Брой 8                                                  

22 - 28 февруари 2008 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Д-р Кирил Яблански

 

Той е един от малкото ревматолози в България, посещават го пациенти от почти цяла Северна България. Лекарят е убеден, че редовната профилактика и навременната диагностика могат да предотвратят тежките последици от ревматични заболявания.

 

Остеопорозата може да

доведе до фатален изход

 

Д-р Кирил Яблански е роден в Плевен. Тук е завършил медицина. Работи повече от 26 години във вътрешната клиника на УМБАЛ - Плевен, като почти през целия този период се занимава преимуществено с ревматология. Асистент е в Клиниката по кардиология на университетската болница в града. Има 6-месечна специализация в клиниката по ревматология в София. Участва в много български и чуждестранни конгреси, има научни публикации в своята област.

От скоро работи и в ДКЦ "Св. Панталеймон" в ж. к. "Дружба".

Женен, с една дъщеря.

Интервю на
Даниела ДОЧЕВА

- Д-р Яблански, пред кабинета ви винаги има стълпотворение от пациенти. Защо е така?

- Ревматологията е една от областите на медицината, в която има много болни. Моите пациенти са от цяла Централна Северна България - като се започне от Никопол, Свищов, мине се Плевен и сe стигне Ловеч, Габрово, Севлиево. Това е огромен регион, от който тези пациенти идват тук да търсят помощ. В града има и една колежка, която се занимава с ревматология - д-р Стефанова. По начало ревматолозите в България са малко - около 60 лекари.

- Има ли някаква причина за това?

- Не бих казал, че има някаква причина. Ревматологията се оформи като самостоятелна специалност преди около 10-ина година. Преди това беше към кардиологията - ревмокардиология. Има интерес към нея, благодатна специалност е, защото има много пациенти, много тежко болни, на които би могло да се помогне. Те търсят помощ тук и я получават. Не знам каква е причината в някои региони да няма специалист ревматолог.

- Вие защо се насочихте именно към тази специалност?

- Тя е много интересна. Като обхват тук се включват възпалителните ставни заболявания - артрити (ревматоиден, реактивен, болестта на Бехтерев). Те причиняват много големи страдания на пациентите. Предимно болка, ограничаване на подвижността, сковаване, много негативни емоции. И когато успеем да овладеем възпалението, да премахнем болката, лекарят изпитва удовлетворение от това, че е помогнал. Предмет на ревматологията са и едни изключително сериозни заболявания каквито са колагенозите. Това е много странна група заболявания, автоимунни, при които организмът, поради някакви смущения в имунната система, започва да изработва автоантитела, т. е. започва да се самоунищожава, което е един парадокс в медицината.

Страдат предимно млади хора, млади жени във възрастта от 20 и няколко до 30 години. И ако не се вземат мерки да се блокира това заболяване още в самото начало, на практика засегнатите млади хора могат да загинат в рамките на година - две. Става въпрос за лупуса, за склеродермията, за дерматомиозита, при който започва да се разгражда мускулатурата, за васкулитите, при които се получава имунно възпаление на кръвоносните съдове. А понеже кръвоносните съдове са навсякъде в организма, можете да си представите какво става. Това са заболявания, които в началото протичат едва ли не мистериозно, с много неясни симптоми. Започват с някаква неясна температура, с болки в ставите, с обриви, с промени по лигавиците, с промени от страна на очите. В самото начало, когато нямат типичния облик, не могат да се диагностицират. И постепенно, когато започне да се оформя клиничната картина, вече ние сме в състояние да ги разпознаем. На практика те са лечими - в смисъл да се блокира развитието им, да не се позволи по-нататък да се унищожава организмът.

- Кои са най-честите заболявания, с които се срещата в практиката си?

- Остеоартрозата, известна на широката аудитория като шипове, е заболяване, което се среща изключително често. На практика повече от 60 - 70% от хората над 50 години имат някаква проява на това заболяване. Да не говорим за тежките му форми, които са дори инвалидизиращи. Понякога са засегнати и млади хора. Имали сме пациенти на по 20 и няколко години. Това не е болест на старите хора - в никакъв случай. Има и млади хора, които са със сериозни проблеми.

- А тя лечима ли е?

- Така, както се лекува една хрема - да мине и да няма никакви остатъци, не е лечима, защото това са трайни и необратими промени в костната система, в ставите. Но е възможно със съвременните средства на медицината да се спре развитието на заболяването, да се ограничи възпалителната реакция. С медикаментите, физиотерапията и понякога с помощта на ортопедите, това заболяване може да бъде съвсем спокойно овладяно. И на практика пациентът да си заживее един нормален живот - без болка и без ограничаване подвижността на ставите. Ако не се лекува, заболяването прогресира.

- Разкажете по-подробно за остеопорозата. Има данни, че напоследък тя представлява бум в България. Някои специалисти дори я сравняват с епидемия.

