Брой 41                                                  

12 - 18 oктомври 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Доц д-р Ваня Недкова

 

Началникът на клиниката по детски болести към плевенската УМБАЛ е шеста в листата на БСП за общински съветници в предстоящите местни избори. Кандидатурата й е от гражданската квота. Като дългогодишен пeдиатър и ръководител в областта на детското здравеопазване тя сподели своите виждания за постиженията, недостатъците и бъдещите перспективи пред този важен отрасъл на здравеопазването в града.

 

Общината е голям длъжник

на плевенското здравеопазване

 

Доц. д-р Ваня Недкова е родена на 26 юни 1952 г. в с. Торос, Ловешка област. От тригодишна възраст живее в Плевен. Завършва Медицинския институт във Варна през 1976 г. През 1978 г. след спечелен конкурс е назначена за асистент към катедрата по детски болести в Плевен, като се явява един от основателите й. През 1982 г. придобива специалност по детски болести. През 1994 г. защитава дисертация на тема "Хормонални и социално психологични фактори на кърменето". През 1996 г. придобива специалност по медицинска генетика. През 2001 г. е избрана за доцент и след конкурс е назначена за началник на клиниката по детски болести към УМБАЛ - Плевен, както и ръководител на катедрата по детски болести в Медицинския университет. От 2006 г. има придобита специалност и по детска гастроентерология.

Участва в управителния съвет на педиатричната асоциация, членува в Съюза на учените в България, председател е на Комитета по кърменето, от 1992 г. е член на Български национален комитет "Заедно за децата", член е на специализирания научен съвет по майчинство и детство в София, участва в три държавни комисии за придобиване на специалност по детски болести, неонатология и детска гастроентерология, а също и в комисията за придобиване на специалност по обща медицина.

Омъжена, с две деца - син на 29 г. и дъщеря на 22 г., има и едно внуче.

Интервю на
Мая ПАСКОВА

- Г-жо Недкова, вие сте кандидат за общински съветник от гражданската квота в листата на БСП. Какво ви мотивира да се включите в нея?

- Оценявайки може би това, което се случи в нашата клиника през шестте години, в които аз я ръководя, на мен ми беше предложено да участвам в листата на БСП. Съгласих се, защото считам, че това, което натрупах като опит през годините, ми дава известни възможности да подобря детското здравеопазване в региона, макар че винаги съм се стремяла да правя точно това. През моя мандат и под мое ръководство стана основният ремонт и реконструкцията на клиниката с трансформация на учебни зали, кабинети, лечебни стаи. Имахме и невероятен шанс, разбира се, с наше активно участие чрез "Българската Коледа" да получим една съвременна апаратура, която позволи да оборудваме нашето интензивно отделение по най-съвременните изисквания. Клиниката ни приема и лекува най-тежко болните деца от Плевенски, Ловешки, Габровски и Великотърновски регион. Мисля, че с опита си ще бъда полезна на своя град.

- Какво е състоянието на плевенската детска клиника от гледна точка на специалисти и оборудване?

- В нашата клиника работят високоспециализирани педиатри с дългогодишен опит в клиничната дейност и тясно профилирани. Тук всеки един лекар освен педиатрия има и още поне една втора специалност - имаме детски ендокринолог, хематолог, невролози, кардиолог, токсиколог, генетик, гастроентеролог, нефролог. Това ни позволява по новите изисквания в нашата клиника да работим по над 60 клинични пътеки. Ние мислим и в перспектива и поради това обявихме конкурс и приехме трима нови докторанти, които след 4 години ще защитят дисертации и ще бъдат подготвени специалисти по педиатрия. А не сме преставали през тези години да обучаваме млади лекари по специалността. Нашата специалност е много трудна и не е особено желана от завършилите лекари, защото голяма част от децата са твърде малки, трудна е диагностиката и лечението. Но специално в нашата катедра винаги е имало интерес към педиатрията, плевенската школа по педиатрия е известна от години и затова ние не страдаме от недостиг на желаещи да специализират детски болести.

- По какъв начин общината и общинският съвет могат да подпомагат здравеопазването в Плевен?

