Брой 4                                                  

25 - 31 януари 2008 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Д-р Мими Виткова

 

В разгара на лекарските протести бившата министърка от кабинета на Жан Виденов бе любезна специално за читателите на "BG Север" да коментира хода на здравната реформа и проблемите, пред които е изправено българското здравеопазване. Известната лекарка е убедена, че политическите партии носят огромна отговорност за липсата на цялостна концепция за развитието на здравната система.

 

Здравето е безценно

благо, а не стока

 

Д-р Мими Виткова е родена в село Макреш, област Видин. Завършила е медицина в София. Лекар, специализирала е кардиология. Работила е няколко години във Видинската окръжна болница. След 1989 година е депутат от БСП, министър на здравеопазването в правителството на Жан Виденов. В момента е изпълнителен директор на Здравно-осигурителен фонд "Доверие".

Омъжена, има един внук.

Интервю на
Теменужка ИЛИЕВА

- Д-р Виткова, недоволството от здравеопазването продължава и дори ескалира. Според вас реформата ли е спряла или тази реформа е негодна нещо да промени?

- Авторите на тезата за "спрялата реформа" посочват като единствен незавършен елемент от нея липсата на приватизация. БСП е почти съгласна с тази теза, още повече, че не предлага нищо друго, нито като опозиция в предишните години, нито като управляваща от две години. В определени моменти от развитието на обществените процеси може би е оздравително да приемем за вярна тезата, че "колкото по-зле, толкова по-добре". Приватизацията в здравеопазването видно трябва да се случи, за да разберем, че пътят е грешен. Всъщност, в здравеопазването се повтарят процесите от индустрията и селското стопанство. Първо разрушаваме, след това мислим. В идеята за приватизация в здравния сектор се сътвориха още по-уродливи варианти - концесиониране. Ще отдаваме на концесия само дейности, които държавата заплаща на сто процента, напр. хемодиализа. Какво ще се получи? Същото като с концесията на софийското ВиК или с приватизацията на електроразпределителните дружества - ще се качва цената, в противен случай ще спре диализирането на болните, без което те загиват, и държавата естествено ще плаща.

- Откъде трябва да се започне, какво би трябвало да се направи, но все се отлага или никой не смее да го направи?

- Достатъчно е политическите екскурзианти из Европа да имат валенции да видят накъде върви здравеопазването в развитите европейски страни и държавата да поеме конституционните си задължения към българските граждани относно тяхното здраве. Криворазбраният пазар в българското здравеопазване еднакво ощети и лекари, и пациенти. Първите превърна в търговци, а вторите - в купувачи на здраве. Това се случва във време, когато Европа говори за ценности, върху които трябва да се изгражда всяка национална здравна политика: солидарност, достъпност на здравните услуги и защита правата на пациента. Кой от тези принципи е реализиран днес в българското здравеопазване?

- Сред лекарите има скрит конфликт по линията джипита - специалисти. Свързан е със заплащането, което е доста различно при двете групи. Защо не се говори за това?

- Здравната система е заредена с много конфликти. Тъжно е, че не се решава нито един, а се трупат нови. Лекар и пациент са изправени един срещу друг, както никога до сега - няма направления за преглед при специалист или за изследвания; пациентът не е осигурен, но наредбата на социалното министерство не го третира като социално слаб, само защото има покрив над главата си или е прекосил веднъж границата да бере маслини в съседна Гърция, при това може и да не е намерил там работа. Дете с ангина и 40 градуса температура не може да бъде лекувано в болница, защото няма клинична пътека за това; заплатата на лекаря е процент от цената на клиничните пътеки, която включва цени на медикаменти и консумативи. Така някои специалности получават петцифрени заплати, други по 500 лв. Години наред в бюджета за здравеопазване не се предвиждат средства за поддръжка на материалната база и апаратурата. Голяма част от болниците са в трагично състояние, макар да са в ЕС. Черната каса в здравеопазването стана неписано правило на взаимоотношения между лекар и пациент. Нима не се виждат тези проблеми, или трябва да ни ги посочат отвън, за да тръгнем да ги решаваме?

- Следяхте ли конфликта в "Пирогов"? По ваше време имаше същият протест, може би и организаторите, и участниците са същите. Имат ли основание лекарите в претенциите си? Смятате ли, че протест на лекари през януари 2008-а вече е демоде, нали стачката беше патент на прехода?

