Брой 51                                                  

21 декември 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Иван Матев

 

В навечерието на коледните и новогодишните празници поканихме на разговор - колкото сериозен, толкова и интересен, директора на плевенския филиал към Националния институт по хидрология и метеорология. Ще има ли истински сняг по празниците, колко точни са и как се изготвят метеорологичните прогнози, защо катаклизмите винаги ни изненадват, бяха част от темите, по които потърсихме яснота.

 

Прогнозите за времето

са най-точни до три дни

 

Иван Матев е роден в с. Бохот, Плевенско, на 5 януари 1949 г. Открил родилния дом там, разказвала майка му, който в момента е старчески. Израснал е в Плевен. Завършва ОУ "Васил Левски", после Техникум по механоелектротехника. Следва в СУ "Св. Климент Охридски" специалност "Физика на полупроводниците". Веднага след това започва работа в Института по физика на твърдото тяло към БАН. От 1 декември 1978 г. постъпва като асистент по физика към Медицинския институт в Плевен (сега Медицински университет). Има 4 випуска студенти. През 1982 г. започва работа в "Агрохрам информатика" като системен програмист и ръководител на отдел "Приложно и програмно осигуряване". След това е поканен за директор в Районното управление по хидрология и метеорология (сега филиал на Националния институт по хидрология и метеорология), като считано от 1.ХII.1988 г. е негов директор. Плевенският филиал наблюдава района от Видин до Велико Търново, като в структурата му са включени хидроложки, дъждамерни, синоптични и климатични станции и поделения.

Женен, с двама сина, студенти по математика - единият в София, другият - в Бремен.

Интервю на Мая ПАСКОВА

- Г-н Матев, напоследък Плевен посреща Коледа и Нова година без сняг, а това е едно от задължителните неща за доброто настроение по време на празниците. Ще има ли тази година бяла магия за радост на плевенчани?

- Сняг по празниците съм сигурен, че ще вали. Но въпросът е дали в Плевен ще има. В началото на тази година бяхме свидетели на една доста сериозна суша, която всички усетихме по един или друг начин. От май месец 2005 г. започнаха сериозни наводнения в България. На места и сега отново се случват. Вече са характерни за климата екстремалните явления - засушавания, наводнения. Тази година имаше също така много високи температури, въпреки че и други години също ги е имало. През 1968 г. си спомням, че около месец в Плевен преобладаваха 40-градусови температури.

- Преди години също е имало обилни валежи, а чак такива унищожителни наводнения не са се случвали. Каква всъщност е причината за тях - само количеството на падналия дъжд ли?

- Че е имало много силни валежи, това е вярно. Има и рекорди. През 2005 г. за няколко дни такива имаше в Рибарица, тази година имаше в Калоян. Но ние се съмняваме малко в достоверността на отчитането. Оказва се, че няма обективни методи, а и точно в този момент нито един радар там не е работил и няма достатъчно достоверна информация. Това, което се говори по медиите - за 300 л на кв. м, е пресилено.

- Но все пак някой е дал тези данни...

- По телевизията имаше едно изявление на наш виден специалист Латин Латинов. Той каза, че такива количества са характерни за мусонните области. Ние основателно се съмняваме във верността на данните. А и нашите наблюдатели не са от най-квалифицираните и допускат грешки.

- Как всъщност се измерват валежите и откъде могат да дойдат грешките в отчитането на данните?

- Валежът се мери в линии. Обяснено по по-достъпен начин това става с помощта на цилиндричен съд с точно определена площ и сечения. Това, което се събере за едно денонощие в него, се излива и се мери в мензура, разграфена в линии. 10 линии в денонощието например са точно 1 л на кв. м. Според мен може някой да е отчел не 300 л, а 300 линии. Макар че и това е огромно количество. Ефектът от 300 л на ден са равни на 30 л на час. Че има силни валежи, това е факт. Подобни екстремални явления наблюдаваме в Западна Европа. А те се дължат на глобалните изменения на климата. И като основна причина за тях се сочи парниковият ефект.

- А той е следствие от замърсяването на въздуха...

- Да, от замърсяването на въздуха най-вече с изгорели газове.

- От районите, които наблюдавате, имате ли статистика къде е най-мръсният въздух?

- Трудно е да се направи такава връзка. Ние правим измервания на замърсяването на въздуха само в Плевен. А най-замърсените места са фактор, който влияе най-вече на здравето на хората. Моето становище е, че локалните замърсявания са една от причините за увеличаване на раковите заболявания. Възможно е и Чернобил да влияе на България, но не е на сто процента установено. Тук не е ясно дали изгорелите газове от автомобилите не са по-критични като причина за раковите заболявания. Освен това 10 години след аварията с атомната електроцентрала в Чернобил нивата на радиация в България се върнаха към нормалните.

- Да се върнем пак на прогнозата. С каква точност можете да предричате промяната във времето?

- Откакто аз работя в тази институция, нещата в тази насока много се подобриха. Влязоха много съвременни методи, спътници, използваме радарната информация. Но все пак най-верни са прогнозите до третия ден. Това са и най-точните прогнози. Ако преди работехме с много стари методи, нямаше такъв глобален обмен на информация, връзка с целия свят, особено за циклоните, които най-вече определят времето на Балканския полуостров, сега ние сме членове на Световната метеорологична организация към ЮНЕСКО. Освен че предаваме информация, ние и получаваме такава. Има вече няколко спътника най-ново поколение, които правят спътникови снимки на целия свят и ние имаме достъп до тази информация. Интерпретацията на тази информация ни помага за изготвяне на прогнозите. За тази цел се обучават специалисти. Докато преди 15 - 20 години имаше само седмични прогнози, данните за които се подготвяха два пъти в седмицата, сега на практика всеки ден се изготвя прогноза са следващите 5 - 6 дни и точността й все повече нараства. Разбира се това го наложи животът. Има какво да се желае и в свръхкраткосрочните прогнози, които са от типа на тези, които се правят на летищата. Там прогнозата на практика е на всеки час. Те се издават на база на тяхна локална радарна информация, която предоставят и на нас. Тези прогнози навлизат и в обикновения живот, могат да се дадат предупреждения за силна градушка, буря, обилен валеж в перспектива от няколко часа.

