Брой 6                                                  

8 - 14 февруари 2008 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Милко Недялков

 

Той е за четвърти път общински съветник и втори мандат председател на местния парламент в Ловеч. Ще секне ли ентусиазмът у съветниците след намаляването на заплащането им, ще има ли сесии до късни доби и как се работи с кметския екип - на тези и други въпроси отговаря старейшина №1 специално за читателите на "BG Север".

 

Председател съм до края на

мандата, журналист - до гроб

 

Милко Недялков е роден на 6 май 1956 година в Ловеч. Средното си образование завършва в Езиковата гимназия, след това - журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Защитава докторска дисертация по проблемите на печата в Москва. Работил е в "Българска фотография", Дом за политическа просвета, вестник "Дума". Бил е председател на общинския съвет на БСП в Ловеч.

Женен, със син и дъщеря.

Интервю на Мира ГАНЧЕВА

- Г-н Недялков, вие сте втори мандат председател на общинския съвет. На избора освен съветниците от БСП, ви подкрепиха и тези от ДПС, "Атака" и изненадата на Ловешка община на местните избори - партия "Отечество". Как ще коментирате тази широка подкрепа?

- Първо, искам да кажа, че БСП в този общински съвет има с един съветник повече, отколкото в предишния - 13 от 33-ма, което все пак е едно по-стабилно мнозинство. Второ, вече бях председател един мандат и част от общинските съветници, които ме познават, знаят и моята работа - как съм се стремил да спазвам правилата, правилника на общинския съвет, както и да бъда достатъчно демократичен при възприемането и прогласуването в залата на всички споделени мнения. Мисля, че и затова получих подкрепата на ДПС и на политическа партия "Атака", което е за някои учудващо, но тук беше заявено, че ако БСП издигне Милко Недялков за председател на общинския съвет, те ще го подкрепят. Що се отнася до новата партия "Отечество", тя все още придобива политически облик. Нейната подкрепа при гласуването за избирането ми за председател беше минимална - от един човек, но тримата представители на "Отечество" заявиха, че през целия мандат ще работят конструктивно по въпросите, които са в полза на гражданите на община Ловеч.

- Политически анализатори твърдят, че този общински съвет e изключително слаб. Така ли е?

- Можем да кажем на политическите анализатори, че те поглеждат нещата твърде повърхностно. И тези анализатори са представители на политически сили, които не намериха или намериха твърде ограничено място в този общински съвет. Вече се показва друг облик на съвета, който, мисля, че ще опровергае скептиците, и бих искал да споделя два примера. Първият е с избиране на треньора на вратарите на "Литекс" за председател на комисията по здравеопазване, социални дейности, спорт и туризъм. Г-н Витомир Вутов се оказа един твърде амбициозен съветник, въпреки че е за първи мандат. Той е един от председателите на комисии, които имат добра подготовка за заседанията и на комисиите, и на общинския съвет. Бих искал да подчертая и старанието на общинския съветник от "Атака" Светослав П. Иванов, който пое тежката комисия по общинска собственост и приватизация. Много хора гледаха скептично на тази изява. Но г-н Иванов също се справя, той състави за един месец работа един нелош план на комисията и предвиди някои от въпросите, с които ще се занимава тя до средата на тази година. Така че хората могат да бъдат развивани като общински съветници. Анализаторите преценяват нещата, без да са запознати с работата отвътре, а тя засега дава надежди.

- И все пак виждате ли нежелание за работа у някои от общинските съветници? Или още е твърде рано да се каже?

- Това щях да кажа. Твърде е рано да се каже. Все още всички са амбицирани и проявяват желание за работа. Писмените предложения, които са внесени за последното заседание на общински съвет, са също от нов съветник. Старите общински съветници на базата на рутината се опитват повече с процедура да наложат своето мнение, а не да предлагат конкретни решения. Докато новите колеги хващат една идея и я внасят в общинския съвет на дискусия. Това е характерно за тези първи два месеца от работата на съвета. Тук мога да посоча предложения и на Пенко Пенков от "Отечество", и на Кирил Гумнеров от "Атака".

- Законът намали заплащането на общинските съветници. Ще повлияе ли това върху тяхната работа?

- Засега нямам индикации, че ще повлияе, защото все още съществува желанието за работа. Ще видим как ще действа новата схема, защото до края на декември се заплащаше по старата. Разликата, впрочем, при нас не е голяма. А и заплащането е само един от компонентите при работата на общинския съветник, голяма част са неговите обществени ангажименти, които, ако той рече да ги изпълнява както трябва, те не се заплащат по изискването на закона. Ние направихме консултации с другите общини за заплащането. Нещата в закона не са съвсем изяснени, може да има някаква промяна. Но в края на краищата това е стимул за коректна работа на общинските съветници. В миналия мандат имаше опити да работят съветниците на обществени начала, без заплащане. Но нито един от тях, който получи през мандата пари за работата си в общинския съвет, не ги дари. Което говори, че тези предложения са били само популистки.

