Брой 17                                                  

25 април 2008 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Люси Дяковска

 

Най-успялата българска поп звезда на Запад буди все по-голям интерес и у нас заради участието си в журито на "Music idol". Тя снове непрекъснато между България и Германия, тъй като е ангажирана и с нашумялата поп група "No Angels", която представя Германия на "Евровизия" тази година. Макар и мегазвезда зад граница, плевенчанката не губи своята спонтанност и връзката с корена си. Въпреки многобройните си ангажименти тя даде специално интервю за читателите на "BG Север".

 

Себеуважението
и моето семейство
ме държат здраво
стъпила на земята

 

Людмила Дяковска е родена на 2.04. 1976 г. в Плевен в семейството на оперния певец Любомир Дяковски и пианистката Росица Дяковска. Неин дядо е маестро Иван Вълев - създател и дългогодишен художествен ръководител и диригент на Северняшкия ансамбъл. На 6-годишна възраст Люси пее в спектакъл на "Тоска" от Пучини в Плевенската опера и от тогава започва да се занимава с пеене и танци.

През 1994 г., след завършване на средното си образование в Гимназията с преподаване на чужди езици в Плевен, заминава за Германия, за да учи в Специализиран колеж за музика, танци и драма в Хамбург, като едновременно с това работи като танцьорка в мюзикъла "Buddy".

През 2000 г. се явява на кастинг в първото риалити шоу в Германия - Popstars, и е избрана сред 5 000 кандидатки за една от 30-те финалистки. След селекцията заминава за обучение в Майорка, след което е избрана да стане част от първата женска поп група, създадена по този начин в Германия - “No Angels”. Първият им хит "Daylight In Your Eyes" е кавър по американска момчешка група и оглавява всички немски класации. Следват още сингли, дебютен албум през 2001 г., наречен "Elle'ments", и превземане на всички водещи музикални класации по продажби в Германия, Австрия и Швейцария едновременно. През следващите две години излизат съответно албумите "Now… us!", суинг албума "When The Angles Swing" и албумът "Pure", като от тях излизат 12 сингъла, от които 4 стават N1, a 6 влизат в ТОП 10. Люси и неангелите постигат златен и платинен албум и печелят всички награди, давани от европейския музикален бизнес. Тези факти превръщат четирите момичета в най-успешната женска поп група в континентална Европа по това време с продадени над 5 милиона копия и множество награди. В края на 2003 г. групата обявява, че излиза в творческа пауза и членовете й поемат по собствен път. През 2004 г. излиза албумът "The Best Of" от концерт за MTV "Acoustic Angles". През януари 2007 г. по инициатива на Люси групата се събира под името “No Angles Reunion” и издава албума "Destiny".

Интервю на
Даниела ДОЧЕВА

- Люси, какво се случи с теб в периода, когато групата “No Angels” беше в творческа пауза от 4 години?

- Бях твърдо решена да продължа на музикалната сцена. Участвах в хитовия мюзикъл "Котките" и основах собствена звукозаписна компания Schmanky Records. През лятото на 2004 г. написах песента "Where", която стана сингъл от саундтрака към филма "Тwo Brothers" на Jean Jack Annaud. Няколко месеца по-късно преработих композиция на дядо си Иван Вълев и я записах с "Ку-ку бенд", а по-късно Universal Music я включи в най-големия си Коледен албум. През 2005 г., след 7 месеца композиране, издадох дебютен солов албум - "The Other Side", а видеоклипът към пилотния сингъл заснех в София. Участвах и доста активно в ТВ проекти, като спечелих състезание за скокове във вода. Имаше една забавна история там. По време на награждаването объркаха диска с българския химн и аз реагирах спонтанно като го изпях на живо, с което предизвиках одобрението на 7 милиона зрители пред ТВ екраните. През 2006 г. бях част от журито в предаването на VIVA TV - "Shibuya", както и станах финалистка в немското риалити шоу "Stars On Ice", водено от легендарната европейска, световна и олимпийска шампионка Катарина Вит. Това е общо взето.

- За много хора си мегазвезда. Смяташ ли се за успяла?

