Брой 33                                                  

17 - 23 август 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Емил Илиев

 

Един от ръководителите в плевенския машиностроителен комбинат "Вапцаров" е и общински съветник от групата на "Коалиция за България - лява алтернатива за Плевен". За читателите на "BG Север" той споделя мнението си за развитието на българското машиностроене и своите виждания за работата на местния парламент.

 

Машиностроенето е

в процес на възходящо развитие

 

Емил Илиев е роден през 1961 г. в с. Морава, Великотърновско. Възпитаник е на немската езикова гимназия в Ловеч, а след това завършва Стопанската академия в Свищов. Преминал е курс по индустриално управление в Япония, специализирал е комуникативни практики и управление на проекти в София.

От 1986 г. работи в Плевен. Бил е осем месеца в окръжния комитет на ДКМС, след това заема различни управленски позиции последователно в "Плама" АД, "Алуком" АД, "Вапцаров" АД. Сега е ръководител маркетинг и продажби на "Вапрес" ООД.

Владее писмено и говоримо немски, английски и руски езици.

Член на изпълнителното бюро на БСП в Плевен и общински съветник от групата на "Коалиция за България - лява алтернатива за Плевен".

Семеен, с две деца.

Интервю на Иван ДАЧЕВ

- Г-н Илиев, след като машиностроителният комбинат "Вапцаров" бе приватизиран, какво е неговото развитие?

- От 1997 г. “Вапцаров” е напълно частно дружество, публично, с регистрация на Българска фондова борса. То е най-голямото машиностроително предприятие в Плевен и водеща фирма сред малкото останали в този сектор у нас. Специализацията на "Вапцаров" АД е тежко машиностроене, а такива предприятия в България са само още едно - две. Аз работя във "Вапцаров" от 2000 г., а от лятото на 2001 г. бяха структурирани на продуктов и пазарен принцип дружествата "Вапрес" ООД - за пресови машини, и "Вапхидро" ООД - за хидроенергетично оборудване. Важно е да се отбележи, че машиностроенето не просто е съхранено, а предприятията са в процес на възходящо развитие като продукти и пазари. Плановете за 2007 г. сочат нарастване на обема с над 40% и това най-вероятно ще бъде постигнато.

- Обяснете за читателите какво точно произвежда “Вапцаров”, къде реализира продукцията си?

- "Вапрес" ООД е специализирано в производство на механични ексцентър преси, хидравлични преси, машини за преработка (брикетиране) на растителна биомаса. "Вапхидро" ООД е с производство на водни турбини и комплектно оборудване за водни централи.

Пресовите машини на "Вапрес" са напълно комплектувани и сертифицирани по изискванията за знака СЕ. Над 90% се изнасят за Германия, Италия, Испания, Франция, Унгария, Полша, Канада, Турция.

Голяма част от водните централи в България работят с водните турбини на "Вапхидро". И сега дружеството е основен доставчик на комплектни малки водни електрически централи, както и партньор на НЕК по ремонта на съществуващите хидроенергийни съоръжения. Най-големият нов хидроенергиен обект за България през последните 15 години е ВЕЦ "Цанков камък". Като партньор на генералния доставчик - австрийската компания "ВА ТЕХ Хидро", плевенското предприятие ще достави две турбини по 41 мегавата всяка и голям обем друго оборудване. Голяма част от работата вече е свършена. Бизнес партньори на "Вапхидро" са водещи енергийни компании като "Алстом" и "Фоит Сименс".

- Конкурентоспособни ли са българските машиностроителни предприятия или ги търсят само заради евтината работна ръка?

- Категоричен съм, че машиностроителната продукция на "Вапцаров" е конкурентоспособна на другите производители от Европейския съюз, работещи в нашия сектор. Това обаче не е абонамент. Отстояването на постигнати позиции на пазара, навлизането на нови пазари е постоянен процес. Това е резултат от координираната работа на конструктори, технолози, производственици и управленски екип. Към настоящия момент дружествата се справят добре. Условията и изискванията на световните пазари са познати на плевенските машиностроители. Тези критерии са възприети в управленската и производствена практика и дават добри резултати.

Съзнателната подкрепа на собствениците и усилията на ръководството са фокусирани в развитие на човешките ресурси и осъвременяване на производствените мощности. Това е в унисон с факта, че големи компании от Западна Европа изнасят производството си в Централна и Източна Европа. Там са и новите пазарни възможности за машиностроителната продукция.

В момента на площадката на "Вапцаров" АД работят общо около 450 човека. Дружествата имат добра перспектива за развитие. С подкрепата на собствениците през последните 3 - 4 години са инвестирани доста средства за модернизиране и обновяване на оборудването. Това е трайна тенденция и тя ще продължи. Много ценни за предприятието обаче са хората. Тук говорим за тежко машиностроене - едно много специфично и сложно производство. Инженери и работници с подходяща квалификация и опит не се намират просто така. Те се създават с усилия и с години. Съхраняването и развитието на човешките ресурси е задача, на която се обръща специално внимание.

