Брой 18                                                  

9 - 15 май 2008 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Проф. Георги Марков

Известният учен и изследовател на българската история беше гост на Плевен по покана на д-р Венци Росманов - председател на местното Сдружение за национално съхранение. Заедно с директора на Института по металознание проф. Стефан Воденичаров на неформалната среща-разговор с плевенски учени и интелектуалци те засегнаха актуални въпроси, които произлизат от все още неосъзнатите уроци на историята. Проф. Георги Марков бе любезен да даде интервю специално за читателите на "BG Север".

 

Историята трябва

да се знае, да се помни и да се разбира

 

Проф. Георги Марков е роден на 17 ноември 1946 г. в Пловдив. Завършва история в СУ "Св. Климент Охридски". Специализира в Института за европейска история в Майнц на Рейн, ФРГ (1981 - 1982 г.). Дълги години е бил специалист в Института по военна история. От 1993 г. е директор на Института по история при БАН. Изследователските му търсения са съсредоточени в международните отношения и войните на XX век. Автор е на книгите: "Българо-германските отношения 1931 - 1939", "България в Балканския съюз срещу Османската империя 1912 - 1913", "Върховете привличат мълнии. Покушения и политика в България 1879 - 1919", "Българското крушение 1913", "Парола "Сабя". Заговорите и превратите на Военния съюз 1919 - 1936", "Българската история вкратце", "Камбаните бият сами. Насилие и политика в България 1919 - 1947", "Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914 - 1916", "Нашумелите международни афери на Третото българско царство" и др.

Интервю на
Мая ПАСКОВА

- Проф. Марков, бихте ли могли да синтезирате най-важните уроци на балканската история, които трябва да знае всеки българин?

- Има един общ урок за всички балкански народи - няма вечни победители и вечни победени. Примерът е с тези, които твърдяха, че винаги побеждават, че са една голяма държава на Балканите, но виждате, че сега преживяват своята национална катастрофа. И ние сме преживявали преди 90 години национални катастрофи, сега идва техният ред. За мен основната поука е, че балканските народи, колкото и да са се разделяли в миналото, трябва да работят за общо бъдеще. По този начин ние ще бъдем ценени в цяла Европа. Когато се противопоставяме, или когато ни противопоставят големите сили, те ни използват, те ни разделят и се отнасят към нас като европейци от втора ръка. Това е другата поука - историята да не служи за сеене на вражди, а да ни докаже, че от противопоставянето се ползват други сили, но не и самите балкански народи.

- А умеем ли ние да ценим уроците от историята и учим ли се от грешките си?

- За жалост има историческо късопаметие. Това важи не само за народа ни, но и за тези, които го управляват. Историята трябва да се знае, да се помни и да се разбира. Тук вече идва и дългът на историците. Тъй като това е тяхната професия - не само да изследват миналото, не само да пишат дисертации и професури, но и да направят историята разбираема и достъпна за хората. Тъй като историята е наука, тя си има свои правила, но тя е и достъпна. Тя освен че знае, и възпитава.

- А защо в различни периоди историците по различен начин тълкуват историята?

- Това е големият въпрос, който всява недоверие в историята като наука. Мои колеги в точните науки казват: ако сте наука, вие сте неточна наука. Историците нямат авторитет в обществото. И въвеждането на алтернативните учебници в училищата - например три по един и същи предмет, допринесе за това. При едно и също събитие, за една и съща личност, понякога има различни оценки. Не казвам противоположни, но различни, и това обърква.

- Като например "османското присъствие" вместо турско робство в учебниците...

- Това е пример за политизирането на историята. Тя беше превърната в слугиня на политиката преди 1989 г., беше обществено-политическа наука, изпълняваше поръчки. Тя се нагаждаше към историята на онази управляваща партия. Но след 1989 г. се появи поредното крайно политизиране. Пролетта на 1992 г. бяха спрени учебниците като политически. И тогава излязоха набързо едни свитъци, където фигурираше въпросното османско присъствие. Аз тогава отказах да присъствам в подобни свитъци. В тях нямаше и Априлско въстание, Батак и Перущица.

