Брой 30                                                  

1 - 7 август 2008 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Теодосий Спасов

 

Наричат го кавалджията на света. Стилът му е уникален, смес от фолклор и джаз. В Плевен почитателите му имаха възможност да се срещнат на живо с невероятните му изпълнения, включени в проекта "Вяра", посветен на феномена Вера Кочовска. В концерта участваха Теодосий Спасов - музика, аранжимент, изпълнение на кавал, вокал, мелодика, дудук и тромпет, Пейо Пеев - гъдулка, Петър Миланов - китара, Румен Тосков - пиано и бас клавишни инструменти, Христо Йоцов - барабани. Режисьор е Сребрина Хашъмова. Специално за "BG Север" музикантът сподели свои размисли за вярата, изкуството и необятния свят на музиката.

 

Толерират чалгата,

защото тя е средство

за затъпяване на народа

 

Теодосий Спасов е роден на 4 март 1961 г. Завършва Средно музикално училище "Филип Кутев" в Котел и Академията за музикално и танцово изкуство в град Пловдив. Дебютът му е на малка сцена в родния му Исперих. Там пригласял на баща си - великолепен певец на фолклор и стари градски песни. Теодосий Спасов е първият, който започва да свири джаз на кавал, а смесването на народна музика с елементи от джаз и класика са в основата на почти всички негови авторски пиеси. Разработва свой собствен, уникален стил на свирене. В последните години пише музика за симфоничен оркестър и кавал. Свири с фолклорни и джазови състави, с именити български и чужди музиканти, между които Иво Папазов, Георги Янев, Петър Ралчев, Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Симеон Щерев, Веселин Николов, Петър Петров, Анатолий Вапиров, "Акустична версия", групата на индийския перкусионист Трилок Гурту, Раби-Абу Халил, Глен Велез, Дейв Лийбман, Глен Мур, Мино Синелу, Пол Макендлез. Три години свири в световно известното ирландско музикално-танцово шоу "Riverdance". През 1995 г. сп. "Нюзуик" го нарежда между най-талантливите музиканти от Източна Европа. Носител е на много отличия, между които наградата на Международната академия за изкуства в Париж (1996), "Музикант на годината" (1997 и 2002), статуетката на Аполон Токсофорос, за дългогодишното му ярко присъствие в българския музикален живот и успехите му на световните сцени (2001). Пише музика за документални и игрални филми и театрални постановки. Негова е музиката към филмите "Граница" и "Гори, гори огънче" и към спектакъла "Рибите се молят за дъжд" на сцената в Народния театър.

Има издадени над 20 компактдиска със солови изпълнения и с различни музикални формации. За около 15 години Теодосий Спасов и неговият кавал завладяват Западна и Източна Европа, Азия, Австралия, Канада и САЩ. В цял свят се издават и стават популярни 15 негови компактдиска.

Интервю на
Мая ПАСКОВА

- Г-н Спасов, с какви впечатления останахте от летния Плевен?

- Аз не съм за първи път във вашия град, но мине - не мине и идвам пак тук. Предишните пъти е било през пролетта или есента. Плевен изглеждаше по същия начин, но сега даже по-хубав е станал центърът. И тези стари ваши тоталитарни постижения на архитектурата - водоскоците. Аз си спомням, вие вероятно не, преди имаше едни дипломатически корпуси, които проверяваха дали функционират тези водоскоци. Те функционираха тогава и сега още функционират. Красиви са. Сега се строи един много интересен магазин в центъра. Театърът ви много ми харесва и не само като архитектура. Преди съм свирил на неговата сцена, там съм награждаван за музикант на годината през 1997 г. Така че спомените, които ме свързват с града ви, са приятни.

- Чия е идеята да свирите отново на плевенска сцена?

- Идеята дойде от Сребрина Хашъмова, която е режисьорка на спектакъла, и от Десислава - дъщерята на Вера Кочовска.

- Проектът "Вяра" е посветен на феномена Вера Кочовска. Но вероятно идеята ви е още по-дълбока. Защо избрахте такова име на албума?

- Избрах това име, защото нашият свят е доста уморен от злоупотреба по посока на вярата на хората. Вярата се използва за създаване на братоубийствени войни, с нея се манипулират човешките нации. Но всъщност, ако човек се концентрира и се разграничи от тези диалогически манипулации с нашата вяра, ако се абстрахира по отношение на религиите, вкарани в административна машина за манипулиране на масите, ще разбере, че всеки за себе си притежава този огън на човешката вяра. На тази вяра, която го кара да търси, да открива и да преоткрива света, както и своето място в него.

- Вие в какво вярвате?

- Вярвам в Бог и в себе си като нишка от божественото начало. И аз съм някакво листенце в огромната корона на човешкото дърво, създадено от неведомата сила, наречена Бог. Никой не може да си обясни и представи какво означава точно това, но пък то е толкова абстрактно, колкото и музиката.

- Имате ли конкретна аудитория, към която е насочена вашата музика?

- Пиесите ми задължително занимават пеленачета и деца, и техните баби. Майките са заети винаги, но ако им харесва, нека заповядат. Това е на шега. Не, няма никакво възрастово ограничение и тенденциозна насоченост. Аз не съм се фокусирал върху ученическата публика например, за да изкрънкам парите на родителите им. Аз съм щастлив и двама души да има в залата, но да са дошли да слушат и да ме чуят.

- Вашите почитатели имат ли си конкретна визия, с която можете да ги обобщите?

- Това са отворените хора. Тези, които не обичат да скучаят и не обичат да им се налага масовото мнение, да ги тласкат към масовка. Това са главно индивидуалисти, които имат силно развит горен етаж, мислят с главите си и сами избират своята крачка. С някои от тях се виждаме често, някои са по света, пътуват. С тях също се виждаме, но извън България. Най-характерното, което ги обобщава, е това - свободно мислещи хора и индивидуалисти.

