4-ма. Хубавото е, че остава да действа библиотеката, която е една от големите във военните клубове. Тя беше една от първите пет, които се включиха в проектите на Министерството на културата за подобряване на библиотечния фонд. Ние спечелихме 2 проекта и библиотеката във ВК - Телиш, два. Имаме 11 художествени колектива и школи по интереси. Не без чувство на гордост смея да твърдя, че това е най-голямото плевенско читалище. Трябва да отбележа обаче, че това не са колективи, които ние привличаме от някъде, за да участваме в прегледите на любителското творчество. Наистина само два са за възрастни - фолклорна формация "Кайлъка" и хор "Кайлъшко ехо". Най-голямата ни формация, която през новия творчески сезон трябва да навърши 30 г., е фолклорен ансамбъл "Мизия". Имаме вече три формации хип-хоп, студио за модерен балет "Дипломат", КСТ "Аида", клуб театър "Маска", водят се занимания по шах и паневритмия. Чествахме 5 години на школата по изобразително изкуство. Ние сме единственият клуб, който има своя собствена художествена галерия " Лира".

Що се отнася до това дали ще пострадат децата... Има една обнадеждаваща ме новина - че от отдел "Култура" на закритата вече ИА "Военни клубове и информация" в новата агенция преминават трима човека, които са много тясно свързани с проблемите на културата и с любителското творчество. Това са Георги Атанасов, Рени Карагаева и Гергана Горанова. Но по места просто трябва да има хора, които да се грижат за всичко, защото обемът от дейности е наистина огромен. А новият творчески сезон чука на вратата. Още повече, като се вземат предвид и проблемите на социалната адаптация, факта, че продължават преструктуриранията в Българската армия, че се очаква през есента нов Закон за отбраната, който явно ще финализира промените...

- Не беше ли логично да се съкратят щатове и да се закрият малките клубове в страната. Сега например в Телиш ВК остава, въпреки че там отдавна няма поделение?

- В Телиш наистина няма поделение, но има военни клубове, които функционират много добре и в селища, където няма вече поделения. Но в Tелиш например, има един, бих го нарекла, феномен. Много от хората, които са служили там, останаха да живеят в селото. Полк. Марин Шкодров успя да обедини около дейността на ВК 89 запасни офицери и сержанти, деца и възрастни се занимават в любителски състави. Ползват библиотеката. По-нататък вероятно ще се направи един задълбочен анализ къде и какво трябва да остане.

- Не е ли малко недомислено - можеше да се направи този анализ преди да започне преструктурирането...

- Надявам се, че на някакъв етап е направен. Въпросът е, че може да не е достатъчно конкретризиран. Но с течение на времето ще може да бъде изчистен и дообмислен и ще се види кои са работещите структури и как могат да бъдат използвани и занапред в името на тази кауза - повишаване на социалния статус на работещите в армията.

- Мисията на военните клубове по принцип е да осъществяват връзка между обществото и армията. Успяват ли в последно време тези институции да направят това?

- В историята на военните клубове е имало най-различни периоди. Те се появяват като знак на обществото за уважението към армията. Повечето от клубовете са с достолепна история - Централният военен клуб, шуменският, врачанският, плевенският, великотърновският, варненският, пловдивският. През 2009 г. ВК- Плевен, навършва 75 години. В Ловеч например за военен клуб е дарена личната къща на командира на 34 Троянски полк. Повечето от тези стари клубове са построени като обществени сгради чрез дарения - не само от страна на кадровите военнослужещи, но и с участието на самата общественост.

Затова и неслучайно сградите са разположени в централната част на градовете. Този процес продължава и в по-нови времена. Когато правих филма по повод 70-годишнината на ВК - Плевен, попаднах на интересен факт. Този акт, който е вграден на 9 октомври 1932 г. в темелите на сградата, е именно такъв - че се създава военен дом, читалище и музей за възпитание и назидание на идните поколения, в памет на загиналите във войните за национална независимост. Не случайно ВК - Плевен, чиято сграда е обявена за паметник на архитектурата от национално значение, заедно със сградата на 9-а пехотна плевенска дивизия, която бе предоставена на Регионалния исторически музей, ведно с един от най-красивите войнишки паметници пред него в края на Градската градина, образуват комплекс, който напомня на хората за това, което Плевен е дал за независимостта на България, както и че все още си остава един от най-големите гарнизони на БА.