- Какви са взаимоотношенията на машиностроенето в България с държавата, има ли нерешени проблеми?

- Както ние във “Вапцаров”, така и сродни предприятия от нашия бранш, изпитваме остра нужда от добре подготвени кадри. Това е и една от негативните забележки и изисквания на индустрията към държавните институции и по-специално към образователната система. Необходими са изпълнителски кадри – оператори на металорежещи машини, заварчици, монтажници. Необходими са и квалифицирани инженерни кадри. При търсенето на подготвени специалисти оставаме с впечатлението, че в нашите технически университети не се дава достатъчна подготовка, която да е съобразена със съвременните индустриални изисквания, а именно – владеене на инженерен компютърен софтуер, управленски познания, умения за управление на проекти, добра чуждоезикова подготовка. Бихме желали подготовката на средните и висши кадри да е на по-добро ниво. На практика сега “Вапцаров” отделя непрекъснато немалко ресурси за квалификация на специалистите. Това се отнася както за вече работещите при нас, така и за новопостъпилите.

- Като общински съветник как ще коментирате факта, че според отчета на председателя на общинския съвет Георг Спартански 95% от взетите решения са по предложение на кмета. Това не превръща ли местния парламент в “мокър печат” на градоначалника?

- От една страна това показва по-малка активност и липса на първоначална инициатива от страна на общинския съвет. И все пак всички решения, за изпълнението на които работят общинската администрация и екипът на кмета, са обсъждани в постоянните комисии. Там са разглеждани варианти и различни възможности за формулировка. Постоянните комисии са органите за оперативна работа на общинския съвет. Естествено е да се зададе въпросът - възможно ли е общинският съвет и съответните комисии да са инициатори за поставяне на по-голям брой въпроси и предлагане на удачни решения? Сигурно е възможно и необходимо. Какви са възможните и правилни измерители за работата на общинския съвет и неговите комисии? Не е много сложно да се подредят в таблици брой въпроси, взети решения и т. н. Това обаче достатъчно ли е? Може ли и още нещо? Признавам, че отговор на тези въпроси нямам. Но доколкото няма напълно съвършена система, която не би могла да се усъвършенства, то и нашият общински съвет може да работи по-добре за гражданите на общината.

- Считате ли, че съветниците са добре запознати с проблемите на своите избиратели?

- Срещите с гражданите по принцип не са достатъчно чести, но мога да кажа, че през пролетта и лятото на настоящата година съветниците от левицата рязко засилиха контактите си с гражданите на общината. От дискусиите се оформят следните основни тези:

* Инвестициите в големи търговски обекти и лъскави витрини по-малко интересуват хората. Това се приема (а то в действителност е така) като нормална инвестиционна политика на бизнеса и законово задължение на административните структури на общините и на държавата да подпомагат този инвестиционен интерес.

* Гражданите най-вече са заинтересовани и активно обсъждат въпросите по чистотата на града, състоянието на зоните за отдих, детските площадки, състоянието на уличната мрежа и тротоарите, сигурността и уличната и битова престъпност.

* Здравните услуги, получавани от ДКЦ, и състоянието на училищата са другите важни теми.

Ето сега учениците са в лятна ваканция. Откритите спортни площадки на едни училища са в приемливо състояние, а другаде не може да се играе нормално. В едни училищни дворове се влиза през входовете, другаде децата прескачат през оградите, а има и места, където достъпът е твърде ограничен. На плевенските деца дължим много. Просто нашите изисквания трябва да нараснат. Създаването на добри условия за игри и спорт през ваканциите и оповестяването им пред децата и родителите е една от отговорностите на община Плевен. Нали искаме да се преборим с разпространението и употребата на наркотици.

- Как мнозинството се отнася към предложенията на опозицията, има ли диалог?

- Мнозинството, към което можем да причислим съветниците от десницата и в много голяма част тези от центъра, действително действа доста единно. Малко са предложенията, дошли от левицата и намерили място в окончателните решения на общинския съвет. Има размяна на изказвания, реплики, дуплики, обяснения и т. н. Истински конструктивен диалог с изслушване на различните мнения се получава доста рядко и това е слабост, която пречи на ефективната работа на общинския съвет.

- Напоследък се приемат множество решения за приватизация на общински терени и имоти. Реални ли са цените, тоталната разпродажба не лишава ли общината от активи, които могат да й носят приходи и в бъдеще?

