Брой 24                                                  

20 - 26 юни 2008 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Данаил Вълов

 

В навечерието на празника на Червен бряг 26 юни разговаряме с новия кмет на общината за приоритетите в програмата му, за проблемите, с които предстои да се справя, и за обещанията, които трябва да изпълнява. Може ли бизнесът да помага и да участва в управлението на общината и как консенсусният градоначалник с разноцветния си екип смята да придаде на града европейски вид, разкрива самият той пред "BG Север".

 

Да съм първият консенсусен кмет

е изпълнено предизборно обещание

 

Инж. Данаил Вълов е роден през 1953 г. в Угърчин. Средното си образование завършва в Плевен, в техникума по механоелектротехника. Висше образование получава в София, специалност "Електротехника", после по разпределение работи 4 години в циментовия завод в Златна Панега.

От март 1991 г. се занимава с производство на тухли, до 1996 г. е ръководител на тухларския завод в Червен бряг, който тогава е общинска собственост. Не му подновяват договора, затова заминава за Луковит, където от 1998 г. е директор на тамошната тухларна.

През 2000 г. започва частен бизнес, а през 2003 г. неговата фирма купува керамичния завод в Червен бряг. Така се създава "Терра 2000" ООД, където инж. Вълов е председател на съвета на директорите до 2007 г.

Женен, с две деца.

Интервю на
Мая ПАСКОВА

- Г-н Вълов, започна ли вече изпълнението на предизборната ви програма?

- При всички случаи. По стара традиция лесно се обещава, но после трудно се изпълнява, казано на шега, макар че във всяка шега има и много истина. По-конкретно - най-сериозният приоритет в програмата ми беше подготовката на проектите за кандидатстване по европейски, международни и регионални програми. Имаме вече няколко дребни проекта, които бяха одобрени. За съжаление и на нас ни спряха 3 проекта по САПАРД и по ФАР, но това вече е почти история. По-сериозното е, че успяхме да внесем пакетните проекти за ресор образование към Министерство на регионалното развитие, които са за сериозна сума за нашата община - 6 млн. лв. Очакваме да ги одобрят, за да може още лятото да инвестираме част от тези средства за подобряване базата на училищата и детските градини. Всеки момент ще се уточнят парите, които ще се дадат за средищните училища, което не е програма, но също е инвестиция в образованието, там също тези средства трябва да бъдат усвоени преди началото на новата учебна година. И като кажем всичко това, което свършихме до момента по делегираните бюджети, и това, че без да сме задължени от началото на годината въведохме делегирани бюджети и на трите най-големи детски градини, а от новата учебна година това ще се отнася и за всички други, значи, че този ресор от дейността ни върви с темповете, с които обещахме.

- Като заговорихме за образование, как стои при вас въпросът със закритите училища?

- Закриването на училищата е задължително условие, което ни наложи държавата от гледна точка оптимизиране на училищната мрежа. Това не започва от моя мандат. През миналия мандат в нашата община бяха закрити три училища в три села - Девинци, Телиш и Ракита, тази година с много голямо недоволство, нерви и пререкания, се наложи да гласуваме закриването на още две училища - в Сухаче и в Горник. Това е негативната страна. Но при всички случаи трябва да си дадем сметка и трябва реално да кажем, че няма начин училища с толкова малко деца да съществуват. В това отношение държавата по принцип е права. Разбира се политиката, която в момента тя води, летвата, която тя е поставила макар и неофициално, но се усеща в нормативните документи, е, че училищата, които са под 120 деца, не трябва да съществуват. Никъде не се коментира конкретно, но на всеки, който е правил делегирани бюджети и се е занимавал с издръжката на едно училище, му е ясно, че там някъде минава границата. Разбира се изключвам частния случай на 100-те защитени училища в списъка. Аз лично смятам, че държавата трябва да преразгледа малко тази граница и да я свали поне на 85 - 90 ученика. Тази година е последната, от която VIII клас ще бъде в основните училища, което още веднъж намалява потенциала на селските .

- А коя е позитивната страна?

- Родителите и обществото е време да си дадат сметка, че когато трябва да се избира дали детето да бъде целия ден в населеното място, където живее, но да му се предлагат недотам атрактивни условия за обучение, възпитание и всичко свързано със заниманията му извън учебния процес, и като алтернатива на това на десетина километра с осигурен транспорт, възпитател, който да го поема от къщи и да го връща вечер, то да прекара деня при много по-добри условия в едно средищно училище, в което му е подсигурено вниманието на учители и възпитатели, възможността да закуси и обядва, значи не всичко е в негативна посока. Разбира се там, където е възможно, трябва да се запазят селските училища.

- Безработицата във вашата община е много висока. Вие лично помагате на отделни хора с каквото можете. Но какво прави като цяло общината за справянето с този проблем?