Една от най-важните мисии на тези обществени сгради наистина е да осъществяват връзката между обществото и армията. В последните години след 1989 - 1990 г. и те, като всяка една обществена институция, си имаха своите възходи и сривове в дейността, в зависимост от състоянието на държавата и техния кадрови ресурс да изпълнят възложените им задачи. Независимо с какъв интензитет на работа е било това, те винаги са осъществявали тази своя функция - да посредничат между армията и обшеството. С много усилия и труд през последните години поддържахме авторитета и позициите на военните клубове като културно-информационни центрове, като центрове за социална адаптация, за набиране на кадрови войници за професионализирането на БА. Но това стана единствено благодарение на хората, които бяха привлечени на работа в клубовете. Част от тях офицери от резерва - хора мотивирани, които са дали най-хубавите си години като кадрови офицери, съпруги и деца на военнослужещи или работили в различни военни поделения. Ако нямаш призвание за дадена дейност, не можеш да я вършиш. И независимо от недостига на пари - отговорността, себеотрицанието, отзивчивостта и работохолизмът на екипа, дадоха своите впечатляващи резултати.

През последните години, смея да твърдя, че ВК - Плевен, работеше 24 часа в денонощието в името на своите гости и ползвателите на услугите, които предлага. Той е отворен за всички, най-вече за младите хора. И както се изразява Михаил Денев, ръководител на фолклорен ансамбъл "Мизия" - заниманията с изкуство - това е нашето хапче дрога.

- Чувствате ли се обидена на някого, на системата?

- Отраснала съм по гарнизоните. Вече 33 години съм в армията. Свидетел и една от хилядите преживяващи реформите на реформите. Самата ми зодия е такава - Телец. Традиционалист, работохолик, отговорен, чувствителен, духовен и същевременно много раним. Цял живот работя с хора. Имам десет випуска от Висшето народно военно-въздушно училище в Долна Митрополия. В последните години, откакто съм напуснала, въпреки поканите, на които по силата на служебните ми ангажименти е трябвало да се отзова, признавам си, че нарочно не ходех. Защото отида ли, видя ли корпусите, които се разрушават, след това поне един месец не мога да дойда на себе си. Като знам какво беше, как в Долна Митрополия се обучаваха чуждестранни курсанти и самата аз съм участвала в този процес и съм имала курсанти виетнамци, йеменци, мозамбигци. Тъжно ми е, че нашите висши военни учебни заведения загубиха тези обучаеми.

Може би ще има някакъв обратен процес и той трябва да се случи, защото имахме, а мисля и че все още е запазен, един много добър преподавателски състав. Дори погледнах снимките в албума си с един от любимите ми курсове - педагогически профил. Те вече са зрели мъже, но за съжаление тези, които останаха в армията, и те излязоха от нея, въпреки че са завършили дори Военна академия. Някакси като че ли не успяха на тези квалитетни момчета да им намерят място. Което е тъжно.

Не винаги като че ли подборът е правилен, но това се отнася за цялата страна, не само за армията - да търсят специалисти, които знаят какво, защо, как и с кого да го направят. Болно ми е, че не умеем да казваме "благодаря" , "извинявай" , "прости"… Че забравихме приказката за изхвърления на бунището баща. Болно ми е и ме дразни, че около ВК пораснаха отново бурените, но се надявам, че това е така, защото двама - трима човека не могат да смогнат с всичко. Освен това имаме едно изключително жежко лято. Не стига, че температурите са 40-градусови, но вгорещяват и тези промени, за които се говореше от доста време, но които настъпиха изведнъж, буквално за ден и половина.

- Как виждате вашият път оттук нататък?

- На този етап като че ли не го виждам извън армията. Защото мисля, че знанията, уменията, опитът, които имам, все още могат да бъдат използвани. Имала съм страшно добри учители в организационната си и педагогическа дейност - родителите ми, учители от МГи СУ, деятели от третия сектор, командири. Просто не мога да допусна, че няма да бъда поканена да помогна! Достойнство и привилегия е човек да е бил вътре в системата и да е наясно, да е мотивиран и амбициран да се развива. Това са контакти, взаимоотношения, градени с години. Ако искаш да скочиш нагоре, трябва да използваш правилото за добрия мениджър - той не е нужно да знае всичко, но е добре да покани хора, които биха могли да му вършат работа, които ще работят за неговия авторитет, за институцията, която представлява. И тъй като в ИА "Социални дейности" има добри мениджъри, надявам се те да прозрат този момент. Винаги съм се придържала към казаното от големия ни политик Андрей Ляпчев: Со кротце и со благо се отива надалече.