Брой 28                                                  

18 - 24 юли 2008 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Любомир Буковски

 

От няколко дни той е новият изпълнителен директор на "Плевен - БТ" АД. Има ли вече изградена мениджърска стратегия, как се работи в плевенската тютюнопреработвателна фабрика и какво я прави предпочитана за клиентите, какви са предизвикателствата пред бранша в европейските условия и как ще се справя дружеството с конкуренцията, разказва повече новият тютюнев бос.

 

Съдбата ми вече е свързана

с тази на “Плевен - БТ” АД

 

Любомир Буковски е роден на 25 август 1951 г. По образование е инженер-химик - завършва ВХИ в София със специалност "Технология на течните горива". Има тригодишна следдипломна преквалификация "Икономика и управление на промишлеността" в бившия ВИИ "Карл Маркс". Завършва Академия за обществени науки в Москва, специалност "Партийно и държавно строителство" и "Политология". Магистър по "Публична администрация" в УНСС.

Трудовата му биография е многообразна и интересна - от изпълнител, таксиметров шофьор, организационен работник, през ръководител направление "Инженеринг" в Института по автомобилен транспорт - София, брокер в международна стокова борса "Оупън маркет", 6 години председател на съвета на директорите в "Автобусни превози" - Плевен, за кратко кредитен инспектор в банка "Хеброс", директор на фуражния комбинат в Долна Митрополия от 1985 до 1987 г., директор на завод "10-и декември" в Плевен 2000 - 2001 г., представител за Плевенска област на софийска фирма за автомобилен и лекотоварен транспорт, известно време е развивал частен бизнес. Последно е работил като регионален координатор на Булпост в "Български пощи". В края на миналия месец на общо събрание му е издигната кандидатурата за член на Съвета на директорите в "Плевен - Булгартабак" АД, след което е избран за изпълнителен директор на дружеството. Всеки момент се очаква да излезе регистрацията в Агенцията по вписванията.

Семеен с две деца - син и дъщеря.

Интервю на
Мая ПАСКОВА

- Г-н Буковски, от биографията ви личи, че имате голям опит като мениджър?

- Да, достатъчно опит имам като мениджър, което в общи линии ме облекчава в две направления. Първо, в работата с хората, тъй като достатъчно добре умея да ги преценявам. Помага ми и в това, че много бързо навлизам в професионалните си задължения и спецификата на работата, с която се занимавам. Тя е различна за всяка професия, но се усвоява бързо, когато нямаш проблеми с чисто мениджърските въпроси и се надявам, че в много кратък срок ще бъда достатъчно пълноценен, за да изпълнявам задачите, които предстоят пред дружеството.

- Какво цените у хората, с които работите?

- На първо място лоялността към дружеството, в което работим. Човек работейки за себе си преди всичко работи за дружеството, а оттам и за обществото. Ако работиш само за себе си, без да се интересуваш от това какви са интересите на дружеството като цяло, няма да се получи. Такива хора ще са безполезни за себе си и за колектива, в който работят, и първо колективът ще ги изхвърли, после - и аз такива хора няма да търпя. Второ, ценя откровените отношения, а това означава лоялност към прекия ръководител, в случая към мен. Каквото има да се казва, предпочитам да става очи в очи. Аз самият твърдя, че колкото и опит да има човек, винаги има какво да научи, особено в случаи като този, когато влизаш в колектив, в който голяма част от хората не те познават, а и ти самият не познаваш в достатъчна степен работата и трябва много да учиш. И по-добре е да се казват нещата такива, каквито са, вместо да се разнасят всевъзможни слухове.

- Имате ли нещо конкретно предвид?

- Носи се мълва, че аз съм пратен тук, за да ликвидирам дружеството. Не знам кой е заинтересован да пуска такива слухове, но аз съм предвидил среща с целия наличен състав на фабриката, в момента 114 човека, за да им се представя, да им кажа кой съм и как смятам да работим, да успокоя духовете. Защото първите слухове, освен че съм дошъл да ликвидирам дружеството, са, че ще коля и ще беся и ще изхвърлям поголовно работници от фабриката. Всеки има право на собствено мнение и разсъждения, но не е добре, когато неподплатени с нищо тези мнения и разсъждения започват да се разпространяват като едва ли не истина от последна инстанция. В този смисъл искам да успокоя хората и целия колектив, че работата ще продължи нормално, може би не със същия стил, какъвто е бил при моя предшественик г-н Богданов и това е нормално - ние сме различни хора, с различен опит, различно развивали се в една или друга област. Но идеята ми и целта ми в никакъв случай не е съсипване на фабриката, а напротив - моята съдба оттук нататък ще бъде свързана с дружеството, с хората в него и колкото по-дълго и по-добре съществуваме, толкова по-добре за всички, включително и за мен. В това число разбира се и за холдинга, защото той без нас не може да съществува. Ние, работейки за дружеството, работим и за останалите две държавни фабрики, които обслужваме - цигарените фабрики в Благоевград и София. Ние сме единствената останала тютюнопреработвателна фабрика в България. Тези три дружества са обединени под шапката на "Булгартабак - Холдинг" АД . Ние сме взаимно свързани - каквото и да се случи в едното, то рефлектира във всяко едно от останалите. Никой няма интерес да допусне ние да се проваляме, а другите да ни гледат сеира.

