Брой 22                                                  

6 - 12 юни 2008 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Людмила Филипова

 

Романите на младата писателка правят истински бум на книжния пазар. Третата й книга "Стъклени съдби" е вече в ръцете на читателя. Коя тема разнищва тя, какъв отзвук очаква авторката и какъв е следващият й проект внучката на Гриша Филипов подробно разказа специално за читателите на "BG Север".

 

Целта на “Стъклени съдби” е да предизвика дебат за престъпната търговия с ембриони

 

Людмила Филипова е родена през 1977 г. в София. Икономист по образование, завършила е УНСС и City University в София, с множество специализации и курсове в чужбина. Работила е като маркетингов специалист, търговски директор и журналист. Като дете се е снимала и в три филма.

Омъжена, има един син.

Интервю на
Мира ГАНЧЕВА

- Г-жо Филипова, излезе от печат "Стъклени съдби", който е третият ви роман след "Анатомия на илюзиите" и "Червено злато". Разкажете малко повече за него, какъв е той?

- Романът е посветен на тема, която много хора наричат актуална. За мен тя не е такава, защото за нея почти не се говори. Но съм убедена, че до няколко години това ще е един от най-сериозните проблеми за обществото, и то в световен мащаб. Това е тема, която касае много млади семейства, милиони. За България официалната статистика е 250 хиляди. Най-общо романът засяга темата за неконтролируемата търговия с генетичен материал и ембриони, както и за злоупотребите със свръхнапреднали технологии за човешка репродукция. Но аз стигам по-далече и пиша за рисковете, до които може да се стигне, ако тези процеси продължат да се пазят в тайна и да не се контролират. Вдъхнови ме историята на едно семейство, което е принудено от безпаричието да търси алтернативен начин да заплати скъпата ин витро процедура. Единствената им мечта е да имат дете. Решението е да дадат половината от собствените си деца, под формата на 5-дневни ембриони на друго семейство, което в замяна да заплати процедурата ин витро. Излишните ембриони остават собственост на клиниката. Схемата е честа практика по света. Милиони хора на планетата по различни причини даряват или продават свой генетичен материал под формата на ембриони, яйцеклетки и сперматозоиди. Търговията с човешки ембриони се увеличава многократно след разкриването на първата в света банка за производство и търговия с ембриони в САЩ. Днес тя не е една. Бъдещите хора се избират по каталози. "Стъклени съдби" е драматичен разказ за две момичета и едно момче, създадени от ембриони на едни и същи биологични родители, но родени от три различни майки, в три различни семейства, в три различни държави. Престъпление събира разделените някога в лаборатория сестри и техния брат.

- В интернет-пространството се появи информация, че вашето дете е родено ин витро. Така ли е?

- Не, не е така. Тези технологии не ми помогнаха. Две-три години аз действително съм се борила с този проблем. Според медицинските специалисти нямах шанс за дете. Но няколко месеца след като прекъснах с тези процедури, аз забременях по естествения начин. След като родих, ми казаха, че диагнозата е била медицинска грешка. Пак медицинска грешка беше, че три седмици след като забременях, ми казаха, че плодът е на грешното място и трябва да се оперира. Слава Богу, проверих няколко мнения и се оказа, че няма такова нещо.

- Перипетиите, които сте преминали, намериха ли отражение в "Стъклени съдби", и имате ли свой прототип в романа?

- В книгата съм отразила много от опита си. Преживяното ме сблъска с много съдби, помогна ми да натрупам информация по въпроса. В книгата няма мой прототип. По-скоро всичко, което съм искала да пресъздам като проблем, е представено чрез група от образи. Сюжетът е динамичен, следва структурата на трилър, като идеята е чрез форма, която държи интереса, да предам на читателя информация, която считам за важна и вълнуваща. Представям един сериозен проблем, който се разраства невъобразимо, но никой не говори за него. Това е тема табу.

- Каква обществена реакция очаквате, след като "Стъклени съдби" е вече на широкия пазар?

