Брой 3                                                  

18 - 24 януари 2008 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Д-р Аспарух Георгиев

 

В навечерието на празника на родилната помощ или Бабин ден, който по традиция акушерите и гинеколозите празнуват на 21 януари (стар стил), един от доайените в тази професия се съгласи да сподели пред читателите на "BG Север" впечатления от работата си, както и интересни свои възгледи за живота, любовта и магията на раждането.

 

Щастлив съм, че слугувам

на живота и на любовта

 

Д-р Аспарух Георгиев е роден на 26 декември 1943 г. в Плевен. Висше медицинско образование завършва във ВМИ - София, през 1969 г. През 1976 г. придобива специалност по акушерство и гинекология и постъпва като асистент, а от 1982 г. става главен асистент в катедра "Акушерство и гинекология" в родния си град. От 1992 година е председател на клуб "Отворено общество" в Плевен.

Разведен, с двама сина.

Интервю на Мая ПАСКОВА

- Д-р Георгиев, как решихте да станете лекар?

- И аз като децата от "Кой е по- по- най" още от детските си години имах желание да стана лекар. Имахме един съсед - д-р Хлебаров, гледах потока от пациенти у тях, те бяха много различни хора. Четях книги в огромната му библиотека. На 10 г. вече бях прочел "Дон Кихот", друг е въпросът какво тогава съм разбрал от него. Детството ми беше хубаво, малко ни гледаха като реакционери и беше трудно човек да пробива, но понеже съм зодия Козирог, успявах - не съм прескочил нито една стена, но съм я трошил.

- А защо гинеколог?

- Аз бях кръжочник по хирургия - "Топографска анатомия и оперативна хирургия", сега такава специалност не се учи от студентите, а беше интересна. Сигурно Божията ръка ме спусна в професията. Така се случи. Спечелих конкурс по криобиология в Москва, но не ме пуснаха да уча там. Бяха писали в анонимно писмо срещу мен, че имам недоказани връзки с жени, което не е вярно - моите връзки винаги могат да се докажат, защото не съм се крил никога в живота си - когато нещо е на сърцето и душата ми, нищо не може да ме спре. Тогава шефът на родилното отделение в Плевен д-р Илиев ме прибра. Явно човек тръгва по предначертания му път. На тези години осъзнавам, че ако ти е писано нещо, не можеш ти да си го измислиш. В работата си, в хилядите операции, които съм направил, виждам, че Божията ръка те води.

- Помните ли първото бебе, което сте изродил?

- Вече не. Но помня, че първия път когато ших една жена след раждане тя ми подари саксия с примула - едно цвете, което за мен беше добра поличба. Аз много обичам цветята, а който гледа цвете е добър човек.

- Празнувате ли Бабин ден?

- Бабин ден е празникът, който винаги съм празнувал от сърце. Събираме се хора, които сме заедно денонощно, делили сме си залъка, с които се псуваме, а после се обичаме.

- Преди жените са израждали бебетата, за това и празникът се нарича Бабин ден. Сега мъжете са по-добри в тази професия. Защо е така?

- Имахме един професор Папазов в Академията, който четеше лекции за стерилитет. Той казваше, че докато жената се е занимавала с раждането, се е наричало бабуване, а откакто мъжът се е намесил, то вече е наука. Изисква се много физическо и психическо усилие у всеки един, който работи там. И жените са също много добри в професията, но мъжът е по-устойчив и по-нестандартен.

- И може би не преживява нещата от женска гледна точка...

- Преживява ги и мъжът. Аз помня как водех раждането на една колежка, която имаше малформиран плод. Знаехме го, но мислехме до последно, че нещо може да се направи. В това време на другото легло раждаше една жена, огромна - към 160 кг, от Червен бряг. Тоновете на нейното бебе падаха. Дежурният лекар, който водеше нейното раждане, каза: Аз тази не мога да я оперирам. Роди се бебето на колежката, с отворена коремна стена. Обърнах се към другата жена. Приложих й форцепс и извадих едно бебе 4,900 кг. Заших я. Тя ме дръпна за ръката и ми благодари. Ти ми спаси детенцето, докторе, ми каза. И аз се разплаках. Изживяваме ги и ние тези неща. В професията ни има много хубави моменти, защото даваш живот.

- По-различно ли е да си акушер-гинеколог, отколкото лекар с друга специалност?

