Брой 50                                                  

14 - 20 декември 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Боян Ботйов

 

Потомъкът на Ботевия род е председател на Общонародната фондация "Христо Ботйов" - координатор на националното честване, което се организира под патронажа на министър-председателя Сергей Станишев.

На 6 януари се навършват 160 години от рождението на гениалния поет и революционер Христо Ботев. С Боян Ботйов разговаряме за неговата връзка с Ботевия род, за предстоящото честване и за неизречените неща за великия българин.

 

Трудно ще се появи личност,

съизмерима с Христо Ботев

 

Боян Ботйов е роден на 3 март 1960 г. в София. Потомък е на рода на големия български поет и революционер Христо Ботев. Завършил е специалност история в Софийския университет. От 14 години е председател на Общонародна фондация "Христо Ботйов". Занимава се с проучвания на рода на Ботев по бащина линия в Калофер и Карлово, както и с родовете на други български възрожденци. Женен е, има трима сина - 17-годишният Боян, 9-годишният Чавдар и 5-годишният Александър. Иска да им предаде своята любов към историята, защото е убеден, че родовата памет трябва да се наследява и да се включва във възпитанието на децата.

Интервю на
Цветана ЕВГЕНИЕВА

- Г-н Ботйов, какво точно ви свързва по родствена линия с Христо Ботев и чувствате ли се по-специален като негов правнук?

- Родът ни води началото си от края на XVII век по бащина линия от Карлово. По кръвна и съребрена линия той се преплита с други възрожденски фамилии - на Васил Левски, Иван Вазов, Евлоги и Христо Георгиеви (втори братовчеди на Христо Ботев), Найден Геров, Александър Стамболийски и други от Копривщица и Сопот. От деветте деца на даскал Ботьо Петков единствено Кирил оставя потомство и аз съм негов правнук. Той участва в четата на брат си Христо, след разгрома й е заловен и първо е изпратен в Цариградския затвор, а след това заточен в крепостта "Сен Жан Д'Акр". След Освобождението става военен, учи в кавалерийската школа в Сомюр, Франция, а през 1883 г. единствен от българските офицери завършва Военната академия в Брюксел. При избухването на Сръбско-българската война Кирил се завръща в България и участва в нея, сформирайки нов четвърти конен полк. Стига до чин генерал-лейтенант, бил е полкови и дивизионен командир, два пъти началник на Военното училище. Стефан Ботьов е бил помощник на брат си Христо при издаването и редактирането на вестниците в чужбина. Не се е включил в четата, тъй като е бил болен. След Освобождението се връща в България, става директор на Народната библиотека и музей в Пловдив. Умира на 36 години. Най-малкият брат Боян, загива в Сръбско-българската война през 1885 г., като посмъртно е произведен в чин поручик. След първородния син Христо, следва дъщеря Ана, починала на 17 години при раждане, после е Петър - починал на 20 г. След него е Стефан. Кирил е петото дете. Следват няколко рано починали отрочета. Дъщерята на Христо Ботев Иванка умира на 30 г., в годината на сватбата си, а с нея си отива и нероденото й дете. Що се отнася до това, дали се чувствам по-специален - не. Естествено е, че общественото внимание на тези дати около рождението и гибелта на Христо Ботев се фокусира върху моята дейност. Аз съвсем съзнателно посветих живота си за изследване на Ботевия род, за опазване на историчността, на българския дух. Мисля, че в тези трудни години, в които повечето българи едва оцеляват, това е много важно - да запазят своята идентичност, своята историческа памет.

- Тя присъства изключително силно и в тази къща. (Разговаряме с Боян Ботйов на столичната улица "Шипка" в една старинна къща, която отдалеч привлича погледите с двата барелефа - на Иванка Ботева и на генерал Кирил Ботев. Тук майката на Христо Ботев, баба Иванка е живяла до смъртта си - починала е през декември 1911 на 88-годишна възраст, а брат му - генерал Ботев, участник в четата през 1876 г. - от построяването й през 1907 г. до смъртта си, 1944 г. Бел. а.). Тази родова къща пази автентични спомени за Войводата, за неговото гениално революционно и творческо дело. Тя е и своеобразна "рожденичка" - през тази година се отбелязват точно 100 години от завършването й.

Как се чувствате в нея, сред спомените за духа и величието на знаменитата си фамилия?

