Брой 32                                                  

15 - 21 август 2008 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Евгени Димитров

 

От 14 до 22 юли в Мадрид се проведе международната олимпиада по математика, откъдето плевенският единадесетокласник от МГ "Гео Милев" Евгени Димитров се върна с бронзов медал, а българският отбор се класира на 14-о място в света с два златни, един сребърен и три бронзови медала - по един за всеки от шестимата участници в него. Това не е изненада предвид предишните успехи - на Евгени и на отбора, в подобни състезания. Изненадващ е зрелият начин, по който може да разсъждава един съвременен тийнейджър, и надеждата, че може би ще се оправим, ако това е бъдещето на България.

 

Математиката може да бъде

съчетана дори с изкуство

 

Евгени Димитров е роден на 2 септември 1990 г. в Плевен. Насочва се към математическата гимназия "Гео Милев", защото сестра му е учила там. Казва, че върви по нейните стъпки с малко отклонение - участва в много състезания. От трети клас се занимава усилено с математика. Само тази година в актива си от отличия вписва първа награда от Всерусийската математическа олимпиада в Кисловодск, сребърен медал от Балканиадата в Македония и бронзов от международната олимпиада по математика в Мадрид. Занимава се по-усилено и с физика, но според него постиженията му там не са толкова големи - има "само" две първи места на национално равнище. Ще кандидатства икономика и бизнесотношения в Англия и в САЩ.

Интервю на
Мая ПАСКОВА

- Евгени, разкажи как стигна до участието си на международната олимпиада по математика?

- Първо в България има три кръга на олимпиадата по математика. На местно ниво не се бориш с другите, а с точките - трябва да имаш 75% от общия брой. Аналогично е и с втория кръг. В третия се бориш с останалите участници и първите 12 отиват на две контроли, всяка една от които е по модела на международната олимпиада. Заедно с националния кръг сборът от точките определя първите шестима, които заминават за Мадрид.

- В Мадрид с колко човека се състезаваше?

- Около 550 от 104 страни, като не всички отбори участваха с по 6 човека, защото имаше нови, които просто бяха дошли да видят какво е на международна олимпиада и да се пробват. Има и малки страни като Лихтенщайн, които просто не могат да намерят шест човека и участват с двама.

- Организацията беше ли на ниво?

- Можеше и по-добре да бъде. Доста често се налагаше да се изчаква по час, час и половина незнайно какво. Това се случваше по три пъти на ден средно. По време на организираните екскурзии проблемът беше точно в това. Вечерята започваше 50 минути след обявения час и свършваше три часа след него. Всякакви такива абсурди.

- Уж само в България го има това...

- Испания има много общо с България. Дори успяха да ограбят един участник - мен. Взеха ми цялата чанта под носа, а в нея имаше само 30 евро. Но най-големи неприятности ми създадоха документите и задграничният паспорт, както и билетът за връщане. Но всичко мина.

- Задачите затрудниха ли ви?

- Задачите бяха лесни, т. е. ако всеки разполага с неограничено време пред себе си, може да ги реши. Защото е имало такива години, в които е имало много по-трудни. Специално шестата задача, която е най-трудната за олимпиадата, съдържа някакъв специфичен материал, който, ако човек е чел, може да я реши, ако не е - не може. Този материал се съдържа в една статия от преди 60 години и не е разпространен сред широката публика. Съответно са и много малко хората, които са запознати с него. Но тази година не бяха такива задачите. Бяха значително по-лесни, но въпреки това сложни. Това, че задачата може да бъде решена, не означава, че е лесна. Не знам дали това го разбирате...

- Не...

- Ами например задача за IХ клас. Ако я дадем на седмокласник, той няма да се справи с нея, защото тя съдържа материал, който той още не знае. Ако се даде задача, която съдържа само материала за VII клас на деветокласник и той не може да я реши, това означава, че задачата е трудна. Има такива задачи. Просто става въпрос за комбиниране на знанията и на фактите, с които разполагаме.

- Изисква се логика...

- Ами математиката какво е? Точна наука, но по-точно от логиката няма накъде. Математика без логика просто няма.