- Последната сесия на общинския съвет беше първата по-сериозна като дневен ред. Но тя беше "претупана" за три часа. Какви са прогнозите ви, ще има ли тежки заседания от порядъка на осем - девет часа с продължение и на другия ден?

- Рекордът от миналия мандат беше до 21,40 ч., като си удължихме работното време, за да завършим заседанието. Ще има такива сесии, те са най-вече когато се обсъжда бюджетът на общината, някои от програмите за развитие. Особено болезнено беше в предишния съвет (не знам как ще бъде в този), когато се решаваха кадрови въпроси. Тогава се губеше изключително много заседателно време. Използваха се процедурни хватки, маневри с почивки и т. н., докато се измъдрува едно или друго кадрово решение. Представителите на общината в дружествата с миноритарно участие и управителите на общински дружества се оказаха най-щекотливата тема. В новия общински съвет се усеща вече живецът и мисля, че той ще доведе до дискусии, които ще бъдат продължени и в залата. Но искам и друго да кажа. Предният общински съвет действаше по начин, който дано не се пренесе и в този. В комисиите се водеха сравнително малко дискусии, които под една или друга форма се пренасяха в заседанието, което удължаваше времето за работа на самия съвет. Мисля, че при изясняване на позициите в комисиите и насищането им с повече експерти от общинската администрация и дори външни специалисти, дебатът може да бъде доста удължен. Тази година съм решил да привлека на хонорар юрист, който да е запознат с административното право, както и експерти по инфраструктурна политика и по развитие на образователната система, представители на синдикатите, Търговско-промишлената палата и Стопанската камара и т. н. И още нещо ме смущаваше в работата на предишния общински съвет - че на някои по-незначими, индивидуални въпроси се отделяше повече внимание, отколкото на по-стратегическите.

- Вие сте общински съветник вече четвърти мандат. Очаквате ли в този мандат политическо говорене от периода 1991 - 1995 година?

- Понякога се появява и сега. Но повечето от нещата започват да се дебатират по същество, а не по предварително намислени "за" и "против". Хубавото е, че аргументите натежават повече при гласуването в общинския съвет. Когато натежат, вотът вече не е по партиен принцип, а чии аргументи са били по-силни.

- А как оценявате поведението на опозицията в местния парламент?

- Мисля, че за съществените за общината неща опозицията работи доста конструктивно. За сляпа опозиция просто няма аргументи. Сега, с намаляването на ръководството на общинския съвет с един зам.-председател, отново ще предложа на втората след БСП политическа сила (ГЕРБ - б. а.) този пост, въпреки че вече имаше един отказ от страна на д-р Анатоли Йорданов.

- Вече приехте план за работата на общинския съвет, кои са основните акценти в него?

- В плана за работа се акцентира основно върху две неща. Първо, трябва да се промени значителна част от нормативната база. Защото, докато България влизаше в ЕС, като че ли поизостанахме. Вече работим по един съвсем различен след измененията Закон за местното самоуправление и местната администрация, затова и ние трябва да съобразим нашата нормативна база. Трябва да приведем в съответствие със закона и Наредбата за общинската собственост. Мислим да направим една нова Наредба 1 за обществения ред, сигурността на гражданите, чистотата. Тя и сега съществува, но функциите не са очертани ясно. Ето, на кмета му задават често въпроса кого е глобил за това, че не си е почистил тротоара от снега. Той пък от своя страна се оплака, че не е събрал таксата за кучетата. А всеки стопанин е задължен да я плати. Но няма механизъм, по който да се проследи, ако гражданинът не си плати, какво става.

- Оставам с впечатление, че контролните функции не са нормативно уредени.

- Точно така. Дори да възложим на един служител да отиде и да напише акт, това наказателно постановление после няма да издържи в съда, защото няма нормативната база. Ние трябва да я създадем, за да може тя да бъде действаща.

- Каква е равносметката от мандат 2003 - 2007 година като видими факти?

- Със своите решения общинският съвет успя да съдейства на започналото в града и селата развитие. Бяха приети програми за привличане на инвестиции и за участие в проекти. Казано конкретно, общинският съвет взе решения около създаването на БИЛЛА, на един многофункционален магазин в центъра на града, въпреки че тогава имаше много смущения и общинският съвет пое отговорността за ремонта на универсалния магазин. Дори за хотел "Президиум" "вината" беше на общинския съвет, който взе цели три решения, за да започне реконструкцията. Беше взето едно много интересно решение за създаване на индустриална зона между пътя за Баховица и пътя за Плевен, където вече никнат фабрики. В Малкия индустриален квартал, както го наричаме, който е вляво до транспортния мост към "Спарки Елтос", функционира вече едно шивашко предприятие. Така че със своите решения и сегашният общински съвет няма да постави тежки условия към инвеститорите, които идват в Ловеч. Напротив, по решение на общинския съвет беше създаден и щаб, който да ги обслужва по-бързо. Не трябва да пропускаме да отдадем дължимото на предишния съвет, че бяхме първопроходците за създаването на кварталните съвети и на обществените съвети в кметствата. Оказват своето влияние, защото вече в едно село трудно може да остане скрито-покрито, ако се продава нещо. А и кварталните съвети започват вече да стават самоорганизиращи се общности, които могат да поставят въпроси директно пред общината.

