Брой 29                                                  

25 - 31 юли 2008 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Полк. Валентин Буров

 

Той е първият командир на 5 Шипченска механизирана бригада (настанена в базата на УБ "Христо Ботев") след закриването на учебния център в Плевен. С полк. Валентин Буров разговаряме за престижността на професията кадрови войник, за подготовката и заплащането на военнослужещите, участващи в мисии, както и за неговото пребиваване в Афганистан.

 

Нужен е социален пакет от мерки,

за да бъде армията предпочитана

 

Полк. Валентин Буров е роден през 1955 г. в гр. Тръстеник. Средното си образование завършва в Техникума по механоелектротехника в Плевен. Във ВУ "Васил Левски" - Велико Търново, е от 1974 до 1978 г. След военното училище отива да служи в Ивайловград, където 2 години е командир на взод. Следва Крумовград - 1 г. е командир на рота и 2 г. началник щаб на мотострелкови батальон. Завършва ВА "Г. С. Раковски" и през 1985 г. отива в Момчилград като командир на батальон. На следващата година се явява на конкурс и е назначен за преподавател във военната академия. 6 години е преподавател и старши преподавател. През 1992 г. отива на служба в оперативно управление (ОУ) на Генералния щаб като старши помощник началник отдел, след това става началник на направление. От 1998 г. до юни 1999 г. учи в колежа по отбрана във Франция. Завръща се като началник отдел в оперативно управление на Сухопътни войски. Година и половина по-късно става зам.-началник на управлението. От 2003 до 2006 г. е началник на ОУ в Главния щаб на Сухопътни войски. От 2006 до 1 юни 2008 г. е началник щаб на 5-а механизирана бригада първоначално в гарнизон Казанлък, а след това и в Плевен, когато е назначен за командир на бригадата.

Интервю на
Ралица ПЕТРОВА

- Полк. Буров, какъв е историческият път на 5-а механизирана бригада?

- Историческият път на бригадата започва през 1947 г., когато с указ на Президиума на Народното събрание се сформира 1-ва танкова дивизия. След множество реорганизации в края на 1998 г. 5-а танкова бригада получава името 5-а Шипченска танкова бригада, а от 1 октомври 2000 г. носи името Пета Шипченска механизирана бригада. През 2002 и 2004 г. бригадата изпълняваше задачи в състава на Холандския контингент с 2-ри, 5-и и 7-и механизиран взвод. Осми механизиран взвод, който е от състава на бригадата, изпълнява задачи в операция на европейските сили "Алтеа". От януари 2005 г. започна участието на пехотна рота в операция на "Алтеа". От 2003 г. военнослужещи взеха участие в 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти пехотен батальон, които изпълняват задачи на територията на Ирак за следвоенното му възстановяване, като подготовката на Втория пехотен батальон за Ирак се проведе в бригадата. От февруари 2004 г. последователно три пехотни взвода изпълняваха задачи в състава на ISAF - Афганистан, и две групи от инструктори, оказващи помощ за възстановяване и обучение на новосформиращата се Афганистанска армия. В бригадата провеждат подготовката си бъдещите контингенти за участие в ISAF и в "Алтеа".

- Къде в момента са дислоцирани поделенията на бригадата?

- От 1 юни 2007 г. управлението и част от подразделенията на бригадата се предислоцираха от гарнизон Казанлък в гарнизон Плевен. В момента има три гарнизона - в Плевен, Враца и Шумен. В Плевен е основната част - управлението, щабните подразделения, един механизиран батальон, зенитно-ракетен дивизион, батальон за материално-техническо осигуряване и 6 роти за бойна поддръжка и бойно осигуряване. Бригадата е окомплектована с кадрови военнослужещи на 85%.

- С изнасянето на 3/4 от бригадата от Казанлък получиха ли се някакви сътресения, свързани с наличния състав? Предпочетоха ли повечето военни да останат в родното си място и да не се местят в Плевен?

- Сериозна част от кадровите военнослужещи, най-вече войниците, останаха в гарнизон Казанлък или в близките гарнизони - Стара Загора, Карлово поради факта, че е доста трудно да издържат финансово на това преместване.

- В този смисъл получи ли се недостиг на кадрови военни за гарнизона в Плевен?

