Брой 23                                                  

13 - 19 юни 2008 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Ивайло Калфин

 

Вицепремиерът бе на посещение в Плевен в рамките на поредицата срещи на членове на кабинета и депутати от левицата с избирателите, които се провеждат в цялата страна. Според външния министър правителството държи под контрол инфлацията и сериозни икономически трусове не се очакват.

 

Предпочитаме директните срещи

с избирателите пред популизма

 

Ивайло Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. Завършва френска езикова гимназия, след това УНСС. Магистър по международни икономически отношения. Има магистратура по международно банкиране от университета в Лофбъро, Великобритания. Народен представител е в 37-ото, 38-ото и 40-ото Народно събрание. Учредител на ПД "Социалдемократи". В периода 2002 - 2005 г. е секретар по икономическите въпроси на президента на Република България. От август 2005 година е министър на външните работи и вицепремиер.

Семеен, с една дъщеря.

Интервю на
Поля ТОМОВА

- Министър Калфин, смятате ли, че разясняването на политиката на управляващите година преди изборите ще даде нужния резултат?

- При всички случаи по-добре е да се обясни това, което правим и което предстои да се направи в оставащото време до края на мандата, за да могат хората да зададат въпросите, които ги вълнуват. И то директно на представителите на парламента и правителството. Така че едва ли някой би могъл да каже, че тези срещи са вредни, даже обратното. Мисля, че много малко политически сили, освен левицата, имат добрата традиция да поддържат редовен контакт с обществеността. Управлението е достатъчно открито, това, което казваме при тези срещи, е достатъчно откровено и честно, за да използваме тези срещи за пропаганда или нещо подобно. Това, което правим, е по-трудният път, по-труден, отколкото пътя на популизма. Защото другият начин, този на популизма, е да си стоим в кабинетите и оттам да даваме оценки на всеки и на всичко. Не мисля обаче, че това е по-доброто.

- Статистиката отчита икономически растеж и повишаване на доходите на хората, но инфлацията ги стопява. Има ли механизъм правителството да отговори на нарастването на цените и да преодолее инфлацията?

- В световен мащаб цените на горивата и на храните се повишават непрекъснато и това е въпрос, който се поставя на всички нива. България е с отворена икономика и при нас няма как да не се отразят тези процеси. В момента в ЕС инфлацията е два пъти по-висока от предвидената. У нас също е около два пъти по-висока от предвидената. Измерението е различно, разбира се. Искам да отбележа, че увеличаването на доходите в България изпреварва значително и инфлацията, и производителността на труда. Много опасно е да не изпаднем в спиралата - увеличава се инфлацията, увеличаваме доходите. Не сме изпаднали в тази спирала и аз мога да ви уверя, че инфлацията в България е под контрол.

- Какво означава това?

- Това означава, че тя не може да предизвика икономически сътресения, свързани с голяма криза в икономиката. Всички имаме лоши спомени отпреди 10 години, но това сега няма да се повтори. Правителството предприема няколко стъпки, за да контролира процеса. Това обаче няма да стане с пускането на пари от бюджетния излишък, защото ще доведе до ново покачване на цените. Затова правителството ще поддържа висок бюджетен излишък. Друг механизъм за задържане на растежа на цените е коалиционното споразумение, в което сме поели ангажимент не повече от 40 процента от БВП да бъде харчен. Това също ограничава огромни средства, които, ако се появат, ще увеличат инфлацията. Затова казвам, че правителството води антиинфлационна политика и тази инфлация е под контрол. Засега няма основания да чакаме ръст на цените през летните месеци, нещо, което се случи миналата година. През последния месец цените на основните хранителни стоки започват да намаляват и мисля, че този процес ще продължи.

- Отчитате висок ръст на чужди инвестиции, но те като че ли са предимно в сферата на туризма и услугите. Кога ще има чуждестранни вложения и в индустрията?

- Тук искам да направя едно уточнение. В недвижимите имоти отиват около една трета от инвестициите. За последните три години преките чуждестранни инвестиции са над 13 милиарда евро, една трета от тях са в недвижими имоти. Те също водят до увеличаване на добавената стойност, тъй като са свързани със строителство - това са нови имоти, с развитие на туризма и т. н. Повече от една трета от инвестициите отиват в индустрията и то в производства, насочени към износ. Така че мисля, че насочването на големи чуждестранни инвестиции към производства не е нещо, което тепърва трябва да се случи, то вече се случва. Ако погледнете структурата на износа на България, до голяма степен той се крепи на инвестиции, които дойдоха през последната година.