- Защо тогава силните валежи или снежни бури винаги ни изненадват и се стига до критични ситуации, в които загиват хора?

- Количеството на валежа е един много трудно прогнозируем параметър. Той на практика навлезе от натиска, който се оказа от обществото върху нас през 2005 г. след големите наводнения в България. Ние и преди сме имали информация за валежите, която се постига по линия на т. нар. числени модели. Само те могат да дадат някакви количества на валежите. В Националния институт по хидрология и метеорология се работи с два числени модели - единият френски, другият немски. Тези модели са различни, дават до 72 часа прогностични карти. Решават се числени уравнения с гранични условия за цяла Европа. След това се дели на части, информацията се прехвърля по държави и ние в България си решаваме нашите числени уравнения. Компютрите бълват информация на всеки 6 часа и само да се обозре тя и да се извлече най-важното е много трудно.

- Как тогава хората преди, а и сега, са разбирали какво ще бъде времето по болки в ставите например, или по определени природни явления - цъфнали дръвчета, поведение на животните и т. н. Има ли връзка между човешкия организъм и промените на климата?

- Синоптичният метод, от който идва наименованието на синоптиците, които днес наричаме прогнозисти, е най-старият метод на прогноза, който се базира основно на атмосферното налягане.

Атмосферното налягане има пряка връзка и влияние върху артериалното налягане на човека. Аз съм учил докторите как се мери кръвното налягане на лявата ръка и малко с подозрение гледам такива, които ми го мерят на дясната (значи не съм ги учил аз) и съм обяснявал принципите на студентите. Първо трябваше аз да ги науча, разбира се, защото не ми беше това специалността. Кръвното налягане е това, което противостои вътрешно в организма на атмосферното. Ако нямаше такова кръвно налягане, атмосферното щеше да смачка кръвоносните съдове. Това, което мерим ние, е точно това свръхналягане, 120/80 милиметра живачен стълб, което се счита за нормално. При положение, че отвън налягането нарасне, това противодействие на вътрешното налягане трябва също да се засили. При младите хора това става лесно, докато при възрастните се усеща по-осезаемо.

Не могат да се отрекат също и народни вярвания, в които има някаква истина, защото те са базирани на дълги наблюдения. Естествено е когато хората виждат, че нещо се повтаря, да си правят такива заключения.

- Какво стана с баба Яна, тя беше талисманът на вашата станция?

- Не можа да доживее 100 години, около 6 месеца не й достигнаха.

- В какво се състоеше нейната работа?

- Тя беше метеорологичен наблюдател. Имаше една клетка в двора й, която тя наблюдаваше и ни предаваше данните. В последните дни на своята работа тя с придружител ходеше до там. Когато 2000 г. (тогава баба Яна беше на 97 г.) подавахме в НОИ информацията, си мислеха, че е станала някаква грешка, и ни се обаждаха да питат какво е това ЕГН, което започва с 03. Баба Яна 57 години работеше като наблюдател при нас, много повече, отколкото някои хора имат като нормален трудов стаж. Родена е в Ново село, Видинско, а живееше в Тетевен. Кой знае защо е доживяла толкова време, но съпругът й е починал доста рано. Била е пощенски служител преди да стане наблюдател. Живееше близо до църквата в Тетевен. Много вестници четеше, обичаше да ни вари кафенце на печката, когато й ходехме на гости. Пееше и в църковния хор. Докато можеше още да ходи сама, през зимата си слагаше терлици върху обувките да не се хлъзга и отиваше на служба в църквата.

- А вие имате ли хоби, какво обичате да правите през свободното си време?

- Когато правя интервюта с постъпващите тук на работа, ги питам същото. За да добием представа за човека, защото от всяко дърво свирка не става, както е казал народът. Още повече, че тази работа наистина си е малко апостолска. На 150 - 160 души наблюдатели им даваме по 20 - 30 лв. на месец, а те вършат маса наблюдения. Повечето са хора към пенсионната възраст, защото млади хора за 30 лв. няма да се наемат, а за другите това е една добавка към пенсията. Когато изпращахме официално баба Яна през 2000 г., тя питаше: защо ми взехте клетката? Толкова беше разочарована и обидена дори. Имали сме и един наблюдател в Садовец, който всяка сутрин е преминавал над 5 км, за да измери нивото на реката. Този човек е доживял над 90 г., доколкото знам. Ходи, връща се и предава информацията по телеграфа в пощата. Та за тях това освен работа се оказва и хоби. На мен напоследък ми е малко трудно да определя какво ми е хобито, защото нямам много време, ангажиран съм доста в службата. Обичам да си паля печките в къщи, занимавам се малко с лозарство. Но напоследък ми разбиха вилата, ограбиха каквото има и малко съм занемарил тази работа, защото човек като види, че му унищожават труда, се отчайва. А много хора са така.

- Поне знаете кога ще вали, за да напръскате лозето...

- Да, това е така.

- Пожелайте си нещо за празниците.

- Искам да пожелая на всички колеги да посрещнат спокойни и весели със семействата си Коледа и Нова година, както и традиционните здраве, успехи и да се сбъднат мечтите им - на тях и на техните семейства. На себе си пожелавам да посрещна синовете си живи и здрави вкъщи. Дай боже да няма катаклизми.