- Как беше според теб нивото на другите участници?

- Както винаги най-високото ниво е на китайския отбор, руският тим също е много добър, САЩ не отстъпват, но с голяма помощ от китайските участници.

- Защо точно китайците са най-добри в математическите науки?

- Ами имат най-голям човешки ресурс. Когато се отсяват повече хора, милиарди, винаги ще се намерят шест много добри, които да могат да решават задачи. А освен това подготовката им е на високо ниво. На заниманията с математика там се гледа много сериозно. За сравнение - на база нашите две контроли преди олимпиадата, те правят десет. Повече се набляга на решаване на задачи и това явно се отразява на техните резултати.

- Имаш ли поглед върху тяхната учебна система като цяло?

- Не съм много запознат. Не, наистина не зная. Може би и дисциплината им е на по-високо ниво.

- А на такива международни изяви усеща ли се някакъв комплекс, че сте българи?

- В никакъв случай. Ние сме доста стабилен отбор. Като се погледне историята на международните олимпиади по математика специално, ние сме с изграден авторитет. Първата такава олимпиада се организира от българи. През годините имаме много първи места в крайното отборно класиране. Последното е през 2003 г., не е чак толкова отдавна. И постиженията ни са винаги в челната десетка, така че ние сме един доста добър отбор. Нямаме комплекс за малоценност, защото имаме история.

- Преди да включа диктофона сподели, че още от летището медийни звезди са станали софийските участници, а ти и златният медалист от Стара Загора сте останали в периферията на вниманието. Защо според теб съществува такова разграничаване на столица и провинция?

- Може пък техните постижения да са по-значими, пък аз да не осъзнавам това нещо. Макар че и шестимата, които участвахме в олимпиадата, сме с медали - два златни, един сребърен и три бронзови. Предполагам, че това се дължи най-вече на схващането, че в една софийска математическа гимназия се влиза по-трудно, отколкото в плевенската, например. Но резултатите са резултати. Другото няма значение.

- Според теб подготовката в плевенската математическа гимназия достатъчно добра ли е? Теб кой те подготвя?

- Моята учителка е Диана Данова. Хубавото е, че тя е изключително енергичен преподавател, който все още има желание да се занимава с учениците си. Непрекъснато и много добре търси задачи, информация, за да бъде полезна на учениците, които искат да се занимават с математика. Защото има и такива учители, които не обръщат внимание на възпитаниците си. Аз имам късмета, че съм намерил преподавател, на когото му се занимава. МГ е най-доброто училище в града, нивото е завидно високо. Учителите се отнасят с разбиране към учениците, стараят се да им помогнат, а не просто да им напишат някакви оценки. Визирам и моите отсъствия, които са системни. Една седмица на Балканиада, една седмица на Всерусийска. Две седмици подготовка за Балканиада, две седмици подготовка за Всерусийска. Сигурно три месеца общо не съм бил на училище. Но изключително добро разбиране има към моя проблем. Дават ми възможност да наваксвам. Това наистина е проблем, защото ако един ученик отсъства месеци от учебните часове, трябва да си навакса материала.

- Имаш много връстници, които отсъстват по три месеца, без да са били на олимпиади, а в кафето срещу училището, например...

- Е, има и такива. Но всеки преценява за себе си.

- А вие подкрепяхте ли вашите преподаватели по време на стачката?

- Ние бяхме едни от най-върлите поддръжници. Не сме чак толкова заклети зубъри. А и искахме да отделим повече от времето си за нещо по-ползотворно, като например да удължим лятната си ваканция с още един месец. Едва ли това е най-чистият мотив, но е вярно.

- Освен с математика ти се занимаваш и с физика. Там какви постижения имаш?

- Две първи места на национално равнище, само това. Нямам международно участие. А националното равнище не е най-сложното, за да успея да взема първото място.

- Всеобщото мнение е, че математиката е много суха материя. Как се виждаш ти, занимавайки се с математика в бъдеще?

