Брой 27                                                  

11 - 17 юли 2008 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Архиепископ Алексий

 

Оряховско - Зуевският архиепископ Алексий, викарий на Алексий Втори, патриарх на Москва и цяла Русия, както и Новоспаския мъжки хор заедно с архиереи от руската православна църква и светски лица - учени, журналисти, общественици и депутати от руската Дума, бяха на посещение в България по покана на инициативен комитет от видни български интелектуалци, сред които акад. Васил Гюзелев, проф. Андрей Пантев, проф. Чавдар Добрев, проф.Огнян Сапарев, проф. Евгений Гиндев, Иван Гранитски и др.

Сред основните цели на това посещение беше отбелязване на Годината на Русия в България, 130-ата годишнина от Руско-турската освободителна война и конкретното почитане на паметта и делото на майор Николай Киряев - един от героите на Освободителната епопея. Делегацията посети и освети лобното място на Киряев в с. Раковица, Видинско. Гостите поднесоха и своите приветствия на Негово светейшество българския патриарх Максим по случай деня на неговата патриаршеска интронизация през 1971 г. В програмата им бяха включени посещения на Раковския манастир и Клисурския манастир, на катедралния храм "Св. Александър Невски, а също и на Панорама "Плевенска епопея", Скобелев парк и музей "Цар Освободител Александър II" в Плевен. Архиепископ Алексий, подпомогнат от придружителите си от Новоспаския манастир, отговори на въпроси на "BG Север" относно християнската ценностна система и морал и бъдещето на християнската религия.

 

Най-лошата ни черта

е самооправданието

 

Архиепископ Алексий със светско име Анатолий Степанович Фролов е роден на 27 март 1947 г. в Москва. През 1979 г. завършва Московската духовна академия със степен кандидат по богословие. През 1975 г. е ръкоположен за дякон и от тогава до 1989 г. е сътрудник в Църковно-археологическия кабинет на МДА. На 25 март 1979 г. е подстриган в монашество. На 27 септември 1989 г. е ръкоположен в йеромонах и е произведен в сан архимандрит. От март 1991 г. се явява наместник на Новоспаския манастир. На 19 август 1995 г. е хиротонисан в Оряхово-Зуевски архиепископ, викарий на Алексий Втори - патриарх на Москва и цяла Русия. От 1997 г. е председател на Синодалната комисия по икономически и хуманитарни въпроси. От 29 февруари 2004 г. е произведен в сан архиепископ.

Интервю на
Мая ПАСКОВА

- Ваше високопреосвещенство, разкажете ни повече за посещението си в България. Какъв беше поводът да дойдете тук и какво видяхте?

- Ние се намираме в България по покана на видинския митрополит Дометиан и инициативна група видни деятели на науката и културата в България. Нашата визита протича в рамките на Годината на Русия в България, която беше инициирана по време на визитата на президента ни Путин през януари в България. Това посещение се вписва в рамките на 130-ата годишнина от освобождението на България от турско робство в резултат на освободителните войни на Балканите. Конкретната цел на нашата визита е посещения на места, свързани със славата на руските воини и подвигът на руските герои на Балканите. В частност ние посетихме лобното място на Николай Киряев, известен герой на България и Русия, първият доброволец от Русия, който е дошъл на Балканите в помощ на българския и сръбския народи. Неговият героически подвиг и неговата героична смърт са послужили като сигнал на други доброволци, стотици хиляди, които дошли да помогнат на братските православни народи. В състава на нашата делегация влиза и Новоспаският мъжки хор. Посетихме местата, за които говорих, както и други, свързани със славата на руските войници и съотечествениците ни в България, проведохме църковни церемонии с участието на видинския митрополит Дометиан и варненския Кирил.

- Разкажете ни повече за Новоспаския мъжки хор.

- Хорът в този си вид, в който съществува след незначителни преобразувания, е съставен от придошли и присъстващи в живота на манастира хора през 1991 г. Това са хора, които неизменно се намират в манастира и имат желание да останат. За времето от своето създаване хорът е бил отличен с наградата на Алексий Втори, ордени на Руската православна църква, медали. Сред певците ни има даже заслужил артист на Русия. Хорът е лауреат на международни конкурси, в Будапеща взехме "Гран при". Репертоарът е разнообразен и естествено основната задача е съпровод на манастирските богослужения. С този репертоар ние обикаляме по света. Били сме в скандинавските страни, Германия, Норвегия, Дания, Словения, Египет, Гърция. В репертоара ни има и народни песни и постоянно го допълваме с песни, които ни предлага животът.

- Как се съчетават изкуството и религията? Влияят ли си взаимно и могат ли да си помагат, за да станат хората по-добри?

- Това зависи по начало от конкретния човек. От неговия вътрешен мир и от това с какво сърце и с какви мисли пристъпва в храма. Ако вътрешният му мир е в равновесие по време на престоя му в храма, тогава и службата се възприема по различен начин. Вътрешният свят на човека съвпада с това, с което му се занимава. Естествено изкуството, музиката помагат за това, но всичко друго зависи от духовността на човека, от сърцето и душата му.

- Какви чувства пораждат у вас паметниците на признателността към руските воини?