- За нищо на света не бих заменил къщата, не само защото пази силен спомен за гениалния Ботев и за неговия брат генерал Кирил Ботев. В тази атмосфера се чувствам най-добре като историк и изследовател на живота на Христо Ботев. Къщата е интересна и от архитектурна гледна точка. Нейни създатели са прочутите навремето архитекти Киро Маричков (дядо на музиканта) и Димитър Фингов. Те извайват фасадата в модерния за началото на ХХ век стил сецесион, в който са оформени и други представителни аристократични сгради в столицата. По време на бомбардировката през Втората световна война къщата е полуразрушена, като е срината част от западната й страна и се наложило семейството на генерала да се евакуира в провинцията. По-късно е възстановена в автентичния й вид. Вкусът на генерал Ботев е сложил отпечатък върху целия интериор, украсен с мебели в стил бидермайер и доставени от Европа. Ето вижте, век след пристигането им от чужбина, те продължават да съхраняват ценни антикварни книги и десетки сувенири. Повечето от тях са подарък на ген. Ботев - като часовника - латерна, който свири марш и е от лейбгвардейския му полк. Високата повече от метър лампа пък е подарък от французите по време на посещение на правителствена делегация. Тук са неговите лични вещи, с които е работил в кабинета си, кутията с ордените. Това е мантията, подарена лично на генерала от кралица Виктория малко преди смъртта й през 1901 г. А тази 150-годишна икона е била на майката на Ботев. Баба Иванка я е държала винаги на нощното си шкафче. Тук е и нейният шал, бастун, чадърче. За радост са запазени много фамилни вещи, документи и снимки, които периодично включваме в национални и регионални експозиции.

- Последните месеци от тази година се посветихте изцяло като председател на Общонародната фондация "Христо Ботйов" в подготовката за националното честване на 160-годишнината от рождението на Христо Ботев през януари 2008 г. Какво предвижда програмата на Националния инициативен комитет, който се оглавява от министъра на културата Стефан Данаилов?

- Сред проявите с обществена и научна значимост е връчването на ежегодната награда "Даскал Ботьо Петков", която цели да се поощряват достойните български учители. Той е един бележит възрожденски педагог, преводач и общественик и някак остана в сянката на великия си син Христо. Тази година носител на наградата стана Лъчезар Илиев - преподавател по история в СОУ "Христо Ботев" в Козлодуй. Той е основател и ръководител на ученическия клуб "Съхрани българското" в училището и създател на единствения училищен музей в областта с материали за героичния път на Христо Ботев и неговата чета, за живота на останалите живи четници, събрани по време на краеведските експедиции на децата и техния преподавател.

Националното честване на 160-годишнината от рождението на Христо Ботев ще бъде на 6 януари в Калофер. То ще е съпроводено с научна конференция, посветена на живота и творчеството на гениалния поет и революционер, организирана от БАН и СУ "Св. Климент Охридски". Два дни преди това в НДК ще се състои тържествен концерт-спектакъл. На 6 януари тържества ще има пред бюст-паметника на Ботев в Борисовата градина в София, във Враца, Козлодуй, Ботевград и с. Скравена. В началото на януари ще се открие изложба в народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", представяща документалното наследство на Ботев. Предвижда се да бъде открит паметник на Войводата във врачанското село Добролево. Сред културните прояви са национален ученически конкурс за поезия, проза и рисунка, национална изложба "Христо Ботев в изобразителното изкуство", национален конкурс за текст на химн на училищата с името на Христо Ботев в България. В Музея на Съединението ще се експонира документална изложба за живота на братята на Христо Ботев - Кирил и Боян.

В началото на януари ще бъде валидирана юбилейна марка с образа на Христо Ботев и пощенски плик съвместно с Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Издателската дейност включва преиздаване на летопис за живота и дейността на Христо Ботев, допечатване на изданието за документалното наследство на Ботев, предизвикало голям научен интерес и подготовка на юбилеен вестник с участието на учени и специалисти по българското Възраждане. Ще бъде издаден и компактдиск, включващ биографията, творчеството, документалното наследство и снимков материал за Христо Ботев, изготвен съвместно със СУ "Св. Кл. Охридски". Юбилейното честване на 160-годишнината от рождението на Христо Ботев ще премине границите на България. Предвиждат се прояви и събрания-концерти в Одеса, с. Задунаевка (Украйна), Букурещ и Браила (Румъния), Тараклия (Молдова) - градове и места, свързани с живота и революционната дейност на Ботев. Фотодокументални изложби ще бъдат представени в българските културни центрове в Прага, Париж, Любляна и Будапеща, а в Скопие ще бъде открит барелеф на Христо Ботев.

С националното честване ние не само искаме да отдадем почит и преклонение към великия Ботев, но и да покажем приемствеността в развитието на идеите, идеалите и принципите на нашето културно-историческо разивитие, чийто безспорен връх е Христо Ботев, да покажем връзката на националната ни култура с европейската цивилизация, да приобщим българите, живеещи в чужбина, с общия ни национален идеал.

- Как вие оценявате Христо Ботев? Като гениален поет или голям революционер, като борец за свободата на България или като велика личност от европейски мащаб?