- Трябва да се знае, че в Плевен съществува Медицински университет, т. е. градът има едно престижно учебно заведение, което събира много млади хора от цялата страна и от чужбина. Това лято бях приятно изненадана, когато един от главните секретари на Агенцията за закрила на детето сподели много добри впечатления от плевенски студенти. В МУ се подобри материалната база за обучение на студентите, преподавателите са с многогодишен опит и все още дават всичко от себе си, за да научат младите, а не ги третират като конкуренция, както се случва в други университети. Второ, в Плевен се намира една университетска болница, в която работят същите тези преподаватели от университета - висококвалифицирани и с дългогодишен опит. Там се приемат най-тежките случаи от региона, разполагаме с много модерна апаратура, която се ползва от всички клиники. Общината е в дълг към здравеопазването на Плевен, защото тези две институции, макар и държавни, на държавна издръжка, се намират на територията на тази община, обслужват и гражданите на Плевен. И обликът, и известността на Плевен донякъде идват от тяхната работа. За училищното здравеопазване във всичките му аспекти - хранене, физическо възпитание и спорт, общината също има какво да направи. Би трябвало да се работи по програма за подкрепа на бременни и самотни майки и разкриване на центрове за временното им настаняване - това също е едно от нещата, които бих подкрепила в бъдещ мандат като общински съветник. Проектът се осъществява съвместно с дирекция "Социално подпомагане" и отдел "Закрила на детето". Не на последно място правилното хранене в училищна възраст и профилактиката на астмата, борбата с тютюнопушенето, употребата на алкохол и наркоманията са неща, които също трябва да залегнат в бъдещата работа на общинския съвет.

- Младото поколение е приоритет във вашата работа...

- От 30 години съм преподавател на студенти по медицина, медицинска рехабилитация и ерготерапия, медицински сестри, акушерки и лаборанти. Участвам в семинари, в които изучаваме хартата за правата на детето, запознаваме децата с поведенчески проблеми и противообществени прояви, като насочваме мисленето на младото поколение към тези съвременни проблеми и ги съветваме и учим как да постъпват при някои критични ситуации. Защото децата са бъдещето на България и ние трябва да обърнем внимание върху здравето и психиката на подрастващото поколение. Ние сме длъжници на децата си особено през последните години. Много пъти забързани в ежедневието не ни остава време да общуваме със собствените си деца. Едно дете ми каза: "Аз си говоря с котката вкъщи, защото мама и татко нямат време да си говорят с мен". Ето това не трябва да става.

Плевен има нужда младото поколение да се върне в града. Ръководството на града трябва да направи така, че младите да се завърнат тук и да работят за престижа на родното си място. Много пъти се терзая защо Плевен не е такъв град като Пловдив, като Варна, като Велико Търново. Има какво да се желае за развитието му и младите са тези, които ще дадат идеи как това да се случи.

- Какво по-конкретно може да се направи за училищното здравеопазване?

- Имах възможност като ръководител на катедра да участвам в един разговор, проведен в Народното събрание по проблемите на детското здравеопазване, и там обсъдихме въпроса за училищните лекари. Педиатрите изказахме становище, че е редно да има наблюдение на децата в училищна възраст от лекари със специалност по педиатрия, защото там има много специфични проблеми. Както знаете, след реформата в здравеопазването всички общопрактикуващи лекари са лични лекари и на деца. Но не може без да си специализирал педиатрия, да разпознаваш всички заболявания и промени в развитието на детето. Считам, че в момента в училищата наблюдението върху децата и тяхното развитие е променено в негативен аспект. С гласуването в НС за въвеждане на лекари в училищата смятам, че това ще се промени.

- От какво най-често боледува българското дете?

- Най-честите заболявания при децата са респираторните инфекции на горните дихателни пътища и усложненията от тях - пневмонии и бронхити. В последните години във връзка с лошата социално-икономическа обстановка в страната ние сме свидетели на позабравени детски заболявания като туберкулоза, коклюш, недохранване и хипотрофия или недостатъчно наддаване на тегло. Също така и много тежка степен на анемии, свързани с недостатъчен внос на желязо, който се дължи преди всичко на неправилното и непълноценно хранене на бременната жена, както и на храненето на самото дете. Недохранването е основен проблем при кърмачетата и малките деца. Но в училищната възраст отбелязваме обратния проблем - зачестяване на затлъстяването, което обхваща до 15 процента от малчуганите. Причината е неправилното хранене предимно с тестени закуски, съчетано с обездвижване и продължително седене пред компютъра, липса на физическа активност. Това води до хипертония, до зачестяване на алергичните заболявания, до неврози и много други проблеми, свързани с поведението - с употребата на алкохол, с масовото тютюнопушене и посягането към наркотици.

Същевременно ние сме свидетели на един негативен естествен прираст на населението, като той най-силно е изразен през 1997 г. Има известна тенденция за намаляването му, но в крайна сметка в Плевенски регион се раждат почти наполовината от броя на децата в сравнение с преди 15 г. На фона на намалената раждаемост сравнително висока е детската смъртност при деца до 5-годишна възраст - 15 на 1 000. Така най-актуалният проблем в педиатрията си остава детската смъртност.

- За Плевенския регион какъв е размерът на този проблем?