- Последният конфликт в "Пирогов" беше малко по-цивилизован от този през 1996 год. Изхвърлиха си директора, без да го влачат в буквалния смисъл пред очите на стотици пациенти, както преди. Макар че за широката публика не стана ясно точно за какво протестираха. Започнаха с искания за промяна в статута на болницата, за подобряване на материалната и техническа съоръженост, за повишаване на възнагражденията. Протестът завърши с двукратна смяна на съвета на директорите в периода на протестите и на изпълнителния директор. Този резултат ерозира в общественото съзнание разбирането за истинските мотиви на тези протести. "Пирогов" е не само болница, а институция, която дава облика на спешната медицина в София и на цели направления от здравеопазването в национален план, като травматология, лечение на изгаряния, детска хирургия и урология. Авторите на протести, които не решават обществени, а лични проблеми, трябва сериозно да помислят накъде водят тази институция, ако с периодичните си откази от лечение пациентите потърсят други лечебни заведения. Предишните организатори на протестите имаха определени политически цели, докато настоящите - по-скоро групово-комерсиални.

- В медиите се експонира и конфликтът болни от рак - министерство. Каква според вас е ролята на т. нар. пациентски организации за промяна в здравеопазването?

- Абсурдно е да има конфликт между която и да е институция в държавата и болните от такива тежки заболявания като онкологичните. Този конфликт се свежда до наличието и редовните доставки на лекарства за тези пациенти. Проблемът с редовните доставки е въпрос с понижена трудност, защото става дума за абсолютна административна небрежност при планирането и организирането на обществените поръчки за следващи периоди, така че да не се получават непокрити с медикаменти времеви отрязъци. В конфликта стои и не съвсем етичният проблем на взаимоотношения между лекари и фармацевтични производители, от който произтичат внушения към болните за "животоспасяващи" лекарства с недоказан ефект. Тъжно е, че тези болни се борят за спасяване на своя живот, когато вече е фатално късно, но никой не задава въпроса защо България се нарежда на едно от челните места в Европа по късно диагностициране на злокачествените заболявания, когато всяко лечение е не само скъпо, но и с ограничен ефект. Къде е причината - в липсата на добре организирана и професионално гарантирана профилактика или в ниското ниво на здравна култура сред населението? И двете причини показват сериозни дефекти на здравната система.

Пациентските организации всъщност изразяват обществените интереси на отделни групи болни хора. Макар да не могат да формулират цялостно виждане за развитието на здравната система, те могат сериозно да влияят върху тези процеси.

- А лекарският съюз? Един ли да остане или да бъдат повече?

- Темата лекарски съюз е сериозен проблем поради големите обществени отговорности, с които е натоварена тази организация в развитите страни и най-вече поради недобрата практика от нейната дейност у нас. Тези съсловни организации съществуват, защото се оценява особената значимост на медицинската професия за обществото. Те са натоварени от закона с отговорността да изградят система за професионален надзор върху квалификацията на лекарите и за приложение на медицинската професия в рамките на стриктни морално-етични правила, така че обществото да бъде защитено от професионален и морален дефицит в работата на лекаря. Броят на съсловните организации е без значение, ако те не работят за утвърждаване на обществения авторитет на лекаря, като сурово санкционират тези, които го рушат.

- Изигра ли здравната каса ролята си, за която беше създадена? Не се ли превърна в търговска институция, в която се говори само за уреждане на парични взаимоотношения? Някои лекари я възприемат като репресивен орган, който ги дебне и наказва...

- Здравната каса по принцип не е нищо повече от финансова институция, която използва икономически лостове за защита на интересите на осигурените лица. В нейните правомощия се включва и контрол върху дейността на лекарите в качеството им на изпълнители на здравни услуги. Доколко нейният контрол е насочен към подобряване на качеството или към формално приложение на определени изисквания, е отделен въпрос. Касата в никакъв случай не е институция, която формира здравната политика, това е конституционно задължение на управляващите политически партии, което те реализират чрез парламента, приемайки закони, или чрез изпълнителната власт в рамките на нейните управленски програми. Това, че у нас в "зората" на здравната реформа се допусна здравното осигуряване да бъде натоварено със свръхочаквания да реши всички проблеми на здравната система и държавата абдикира от своите отговорности за здравето на българските граждани, е сериозна отговорност за авторите на тази политическа концепция. Днес само берем горчивите плодове от здравната реформа - модел разрушаване на "системата Семашко".

- По ваше време ви обвиняваха, че сте против частната практика. Какво показа развитието й през тези години?

- Политическите клишета за отстраняване на неудобните са едно, истината съвсем друга. Никога не съм била против частната медицинска практика априори. Напротив, с вижданията си, че трябва да има ясни регламенти между частно и обществено здравеопазване, че един лекар не може едновременно да работи в държавна болница и да има частна практика, аз защитавах хората, които рискуваха, напуснаха обществената система и развиха своята частна дейност. Резултатите от липсата на всякакви правила - кой специалист къде работи, доведе до сериозни конфликти на интереси в здравната система, които я обезкръвяват и финансово, и професионално. Извън Европа до 1989 година България имаше далече по-европейска здравна система, отколкото днес. Европейското здравеопазване изключва лекарски кабинети и лаборатории във всяка жилищна кооперация, гарсониера или гараж. У нас това се отчита като сериозно постижение на здравната реформа.