- Смятам, че съм успявала с това, което съм се захващала досега. Нещата, които съм искала да постигна, съм ги постигнала, но успяла не бих казала. Вярвам, че човек винаги може да постигне повече и повече в това, с което се занимава. Тук нямам предвид материални успехи - ако говорим за музика например. За мен като творец е важно да знам, че мога да напиша и още по-добра песен, винаги можеш да усъвършенстваш сценичното си поведение, пеенето си. Така че мога да кажа, че съм постигнала доста и може би съм успяла в някакъв аспект, но в никакъв случай не бих се нарекла преуспяла.

- Какво те държи здраво стъпила на земята?

- Основно това е фактът, че обичам и уважавам себе си. Също така фактът, че имам страхотно семейство, което ме подкрепя във всичко, което правя - в личен и в професионален план. Мисля, че това са основните неща, които ме държат здраво стъпила на земята, но най-вече това е себеуважението.

- Как се спасяваш от стреса и как релаксираш? Имаш ли хоби?

- Не се спасявам и изобщо не успявам да релаксирам. Още не съм достигнала достатъчно зрялата възраст, в която да мога да намеря спокойните моменти на своето ежедневие. По моето лично определение за спокойствие и релаксиране мога да нарека сядането пред телевизора с хубав обяд например и гледането на някакъв филм или предаване, или сериал, който ми е любим. Това за мен е невероятно успокояващо. Не бих казала, че имам някакво хоби, с което да се занимавам всеки ден - може би обработването на имейлите ми.

- Кои качества от характера ти помагат да вървиш напред?

- Директността, може би, и лекотата да бъда себе си. Всички останали качества, които имам, са може би черти на характера, които са валидни за повече хора. Това, което е отличително за мен, е моята прямота и директност. Тези две качества ми помагат да бъда приемана такава, каквато съм, и съответно заради тях хората да искат и да очакват повече от мен, и, разбира се, да вървя напред и да съм успешна в това, което правя.

- Най-трудният ти момент до сега?

- Трудно ми е да степенувам трудните моменти в живота си като "по-" или "най" - трудно ми е да ги класифицирам като такива. Имала съм много трудни моменти, но никога не съм се запъвала до такава степен, че да не мога да видя светлина в края на тунела. Повечето от тези мигове са били винаги свързани с хората около мен и винаги са ми показвали черти на характера, които притежавам, и по този начин съм продължавала напред. Много труден момент беше, когато се разделихме с групата - беше много емоционален, също и напускането на България и заминаването ми за Германия, но не беше един момент, а беше един период от време.

- Какво ти дава това, че си израснала в музикално семейство - баща ти Любомир Дяковски е известен оперен певец, майка ти Росица Дяковска е пианистка, а дядо ти Иван Вълев е създател на Северняшкия ансамбъл и талантлив композитор на народна музика?

- Това ми е дало много повече от обща музикална култура - една изключително дълбока и всеотдайна любов към музиката, и то към всички видове музика, може би защото беше толкова разнообразно моето израстване във фолклорни, оперни, класически среди.

Всеотдайността е основното, което съм взела.

- Семейната среда ли предопредели пътя ти?

- Не, не мисля. Аз никога не съм принуждавана да ставам музикант, както много родители правят с децата си. Моите родители бяха успели в това, което са искали да правят - със сигурност са искали да постигнат и още повече, но не са били комплексирани музиканти, за да се опитват да ме превърнат в жертва на амбициите си. Аз съм много щастлива с този факт. Те дори не подозираха, че аз имам намерение да се занимавам с музика сериозно, докато не разбраха за един голям концерт, в който участвах. За тях аз си бях дете, което си играеше навън, което учеше две години пиано, после му писна, после учи флейта, но и това му писна. Те никога просто не ме бутаха и аз затова съм много, много щастлива, защото по този начин успях да намеря тази част от музиката, която мен да ме удовлетворява.

- Като тийнейджърка беше доста нестандартна. Това създавало ли ти е проблеми - все пак времето беше доста различно...