- Нивото на безработицата според официалните данни е ниско, но в същото време в някои сектори има глад за квалифицирани кадри. Разполага ли държавата с механизъм, чрез който да се справи с този проблем?

- Двете неща са свързани. Ако имаше висока безработица, гладът за работна ръка щеше да е по-нисък. Това, което ни се иска като правителство, е да намерим максимални възможности за използване на български граждани и хора от страната като работна ръка. Това означава да има хора с достатъчна квалификация и образование. В момента се търсят най-много кадри в строителството, инфраструктурата, енергетиката и т. н. Тази квалификация се добива от курсове, организирани от държавата. Ние и с намаляването на срока за изплащане на социалните помощи на 12 месеца даваме много ясен знак на всички, които си търсят работа, че имат възможност да се квалифицират безплатно. Ще им бъде предложена работа, но трябва да тръгнат по този път, а не да разчитат на социални помощи. Ще използваме максимално възможностите на държавата. Има силен натиск от фирми за отваряне на пазари за работна ръка от чужбина. Сигурно това ще се случи в някои области, където няма как да осигурим българска работна ръка. Наемането на чужди работници обаче ще става много внимателно, много контролирано, и с гаранции, че това ще бъдат работници, които ще дойдат, ще извършат определена работа и след това ще си отидат.

- Случва ли се левия завой в политиката?

- Леви и десни завои в политиката има след избори. Те не се случват на първи януари или на 9 юни (интервюто е взето на тази дата - б. а.). На 9 юни всъщност са се случвали други работи, надявам се да не ги правим тях.

- Левият завой бе обявен от премиера след срещата на управляващите в Катарино..

- Социалната политика на Социалистическата партия и на левицата като цяло през последните три години е насочена към защита на социалните права. Всичко, което беше направено по отношение на пенсии, безработни, хора с увреждания, млади семейства, студентско кредитиране и т. н. бяха предизборни ангажименти на левицата и те се случват. По отношение на пенсиите - освен нормалното увеличане, ще се увеличи и коефициентът за една година работа с 5 процента от тази и с 10 от следващата година. Може да се стигне и до едно ново увеличаване на пенсиите до края на годината. Оттук нататък последната година на мандата - дотолкова, доколкото нашите партньори се насочват повече към бизнес средата и това е нормално, защото без добра бизнес среда няма как да се решават нещата, през последната година има достатъчно ресурси да се отдаде още по-голямо внимание на социалната сфера. Така че ще се направят тези от няколко години отлагани реформи в здравеопазването, в образованието, които да подобрят достъпа и качеството на тези услуги.

- Какво очаквате от доклада на ЕК през юли?

- Докладът сам по себе си е обективен. Ако направим сравнение с доклада през януари, ще видим, че ще има промяна. Аз съм сигурен, че в юлския доклад ще се отчете това, което е направено. България е различна от това, което бе преди три години и то точно в правосъдие и вътрешни работи. Различна е към по-добро, включително и към обществена чувствителност и недопустимост към някои неща, на които преди години никой не обръщаше внимание. Ще има и критика, ще има неща, за които ще се искат допълнително резултати. Това, което искаме ние като правителство, е да се прочете целият доклад. Това искаме и от медиите. Не за друго, а защото някой път имаме способността сами да си орезиляваме държавата. Мисля, че докладът ще бъде обективен и няма да доведе до задействане на предпазна клауза. Но трябва да призная, че в момента на България се гледа изключително строго. Нито една страна от останалите 26 в ЕС не се гледа под такава лупа. Аз мисля обаче, че това е за добре. Към нас няма предубеденост, в Брюксел не стоят лоши хора, които се опитват да ни очернят. Натискът от Брюксел е в наш интерес, защото институциите в момента са мобилизирани да направят реформите. И то не заради докладчиците, а заради българските граждани.

- Според вас кое е най-голямото постижение на българската външна политика за последните три години?

- Безспорно е членството в ЕС. Не бих подценил обаче и други неща, като освобождаването на българските медици от Либия. Много важно е и икономизирането на външната политика, искам да изляза от това клише, свързано с превръщането на България в на практика най-важния енергиен и транспортен център на Балканите с всички спогодби, които подписахме. Постижение е и изработването и инициирането от страна на България на Черноморската политика на ЕС, която е факт, ролята, която играе България на Западните Балкани, пак в рамките на общата европейска политика, много повече възможности за работа с българите в чужбина, включително и тази нова политика, която разработихме и вече се прилага.