- За съвсем краткото време, през което сте изпълнителен директор на "Плевен - БТ"ь, как виждате бъдещето на дружеството?

- За мен не е важно как аз го виждам година, две или пет напред. За мен е важно тази смяна в ръководството по никакъв начин да не се отрази на общото състояние на фирмата, да няма трусове, да се получи една плавна приемственост и дружеството да продължи да работи с познатите и на вътрешния, и на външния пазар темпове и качество на работа. Що се отнася до бъдещето на фабриката, то е свързано с това дали ще остане като дружество в рамките на "Булгартабак - Холдинг"АД, т. е. с опосредстваното държавно участие, или ще бъдем приватизирани. Въпросът за приватизацията или не на дружеството не е в компетенциите нито на изпълнителния директор, нито на Съвета на директорите. Той се решава от други органи, от ръководството на холдинга, от Министерство на икономиката и енергетиката респективно от централната политика, която води правителството. Нашата работа е до момента, в който се реши съдбата на дружеството, ние да си изпълняваме текущите ангажименти.

- Кое отличава фабриката в Плевен в рамките на холдинга, в който съществувате?

- Плевенското дружество на "Булгартабак холдинг" остана като единствено в системата, което е специализирано в обработката на едролистни ориенталски тютюни и в преработката на тютюневи жили. То е основен доставчик на суровина за цигарените фабрики в София и Благоевград. Това е и най-важното, което го отличава от останалите дружества в холдинга - тук цигари не се произвеждат, произвежда се и се подготвя основната суровина за цигареното производство в България, що се отнася до държавните предприятия, както разбира се и за всички клиенти, които искат и се ползват от услугите на тютюневата суровина за своето цигарено производство. "Плевен - БТ" АД е публично дружество съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа, като то е акционерно дружество с основен акционер "Булгартабак", който притежава 85,6%.

Уникалността на фабриката идва и от качеството, което е достатъчно добре познато в рамките на холдинга и сред клиентите, с които работим, идва и от технологиите и оборудването, с което разполагаме.

- С какво оборудване разполагате? Предвиждат ли се модернизации в тази насока?

- Фабриката разполага с технологична линия за обезжилване на едролистен тютюн "Вирджиния" с капацитет на тази линия около 4,5 тона на час и за "Бърлей" - около 3,5 т/час и с възможност за толстиране на тютюн "Бърлей". Разбира се това са капацитетните възможности на машината по производствени параметри, но въпреки това са с достатъчно добра производителност. Освен това притежаваме и модерна линия за обработка на ориенталски тютюни и тя, заедно с линията за обезжилване на едролистните тютюни, е производство на италианската фирма "Комас". От 2005 г. до сега са подновени изцяло двете основни линии, които дават облика на производството. За целта фабриката е взела инвестиционен кредит, който е напълно усвоен и с негова помощ е модернизирано производството в холдинга, така че в близките 2 - 3 години не се предвижда сериозно обновяване на съоръженията, с които работим. При съществуващите условия и конкуренция сегашното оборудване дава гаранция, че ние ще бъдем призови, като целта е в близките месеци да станем основен и единствен производител на раздути жили за цялата тютюнева промишленост. Раздутите жили са отпадък от едролистния тютюн, които след определен тип преработка се влагат обратно в тютюна, предназначен за производството на цигари, след като от тях са извлечени голяма част от вредните вещества. В резултат цената на тютюна е по-ниска, защото те все пак са отпадъчен продукт, а това поевтинява и самото цигарено производство.

- Конкуренцията в бранша е голяма. Как възнамерявате да се справите с нея?