- Какво е отношението ви към скорошния скандал, че Батак е мит. Това не е ли отричане на исторически факти?

- Това е пример как българската история се опитват да я пренапишат отвън. Например от Берлин. Отива една докторантка и прави проект. Взима пари от фирмата "Бош", която има голям пазар в Турция. Видно е, че това е една поръчка отвън, защото фирмата произвежда електроуреди, но реализира проекти, свързани с реабилитацията на Османската империя. Като нещо прогресивно, добро и тогава за какво са се бунтували българи, арменци, гърци и сърби. Би трябвало да сме под покрива на султана! Има и голяма промяна в самата турска историография. В нея пише, че българи мюсюлмани колели българи християни. Защото това е и трагедията на Баташкото клане, че в башибозука участват и българи мюсюлмани. Но това не е ли държавна политика - да ислямизираш българите в Родопите, за да колят своите братя? Същото е и с арменския геноцид. Това е един въпрос, който се повдига и в Западна Европа, и в САЩ. Арменският геноцид бил изтребване между арменци и кюрди, не признават изтреблението на тракийските българи през 1913 г., защото това е свързано с изплащане на репарации, на обезщетения. Това е също една несправедливост, която трябва да се постави на турското правителство като условие. Не може да не ги признават, за да не изплащат обезщетение на техните близки. Ние не можем да се съгласим да се пренаписва отвън историята ни и учебниците да бъдат в духа на всекидневната битовост. Да няма Априлско въстание, да няма Батак и Перущица, а да има възрожденски къщи, какви гозби в какви съдове сме яли. Историята не е етнология.

- Това не противоречи ли с претенциите на българските турци да имат новини на техния език в национален ефир, да се преподава на турски език в училищата...

- Те казват, че това са права от края на ХХ и началото на ХХI век. Ние не обвиняваме нашите български турци и ние не вменяваме, че някой турчин е заклал дядо ми, например. Но ние осъждаме Османската империя като система, която е противочовешка, която дели хората на гяури и на правоверни. Великите сили през ХIХ век се опитват да я европеизират. Има германска мисия за армията, френска мисия за банковото дело, английска мисия за администрацията. Въпреки това тя загива, защото е една несправедлива империя. Не можем да се съгласим да се реабилитира, както сега го правят в република Турция. Това противоречи на завета на Мустафа Кемал, който казва: Изграждаме република Турция на руините на една тиранска империя. Няма нищо общо между Турция и Османската империя. А днес там започват да реабилитират Османската империя. Един имперски елемент в съвременната турска политика. В проекта им "Турската цивилизация по света" ние съществуваме като дунавски турци!

- А какво е дала тази турска цивилизация на света - като културно и историческо наследство, както го е направила римската, например?

- Османските турци са на примитивно равнище. Те взимат азбуката и исляма от арабите, от Персия - културата, философията и поезията. Османските турци не са ги създали, те само ги възприемат, защото завоюват Персия, завоюват и Арабия. Какво са дали те, каква цивилизация! Аз толкова протестирах, че ние не сме османски турци. Ние не можем да позволим българската история да бъде част от турската. Както в Скопие, знаете, фалшифицират и ограбват българската история. Ние трябва да съхраним историята си. Това е нашето морално право. Това е нашето наследство. Ние не можем да правим бизнес с историята, като тази докторантка в Берлин - понеже не й стига стипендията, взима 15 хил. евро с онзи германски професор и се продава. Аз съм директор на институт при БАН, аз също искам европейски пари, но аз не мога да приема на всяка цена да се продавам. Те слагат на сергията митове и мегамитове. Например Освободителното движение било митология, Левски също бил мит. Той е национален герой! Национална икона. Левски не е битовизъм, затова е национален герой и национална икона. За това сме нация. Тези, които нямат национални герои, си ги измислят. Като американците. Тази млада нация на 250 г. си измисля по холивудски техните герои. А ние си ги имаме, не можем да ги принизяваме.