- Винаги съм твърдял, че Христо Ботев е един от малцината българи в многовековната ни история, който по съвършен начин съчетава думите с делата. Идеите, които виждаме в творбите, в поезията и публицистиката му, намират реализация и в неговия живот. Мечтата му е да види България свободна. Въпреки че не доживява този върховен момент, към който винаги се е стремял, той има несъмнена заслуга с подвига на четата, която води във Врачанския Балкан, да се съединят две големи исторически събития - Априлското въстание, чийто крах вече е бил факт при преминаването на четата в България, и обявяването на Руско-турската война през 1877 г. Това е бил и замисълът на Ботев, тактически и стратегически изпълнен по един блестящ начин, с всички детайли, познати ни вече като исторически факти. Такова е създаването на четата като военна дружина с вътрешна организация, с униформи и въоръжение, макар и не най-доброто. Такъв е и изборът на място за дебаркирането на "Радецки" - далеч от турските гарнизони, с възможност за най-пряк път към Врачанския Балкан, както и за евентуално отстъпление към Сърбия. Предварителната подготовка включва и изпращането на телеграми до европейски вестници. Учтивият, но повелителен ултиматум, който Ботев поставя на Дагоберт Еглендер - капитана на "Радецки", да предостави парахода на Войводата и неговия щаб, както и фактът, че и касата, и пътниците не са били докоснати или наранени, говори за един предварително обмислен и добре изпълнен план. Фактите показват, че Ботев и неговите съратници са заложили живота си за една велика кауза и теориите за терористичен акт не отговарят на историческата истина. Отличителното е техният дух - въпреки неравните битки с редовна войска, с башибозуци, половината от четниците оцеляват по затвори и по крепости. Всички тези детайли доказват, че Ботев наистина постига целта си - да се обърне вниманието на Великите сили към това, което се случва в България, да се постави българския въпрос в контекста на Източната криза. Априлското въстание е представено в западната и световната преса като връх на освободителните ни борби в този период. Обявяването на следващата пролет на Руско-турската война е доказателство, че въпреки военния неуспех на четата политическите цели са били постигнати.

- Доколко неговите съвременници са осъзнавали силата на таланта и личността му?

- Фактът, че Захари Стянов пише една биография, в която непрекъснато повтаря "нашия герой" и го поставя редом с Левски и плеядата възрожденски дейци, е показателен. Разбира се, за съвременниците, които живеят с една велика личност, е по-трудно да я видят по този начин. Необходима е дистанцията на времето, за да се оцени дадено историческа събитие. Но Захари Стоянов е прозрял нещо съществено за личността на Ботев - че той е един от хората, водили народа към желаната свобода. Друг е въпросът, че народът не се е включил толкова активно, колкото са очаквали Ботев и съратниците му.

- Според вас младото поколение на България има ли интерес към творческото и революионното дело на Христо Ботев, има ли все още хора, споделящи идеалите му?

- За следовници трудно може да се говори, по-скоро почитатели на делото и творчеството му. От контактите ми с младите хора съм се убедил, че сред тях има такива, които имат отношение към творчеството и интерес към историческата личност Христо Ботев. Но този интерес според мен трябва да се поддържа, да се събужда от прояви на министерствата или на фондации, подобни на нашата, а не от криворазбрани класации, направени изцяло по западен "формат". По-скоро трябва да се обърне внимание на обекти, които са свързани с живота и делото на Ботев, а и на останалите велики възрожденци. Например да се поддържа 120-километровата алея от Козлодуй до Околчица и Рашов дол, която очертава пътя на Ботевата чета и е единствен по рода си Музей на открито. Във връзка със 160-годишнината от рождението на Христо Ботев работим с община Ботевград по проект за очертаване пътя на Ботевата чета след гибелта на Войводата. Предвижда се основен ремонт на родовата къща на Ботев в Карлово и облагородяване на нейния двор. Вече имаме нова експозиция в националния музей "Христо Ботев" в Калофер. Всичко това може да премине под егидата на т. нар. културен туризъм и да привлича много български и чуждестранни туристи.

- Какво още не е казано за този велик българин? Познаваме ли достатъчно Ботев - човека с огромна обща култура, много просветен за времето си?

- Историците, най вече изследователите на живота и творчеството на Ботев, твърдят, че почти всичко вече е казано. Разбира се, най-голяма заслуга той да бъде издигнат на своя заслужен пиедестал в историята, има Захари Стоянов, който през 1898 г. пише книгата "Христо Ботьов - опит за биография", издадена в Русе. Има естествено и бели полета както в биографията, така и в творчеството му, но от дистанцията на времето можем да твърдим, че някои от спорните моменти в живота на Ботев ще останат неразкрити и в бъдеще. Така е с много от великите личности и национални герои. Ботев не е учил никакви лицеи или колежи, а се е самообразовал, първоначално от изключително богатата библиотека на баща си. По-нататък развива и поддържа своя огромен талант като продължава образованието си с четене на много книги.

- Може ли да се роди или да израсне днес личност, съизмерима с Христо Ботев?

- Мисля, че трудно би се създала подобна личност, най-вече защото времето издига хората. Смятам, че в определени периоди се раждат личности с конкретно историческо предназначение. Ботев и Левски са двата символа на българското революционно движение в периода на Българското възраждане и те все още са недостижими.