- Ние се различаваме от хирурзите например, защото гледаме да запазим, а не да махаме. Дойде една рехабилитаторка от Ловеч да я прегледам. Установих огромна миома, отговаряща на над 6-месечна бременност. Казах й, че е за операция. Знам, но имам шансове, не искам да ми махаш матката, заяви ми тя. Направих една операция, която е доста кървава. Извадих голям възел, който ми заприлича на матка. Но след 9 месеца тя ми се обади - ще дойда да ме прегледаш. Ти си бременна, изумих се аз. Знам, но исках да видиш сам какво си направил. Кой е този, който прослави фирмата, той е хвърлил семето на камък, пък то се хванало и пораснало, пошегувах се аз, а отвън в чакалнята седи един срамежливко с рус бретон, червен като домат. Тази жена забременя на 38 години за първи път, втори път роди на 41. И си остана с матка. Сега имам същия случай, на 9 февруари й е термина, инженерка от Павликени. И тя за първи път ще ражда след същата операция. Този път обаче ще трябва да й махна матката.

- А какво ще кажете за онези майки, които стават от масата и зарязват бебето си едва проплакало?

- Има ги много такива. Това са неузрели хора, човещината не е стигнала на ниво при тях. Ние ги съдим, но между нас. Макар че Господ трябва да ги съди.

- Има ли някаква мода при антибебе таблетките? Кои са най-актуалните препарати в момента?

- Най-новото и най-предпочитаното перорално средство е Ясмин, защото е най-ниско дозирано и има най-малко странични ефекти, от него не се напълнява. Но всичко е индивидуално. Някои пациентки не са доволни. Най-добре е да си близо до доктора и той да гледа на теб като на човек. В Кипър един мъж ми казва: Докторе, от три години с жена ми се опитваме да имаме бебе, тя пие и лекарства, но все не се получава. Гледам - те контрацептиви. Спря ги и след три месеца забременя.

- Много жени отлагат първото си раждане и обикновено това се случва след 30, 35-годишната им възраст, когато вече са се утвърдили професионално. Това опасно ли е за майката и бебето?

- Такива жени се подмладяват. Хубаво е да се направят изследвания за евентуални малформации на плода.

- Друго често срещано явление напоследък е ранният климактериум. Как се обяснява това?

- Имал съм случаи с жени на 52, 55 години с редовен цикъл. Има и един друг момент обаче, който се дължи на стреса. Пациентката има лактация, нередовен цикъл, ниско кръвно налягане. Прилагат им лечение с хормони, а не е от това. Има един препарат, откритието на века, който подтиска предния дял на хипофизата, стимулираща отделянето на хормони. На една Лили 14 години никой не беше прегледал гърдите, след три месеца всичко при нея беше нормално. Това е ново заболяване за нас. Превеждах една статия през 1974 г. от едно американско списание. Тогава при тях този синдром беше 4 процента, в България го нямаше. Сега в България са 40%. Странното е, че се явява и при по-възрастни жени, в предклимактериума.

- Един лекар се учи цял живот...

- Нашата работа освен раждания, операции, гинекологични интервенции, е и да учим младите хора. Горд съм, че съм създал няколко хабилитирани лица, между които ректора на Плевенския медицински университет. Горчев беше интелектуалец и си е. Много кадърно и амбициозно момче и върви добре, защото е за благото на хората. В София имам един доцент, тук имам няколко. Аз съм създал специалисти, които се отличават от другите, защото обичам да си споделям опита.

Във вашата гилдия колкото и да сте добри в професията си, вас само ви плюят. И нас ни плюят, но това не ми тежи. Аз правя каквото трябва.

- Напоследък много малко ентусиасти от лекарската гилдия остават да работят тук и търсят реализация в чужбина...

- Оперираха ми на 1 декември жлъчката, бяха ме настанили в реанимация. Едни и същи млади момичета работят там - няма кой. Каква заплата взимате, ги питам. А те ми отговарят - 280 лв. Като имаш 15 минути почивка напиши си молба за напускане, ще ти намеря работа за 500 лв. в луксозен магазин, им казах. Те са млади момичета, а са унищожени. Вие не знаете какво значи мизерия, кръв, екстременти, хлебарки, които ти местят чантичката с тоалетни принадлежности - страшна мизерия.

- От друга страна обаче медицината се превърна в голям бизнес. Известни са тарифирите на гинеколозите, които макар и неофициално пациентките плащат, за да им се обърне нужното внимание...

- Има го и това. Но не е вината само в тях, те също имат семейства. Трябва да ги хранят. Аз ще ви кажа само финала на Хипократовата клетва: Лекарят няма право на две неща - да бъде беден и некомпетентен. Като няма пари, той ще вземе от пациента. Да, гнусно е. Мене винаги са ме гледали като "оня там". Спомням си един случай, при който чувам колега да се пазари с едно високо момче: "Кой бе, аз ли? За по-малко от 400 евро няма да пипна жена ти с пръст. Иди при оня да я оперира за 200 лв." "Оня" бях аз, дежурният. А той беше мой студент. Направих й секцио, така се наложи. Момчето дойде след това при мен с плик. Гледам - 200 лв. Чиракът толкова беше определил на майстора.