- Промени ли се ролята на България на Балканите след обявяването на независимостта на Косово?

- Ролята на България не се промени. България се стреми - и особено във външната политика са много ясни тези измерения, да внесе нова стойност в ЕС. Мисля, че не само наша е констатацията, а и на нашите партньори, че членството на България в ЕС доведе до много силен ангажимент и компетентност на всичко, което се случва на Западните Балкани. Така че не независимостта на Косово, а всички процеси, които се случват и които, надявам се, да се развият в положителна посока, въпреки че има още поне два сериозни проблема на Западните Балкани, се извършват с много активната роля на България. Така че в това отношение ролята на България се промени след членството ни в ЕС именно защото доказахме, че можем да водим европейска политика.

- Имаме ли стратегия за работа с нашите сънародници извън пределите на страната?

- Има нова политика, тя беше представена през май месец. Тя е в различни области, ще бъде много по-добре финансирана, институционално ще се промени. Създава се специален съвет към МС по тази политика, укрепва се Държавната агенция за работа с българите в чужбина, ще се създаде парламентарна комисия или подкомисия, която да огледа цялото законодателство (което впрочем е безобразно), свързано с политиката към българите в чужбина. Създаваме и един специален фонд, в който нашите сънародници зад граница и сдруженията им да могат да кандидатстват с проекти и да бъдат финансирани техни дейности - нещо, което досега не се е случвало. Тази политика предполага много по-активно не само укрепване на българската идендичност, но и на образованието, особено на новите емигранти в чужбина. Защото възможността децата им да се запишат в следващия клас тук, в България, е стимул да се върнат в страната. Надявам се голяма част от българската емиграция много скоро да намери причини да се върне. Очакваме ги, защото имаме нужда от тях.

- Ще отпаднат ли визите за българите в САЩ?

- Ще отпаднат и ние работим това да се случи максимално скоро. Следващата седмица има посещение на министър-председателя в САЩ, вече има среща с президента Буш. Аз ще придружавам българския премиер и ще подпиша едно много важно споразумение, което прави следващата голяма крачка към отпадане на визите.

- Руските специалисти, които работят и ще работят на територията на АЕЦ "Белене", се оплакват, че са в България с тримесечни визи. Има ли възможност това да се промени и те да получат дългосрочна работна виза?

- Има. Има и законов път за това нещо. Всички големи инвеститори и големи фирми, в които се правят такива проекти, могат да ползват този законов ред. Имаме и договорка с Министерство на труда и социалната политика и с МВР, които заедно работят по издаване на трудови визи, за да се ускори максимално срокът. Не е толкова труден този законов път, няколко пъти сме обяснявали и сме говорили какво трябва да се случи. Готови сме да съдействаме изцяло тези хора да не идват като туристи, а да идват с многократни трудови визи в Българи. След представяне на необходимите документи от тяхна страна можем да решим въпроса за не повече от месец.

- Как ще коментирате идеята за промяна в изборния закон?

- Мисля, че изборната система в България би могла да се осъвремени. По-силен мажоритарен елемент би се отразил по-добре и, надявам се, по-мотивиращо на избирателите. Надявам се съвсем безкомпромисно да се преследва купуването на гласове, което е недопустимо. Най-силното оръжие срещу това все пак остава масово участие на избори. Колкото повече хора гласуват, толкова по-малко разни неясни бизнесмени ще инвестират в депутати или в общински съветници. И третото нещо, което би трябвало да се промени, е в системата на финансиране на политическите партии. В момента и ние, и Министерството на финансите събираме и проучваме най-добрите практики в Европа в това отношение, но принципната позиция е увеличаване на държавната субсидия. По-добре е държавата да плаща за политическа дейност, отколкото неясни субекти.

- Вашата прогноза за резултата от парламентарните избори догодина? Къде виждате левицата след тях?

- Аз съм уверен, че левицата има с какво да отиде на следващите избори - с откровена позиция, с изпълнени над 100 процента предизборни обещания и с ясна позиция пред своите симпатизанти за това какво трябва да се прави в България през следващите няколко години, и с опита от едно успешно управление. Не мисля, че е полезно да се плъзнем и да се носим на вълната на популизма и на празните обещания. Очаквам левицата да се представи максимално добре на предстоящите избори догодина и да участва в следващото управление, защо не като водеща политическа сила.