- Не. Никога не съм имала проблеми с каквото и да било. Може би защото, както вече казах, съм толкова директна и не се колебая в това, което правя, или това, което съм. Всъщност голяма част от тази нестандартност като тийнейджърка аз дължа на баща ми, който в крайна сметка ми носеше дрехи от чужбина и ме подстригваше с неговото апаратче за подстригване на брадата. Семейната среда ми даде възможност да се развия по начина, по който аз се чувствах в момента, и не се опитваха да ми сложат някакви бариери. Аз винаги съм правила каквото си искам и мисля, че това да съм човека, който съм в момента, дължа на тази свобода, която ми беше дадена.

- Какво ти носи участието в "Music idol 2"?

- На първо място, много голямо удоволствие да съм тук, да срещам нови хора, свързани с музиката и с България. Много емоции имам в самото предаване, с участниците и като цяло - възможност за по-дълъг престой в България, което също много ми харесва.

- Някои журналисти видяха в ангажирането ти в тв формата добре изигран пиар ход. Така групата ти "No Angeles", която ще представя Германия на Евровизия, ще може да разчита на гласовете на българите, които ще подкрепят "нашето момиче".

- Когато аз приех ангажимента към "Music idol", никой не знаеше малко или много дали ние ще сме групата и изпълнителите, които да представят Германия на Евровизия. За мен ще е голямо щастие и много ще се радвам, ако успеем да накараме България да ни подкрепи и да гласува за нас. В началото много се притеснявах, че няма да мога да поема ангажимента заради Евровизия, но много добре се получиха нещата и заради ангажименти на другите момичета от групата и така успях. Аз съм супер горда, че съм тук и че имам възможност да говоря за нас и да представя групата и музиката ни по най-добър начин.

- Имаш ли фаворит и какво цениш най-много у кандидатите за музикална слава?

- Фаворитите започват да се менят, защото кандидати, които не са били толкова силни в самото начало, сега излизат на преден план и започват да показват неща от себе си, които до сега не сме забелязали. Бих казала, че имам едно момиче и едно момче фаворити. От всичко, което ни показват, най-много ценя хъса им да пеят, и то да пеят пред публика.

- Кои са твоите музикални идоли въобще?

- Нямам музикални идоли в този аспект. Има много световни и български звезди, които ме вълнуват, които ме карат да се замислям върху нещата, които правя, и да ги правя още по-добре, но моите идоли са може би членовете на семейството ми.

- Много шум се вдигна около това, че призна публично своята бисексуалност, както и факта, че си била изнасилена брутално два пъти в Плевен. Кое те провокира да споделиш толкова лични неща?

- Абсолютно нищо не ме провокира. Аз реално много лични неща не споделям.

- При твоята заетост остава ли ти време изобщо за личен живот?

- Определено да. В началото към всичко това трябваше да се адаптирам, но е факт, че мога да имам само един приоритет, който да си поставя, и моят приоритет е професията ми и музиката ми, но това не означава, че нямам личен живот.

- Издаде солов албум. Това експеримент ли беше или заявка за солова кариера?

- Това си беше един много лежерен експеримент, който аз трябваше да направя - имах нуждата, най-вече от музикално-продуцентска страна, да излезе от мен и да направя тази стъпка. По мое мнение много добре се получи и аз съм наистина много горда с това, че бях толкова смела.

- Всичко в шоубизнеса ли е подчинено на комерсиалността според теб?

- Не всичко, но голяма част, защото публиката на шоу бизнеса като голяма публика е комерсиална.

- Защо българските изпълнители пробиват трудно на световния музикален пазар?

- Може би защото няма кой да ги изведе оттук, няма кой да ги представи на Запад. Определено не е от липса на данни или липса на музикалност. Трябва да си личност, да имаш екип от хора, които да се грижат за теб и да ти вярват.

- Как виждаш музикалната си кариера след няколко години?

- Бурна и нестихваща. Разнообразна и надявам се не винаги само добра, защото ако всичко е прекалено добро, човек някакси не си задава въпроса какво повече може да направи.

- За какво мечтаеш?

- Труден въпрос... Мечтая... Аз съм доволна с това, което правя и това, което е около мене... Защото всичко останало си идва...

- Имаш къща в Созопол. Това ли е любимото ти място за почивка през лятото?

- Не, определено не - така се получи. Любимото ми, поне от местата, на които досега съм ходила, е остров Ибиса.