- А какво е отношението ви тогава към класацията за най-великите личности на България?

- А, относно истерията на ВВС. Това беше техен проект. От националната телевизия са взели някакви средства за това, и те не са богати като нашия институт, но ние не можем ей така да вземем тази идея за великите личности. Защото и англичаните не са много грамотни, както пролича в класацията им. Там техният Чърчил е най-великият естествено, след това е Даяна, след това е един футболист, Шекспир е на пето място, Нютон е на десето. Самата Англия се провали. Тук ни го пробутаха. Не може живи и мъртви, политици, царе, чалгаджии, спортисти, да се пускат на едно. Това е антиисторичен подход. Вярно Левски е велик, но Левски не е по-велик от Симеон Велики. Това е друга епоха. Не може Симеон да е след Петър Дънов и т. н. Аз протестирах, разсърдиха ми се от националната телевизия, но аз казах, че от Европейския съюз взимаме глупави идеи. Ще ви кажа и за Хитлер. В Германия той беше един от стоте велики германци. Но те манипулираха тази класация и казаха: Хитлер е австриец. Австрийците пък отговориха, че той е роден в Австрия, но е водач на Германския райх. И Хитлер, "горкият", остана извън историята. А той е историческа личност, която е велика по своему. Но никой не го иска и той си броди някъде. Аз за това протестирах. Знам, че историята трябва да бъде достъпна, зрителна, защото младото поколение е компютърно поколение, но не може така да ги подреждаме на сергията и да ги измерваме на килограм или на височина. Писахме писмо и до президента и до министър-председателя, които са историци. Да се откажат от тази позорна кампания с Азис. Ако той беше някъде на 25-о място (цитирам по памет), Първанов беше на 50-о, а Станишев - на 90-о. Те отговориха, че не могат нищо да направят, защото това е национална телевизия и е обществена, не държавна. Но ако беше частна някак си по би могло да се преглътне. И Азис се изправи и каза: аз съм велик българин. Времето трябва да оцени кой е великият. Най-големият съдник е времето. Има приживе обявени за герои, обаче с времето историята ги изтрива от съзнанието и паметта на хората. Историята отсъжда най-малко след едно поколение, след минимум 25 години. Имаше само един професор в тази класация - Асен Златаров, на 100-тно място. Той за малко да изпадне. Иван Хаджийски също го нямаше. Но Азис ли е символ на културата сред Пенчо Славейков, Иван Вазов, до Ботев и Левски. Дори Юлиян Вучков се отказа да участва, макар че беше там, вторият популярен професор, дори беше по-напред - аз в компанията на Азис не желая да бъда. И смешно, и тъжно.

- Нормално и исторически обосновано ли е това, което се случва в нашата политика? Мислят ли си нашите политици, че участват в историята, ще ги има в учебниците на децата...

- Преходът продължи прекалено дълго дори за историята. Това, което е парламентарна демократична система, е фасадата. Основният фасон на прехода е превръщането на държавата в частна собственост. Тъй като който държи собствеността, той ще има и политическата власт, и правителствата. Така е и във великите демокрации. Ако мислите, че Джордж Буш е най-интелигентният политик в САЩ, за да издържи два мандата... Това са големите пари. И за това преходът у нас се извърши разрушително, грабителски и много мъчително. За съжаление. Просто се отприщиха тези страсти - алчност, присвояване, това да се награбиш. Това е просто една официална политика в България. Ние не направихме прехода като чехите. Техните ТКЗС-та те ги превърнаха в кооперации от частна собственост. И се запазиха. А при нас всичко се разграби и разби, все едно бяха воювали. При положение, че селото винаги е спасявало България. Ние сме претърпявали катастрофи, въстания, войни, но ние нямаме умрели от глад през войните, както в Германия умират през двете световни войни. Ние се разорихме. При положение, че кооперациите имат стогодишна история в България. Това разграбване на елитни стада, унищожаването им... Трябваше да стане по друг начин. Нали трябва нещо да се гради...