- Не само в България, в целия свят хората осъзнаха какво представлява остеопорозата. Тя си е съществувала от много време, просто не й е било обръщано нужното внимание. Медицинските среди не я познават, не е преподавана на студентите както трябва, различните специалности не са осъзнавали последиците от нея, тъй като тя касае ортопеди, гинеколози, ендокринолози, ревматолози. И в крайна сметка, след като не му се обръща внимание, заболяването нанася своите поражения. То може да се установи достатъчно добре в ранните стадии и вече имаме много медикаменти, които ефективно да го лекуват.

- Защо има толкова много засегнати хора напоследък? Причините изяснени ли са достатъчно?

- Да, няколко са причините. Първо, това е заболяване във възрастта на менопаузата. Когато отпаднат определени хормони в женския организъм, се нарушава усвояването на калций, а той е основният градивен елемент на костната система. Променя се количеството на този микроелемент в костта, т. е. намалява плътността й, на второ място се нарушава микроструктурата или архитектурата на костта и това довежда до нарушаване на здравината й. Тя става много лесно чуплива. Дотолкова, че под тежестта на собственото тяло може да настъпят микрофрактури, или дори по-големи фрактури, смачкване на прешлените, от там може да се притисне гръбнак или нерви, които излизат от него. Това може да доведе до пагубни последици, а да не говорим за болката, която причиняват тези множество микросчупвания и спуквания на гредичките, от които се изгражда костта. Друга причина за поява на остеопорозата е естеството на процеса на стареене. Възрастните хора не могат да си набавят достатъчно ефективно калций. Ако остеопорозата се появи, това вече е много сериозен проблем, защото тя предизвиква деформация на скелета, както и болка. При минимална травма може да се счупят големите, тръбестите кости, а това е много опасно. Първо, защото се налага оперативно лечение. Второ, защото остеопорозата е предпоставка за много трудното и бавно заздравяване на костите. Да не говорим, че това са възрастни пациенти, които ако се залежат, това означава голям процент на смъртност. Преди месец гледах една статистика, която сочи, че пациенти над 55 - 60 години с такива тежки фрактури на базата на остеопорозата имат 60% смъртност. Тоест 6 жени от 10 загиват, което е ужасяващо.

- А статистика за заболеваемостта изобщо през последните години има ли?

- Статистиката по отношение на остеопорозата все още е недостатъчна, особено за България. При младите хора общо взето е по-малка заболеваемостта. При тях трябва да има други причини, за да се стигне до това заболяване - начин на хранене, физическо натоварване, начин на живот. Защото излагането на слънчева светлина в продължение на един час и повече на ден дава достатъчно витамин Д, който е един от регулаторите на обмяната на калций в организма. В съвремието човек много малко вече започва да излиза навън, на чист въздух, да упражнява някакво физическо натоварване, което заздравява костите, много рядко се храни рационално с включването на белтъците, които дават калция на организма. Влияние оказват приемът на медикаменти, професиите, които не са съобразени с физиката на хората и др.

- В някои държави има доста адекватна държавна политика по този проблем, прави се скрининг. В България какво трябва да се случи, за да бъде овладяно това заболяване?

- В държавите, в които има развито здравеопазване, по-точно развита превенция на заболяването, жените в менопауза задължително един път в годината минават на такъв преглед. Той се състои в изследването на костната плътност и изследването на някои биохимични показатели, които говорят каква е обмяната на костното вещество. И така още преди да се е стигнало до остеопорозата, в стадия, който я предхожда - остеопенията, могат да се вземат мерки със съответните медикаменти, режим на хранене, физическо натоварване и т. н. В България е хубаво, че започна да се говори за този проблем. Много добре е, че пациентите започват активно да искат да измерват костната си плътност и да направят съответните биохимични изследвания. Друг е проблемът, че все още медикаментите, които реално лекуват остеопорозата, са много скъпи и едва ли всички ще могат да си ги позволят.

- В какви рамки се движат като цени лекарствата за остеопорозата?

- Препаратите, които действително лекуват, са между 60 и 100 лв. на месец. Като към това трябва да се добави и медикаментът, който внася калций и витамин Д, и сумите стават сериозни. Да не говорим, че при възрастните хора има много съпътстващи заболявания - диабет, високо артериално налягане, които също налагат медикаменти, и лечението става непосилно. Лекуването на остеопорозата трябва да е не по-малко от година, иначе няма да е ефективно. Затова е най-добре да се вземат мерки да не се стига до това заболяване.

- Значи вие съветвате жените след определена възраст всяка година да измерват костната си плътност.

- Да, точно това трябва да се прави. Изследването има две възможности. Едната е с ултразвук да се проследи костната плътност, което е по-лесно изпълнимо, по-евтино и по-неточно. Другият вариант е да се използва апаратът "Dexa", който изследва на рентгенов принцип.

Чрез него могат да бъдат определени плътност на прешлени и на шийка на бедрената кост - най-рисковите зони, особено в женското тяло.