- За нашия регион тя варира от 11 до 13 на 1 000, но все още деца умират по домовете си, непотърсили лекарска помощ, или пристигат в критично и трудно поправимо състояние.

- На какво се дължи това според вас?

- Това се дължи донякъде на ниската социална и медицинска култура, тъй като е известно, че голяма част от сега раждащите жени са от ромски произход. Освен това, разглеждайки структурата на детската смъртност за Плевенския регион, ние отчитаме, че голяма част от починалите деца - над 60%, са имали малформации. На второ място са заболяванията на дихателната система, които са причинили фаталния изход, следвани от заболявания на централната нервна система и т. н.

Сред основните фактори, които повишават детската смъртност, са и неблагополучията в семейството - родители с ниска здравна култура, майки, които сами отглеждат децата си. Всяка година в нашата клиника се лекуват над 3 500 деца. 32% са извънбрачните, на разведени родители - 6%, на такива с ниска здравна култура - 37%, непълнолетните майки са 7 на сто, а недохранените деца - 29%.

- Има ли решение този проблем?

- Тези показатели доказват, че трябва да насочим нашето внимание към профилактиката по време на бременността и предотвратяване на раждане на деца с малформации. Това е възможно, защото в развитите страни се провежда много щателна медико-генетична консултация. При нас имаше един период между 2005 - 2006 г., когато нямаше пари за генетични изследвания и те трябваше да се заплащат от семейството. Нашата университетска болница вече подписа договор с лабораторията по молекулярна патология в София и децата, както и техните семейства, които се нуждаят от съвременни генетични изследвания, безплатно могат да се изследват, навреме да се постави диагноза и да се помогне при следваща бременност да се създаде здраво дете. Повишаването на здравната култура на населението също би дала положителен резултат.

- Вие сте председател на националния комитет по кърмене. Какви са наблюденията ви от практиката - има ли тенденция майките да предпочитат този вид хранене за своите деца?

- Аз се занимавам с този проблем от преди 1990 г. Участвайки в комитета по кърменето към УНИЦЕФ и после към Българския национален комитет по кърмене, а сега и като негов председател считам, че има известен напредък. През 50-те години в САЩ, когато се открило адаптираното мляко, жените масово са започнали да хранят децата си изкуствено, но през 70-те години първо в Скандинавските страни, а след това и в останалите, установили колко е неправилно и нездравословно изкуственото хранене за децата. За това те се връщат към кърменето. В България е обратното. 50-те години масово жените са кърмели, защото не са имали друга алтернатива. В 70-те години вече откриват бутилковото хранене, но най-разпространено е то през 80-те. Ние, педиатрите, считахме, че по време на икономическата криза жените ще се върнат към кърменето по чисто икономически съображения, но това не стана. И сега от 2-месечните бебета се кърмят едва 40 процента. Дълги години ние от комитета искахме да популяризираме естественото хранене и това го правехме на различни форуми, но най-вече на обучителни семинари сред лекари, акушери, педиатри, като тази програма за "Подкрепа, защита и насърчаване на кърменето", която е световна, се въведе и в България и първите неонатологични отделения, сред които и в нашия град, получиха приза "Болници - приятели на бебетата". Но въпреки това ние не виждаме масовост при преминаването към естествено хранене и по-дългото кърмене на българските бебета. Това, което обаче наблюдавам в други градове, е една нова инициатива, която много ме радва - майки интелектуалки, които сформират групи, кърмят своите деца продължително време, много добре подготвени теоретично и практически по въпросите на кърменето, които могат и дават съвети на други майки, желаещи да кърмят. Понякога жената не слуша толкова здравния работник, колкото други млади жени като нея.

- Какви качества трябва да притежава педиатърът, за да може да оказва най-адекватната помощ на едно дете?

- В моята многогодишна практика аз съм установила, че преди всичко педиатърът трябва да обича децата. Второ, той трябва непрекъснато да се квалифицира и да подобрява своите познания и някои умения, сред които различни видове медицински манипулации и т. н. Освен това педиатърът трябва да е много наблюдателен. Понякога се налага ние да бъдем по-прецизни от следователи, за да стигнем до диагнозата, защото често болестите при децата настъпват внезапно, не винаги родителите са били свидетели на промяната, която е станала с детето. Само от прегледа и от изследванията ние не можем да поставим диагноза. Особено трудности срещаме при деца, внезапно изпаднали в безсъзнание, за които трябва много наблюдение и разговори с близките.

Въпреки че работата на педиатъра е трудна и отговорна, тя носи и много радост и удовлетворение когато срещнеш усмихнати детски лица и благодарност в очите на родителите на оздравялото дете.