- Еднократната помощ на отделен човек не решава проблема. Истината е, че безработицата е висока и че тя продължава да се задържа на това равнище. Най-напред трябва да се отговори на въпроса: защо? Единият отговор е, че няма достатъчно инвестиции, не е достатъчно развит бизнесът в общината, не са достатъчно работните места. Този отговор обаче не е пълен. Вторият отговор, който допълва първия, е, че хората, които са без работа, на 90 процента са без квалификация. А 90 на сто от тях пък не желаят да се квалифицират по една или друга причина, без да ги коментирам. От една страна наистина няма достатъчно бизнес инвестиции, от друга страна от големия брой безработни без квалификация повечето не желаят да се квалифицират. И в нашата община се получава парадоксът - висока безработица, а когато човек потърси работник със средна квалификация, да не говорим с висока, го няма. Има абсолютен недостиг на средно и висококвалифицирани кадри. Това вече е сериозен проблем. В една община не може 35% от работоспособното население да е нискоквалифицирано и да се опитваме да създадем работа за тях, а трябва да е обратното - нискоквалифицираните работници да направят усилия, за да могат да се впишат в пазара на труда. Аз даже съм много по-голям оптимист за това с какви темпове ще влязат инвестиции в общината и с какви темпове ще се открият работните места. Но не съм оптимист по отношение на квалификацията и преквалификацията на хората, които в момента са потенциалния ресурс от безработни. Това още веднъж дава приоритет на всички тези програми - национални, регионални най-вече в частта за квалификация, преквалификация, дори някаква начална квалификация. В нашата община това се забелязва много осезателно, защото процентът на безработицата е много висок. Едно са 5% и търсене за уплътняване на един контингент, който не е квалифициран, друго е да е 14 - 15% и от тях 7% да са такива. В цифри това означава, че търсим работа за 1 000 - 1 200 човека неквалифицирани от около 2 000 безработни за цялата община.

- Здравеопазването също е конфликтен ресор в национален мащаб...

- Първо държавата трябва да си избистри политиката какво иска да прави в системата здравеопазване. Веднага правя аналогия с образованието. Не коментирам кое доведе до едно такова сериозно предприемане на реформата в образованието и дали тръгнаха от стачката на учителите. Но факт е, че от началото на годината, макар и трудно, макар и нормативно неподготвени, реформата в образованието се усеща, че върви и се вижда посоката. Такова нещо в здравеопазването не се забелязва. Не съм голям специалист, но според мен държавата не е изяснила приоритетите в здравеопазването, на база на тях не е определила каква тежест ще даде на доболничната помощ, на многопрофилните, специализираните болници, на спешната помощ. Във физиката има един термин брауново движение - нещо непрекъснато се движи, но няма посока, всеки се бута в другия, пречи му, той му пречи на него, получава се една неразбория. Чакаме промените в закона да видим какви са приоритетите, да се сложи на масата какво ще бъде финансирането, ако ще има ново райониране или ограничение по отношение на по-малките или средните и големите болници и специализираните здравни заведения това да се каже, за да може от своя страна и ние общините, които поддържаме общински болници, да си дадем сметка какви средства, каква база, какъв потенциал от специалисти ще ни трябват, за да можем да си свършим нашата работа. Ние нямаме в момента реална нормативна увереност накъде да тръгнат нещата в общинските болници и водим теоретични спорове за ефективността на здравеопазването. Да не влизам в по-тежките проблеми на самото финансиране, взаимоотношения със здравната каса, субсидиране на част от лекарствата и т. н.

- Сагата със строежа на вашата многопрофилна болница вече е на път да приключи.

- Най-късно следващата година болницата ще има акт 16, ще се опитам да го направя до края на тази година, но не го обещавам. Това ще даде възможност официално да се кандидатства за привличане на допълнителни средства, защото ако успеем да приемем болницата, тя междувременно се е амортизирала, така че ремонтът на неприетата болница вече върви и трябват средства за него, за енергийно саниране, освен всички останали разходи, които са основни и абсолютно належащи - да оборудваме болницата с достатъчно високо ниво на техниката. Започнахме поетапно да отремонтираме останалите етажи и да ги оборудваме. Непрекъснато говорим за сградата, за пари за отопление, за условия на труд. Да, всичко това е важно, но основното не е сградата и енергийното саниране. За да бъде в помощ на пациентите е нужна техника и добри специалисти. Търсим програми за оборудване и за квалификация на персонала.

- С встъпването ви в длъжност се е решил и друг дългогодишен проблем със събирането на съд и прокуратура в една сграда.

- По-скоро направихме едни реални стъпки, аз лично се надявам да са успешни, ако приемем за реални стъпки това, че на първата сесия общинските съветници най-после гласуваха окончателно идеята сградата на бившия ГУМ да се замени за тази на сега съществуващия съд. По-точно е да се каже, че ние предоставяме сградата на бившия ГУМ на Министерство на правосъдието, което да инвестира едни сериозни средства в нея и тя да стане Съдебната палата на града. Ние каквото трябваше да направим като община, го направихме.

- За времето, през което сте кмет, можете ли да откроите негативите на предшествениците си и позитивите, върху които можете да стъпите и да продължите да надграждате?