- Доста хора ми писаха на личния е-mail, четох и реакции във форуми и досега всички те са били позитивни. Преди да излезе книгата имаше доста сериозни нападки срещу нейния анонс. Те бяха предимно от семейства, пряко засегнати от проблема. Иска ми се с тази книга да предизвикам дебат - да има различни страни, които да засегнат аспектите на проблема, да се говори по въпроса. Например, месец преди да излезе книгата ми, в Англия имаше страшен скандал заради проблемите, които идват от безконтролието в ин витро бизнеса във Великобритания. Откъде тръгна той? Момиче и момче - близнаци, които се срещат, влюбват се, женят се (подобно на една от сюжетните линии в моята книга), впоследствие разбират, че са разделени брат и сестра. Единият изпада в депресия, другият иска да се самоубие. И започва дебат в парламента как и по какъв начин може да има контрол. В никакъв случай ин витро процедурите не трябва да бъдат спирани, това е шанс за милиони семейства по света да имат деца. До момента три милиона семейства имат дете, заченато по този начин, и повечето от тях са живи и здрави. Аз искам да обърна внимание на търговията с човешки ембриони и генетичен материал, който може да доведе до това, че сто абсолютно идентични близнаци да живеят през няколко махали. Опитвам се да покажа какво може да се случи с тези хора, какво може да стане с ембрионите, които са стояли замразени с десетилетия.

- Какъв процент е истината в книгата ви?

- Фактологията е около 90 процента. Не са истински голяма част от персонажите, те са съвкупни образи. Това не е документална книга. Аз представям един реален проблем, истински факти чрез една измислена история. Но ето, че се оказа, че и тя не е измислена. Отделно книгата е вдъхновена от реални хора и реални събития. Използвам съществуващи тенденции и трендове - какво може да се случи с развитието на даден процес, и го показвам. В края на книгата съм отделила 50 - 60 страници, в които има много медицински статии, статистика, теории, които показват, че голяма част от описаното реално се случва.

- Вторият ви роман "Червено злато" е една от най-продаваните книги за 2007 г. Очаквате ли "Стъклени съдби" да достигне този успех, че и да го надмине?

- Не очаквам. Пак ще кажа, че темата не е актуална. Тя е табу. Онези, които са засегнати от нея, често се плашат от истината. Които не са мислят, че не ги касае. Аз съм щастлива, че съм обработила огромна по обем информация и съм я представила разбираемо за всеки, който иска да научи повече.

- Но темата е много сериозна...

- Така е, но все още малко хора си дават сметка. За проблема, който беше залегнал в "Червено злато", се пишеше всеки божи ден. А за проблема, за който пиша в "Стъклени съдби", никой не говори. Всъщност, самата история би могла да бъде интересна сама по себе си, ако някой я чете като драма-трилър. "Червено злато" е свързана и с българските медици. Книгата излезе малко преди тяхното завръщане и темата, без да очаквам, стана свръхактуална. Аз написах тази книга, за да повлияя на общественото мнение и да помогна на медиците. Оказа се, че тя излиза с тяхното идване. Според изчисленията на издателство "Сиела" тя е най-продаваната книга на 2007-а.

- Докато пишехте "Червено злато", вярвахте ли, че ще има щастлива развръзка за нашите медици в Либия?

- Винаги съм предполагала. Още когато започнах да проучвам проблема, си личеше, че все пак се касае за сделка и интереси. Но аз се опитах да представя нещо, което не е толкова познато на обществеността. Книгата не е толкова за българските медици, за които ние знаем достатъчно от медиите, тя е за световната търговия със заразена кръв. Нещо, което се оказа, че въобще не предполагаме в какъв мащаб е. Като се зарових в проблема, разбрах, че три милиона души са умрели до момента от тази търговия. В нея са замесени грамадни фирми като "Байер" например. От техни партиди са умрели десетки хиляди хора, и то в страни като Франция, Италия, Америка, Канада. Чували сме, че в Китай, Индия и Африка умират от тази кръв, но се оказва, че се случва и в развитите страни.

- В "Анатомия на илюзиите" третирате проблема на прехода, в "Червено злато" - медиците и търговията със заразена кръв, в "Стъклени съдби" - репродуктивният проблем и търговията с човешки ембриони. Какво да очакваме от четвъртия ви роман, върху който вече работите?