- Вие много пътувате по света. Как приемат там кавала? Все пак това е традиционен български музикален инструмент...

- Да, той е уникален български инструмент. Има го наоколо, в близките до нас страни. Но в България е най-популярен. Има легенди за него, има какви ли не приказки, той присъства осезателно в нашата национална музикална култура. Някога това е бил най-широко разпространеният инструмент. Ако стопанката е пеела песни, стопанинът пък е свирел на кавал, гайда, гъдулка. Но кавалът е бил най-популярен. На Запад например това е някаква новост като инструмент. Само тези, които се занимават с балканска музика, защото съществуват разни клубове, които изучават танци и музика от Балканите, те знаят какво представлява той. В повечето случаи, когато имам концерти, хората не го познават. И си мислят така: това трябва да е някакъв вид флейта. Екзотика един вид.

- В чужбина ви приемат добре. Защо избрахте да останете в България?

- Колкото и странно да звучи, аз тук имам поле за професионална изява и развитие. Тук се чувствам добре. Истинското, традиционно българско изкуство, трябва да се прави тук. Ако бях навън и се занимавах с музика, тя нямаше да бъде същата. Нямаше да е българско изкуство, а имитация.

- А как ви хрумна идеята да съчетавате звука на кавала с джаз и класика? Това не е ли също малко екзотично?

- Случайно, с приятели и срещи. В академията в Пловдив срещнах един от завършващите - Велин Бърнев, който ме спечели за джаза. А първите пиеси, които записах в този стил - смесване на традиционната с джаз музика, бяха негови. Едната пиеса се наричаше "Бърнево хоро", а другата - "Хоро с кавал". И така започна цялата тази история. И този стил по-нататък. Открих гласа, който прескача от жанр в жанр и се намира в ръцете ми във вид на кавал, и в мислите ми. И продължих. Много скептични мнения имаше от страна на традиционалистите и в народната музика, и в джаза. Имена, които не искам да споменавам, но се изразяваха: "Всяко чудо за три дни. Това ще мине и нищо няма да остане". Е, не мина. Вече 30 години ще станат. А това чудо се оформи като мой стил.

- А какво ще кажете на тези, които ще ви обвинят в комерсиализъм?

- Джазът е далече от комерсиализма. Той не печели колкото попфолка, например. Ако се гледа за комерсиално - това е чалгата. Всеки, който в себе си съдържа джаз, предварително е убеден, че има дни на печалба и дни на загуби. Няма постоянство в хората, които се занимават с философия примерно. Защото джазът, този вид отворена музика, е нещо като философия в музиката. Аз не съм чул за философ милионер.

- Джазът е и интимно преживяване...

- Такова е и е специално. Джазът е свобода. Който го слуша, започва да мисли. Аз харесвам именно това - да седиш по места, които са по-далеч от конфекцията. Но има хора, които са отдадени на тази конфекция и това им е абсолютно верую, защото там са и парите.

- Вие имате и авторски пиеси. Как пишете музиката, как ви идва мелодията - нарочно или спонтанно?

- Мелодията понякога е по поръчка - за филми, за театрални постановки, ако някой я поиска. Или пък мелодията се появява най-неочаквано. Както се случи нещо прекрасно след една моя разходка в Истанбул. В три след полунощ се събудих от една мелодия и я записах...

- А вие как и каква музика слушате?

- Аз слушам всичко хубаво. И обичам да избирам хубава музика да занимава съзнанието ми. Навсякъде около нас е засипано и натоварено с лоша музика. Всеки, при това без да ви пита, ви занимава с нея. Някой, без да разбира, пуснал музика на най-висока мощност, без да се съобразява с околните. Иска да покаже силата на своята техника. И дори няма представа какво е пуснал, може някой просто да му го е дал. Но знае, че може да привлече вниманието на околните като ги натисне с нея и да направи впечатление по някакъв начин. Или пък шофьорите на таксита и автобуси, които пушат и надуват главите ни с всякаква музика. Всеки дими и слуша чалга. Защото няма контрол. Чалгата мутира и продължава да ни залива. Толерират я, защото тя е средство за затъпяване на народа. Колко е хубаво, когато се иска разрешение дали е възможно да направиш нещо. Всеки притеснява всекиго, без да му пука. Има хора арогантни и груби, които упражняват духовно насилие над другите и смятат това за част от живота. Смятат се за недосегаеми и ненаказуеми. И вече е трудно да се разбере кое е доброто и кое е злото. Според мен музиката също трябва да влезе в сферата на занимаващите се с екология. Защото лошата музика замърсява околната среда както боклуците, които са навсякъде.

- Кой според вас трябва да определи коя музика е лоша?

- Трябва да има някаква организация и естетическо образование на поколенията. Както и домашно възпитание.

- Какво ви зарежда с позитивизъм и творческа енергия?

- Зарежда ме срещата ми със себеподобни. С природата, с таланта на другите, представен под най-различни форми, с моите лични мисли.. Зареждат ме съпругата ми и детето ми, родителите ми. И желанието и любовта към всеки следващ ден.

- А нещо може ли да ви отнеме оптимизма и желанието, и енергията...

- Да, отвсякъде дебнат капани и ако влезеш в такъв капан, трябва по най-бързия начин да го напуснеш. Защото има хора, които са се посветили на песимизма, на негативната енергия и обичат да виждат как позитивно мислещи хора, оптимисти, започват да ходят с тъжни физиономии. А това за тях е голямо облекчение.

- За какво мечтаете?

- Мечтая... да се прибера у дома.