- Кметският екип отпреди четири години е същият. Как работите с него?

- Аз не казвам, че трябва да се обичаме и да работим без конфликти. Работи се понякога със сериозно напрежение, но се опитваме да доведем всичко до спорове на принципна основа. Не допуснахме в предишния мандат конфронтация между общинската администрация и общинския съвет. Но ние бяхме добър коректив и в много от случаите контрольор в работата на администрацията. Неслучайно една от комисиите беше по контрол на решенията. Така че, който казва, че трябва да работим в синхрон, се лъже. Трябва да работим заедно и в общата работа да се ражда истината.

- Г-н Недялков, вие вече двайсетина години сте в политиката. Спомняте ли си кога беше прощъпулникът ви и кога - бойното кръщене?

- (Дълго мисли). С политика съм се занимавал и преди 10-и ноември и не го крия, с политика се занимавам и след това. Ако изключим предишната, защото тя беше едностранна, то моят прощъпулник беше избирането ми за председател на общинския съвет на БСП в Ловеч през август 1990 година, когато ловешката партийна организация направи извънредна конференция, на която търсеше нов лидер и трябваше аз да поема тази отговорност. Първата ми изява като политик беше свързана с подпалването на Партийния дом още същия месец. Тогава, независимо че имаше сериозна конфронтация, успях да накарам местните политически сили да подпишат декларация за ненасилие. Тя беше по мой текст, който бях съгласувал с централното изпълнително бюро, и го подписахме почти без изменение. Голяма част от онези политици вече не са между живите, други се преместиха в други политически сили. Тежкото ми изпитание бяха изборите през октомври 1991 година, когато в едни избори БСП успя да отчете и победа, и загуба. В Ловеч имахме най-много общински съветници, но нямахме общински кмет. Нямахме общински кмет на територията и на цялата Ловешка област, когато СДС спечели властта "с малко и завинаги", което обаче се оказа "с малко и за малко". Другият ми тежък момент беше през 1997 година, когато отново трябваше да поема БСП, тъй като през февруари председателят си хвърли оставката, след като Георги Първанов и Николай Добрев върнаха мандата за съставяне на правителство на президента. Но така е в политиката, трябва да имаш и добри, и лоши моменти, за да можеш трезво да прецениш и да си направиш изводите.

- Вие сте един от емблематичните за Ловеч журналисти. За касетата с прословутата фраза на Надежда Михайлова "Нахранете журналистите!" бяхте удостоен с наградата на СБЖ за разследваща журналистика. Носител сте и на персоналната награда за творчество "Ловешки меч" през 2003 г. Колко дини под една мишница носите и коя е най-тежката?

- Журналистиката ми е професията и както често обичам да повтарям - председател съм до края на мандата, а журналист ще си остана до гроб. В журналистиката съм се научил и на това, че трябва да успяваме ставащото да го съхраняваме като история. Защото през размирните години на прехода голяма част от хубавите журналистически архиви се загубиха. Затова на ловешка почва приветствам няколко от хората, които правят мемоари, какъвто е и бившият главен редактор на "Заря на комунизма" и "Народен глас" Атанас Маринов. Работата ми като председател на общинския съвет е тежка, отговорна и се стремя да я върша с пълното себеотдаване, а минутите, които отдавам на журналистиката, са по-скоро за да не загубя тренинг, а и да организирам работата около едно местно издание, което не е никаква тайна. Стремя се в двете си функции да разгранича нещата от "нахранването" и писането на журналистически материали. Понякога ми идва наистина да публикувам много остри анализи и коментари. Засега се въздържам, но няма да продължи твърде дълго, защото се натрупва и един ден ще избие в лоша посока.

- Да очакваме ли след години и вие да издадете мемоари?

- Не знам. По-скоро ми се ще архивът, който съм събрал през годините, да остане, за да могат да го четат хората. Има много интересни документи. Например как ловешкият кмет се подписва Ловеч да не е център на Ловешка област. Това са малко известни факти, но са факти от историята.

- Това през коя година става?

- През 1992 година. Тогавашният кмет Минчо Диков се подписа под една декларация, че не иска Ловеч да е областен център.