Брой 38                                                  

21 - 28 септември 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Ивайло Атанасов

 

Ивайло Атанасов е кандидат за кмет и водач на листата за общински съветници, издигнат от "Коалиция за Плевен", съставена от Земеделски народен съюз и ВМРО. Известният с хапливия си език културтрегер представя визията на новата коалиция за развитието на града, както и несъгласието по принципни въпроси от досегашното му управление.

 

Заради такива като Зеленогорски

в СДС останаха един файтон хора

 

Ивайло Атанасов е роден на 8 септември 1957 г. в Плевен. Завършва СМУ "Панайот Пипков" в родния си град, след това и Музикална академия "П. Владигеров" в София, специалност пиано при проф. Мара Балсамова. В края на 1985 г. се връща в Плевен. Работи в Плевенската филхармония, занимава се с импресарска дейност. От 1993 г. е председател на настоятелството на читалище "Съгласие". В годините 1994 - 1995 г. е бил началник на отдел "Култура" в община Плевен, а в определен период и неин секретар. Общински съветник 1999 - 2003 г. Директор на Плевенска филхармония от 1997 г.

Женен с две деца - син на 17 и дъщеря на 12 г.

Интервю на
Мая ПАСКОВА

- Г-н Атанасов, какво ви мотивира да се кандидатирате за кмет на Плевен?

- Това стана доста интензивно във времето, в последните десетина дни проведохме много разговори с ВМРО и ЗНС. Важно е да подчертая, че това, което правят те, е един вид революция на политическия небосклон и то не по отношение на коалирането, а по отношение отварянето към гражданската квота.

- По-конкретно в какво се изразява тази идея?

- Подобен род политика ще събуди гражданското общество, защото през последните 18 години ние само си говорим за такова, по-точно защо го няма, че гражданите не са активни, че нямат позиция по важни за управлението на града въпроси. Факт е, че хората не проявяват интерес и нямат отношение към работата на общинския съвет и възможните причини за тази апатия са две. Едната е, че всичко е по мед и масло и проблеми няма - вариант, който по видими причини автоматично отпада. Остава втората - хората не искат да си губят времето, защото считат, че е безсмислено. Защото според тях всичко е предварително решено и никой не ги чува. За да се спре тази капсулираност, "Коалиция за Плевен" дава възможност на хора, които имат качества, които считат, че могат да бъдат полезни на Плевен, да се включат в листата за общински съветници. Трябва да намерим начини и стимули да привличаме и задържаме кадърните и млади хора в Плевен.

- Как ще мотивирате тези хора да участват в управлението на града си?

- Емоционално свързвайки се с нашия град, трябва да убедим тези хора, че има смисъл да дадат нещо от себе си той да стане това, което заслужава. Това обезверяване, това обезличаване, това деление на класи наши и ваши, доведе до тази ситуация. Има хора с реални качества, които по една или друга причина са стопирани. Аз не мога да се съглася с това - да спираш кадърни личности, само защото имат по-различно мнение от твоето. В последно време се нагледахме на прекрасни схеми и концепции. Рисуват се диаграми, структури с красиви, празни квадратчета, които сами по себе си са едва ли не откритие. И до там. Защото тези квадратчета трябва да бъдат запълнени от живи, можещи хора, които да напълнят със съдържание иначе красивите схеми. Трябва да има механизъм, който да гарантира живота на такава схема или структура. А кой да го направи този механизъм - според мен това е задължението на тези хора, от които зависи управлението на града. Няма как да върви влакчето, ако началник-влака не е в час. Ние се гордеем, че откриваме магазини. Разбира се, че е много важно да има "Билла", "Кауфланд", "Технополис" и т. н. Но само по себе си това е задължително за един европейски град и няма как да го няма. В Европа те са квартални магазини. Но това е нещо, което обслужва. Къде е духът? И къде е началникът на града в тази ситуация? Сякаш е задължително той да слага под себе си хора, които са под неговото ниво. И ако нивото на началника пък не е много високо, представете си за какво става въпрос. В този смисъл не е важен толкова крайният резултат от изборите, колкото това да успеем да активираме колкото можем хората, които имат качества, да се включат в управлението на града ни.

- Може ли тогава да се твърди, че досегашният кмет Найден Зеленогорски за двата си мандата не успя да сформира екип от специалисти?

- Още преди две години казах, че ако има конкурс "Демагог на годината", Найден Зеленогорски ще е безспорен лауреат. Тази демагогия трябва да се спре. Не приемам тезата на досегашния кмет, че кметската работа е като всички други работи. Не, не е. Няма в 8 часа на портала, в 17 часа със съдинките. В петък да изчезваш и да се появяваш в понеделник по някое време. Не приемам и няма да се съглася като плевналия градът ми да има кмет в командировка, кмет, за който Плевен е някакво необходимо задължение. Любовта към Плевен не се изразява в това да облечеш фланелка, на която пише "Аз, сърце, Плевен". Това е призвание и отношение. Да не прескачаш проблеми, да не ги решаваш, създавайки други, а да работиш на екипен принцип. Много мразя специалисти по всичко. Аз разбирам от малко работи, нямам комплекси от това, но в същия момент смея да твърдя, че умея и създавам екип, който да работи за една определена кауза. Това е много трудно, но е задължително за един управленец с претенции.