- За сметка на останалите в Казанлък ние поехме доста сериозна част от кадровия личен състав на УБ "Христо Ботев", която бе закрита преди няколко дни (базата престана да функционира на 1 юни, до 10 юли бе в ликвидация - бел. а.). В момента има около 300 вакантни длъжности за кадрови войници. В поделенията на бригадата, дислоцирани в гарнизон Плевен, те са около 240. За Враца са около 10, за Шумен - около 40. Недостиг се наблюдава за длъжностите механик водач на бойна машина, свързочни специалисти и шофьори с категория "С".

- Какво още трябва да се направи, за да стане привлекателна професията кадрови войник? Проблемът единствено в заплащането ли е?

- Не е само в заплащането. По-скоро е нужен някакъв социален пакет от мерки, който не включва само финансови средства, а обща визия за бъдещето, която може да накара кадровия военнослужещ да посвети 10- 15 години от живота си на военната професия.

- Стигат ли ви парите, които се отпускат за поддръжка на помещенията?

- По принцип на никого не му стигат. В момента сме в процес на известна рестрикция относно харченето на финансовите средства. Сградният фонд на базата е остарял, през миналата година направихме частични ремонти - боядисахме стените на помещенията, в които са настанени военнослужещите, подменихме част от основната канализация, бе изграден парк за зенитно-ракетния дивизион, тъй като той трябва да отговаря на специфични изисквания. Към момента отново имаме нужда от освежаване, но не можем да направим нищо. Смятам обаче, че това е приоритет на Министерството на отбраната (МО) и се надявам нещата скоро време да се решат.

- Наистина ли Плевен остана един от големите гарнизони, или това е един мит?

- Като знам къде са дислоцирани поделенията, мисля, че Плевен е един от най-големите военни гарнизони. Това, което се изисква от военните за издигане престижа на гарнизон Плевен, се прави. Останалото не е в наши ръце. Може би в тази посока трябва да се активизират и общината, и областната управа.

- За успеха на една мисия от изключително важно значение е как ще протече подготовката за нея. Достатъчно средства ли се отпускат в тази посока?

- За подготовка на подразделенията, определени за изпълнение на мисии зад граница, се отпускат достатъчно средства по отделно перо, което не нарушава предварително планираните средства за бойна подготовка на бригадата.

- Успяват ли кадровите войници да се подготвят добре за участието си в мисии и има ли още какво да се желае?

- Подготовката за участието в мисии е част и от ежедневната обща подготовка, но непосредствено преди мисия има около 2 - 3 месеца целенасочена подготовка, в зависимост от това какви задачи ще бъдат изпълнявани. Тъй като задачите на контингентите са различни в Афганистан, в Босна, в Ирак. Например в Афганистан имаме три по-големи подразделения, които изпълняват сравнително различни задачи и за там подготовката е диференцирана.

За една подготовка винаги има какво още да се желае, но смятам, че на този етап това, което се осигурява като въоръжение и техника и като време за подготовка, е напълно достатъчно, за да се изпълни мисията както трябва. Още повече, че подготовката завършва на място, в хода на ротацията на контингента.

- Доволни ли са военните от заплащането за участието си зад граница?

- Мисля, че са доволни, въпреки че в България заплатата не стига на никого.

- Разкажете малко повече за вашето участие в Афганистан, с каква задача заминахте?

- Участието ми в Афганистан беше от 15 ноември 2007 г. до 12 май 2008 г. като старши национален представител на българския контингент. Основната ми база бе "Уеърхауз" в Кабул, но доста често посещавах и другата - "Инвикта". Няколко пъти бях и в базата ни на летище "Кандахар". Задачите на трите подразделения в Афганистан бяха различни. Ротата ни в Кабул охраняваше външния периметър на летище "Кандахар". Охраната бе от по двама военнослужещи на всяка кула, които дежуряха постоянно. Там имаше и взвод за реакция, който бе готов при необходимост да окаже съдействие на охраната, а също имаше и минохвъргачен взвод със задача да осветява нощно време местността около летището с цел недопускане на атака от външна страна. В Кабул механизираната рота патрулираше в един урбанизиран район. Имаше няколко полицейски участъка. Добиваше се информация за местното население, за проходимостта на пътищата. Имаше и три медицински екипа, един от тях бе във френската военно-полева болница в Кабул, а два в испанската военно-полева болница в Херат. Военно-полицейското подразделение там, което освен задачите за военно-полицейско осигуряване на българския контингент, имаше и задачи, свързани с военно-полицейската дейност в база "Уеърхауз".