В ДКЦ "Св. Панталеймон" в Плевен се намира единственият в Западна и Централна България апарат "Dexa" за изследване на костната плътност. С него на практика много рано и много точно може да се улови остеопорозата и много прецизно да се дефинира степента й, кои зони от организма са засегнати. Няма нищо по-хубаво от тази точна диагностика, защото тя ни развързва ръцете да лекуваме заболяването.

Малко по-скъпо е изследването, но пък за сметка на това резултатите са абсолютно сигурни. Мисля, че всяка жена би могла веднъж в годината да си позволи това изследване, за да предпази по-нататък организма си от тежките последици на остеопорозата.

- Министерството на здравеопазването у нас има ли някакво отношение към този сериозен здравен проблем?

- Да, от миналата година Министерството на здравеопазването реши да разкрива центрове за остеопороза в областните градове в страната предвид значимостта й като проблем, което ще рече, че се прави крачка към по-ранна диагностика. В Плевен има два такива центъра. Идеята е да се концентрират методите на изследване и специалистите в тези центрове, а те ще са местата, които единствено ще са оторизирани да поставят диагноза и да провеждат лечение на пациенти. Тъй като уредът за измерване на костна плътност "Dexa" е един в Западна и Централна Северна България, ДКЦ "Св. Панталеймон" в момента кандидатства за разкриване на такъв център за остеопорозата. Това съвсем скоро вероятно ще стане факт, тъй като подобни съвременни апарати в страната има само в още 4 града. Така че районът, който ще покрива като изследване бъдещият център за остеопороза, ще е доста голям. Вероятно тези изследвания след време ще се обвържат със здравната каса. Ако тя плати изцяло или отчасти изследването за остеопороза и поеме лечението на тези, които са с доказано такова заболяване, от това по-добро няма. И може би това е идеята за тези центрове. Ще видим как ще функционират на практика, защото до сега създадените нямат никаква реализация.

- Да коментираме и други заболявания, за чиито сериозни последици е добре читателите да бъдат информирани.

- Иска ми се за две заболявания да стане дума. Едното е ревматоидният артрит, който води до инвалидизиране. От този проблем страдат около 1% от българите. Ако Плевен е 120 хил., значи засегнатите са 1 200. Ревматоидният артрит с известни уговорки може да бъде отнесен пак към автоимунните заболявания, при които възпалителният процес е локализиран в ставата. Тя се замества със съединителна тъкан, в която в последствие се отлага калций и на практика се унищожава. Засегнати са предимно хората в активната възраст между 40 и 50 години. Това заболяване разрушава доста от ставите в организма и води до инвалидизация на тези пациенти. А има възможност ако се открие рано, да бъде блокирано. Затова тези пациенти трябва своевременно да бъдат насочвани към ревматолози от личните лекари. Също е важно когато се назначи лечение, то да не се спира самоволно от болните, да не се променя и тези хора на 2 - 3 месеца да бъдат консултирани от специалист, който ръководи лечението.

Другото заболяване, което също е сериозно и може да доведе до инвалидизиране, е болестта на Бехтерев. Пак става въпрос за възпалителен ставен процес, но при него са засегнати ставите на гръбнака. Ако не се лекува, те се обездвижват и гръбнакът застива в една позиция, без да може да се движи, което е кошмарно. Първо, субективното усещане при тези пациенти, второ, това влече след себе си доста сериозни промени във вътрешните органи. Тук боледуват по-често мъжете от 18 до 30-годишна възраст, за разлика от почти всички други ревматични заболявания. Най-често заболяването започва с болки в кръста, гърба и шията. Тези неразположения се отдават на умора, на неудобно легло, на настинка, на дископатия и най-често се забавя диагностиката. Възможно е заболяването да се улови в ранните стадии, да се лекува и да не се стига до тежките промени в крайните фази. При лечението са важни колкото медикаментите, толкова и стереотипът на живот, който трябва да си изработи пациентът - да прави физически упражнения, да спи на твърдо легло и на ниска възглавница, поне 2 пъти в годината да провежда физиотерапия и т. н. По този начин ще може да се ограничи инвалидизацията на тези млади хора. Това са заболявания от нашата специалност, с които се срещам ежедневно.

- При такъв голям интерес от страна на пациентите към вас, остава ли ви време да си почивате?

- За съжаление не. Това е един огромен проблем, който все още не мога да реша. Почти никакво време нямам. Снощи съм тръгнал на работа, имах кошмарно нощно дежурство, днес до обяд на работа, сега след обяд продължавам и ще приключа може би довечера в 20 ч.

- Съпругата ви свири на арфа, дъщеря ви е известната на плевенчани цигуларка Ива Ябланска. Сигурно сте голям ценител на музиката, щом сте заобиколен от музиканти?

- О, да! Голям ценител съм на хубавата музика. Съпругата ми свири в Русе. Когато се оженихме, се оказа, че аз имам по-голяма фонотека от нея, която е професионалист. Много съм щастлив, че дъщеря ми Ива наскоро беше приета за студентка в много елитно висше училище в Австрия.