- Като специалист в областта на културата, смятате ли, че Плевен може да стане център на културен туризъм?

- Може, аз знам как и мога да го направя изключително бързо. До един сезон. Това означава обаче нова структура в областта на културата изцяло, ясно прецизирано даване на парите за култура. Много пари се изливат по незнайни канали. Сега Лауреатски дни "Катя Попова" ще го прави читалище "Лик". Как звучи това? Какъв потенциал може да имат тези организатори? През 1995 г., когато аз бях началник на отдел "Култура", само за една година имаше международен фестивал "Хора и кукли", театрална декада "Иван Радоев", за съжаление първо и единствено издание, лауреатски дни в 7 дни, а не в три като сега...

- И се закри операта...

- Да си дойдем на любимата тема. Операта не я закри Ивайло Атанасов, тя имаше такива "показатели", че няма министър, който да постъпи по друг начин, както направи тогавашния проф. Ивайло Знеполски. За тази тема няма да ми стигнат и пет вестника. Какво стана обаче с Хоровата формация, какво е нивото й в момента? Питам също какво стана, или ще стане с онези 500 хил. лв., които са гласувани за възстановяването на Държавната опера. Ако действията през 1994 г. са били грешка, кой му пречи сега на Зеленогорски да открие, както обеща, новия творчески сезон с възстановена опера. Нека кажа ясно: оперен театър във вид, който си го представя досегашният ни кмет, не може да има, не защото аз не искам, а защото няма как да стане. Всъщност давате ми една идея - каня г-н Зеленогорски на диспут по тази тема.

- Следейки събитията от последните две години, някой би ви обвинил, че искате да влезете в общинския съвет, за да решите проблема с читалище "Съгласие"...

- Читалище "Съгласие" е един от символите на града ни. Уникална библиотека, единствената концертна зала и т. н., и т. н. През турско време "Съгласие" не е било мачкано така, както през ерата на досегашния ни кмет. А погледнато в личностен план, той трябва да е благодарен и на "Съгласие", и на Плевенска филхармония. Защото е бил 10 години член на настоятелството, защото Плевенска филхармония е давала хляб на съпругата му и почти целия й род. Освен това самият той на сесия през мандата на предишния общински съвет отговори на питане от съветник, че е купил апартамент в Плевен с кредит и със средства, получени от съпругата му (безспорно добра цигуларка) от турнета. А тези турнета в по-голямата си част бяха организирани от Плевенската филхармония.

- А с каква цел ставате водач на листа за общински съветници?

- Целта е да се направи от общинския съвет място, в което се взимат решения, а не се спускат отгоре. Дебати трябва да има. И важното е в тези дебати интересите на Плевен да бъдат на първа позиция, а не общинският съвет да бъде една сборна формация от машинки, които вдигат ръце.

- Известен факт е, че сте бил общински съветник и от СДС, и от движение "Гергьовден", а сега се явявате от друга коалиция. Може ли да се говори за променяне на възгледите на принципа "Аз съм с този, който е на власт"?

- Винаги съм бил привърженик на дясното мислене в политиката по обективни причини. За разлика от такива, които само се представят за крайно десни, а се оказва, че най-големите седесари са от здрави комунистически семейства. Дядо ми по майчина линия е бил свещеник. Осъден е от Народния съд на 5 години строг тъмничен затвор, след което му е конфискувано цялото имущество за това, че през 1941 - 1944 г. "с действията си е застрашавал безопасността на борците за народна свобода". В следствие на което мен, внука на "престъпника", не ме пускаха в чужбина. За първи път първа награда на плевенското музикално училище от конкурса "Светослав Обретенов" е спечелена от Ивайло Атанасов. Оттам насетне имах много перспективи, предложения да уча в Бордо, после от Мюнхенската консерватория - няма излизане. Тогава ми стана ясно, че колкото и да мога, нищо няма да постигна в онази система. Защото в нашата професия ако нямаш възможността да пътуваш, просто умираш. След това дойде демокрацията и аз я преживях в цялата й еуфория. По едно време бях и зам.-председател на регионалната структура на Български демократичен форум. През 1999 г. Любен Дилов дойде в Плевен и много си паснахме по отношение на това, което и сега говоря. По това време "Гергьовден" не беше партия. В момента, в който стана, аз изобщо не влязох в нея.

- А как ще коментирате твърденията, че напоследък симпатизирате на тези, които в момента са на власт и вашите големи културни събития са били политизирани, защото са протичали под патронажа на червени лидери?