- Дали се върви към тотална разпродажба, не бих се наел да твърдя. Може обаче да се търсят неизползвани възможности община Плевен да използва свои терени и имоти, за да осъществява партньорство с частни инвеститори. Засега това е много слабо застъпено в икономическата практика на нашата община, а то има бъдеще.

- Как функционират общинските фирми, има ли достатъчен контрол от страна на ОбС?

- Общинските фирми функционират в пазарни условия. Общинският съвет и неговите комисии преглеждат и приемат бизнес програмите и резултатите от стопанската дейност. За отбелязване е, че повечето общински фирми имат много малка печалба. Средните работни заплати също не са високи и е нисък темпът на тяхното нарастване. Трябва да се работи ефективно, да се постигат по-високи финансови резултати и оттам следва всичко останало.

- А не е ли по-добре да бъдат приватизирани общинските дружества?

- Отговорът не бива да е еднозначен. Трябва да се съобразяваме с предмета на дейност на съответната фирма и пазарната среда. Има предприятия с уникална дейност - например "Тролейбусен транспорт". Бих се съгласил да се приватизират общински дружества, в чиито сектор вече има работещи частни. Ако от общински фирми с монополна дейност ще създаваме частен монопол, то аз съм категорично против. Като отрицателен пример в това отношение посочвам държавния монопол на електроразпределението, преобразен в частен монопол. Общината може, макар и в ограничена степен, да вкарва елементи на социален ангажимент в някои от стопанските дейности на общинските фирми.

- Защо в Плевен няма омбудсман?

- Позицията на омбудсмана все още не е позната на гражданите, нямаме традиция в това отношение. Това, разбира се, не е извинение, казвам го и самокритично. Слабост и на левицата е, че досега не инициира избор на общински защитник. Освен пряко ангажиран със специфичен проблем на отделен гражданин, породен от удовлетворяване на негови законни искания към общински или държавни институции, омбудсманът би могъл да постави въпроси и да изиска отговори по редица проблеми, като например какво е качеството на въздуха и водата в общината, доколко се решават въпросите с равностойния достъп на гражданите до общински услуги и общинско подпомагане, как се работи с безпризорните и ще има ли дом за временно настаняване и много други.

Предполагам, че изборът на омбудсман ще бъде едно от първите неща, които ще свърши новият общински съвет до края на 2007 г.

- Какви приоритети трябва да залегнат в предизборната платформа на БСП в Плевен за местния вот?

- Според акцентите трябва да бъдат за подобряване на работата на общинските фирми, привличане на инвеститори в производствения сектор, подкрепа на фирми от Плевен за участието им в изграждането на АЕЦ "Белене" и другите инвестиционни обекти в региона. По-голямо внимание трябва да се обърне на международната дейност, но в посока развитие на сътрудничеството с региони от Европейския съюз и с цел съвместно участие в разработка и реализация на проекти (образователни, културни, за регионално развитие). Приоритет трябва да е и разработването на печеливши проекти за модернизиране и обновяване на материалната база на училищата в Плевенска община. Разходите за сектор образование са с най-голям дял в бюджета, но те не са достатъчни за осъществяване на такова мащабно намерение.

- В момента в БСП се обсъждат номинации за кмет. Вашето лично мнение - на какви критерии трябва да отговаря кандидатът, можете ли да посочите имена?

- Няма да се ангажирам с име. В БСП процедурата за номинации на кандидати за кмет е към своя край. Те ще се обсъдят съгласно традицията и устава на БСП на съответен пленум. Убеден съм обаче, че имаме потенциал да номинираме не един подходящ кандидат и това ще стане много скоро. Наистина имаме доста подходящи кадри, покриващи изискванията за управленски умения, комуникативност, диалогичност и последователност.

- Пътувате служебно често зад граница. Как изглежда България на фона на страните членки на ЕС, как гледат те на нас?

- През последните няколко години в страната ни има положителни промени. Забелязва се и оживление в икономиката, съдейки по нарастващата инвестиционна дейност в производствени активи. Това, което ни отличава от другите новоприсъединили се страни, е, че промените в България стават бавно и трудно. Дори понякога са несигурни, неустойчиви. Нормално е да се сравняваме. Така поддържаме целите си на висота, издигаме критерия към самите себе си. Когато правим такива сравнения и си даваме оценки, трябва да намерим баланса между реализма, нихилизма и критикарството. И все пак, имаме да свършим изключително много в нашето развитие. Добре е, че в Европейския съюз има структури и процедури на проследяване на свършеното и несвършеното. Засега имаме нужда от външен контрол. След като най-решаващите срещи в националното футболно първенство се свирят от външни съдийски екипи и след като и изпитването за правоспособност на шофьорите можем да възложим на фирми от Германия! Не мисля, че тези примери не са подходящи.