- Както вече казах, ние засега сме единственото предприятие, което обслужва цигарените фабрики в рамките на "Булгартабак - Холдинг", но така или иначе конкуренция има и тя е свързана основно с изкупуването на суровините. На тютюневия пазар има много фирми, които изкупуват тютюни под всякаква форма и една голяма част от тях се изнасят за преработка навън. Ние искаме да обслужваме главно вътрешния пазар и нашият единствен начин да бъдем конкурентноспособни е повишеното качество на преработения тютюн и конкурентните цени, които предлагаме на партньорите си. Не на последно място стои и фактът, че фабриката е с достатъчно големи традиции, разполага с чудесни специалисти, запазили се през годините, въпреки всички катаклизми, както и с добрия мениджмънт, който е осигуряван досега от хората, ръководили дружеството след промените през 1989 г. Ние почти не сме загубили клиенти и производството през последните няколко години варира с много малко изменения на спад при тази стагнация и голяма конкуренция.

- Отразява ли се членството ни в ЕС на производството на фабриката? В каква насока и до каква степен?

- Да, определено се отразява. Има и положителни, има и отрицателни страни. Ако почнем с отрицателните, най-простото и елементарното е, че в рамките на ЕС върви кампания за ограничаване на рекламата на цигарените изделия, забраната за пушене на публични места, прокламиране на вредата от тютюнопушенето. Това във всички случаи няма как да не доведе до ограничаване на производството на този тип продукция. Това рефлектира и върху нас - клиентите или са по-малко като брой, или намаляват количеството на поръчката, особено задграничните. От друга страна различни страни от ЕС като Франция, Италия, Испания ограничават производството на тютюневи суровини, Гърция изцяло го спира, което засилва интереса към българския пазар. За чисто търговската част това е добре. Рано или късно ще трябва и ние да се замислим, ако такива страни ограничават или премахват производството на тютюнева суровина, ние защо го правим. Но така или иначе от гледна точка на чисто професионалните интереси на холдинга и на дружеството, за нас това е добре. В същото време за чуждестранните ни клиенти е важно, че ние още от преди влизането ни в ЕС - от 2004 г. притежаваме сертификат за качество ISO 9001-2000, което означава, че тук се работи качествено.

- Каква е социалната политика във фабриката? Колко човека работят при вас и какво се прави за тях - като условия на труд, преференции?

- По списъчен състав към края на миналата година плевенското дружество е разполагало с 305 човека, а сега в периода, когато са освободени сезонните работници и вървят плановите ремонти и подготовката за новата изкупна кампания, заети постоянно с трудови договори са 114. Действително досегашните ръководства са поддържали една много добра социална политика в партньорство с браншовите синдикати в холдинга. Без да издребняваме тук транспортът за работниците и служителите във фирмата е безплатен, работническият стол функционира с 40% намаления за служители на дружеството, съгласно сключения колективен трудов договор със синдикатите на всеки работещ тук е осигурено работно облекло, автомати за вода и кафе във всички цехове напълно безплатно. Нещо, което също трябва да се отбележи, е спечеленият проект по програма "Развитие на човешките ресурси", финансирана от Европейския социален фонд в размер на 97 хил. лв. Тук се включва обучение на 92-ма работници и служители в 8 курса - компютърна грамотност, окачествяване на суровините, видове тютюни, пневматика и хидравлика и други специализирани направления в производството, което ще повиши професионалната квалификация на нашите служители.

- Имате ли вече готовност за новата изкупна кампания?

- Готовността за новата изкупна кампания е може би най-важният въпрос дотолкова, доколкото това е свързано с бъдещето за цялата предстояща производствена година на предприятието, защото от това колко тютюн ще бъде закупен зависи и какво ще бъде натоварването на машините и хората и как ще работи цялото дружество. За нас целта е изкупуване на 8 хил. тона тютюн от различните сортове, който би обезпечил едно оптимално натоварване на мощностите в рамките на 8 - 9 месеца. В същото време ще започне и подготовката по новите договаряния с производителите.

- Имате ли хоби, с какво се занимавате през свободното време?

- Всеки си има слабости в живота, моята е да събирам архивни исторически материали - не антики, а веществени материали - снимки, документи, пощенски картички, свързани с плевенския край от времето след Освобождението. Така миналата година издадох книгата "Плевен (1977-1944 г) - среща с миналото", чиито тираж вече е напълно изчерпан. Аз не се стремя да пиша история, а се опитах да покажа Плевен такъв, какъвто е бил тогава, без да давам тълкуване на един или друг факт. Но ако хората са го виждали тогава такъв, какъвто са го показвали, защо да не го покажем и на нашите съвременници. Искам по някакъв начин да се запази онзи Плевен, който не познаваме, за тези, които идват след нас. Да знаят откъде е тръгнал градът ни, как се е развивал, къде сме стигнали и къде отиваме. Това е причината да се захвана с тази книга. Виждам, че е можело да се направи и по-добре. Събрах доста нови материали, които при едно ново издание биха я обогатили. Има подсказки и идеи, които напълно възприемам, да продължи и за следващ период 1944 - 1989 г., но това изисква страшно много време и материали.