- Математиката е доста едностранчива наука и когато човек иска да се занимава с нея би могъл да стане учен, който се е концентрирал в някаква специфична област от нея и прекарва 16 часа от ежедневието си в малка стаичка с много листи и огромни очила на главата. Това наистина е голям кошмар. Но математиката има приложение и в различни други науки. Дори в историята. Много университети, визирам тези на Запад, съчетават математиката с бизнеснаука, с икономика, дори с изкуство. За архитектура също се изисква кандидатстване с математика. Така че математиката помага на всяка една област, защото всяка една област малко или много си служи с логически термини и подреденост, за които математиката дава по-добро разбиране и по-лесно се усвояват нещата.

- А ти как и къде мислиш да я прилагаш?

- Предполагам, че ще се занимавам или с икономика, или с бизнеснауки. В крайна сметка перспективата ми е или да стана учен, за който вече обясних как си представям, или учител. И в двата случая с триста лева заплата. В някое училище ще обяснявам на децата как се решава квадратно уравнение и ще се провалям в това си начинание. И ще ми бъде много мъчно, ако нещо толкова елементарно аз не мога да обясня човешки.

- Към кои университети си се насочил?

- Насочил съм се към Англия и Америка. Тъй като специално за Англия доста паднаха цените след влизането ни в ЕС и образованието там стана достъпно. А Америка ме привлича заради стипендиите, които предлагат за участници в такива благоприятни международни олимпиади. И общо взето проблемът не е в това, че няма да ме приемат, а че ми трябва стипендия. 60 хиляди долара годишно не са нещо, което мога да си позволя. Каквото и да работя, докато уча там.

- В България няма да кандидатстваш, така ли?

- Няма. В България изпитът в Софийски университет мога да го взема още сега. Това не е невъзможно. Матурата също не ми е проблем, още повече когато в математическа гимназия се изучава второ равнище математика, а матурата е върху първо. Единствено ми остава матурата по литература, но това е научимо в крайна сметка. Аз няма да кандидатствам с литература, за да ми се гледа оценката по нея.

- Значи тук ти е много лесно и затова не е предизвикателство за теб да завършиш български вуз?

- Не е точно така. Просто когато човек има диплома от България и отиде в Англия, там няма да го вземат на работа, но когато човек вземе диплома от Англия и дойде да кандидатства в България, ще го предпочетат. Образованието, взето на Запад, тук се цени много. А и то дава много повече възможности за реализация във всяка страна от ЕС.

- Но ако веднъж излезеш от България, дори и само за да вземеш диплома за образование, ще се върнеш ли отново да търсиш реализация тук?

- В момента, в който се появят добри възможности за работа - да, защо не. Аз очаквам това да стане в скоро време. Много чужди фирми откриват клонове в България. Силно вярвам, че ще се развиваме. Смятам, че ще се появи един момент, в който човек ще може да работи в България и да получава парите, които заслужава.

- Виждам те с едно хубаво образование от чужбина как идваш в България като представител на голяма чужда фирма, инвестираща в страната ни и даваща възможности за реализация и добри заплати на българските специалисти...

- Да, ето това е много добър вариант. Парите трябва да влизат в България. А и историята се повтаря. В началото на 1900 г. много хора са напускали страната, за да получат някакво образование в областта на технологиите. Тогава не сме имали нормални канализации, нормално електрифициране. И хората са се учили да правят това нещо в чужбина. Сега сме в сходно положение, защото отново сме изоставаща страна и може би отново трябва да се учим на Запад, за да внесем знанията тук и да помогнем нещата да се подобрят.

- Приятно изненадана съм как разсъждаваш. Различно от връстниците ти.

- Как разсъждават моите връстници? Познавам хора, които вярват в какво ли не и разсъждават по различен начин. Но аз имам проблем с разбирането на чуждата логика. Смятам за правилно единствено това, което аз си мисля, и не отделям необходимото внимание да разбера другите.

- Все пак и ти си тийнейджър. Как прекарваш свободното си време? С какво се развличаш?

- През лятото ходя на басейни, море, планина, когато имам възможност. В града обичам разходките, излизам и по заведения с приятели. Е, не всяка вечер, но и аз обичам да се забавлявам. Смятам да започна пак да тренирам тенис.