- Това явно е традиция при нас. Слагаме чертата, разрушаваме каквото е било и започваме отначало...

- Между историческите епохи трябва да има приемственост. И в стопанството, и в политиката, и в културата. Например в интелигенцията след 1944 г. върховете са прочистени, има една нова идеология. След 1989 г. казаха: стига с тази комунистическа интелигенция. Политиците си въобразяват, че историята започва и свършва с тях. Нито започва, нито свършва с тях. Дай сега да разрушим, защото почваме наново. Аз съм привърженик на еволюцията, а не на революцията. Трябва да има приемственост между поколенията и да има съзидание. Вземете една Испания и тяхната гражданска война 1936 - 1939 г. Загиват 1 милион хора. Изтребление, ужас. Свещеници са убивани, жени, деца. Но Франко като разбра, че не може да има победители и победени в една война, приживе издигна в памет на загиналите един огромен паметник в Мадрид и там е написано "Всички те загинаха за Испания". 50 000 души комунисти, франкисти, анархисти, националисти, монархисти, там ги събра. И той е погребан там. При нас това не се получи. Гражданската война продължи. Аз съм писал две книги за политическото насилие, приблизително съм изчислил, че 27 000 българи загиват от края на Първата световна война, от Владая до Народния съд. Това е жестока гражданска война. Това лагери, затвори, изтребление... И българската поговорка "На чужд гроб не плачи". Никой не изказа състрадание за мъката на отсрещния. Всеки плаче на гроба на собствения си близък и казва: да, но те започнаха да убиват първи, те убиваха повече. Без помирение не може. Поне някакво разбиране за болката на другия. Събират се едни на Братската могила в Борисовата градина на 9 септември, другите построиха параклис до НДК и всеки поотделно. Няма го Франко да ги събере и да им издигне паметник. Как другите успяха да дръпнат нагоре. Вижте Гърция, не бяха по-добре от нас, обаче успяха да постигнат помирение. И там има левица, и там има десница, и там се ругаят в парламента. Но когато стане въпрос за националната кауза, те се обединяват. През 1996 г., когато се отбелязваха 100 г. от Олимпиадата гърците искаха да бъде в Атина, но американците надделяха за Атланта. И тогава всички такъв вой надигнаха - няма ляво, няма дясно, всички гърци се надигнаха да ругаят САЩ, на които са съюзник от 1952 г.

- А ние веднага признахме Косово?

- Гърция не признава Косово. Защото знае, че има сериозна кипърска турска република. Румъния също не призна Косово, тъй като има 2 милиона унгарци в Северна Трансилвания, които имат собствена партия и искат автономия. Испания има проблем с баските и също не го призна. Значи те могат да кажат "не", а ние не можем. Тази наша политика на "да"-кането. Както стана с АЕЦ-а. Това не е трайно полезна политика за националните ни интереси. И сега продължават само да "да"-кат. Преди Тодор Живков беше така към Москва. Сега е към ЕС. Каква е разликата?

- А при нас няма ли опасност някой да поиска автономия като в Косово?

- Има, сега от ОМО "Илинден" искат административна автономия на Пиринска Македония.

Глобализацията се съпътства от сепаратизъм и военни конфликти. Има сепаратизъм, който не бива да се поощрява. Мен като историк нека да не ме поучават на патриотизъм. Аз много добре знам нашите стари сметки със сърбите - вие понеже ни взехте Македония, сега губите Косово. Елементарно - трябва да им го върнем. Но поуката е, че ние не можем историята да я използваме за вражда. Не е това начинът. Поуката на Балканите е: когато нещо на съседа ти се случи, утре може да ти се случи и на теб. Така че дано да не ни се случи това с Косово. Аз много добре знам, че сърбите с техния шовинизъм се бяха обявили за вечните победители, но историята доказа, че няма вечни победители. Историята трябва да ни служи за поука, за да не се повтаря откъм лошата й страна.