- Разбира се, времето е достатъчно. Всяко нещо, което е направено, е позитивно и може да се стъпи на него и да се надгражда. Най-големият минус, който бих откроил, е недостатъчната възможност на общината за кандидатстване по европроектите. Работено е, направено е нещо, но то е изключително недостатъчно. Второто, което е направено малко, е по отношение на същинското градоустройство. Градът е с крещяща нужда от нов кадастър, нов градоустройствен план, ново виждане като концепция за развитие - тук нещата са замръзнали, някои от преди 15 - 20 г., което дава отговор на въпроса, с който започнахме - това също спъва инвестициите и бизнеса. Може ли на човек, който иска да купи парцел и да строи нещо в града, ти да му казваш: няма кадастър, няма градоустройство, или: това е отредено за друго отпреди 20 г., като на всички е ясно, че там няма да се строи пожарна, детска градина, училище или някаква друга обществена сграда. Съответно всеки инвеститор си прави своя баланс и отива на друго място. Направеното до момента, макар и недостатъчно, е в правилна посока. Минусът е, че в цялостната концепция за развитието на града, на общината, на отделните селища, не е обхванато всичко. Хубаво е човек да знае посоката и пътищата, по които върви към целта, но ако знае и етапите и ежегодните цели, тогава наистина се получава.

- Има още няколко обекта в центъра на града, които загрозяват облика му и чакат някакво решение, за да бъдат преустроени - кино "Чехов", пазарът, хотелът. Има ли идеи какво ще се случи с тях?

- Относно кино "Чехов" оптимистично съм настроен, че тази година ще бъде направена първата копка за изграждането на търговски център. Това малко зависи от мен като кмет и от общината като община, защото киното е частна собственост. За пазара има нов идеен проект, макар че нещата не стават толкова бързо, колкото ни се иска. Там съществуват някои уж дребни, но доста наслагвани с времето проблеми. Пазарът ще си остане пазар, но ще придобие нормален вид - да обслужва хората, да бъде чист, да поднася всичко без рискове за тези, които го посещават, така че хем да бъде функционален, хем да бъде насочен към множеството хора, които преминават през него. Предстои да се обяви за приватизация хотелският комплекс, който също е в централната градска част. И ако всичко това стане, поне центърът ще придобие европейски вид.

- Как съчетавате бизнеса с обществената дейност?

- Не го съчетавам. Моето време протича тук в общината. С бизнеса се занимавам по-скоро дискусионно в обсъждането на по-сериозните проекти, които предстои да реализираме, и тези, които са на етап на реализиране. Хубавото е, че хората, които останаха в "Терра 2000" и продължават да работят там, са обучени и не е необходимо да ги наглеждам непрекъснато. Има инвестиционна програма на фирмата, която се изпълнява, тя ще се изпълнява по времето когато съм кмет така, както и преди това, даже когато няма да ме има, тя пак ще се изпълнява. Бизнесът се унаследява и остава. Той си има определени закони. Екипът, който остана да работи, е добър. Няма начин да не е така, защото аз съм го подбирал. Най-големият обект за тази година - мелницата, е готов. Всеки момент ще излезе сертификатът по HACCP, акт 16 ще бъде подписан до края на месеца, което значи, че за новия сезон ще работи на пълни обороти. Другият обект, който е съвместен -търговският комплекс, също върви в график и до края на годината ще се появи една хубава многофункционална сграда в града. И ако успеем, а това ще стане, да направим първа копка на новия завод за производство на тухли, значи е видно, че бизнес програмата се изпълнява и без мен.

- Какво бихте си пожелали като кмет на себе си и на своите съграждани?

- Все още на гражданите, на хората, с които ежедневно се срещаме, познаваме се, общуваме, работим и живеем на едно и също място, недостатъчно сериозно е залегнало в ценностната система, че за това, което ползваме общо, трябва всички да се грижим. Българинът все още смята, че е ползвател, но друг е длъжен да се грижи за тези общи обществени неща. Без значение дали това са улиците, детските градини, парковете. Трябва да пречупим виждането, че за поддържането им някой друг ни е длъжен, защото, видите ли, ние си плащаме данъците. Първо навсякъде по света хората си плащат данъците и смея да твърдя много по-редовно и по-високи данъци. Но никъде по света няма такова отношение към обществената собственост. Ако искаме държавата, общината, населеното място да ни е подредено, трябва и ние да направим определени усилия. Малки - да не замърсяваме и рушим, и по-големи - да го поддържаме.

- Звучите много консенсусно - не критикувате яростно предшествениците си, но и не давате прибързани обещания. В същото време не отричате съществуването на проблемите. Екипът ви е доста разнороден откъм политическа оцветеност, което също е стряскащо за много хора...

- В предизборната си кампания обещах, че ако стана кмет, ще бъда първият консенсусен кмет, и изпълнявам предизборното си обещание. Затова и в моя екип има хора от всички политически сили. Скромно казано, в един момент хората от моя екип, с който тръгнах преди изборите, няма да са преобладаващи. Остава общинският съвет да го приеме като даденост и да ми отговори със същото. Ако те изминат своя път и по някакъв начин тушират част от чисто партийните и други пристрастия и се обединят за интересите на града, нещата ще тръгнат напред.