- Много хубав въпрос. Вие явно визирате конкурса за млади оперни певци "Гена Димитрова", който се превърна в празник не само за града ни, но чрез БНР и БНТ за цялата ни държава. Филм за конкурса бе излъчен и по сателитния канал "ТВ България". Какво значи да си патрон на такова голямо събитие? Изцяло и със сърце да прегърнеш една идея, да я обезпечиш с действия и насоки, които да гарантират нейното реализиране. Да се довериш на професионалисти, които няма да те подведат. В такива случаи не можем да бъркаме патронажа със симпатии към определена политическа сила. Ние с Румен Петков сме расли в една махала, познаваме се от деца. По отношение проблеми на културата с него съм имал не един и два дебата. Румен Петков обаче е много широко скроена личност и от човешка гледна точка, и като политик. Зеленогорски не проявява никакъв интерес към Плевенска филхармония, игнорира я дори от фестивала Лауреатски дни "Катя Попова". Изхвърли ни от Студентския дом и ни предложи офис с външна тоалетна. Как да го поканя за патрон на голямо наше събитие?

- Твърдите, че сте ориентирани в дясното политическо пространство. Найден Зеленогорски не е ли също там?

- Кое в Плевен е дясно? Дясно като начин на мислене, като управленски подход, като житейска философия. На десните в Плевен кое им е дясното? Може би по броя на приватизираните общински фирми или по кадровия подбор са десни? Колко проекти са спечелени по линия на еврофондовете? Голяма била сумата от инвестиции, но тъй като телевизията отдавна е открита, се оказа, че община Марица ни конкурира, че 95% от инвестициите в Троян ще бъдат от проекти! Преди две години Зеленогорски заяви, че не може да стане депутат, защото не може да позволи градът му да стане червен. После застана твърдо против управляващата тройна коалиция. Само преди дни обаче отиде да се моли на царя за подкрепа на местните избори. И това се случва, след като последователно беше ту с Иван Костов, ту с Надето Михайлова, ту с Петър Стоянов. Нека да е ясно, че такива като него направиха така, че в СДС останаха един файтон хора. Че една идея, повела преди години стотици хиляди българи, се превърна в частни седесета на този и на онзи. Преди три месеца пък прегърна идеята на Бойко Борисов, очаквайки да му бутне едно рамо на изборите. И половината от служителите в общинската администрация станаха членове на ГЕРБ. Зад гърба на кмета, може би? Говорим си за принципи и правила. Къде са в цялата тази ситуация принципите? Кое е дясното - да не пускаш една медия на брифинг (визирам двата случая с ваши репортери). Основата на дясното е демокрацията, а това значи строги правила, които се спазват от всички.

- Да разбираме ли, че най-големият ви опонент ще е досегашният кмет на Плевен?

- Защо опонент, ние нямаме какво да опонираме. На диаметрални позиции сме. Де факто Зеленогорски в качеството си на областен председател на СДС е първи секретар на партията и едновременно с това е кмет на града. Не може, трябва да се избира. Той е кмет на прехода, а преходът свърши. Светът не е само синьо и червено, той е многоцветен. Трябва да има широк аспект от личности, за да има избор. Животът и политиката са като сцената. Там излизаш ти, пред теб е публиката и тя те оценява. Добрите са тези, които играят честно пред публиката. Представете си един голям цигулар, симпатизант на БСП, който трябва да излезе на сцената и да свири Маоцарт. Малко преди това обаче му казват, че залата е пълна със симпатизанти на СДС и той отказва да свири. На голямата сцена такъв филм няма.

Аз като попски внук съм израсъл в църква. Преди 10 ноември се познавахме няколкото семейства, които ходехме да палим свещ. За една нощ обаче всички изведнъж станаха набожни и църквите се напълниха, яйце няма къде да хвърлиш. И сред тях и нашият син кмет със свещ в ръка. А е казано: прекален светец и Богу не е драг.

- Като се има предвид войната ви с Найден Зеленогорски, как ще водите позитивна кампания на предстоящите местни избори?

- Всеки от нас има различни критерии какво значи това. Позитивна кампания за мен е тази, в която си отстояваме позициите. Моята и на Зеленогорски е ясно, че са диаметрално различни. Аз няма да си позволя да се стигне до минаващи добрия тон самоцелни клюки. Оттам нататък обаче критиката за управлението на града няма да си я спестя. Аз също приемам всякаква критика, но с конкретика. Позитивното не значи да не се изкарват кусури. Затова и не давам празни обещания. Все едно да кажа, че ще направя държавна опера.

- Ще загрубее ли играта?

- Бих искал да дам транскрипция на едни стар виц относно медийното спокойствие, царящо около досегашния ни кмет. "Едно общинско радио: - Дън, дън. Часът е 6. Добро утро. Вие сте с предаването "Открито студио". Другарят кмет стана, да станем и ние... Дън, дън. Часът е 6 и 15. Другарят кмет прави утринна гимнастика, да направим и ние... Дън, дън. Часът е 6 и половина. Другарят кмет влезе в банята, да влезем и ние. Дън, дън. Часът е 6 и 45. Другарят кмет закусва, а ние... да послушаме музика".