- Имахме топли срещи с български общественици, с граждани, с които разговаряхме, и съм изненадан приятно, че българският народ помни и почита паметта на руските герои, паднали в защита на православната вяра и освобождението на балканските народи от вековното османско иго.

- Християнската религия призовава да обичаме ближния си, да не убиваме, а това са паметници от една война, отнела много човешки животи...

- Няма нищо по-силно от любовта, от това да дадеш живота си, когато е за свои. Затова тачим паметта на героите в българското освободително движение, оставили своя живот заради ближния. И това е подвиг, който предизвиква голямо чувство на любов и гордост от саможертвата на руските воини, които са дошли да освободят своите братя по кръв и по вяра. Не са много хората, които биха дали живота си заради свои другари. Руските воини на българска земя са извършили патриотичен подвиг, подвиг на жертвено приношение, а не да убиваш преди всичко. Те са защитавали не толкова своето отечество, те са защитавали отечеството на братския български народ. Спомням си думите на московския митрополит Соворит Дразгов - обичайте вашите врагове, борете се с враговете божии и изтребвайте враговете на отечеството. Затова днес казвам следното - да, разбира се, войната отнема много човешки животи незаслужено, но това е подвигът на хората, защото ако не е била тяхната саможертва, е щяло да има много по-големи загуби.

- Днес обръщаме ли достатъчно внимание на християнските ценности?

- Не се отделя достатъчно внимание. Времето, в което живеем - осемдесет години безбожие, когато църквата е гонена, и сега, когато християнските ценности се връщат в живота - разбира се, че много трудно хората се променят. Вече идват на служба и това не е само защото човек е длъжен да посещава храма и да слуша определен обред, а това е вътрешно, сърдечно изменение, което става много трудно. И в днешното активно влизане на много хора в църквата, разбира се, че много затруднения изпитват и те, защото е необходимо да променят себе си. Но хората, които по природа са с християнска душа, както казва един от най-древните християнски писатели, постепенно преминават процеса от влизането в църквата, християнизацията, прохождат и разбира се трябва да проходят първо отвътре. Не следва да се говори за всички, че са нецърковни. Трябва да има търпение, взаимноопрощение и взаимно помагане един на друг. А Бог ще помогне на всички.

- Вие срещате различни хора, как се справяте с бездуховността?

- Не трябва да се справяме с бездуховността. Както винаги съм казвал, трябва да се призовем един друг взаимно да се уважаваме и да си сътрудничим. Там, където няма църковни възможности за връзки или за среща, ние организираме такива културни срещи като тази в България, правим културен обмен. Ето паметника на Кирил и Методий в Русия. В рамките на празниците по този повод ние се срещаме както с вярващи, така и с невярващи, но големият успех е този, че ние все повече се сближаваме. Сам по себе си е необходим по-близък контакт един с друг. Ние няма какво да делим. Ние имаме бъдеще така, както и българският народ има бъдеще. Народът влиза в църквата. Но вече се знае защо идва тук - може би не така интензивно, може би не така, както искат църковните хора, но те правят своята среща в църквата точно в тази Русия. Така че се надяваме името Светая Рус да се възстанови.

- Скоро в София се проведе гейпарад, който разбуни духовете и предизвика гражданското недоволство. Как църквата се отнася към тези течения?

- Подобен въпрос бе зададен на московския всеруски патриарх, който замислено отговори: “църквата гледа на тези хора като на болни, които правят свои шествия. Болните имат определено място за лечение, а здравите имат право да не гледат такива особени празници”. Неотдавна се проведе архиерейски събор на руската православна църква, където беше приет много важен документ за правата и свободата на личността. Свободата е всепозволеност. Но право на личността не означава да се заставят другите да наблюдават действията на така наречените сексуални малцинства. На тях им се дава право на обществена изява, с която да легализират себе си. Това е съвършено недопустимо. Тук трябва точно да се определят понятията - какво е свобода и кой човек може да се назове личност. В противен случай просто се заблуждаваме. А що се касае до библейската гледна точка, това разбира се е грях и престъпление против човешката природа. Както содомията. Това е проява не на свобода, а бих казал на свободия.

Какво искат да направят тези хора? Те искат да покажат съществуващо културно и правово поле или да променят света. Те искат да изменят света. Или се оказва, че грехът се явява норма на живот.

- Има ли степенуване на греховете: кой е най-големият грях, какво Бог не би ни простил, въпреки че той е всеопрощаващ?

- Няма грях, който да победи обичания от Бога човек. Има такава фраза в свещеното писание. Съществува разбира се грях и различни степени на греха, но най-страшният грях е съпротивлението на духа срещу Бог, когато Господ слиза в човешкото сърце, призовава го за покаяние, към нов живот, а човекът му се противи. Това е най-голямото престъпление. Но знаем от историята и от живота на много светци и някои големи грешници, че Господ всичко прощава, ако човек повярва в Бог и измоли прошка. Най-лошата черта на човека е самооправданието. И човек не трябва да прави това.Ние всички сме разбойници пред Бог. Но и сред разбойниците има благоразумни и неблагоразумни. Величието на благоразумния разбойник е в това, че той не се оправдава и затова отива в Рая - царството божие.