Политическите партии носят огромна отговорност за нежеланието им да разработят и представят на обществото своите цялостни концепции за развитието на здравната система. Всичко се решава на парче. В началото проблемите се свеждаха до частната практика и осигурителния модел. Когато се видя, че тяхното въвеждане не решава цялостно проблемите, а създава нови, се измислиха други клишета - приватизацията като финал на здравната реформа. Тъй като няма кой да спре движението надолу, то по-добре е да изпием горчивата чаша до дъно, за да очакваме след това отрезвяване и решения в защита на обществения, а не на личен или съсловен интерес.

- Съгласна ли сте с твърдението, че здравето е стока, която струва пари?

- Това твърдение е преди всичко на лекари, които не са прочели нито един ред от която и да е икономическа теория относно пазара и неговите регулатори. Ако си бяха направили този труд, щяха да разберат, че здравето е обществено благо като икономическа категория, поради което то няма цена. Остойностяват се здравните услуги, защото за тях има и преки, и непреки разходи, които имат определена цена. Пазарът на здравни услуги е най-силно деформираният пазар, поради което той е и най-силно регулиран. Предлагам на пазарниците в здравеопазването да размишляват малко върху изявлението на говорителя на американския президент Тони Сноу, публикувано в пресата преди няколко месеца, че се оттегля от поста, тъй като е болен от рак и държавната заплата не му стига за лечение.

- Кой днес трябва да се интересува от професионалната квалификация на лекарите? Само самият специалист ли или и работодателят му държавата?

- Истината е, че днес никой не се интересува от тези проблеми. Лекарят дори да иска да се квалифицира, и то срещу заплащане, държавата му пречи. Три години МЗ не обявява места за специализация на лекари. Обяснението - готви се нова наредба, чрез която да се въведат европейски стандарти за специализация, така че специалностите на лекарите да се признават в Европа. Това означава, че три години ние не готвим специалисти за българското здравеопазване, за да готвим след това за европейското. Едва ли здравомислещ човек може да приеме това обяснение. Най-голям интерес от висококвалифицирани медицински специалисти има обществото. Поради това държавата е тази, която трябва да носи отговорност и да създаде стимули за лекарите да се квалифицират. Днешната система, чрез която се отчита квалификация, като се раздават точки от платени участия във фирмени презентации, е система за утвърждаване на посредственост в медицинската професия.

- Често се появяват информации, че лекарите намаляват, че сестрите се изнасят в чужбина. По селата като джипита работят много над 70-годишни пенсионери. Възможно ли е страната да остане без лекари и по какви причини?

- Преди 18 години в България работеха над 80 000 медицински сестри и ние отчитахме, че те са недостатъчни като съотношение на брой лекари към медицински сестри - показател, който се отчита във всички здравеопазни системи. Днес броят им е на половина и никой не се тревожи от този факт. Би било катастрофа за българското здравеопазване същото да се случи и с лекарите. Огромната разлика в стандарта на живот между България и развитите европейски държави и в доходите на лекарите поставят пред страната ни сериозни въпроси за намиране на решения как да задържим добре квалифицираните лекари в страната. Професията на лекаря е трудна и като образование, и като практика. В съвременните общества много други професии дават по-голям шанс за бързо развитие и високи доходи. Поради това почти всички западноевропейски държави, особено Англия и скандинавските страни, имат сериозен дефицит от лекари. Би било проява на сериозна политическа недалновидност, ако бедна България заплаща обучението и квалификацията на лекарите, за да работят след това за друга държава, макар и европейска.

- В някои министерства канят всички живи министри на срещи, търсят ги за мнение и съвет. Това случва ли се и в здравното?

- В Министерството на здравеопазването канят бившите министри на чаша вино за коледните празници.

- Вие сте популярна личност като визия, възгледи, позиции, воля за отстояване. Как ви посрещат в лекарските среди, хората, които ви срещат по улиците, на мястото, където сега работите? Някой извини ли ви се за нещо?

- Никога не съм имала проблеми в контактите с моите колеги в човешки и професионален план. Имах такива с тези, които използваха здравеопазването за реализиране на свои лични политически амбиции. В разрушаването на системата те виждаха своя единствен шанс да изгреят на политическия небосклон. Защо да виним тях, а не политическите партии като отговорни за общественото развитие, които им позволиха да върнат здравеопазването с десетилетия назад и това да се нарича реформа, за съжаление без край. Колкото до извиненията, на мен не са ми необходими, но някой трябва да се извини на все по-болния български народ за всичко онова, което той имаше като сигурност за своето здраве преди осемнадесет години и му беше отнето от неуки и социално безчувствени хора, самопроизвели се като политически елит на България.

- Как се чувствате сега?

- Все още съм оптимист, че разумът не е напуснал докрай българина и той ще събере кураж и воля да даде простор на градивните си сили, за да кове бъдещето на България тук, а не извън нея.