- Какви трудности срещнахте по време на престоя си?

- Трудностите бяха свързани с аклиматизацията.

- Имаше ли опасни моменти?

- За опасни моменти не мога да говоря, но рискът съществува ежедневно с излизането на патрулите извън двете основни бази - "Уеърхауз" и "Инвикта", и непрекъснато имаше притеснения до прибирането им обратно.

- Как ви прие местното население?

- Срещнах изключително добро отношение сред местното население, особено в зоната на механизирания взвод, тъй като там контактите са по-непосредствени с хората от селата, докато в зоната за отговорност на механизираната рота тези кантакти са изключени. Там повече се общува с представителите на местната полиция, които също ни приеха много добре. За подобряване на отношението към нашите контингенти на няколко пъти правихме подаръци на местните жители - за Кочбайрям, за тяхната Нова година, дори и без поводи и това местните го приеха много добре.

- С всяка следваща мисия увеличава ли се безопасността на участниците?

- Бих казал, че намалява степента на риска за всеки един контингент.

- С професионализацията на армията промени ли се отношението на обществото към военните?

- Смятам, че все още високият рейтинг на армията сред населението показва, че българският народ обича своята армия и я уважава.

- Как виждате бъдещето на Българската армия?

- Надявам се да бъде по-добро. Да има достатъчно средства за поддържане на казармените райони, както и до сега да има достатъчно средства за подготовка не само за мисии, а и за ежедневната бойна подготовка. Хората да се чувстват добре в казармата и като свърши работният ден да се приберат с добро чувство при семействата си.

- А какво мислите за твърдението, че "който не е ходил войник, не е никакъв мъж"?

- Тези думи са част от народния фолклор. Мисля, че армията може да даде доста на всеки един - независимо дали мъж или жена, преди всичко със своята организираност, със сравнително стриктните разпоредби.

- Доколко жените имат отношение към нарушаване на дисциплината в армията? В последните години зачестиха скандалите в тази връзка...

- Дисциплината в казармата винаги е била на вниманието на командирите от всички рангове. Прави се необходимото, но все пак това са живи хора с техните плюсове и недостатъци. Дисциплината не е обект само на поделението, тя е част и от възпитанието на личния състав, който влиза в казармата.

А що се отнася до жените - смятам, че тяхното присъствие не преобръща живота в казармата. Огромната част от жените военнослужещи са особено прецизни и изпълняват своите задължения в някои случаи по-добре и от мъжете. В моята работа винаги съм се стремял да не ги деля на мъже и жени, а на такива, които си вършат работата, и такива, които не го правят.

- Защо според вас в България се стига до инциденти, подобни на взривовете на боеприпаси във военния склад край Челопечене?

- Всеки един инцидент е съвкупност от недобре свършени неща, наследени, ненавреме обърнато внимание на потенциален риск. Това е съвкупност от обективни и субективни фактори.

- Какъв беше личният ви мотив при избора на професионален път?

- Това беше преди 34 години. В нашето семейство имахме далечен братовчед, който беше офицер. Може би по онова време това беше и една от престижните професии. Нямам конкретни спомени защо съм избрал точно тази професия и специалност, но това, което мога да кажа, е, че поне засега не съжалявам за избора си. Много е трудно, но според мен си заслужава.

- Имате ли си любим спомен от казармата?

- Те са толкова много, свързани са с различни хора, че не мога да откроя един. Но може би имах добрия шанс с едно - две изключения да имам много добри командири. Това е едно от нещата, които и до днес ме зареждат с положителна енергия. Много неща съм научил от тях как трябва да се направят и много малко - как не трябва.

- И наученото сега го прилагате във вашата работа...

- Опитвам се.

- Има ли качества, които отличават военните от останалите професии?

- Не мисля, че военните са по-различни от останалите. Според мен всяка една професия човек трябва да си я работи с желание и да я обича.

- Какво обичате да правите през свободното си време?

- Обичам да ходя на село при родителите си. Сега, когато съпругата ми и синът ми живеят още в София, пътувам при тях. И ако остане време - обичам да карам велосипед, да ходя на риболов.