- Това е най-сериозният ми проект. Вече стават две години само събиране на информация и развитие на сюжета. Издателството го чака с нетърпение, аз съм им го представила преди година и половина. Това ще бъде нещо като исторически роман. Сюжетът включва Рим, Москва, Берлин, Бирма, България. Ще се търси една изчезнала цивилизация, която е дала културата на европейската, египетската и месопотамската цивилизации и чиито скрити послания могат да променят съвременния свят. Ще има много за легендите около Орфей.

- Винаги хващате много сериозни теми. Американската ви колежка Лорън Уайзбъргър например, с която сте на една възраст, пише в развлекателния стил чиклит (дамска проза). Защо вие не пишете така, млада жена сте?

- Наскоро си говорих с един мой читател и почитател и той ми каза: като ви гледам така, на поетеса ми приличате, какви са тия сериозни теми, с които сте се захванали. Не знам. Хващам теми, които дълбоко ме вълнуват и които все още не са изследвани добре.

- Да разбираме ли, че не сте суетен човек?

- Всеки творец, който дава всичко от себе си, за да създаде един труд, е суетен в някакъв смисъл. В този смисъл, може би. Всяка жена е суетна също.

- Имате малко дете. Кога ви остава време за писане и помага ли ви някой с детето?

- Има кой да ми помага. По принцип пиша следобед и вечер, след като всички си легнат, до късно през нощта.

- Бяхте поканена на сбирка, която почете журналистите с дойренски корен. Дойренци е родното село на дядо ви. Предизвиква ли то някакви чувства у вас?

- Как да не предизвиква?! Много страдам от това, че всичките ми близки хора са починали. Може би това село е едно от малкото места, на които имам спомени с дядо ми, с баба ми, с баща ми, с моята фамилия. Нали знаете с каква приятна носталгия ни изпълва онова минало, което ни е създало, но което никога не може да се върне. Всъщност това село винаги ме изпълва с една топла, сладка тъга.

- Излязохте ли вече от сянката на дядо ви Гриша Филипов?

- Щом ме питате, значи не.

- С политика занимавате ли се все още? (Людмила Филипова участва в създаването на "Новото време" - б. а.)

- Не. Нищо общо нямам с политиката вече. За много кратко време се опитах да вляза в нея. Винаги съм била човек, който е искал да промени нещо. Считала съм, че политиката е едно такова поприще. Оказа се, че не е така. Там всяка личност е инструмент на едно цяло, което се движи по свои закони и обикновено това не са законите на обществените проблеми и интереси. И реших бързо-бързо да изляза, преди да ме претопи политическият октопод. И намерих начин да обърна внимание на проблемите чрез книгите си.

- По ваше мнение, задоволява ли днешната българска литература потребността на съвременния читател?

- Май има от всичко по нещо. Има и много сериозна литература, има и чиклит, има и революционна, има и фантастика, има и социални теми, разкази, поезия... Но все още читателят няма голямо доверие на българската литература. Аз самата не знам откъде се е появило това недоверие. С много хора говорим по тези въпроси и те ми споделят: купуваме, зачитаме, оставяме настрана, просто не се чете. Бях канена на големия кинофестивал в Кан, тъй като "Червено злато" ще става филм, и там се сблъсках с най-големите имена в киното. И си дадох сметка, че същото е и с нашите филми. Имаме много добри кинотворци, но българските филми просто не се гледат, трудносмилаеми са. Трябва да се научим да мислим за културата и през очите на тези, които я гледат и четат. Тук някои големи литератори биха казали, че не бива, защото културата не е масова. Това е един спор, който в момента търси своя отговор.

- Сама отворихте дума за "Червено злато". Кажете нещо повече за този проект, кога да очакваме филма, кой ще го прави, кой ще участва?

- Миналата година започнахме преговори с три кинокомпании и в продължение на шест-седем месеца ги водехме. На мен най-сериозна ми се стори българската компания "Камера". Между другото, миналата година много отличия получи филмът на "Камера" "Пазачът на мъртвите". През септември подписахме, сега се прави сценарият от американец. Търсят копродуценти в чужбина, защото искат да правят голяма международна продукция. Всичко е в техните ръце, но преди да минат две години, едва ли ще има някакъв резултат. Киното се прави много бавно и много трудно.