- Малко хора знаят, че вие сте човекът, успял да издейства пари и да направи първото ефирно радио в Плевен.

- Да, и те ме изритаха после. Тогава бях председател на "Отворено общество", още съм, но него вече го няма в този му вид. Споделям обаче идеите на едно друго, много затворено общество - на масоните.

- Какви са те?

- Това общество разсъждава така: ние сме школа за усъвършенстване, жената няма място там, защото тя няма какво да усъвършенства - тя е съвършена. Тя мисли за всичко друго - за семейството, за децата, за съпруга, за препитанието, но не може да мисли за стандартното. В безкрайно многото литература, която изчетох (и още толкова имам да изчета), жената е поставена като идол. За това е хубаво да лекуваш жената, защото лекуваш майката на живота. Това е змията, която е подала ябълката на Адам - не Сатаната. Един италиански философ Джовани Папини пише: "Защо даде тази ябълка да я изяде Ева, сега хората са прокълнати. Змията отговаря: Не съм виновна, аз казах - изяж тази ябълка, но я изяж със семките, защото там е познанието".

- Има ли някаква истина в суеверията, свързани с родилката, с пъпната връв...

- Това са глупости. Но истината е, че пъпната връв е носител на живота. Както за бебето, така и по нататък за него и за роднините му. Стволовите клетки, които се вземат от нея, всичко могат и всичко знаят. Сега това е бъдещето. Хората още не познават тези неща. Не е и евтино - 2 400 евро е да вземеш 300 мл от пъпната връв в момента, в който се роди бебето. Замразява се и после срещу 140 евро на година се пази тази кръв, която до 18-годишната възраст е собственост на родителите, след това става собственост на индивида. От тези стволови клетки се лекуват много тежки болести - рак, хемофилия, инфаркти. И при нас постепенно ще започне. Не е толкова скъпо. Един мъж не е мъж, ако не може да събере достатъчно пари докато жена му носи детето под сърцето си, за да роди тя при нужните условия и да има то всичко.

- Работил ли сте в чужбина?

- Само три месеца бях доктор на един кораб, за да обиколя света. Станах хаджия, бях на Божи гроб. Поклоних се на саркофага. Пред криптата имаше една масичка, направена от дебело стъкло. Казват, че когато Христос е възкръснал, капакът на саркофага се е пръснал и това е останало от него. Видях една църква на народите - отгоре има полумесец, а отдолу е кръста, защото исляма е по-младата религия, а базовата е християнството. Когато влезеш лявата половината е с икони, а всичко в дясно е чисто, бяло. Мюсюлмани и християни се молят на едно място. Там няма религиозни предразсъдъци. Нашите попове много не вярват на това. А Бог е един, късмет е по пътя на кой пророк ще тръгнеш. Бях и на стената на плача, сложих си там желанията и те бяха изпълнени.

- Наистина? Сигурно защото много вярвате.

- Нормално религиозен съм, не съм фанатик. Ако не вярваш в Бог, в какво вярваш тогава. От всичко, което съм прочел, почвам да мисля, че ние хората сме космополити, че живеем в различни измерения и рано или късно ще се видим пак някъде. Може би в някое друго интервю. Това е човешко самохвалство - да твърдим, че сме само ние.

- Тогава сигурно вярвате в прераждането?

- Сигурен съм, че има прераждане. Макар че и това поповете го отричат. Всичко било пръст.

- Но друг пророк Буда не го отрича...

- Да. Трябва да я отпуснеш тази глава, да мислиш по-космополитно, малко езотерика да включиш в ежедневието си, но не като фанатик, като един глупец, който вярва в таласъми, вампири. Но да знаеш, че и да си идеш, не си отиваш. Това е най-хубавото, даже да не е така.

- Каква е вашата философия за живота и за любовта?

- Животът е дар Божи и любовта е дар Божи. И аз съм щастлив, че слугувам на живота и на любовта. Животът е създаден с любов, с вяра и с надежда. От това по-хубаво няма. Винаги съм бил за любовта в истинския смисъл на думата. Не обичам да ям и да пия. Обичам човека и обичам живота. Който не може да обича, който не вярва в нищо, който няма надежди, той не е жив. И за това вечер като си легна съм доволен от свършената си с любов работа и си задавам въпроса защо стана добре или защо не. Така човек расте - задавайки си въпроса "Защо?".