Брой 31                                                  

3 - 9 август 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Христо Атанасов

 

Той е един от най-опитните огнеборци в плевенската противопожарна служба. През 26-годишния си стаж е участвал в потушаването на многобройни и различни по своя мащаб огнени стихии, спасявал е човешки животи. Не се смята за герой, в напрегнатия период сега извънредните почти ежедневни дежурства не му тежат, възприема професията си и като хоби, което му носи удовлетворение.

 

Главната причина за пожарите

е човешката непредпазливост

 

Главен пожарникар Христо Николов Атанасов е роден през 1959 г. От 1981 г. работи в РЗ "ПАБ" на МВР. Има полувисше педагогическо образование, но избира да работи като огнеборец, а не като учител. Служил е в Плевен, в рафинерията "Плама", в софийската пожарна. В плевенската противопожарна служба за постоянно е от 2000 г.

Семеен е, с две дъщери студентки.

Интервю на
Поля ТОМОВА

- Г-н Атанасов, защо избрахте тази професия?

- Не съм си мислел, че ще стана пожарникар, просто така се случи и не съжалявам, че съм избрал тази професия. Иначе трябваше да стана учител, но професията пожарникар ми хареса повече. Тя ми е и нещо като хоби, което също така ми дава дълбоко удовлетворение.

- Не ви ли тежат тези непрекъснати дежурства, повиквания? Какво е всъщност работното ви време?

- Работното ни време, на нас - оперативния състав, е 24-часово дежурство, след което по принцип ни се полагат 72 часа почивка. Но сега, в този напрегнат сезон, тя не може да се използва. Почти всеки ден ни викат на извънредни дежурства. Но те всъщност не са извънредни, защото ние работим на ненормиран работен ден и денонощно сме на разположение на службата. Понякога действително се работи на границата на възможното, но не е толкова драматично. Просто напоследък се посъбра доста работа. И то не е само при нас, а в цялата страна заради тези пожари и жеги, незапомнени от много време. Макар че нашият регион не се слави с много гори, за 26 години служба мога да кажа, че въпреки всичко и нашите пожари са доста. И те са предимно в Кайлъка. Те се получават от невнимание, непредпазливост, липса на каквато и да е пожарна култура на населението. Не съм очаквал, че хората са толкова незапознати и сами предизвикват пожари. Защото горят не само гори, горят и частни имоти, всичко... Топло е, ние не усещаме, че има вятър, но той разнася огъня. Гасенето става изключително трудно и хората си патят от това.

- Как ще коментирате тези многобройни пожари на територията на цялата страна?

- Пак ви казвам, причината е ниската култура на гражданите. Повече от 50 процента от пожарите са именно за това. Случайности няма. Никой пожар не става ей така. Предполагам, че някъде по места има и умишлени пожари, но това се доказва много трудно, макар че не е невъзможно. Най-вече обаче пожарите са от небрежност. Особено по селата - там горят частни имоти, стопански сгради... Има фрапиращи случаи на небрежност и абсолютна липса на култура.

- Какво трябва да се направи, за да се преодолее това?

- Как да обучиш хората?! То човек се ражда с определени виждания и навици, това точно е обучение. Нито по телевизията, нито пък чрез лекции можеш да им кажеш - не палете, внимавайте. Това всеки трябва да го знае и да разбира до какво може да доведе едно палене.

- Мислите ли, че по-строги наказания за хора, причинили пожар по непредпазливост или пък умишлено драснали клечката, могат да доведат да някакъв резултат?

- Как да санкционираме например един собственик на къща, който се е запалил? Той се е самосанкционирал, повече от това няма какво.

- А за горите?

- За тях си има санкции, но този човек трябва да бъде заловен. Как да стане обаче, кой може да каже - този го е запалил? Когато се касае за умишлен палеж, тогава получаваме сведения - възможно е този да го е направил, но това трябва да стане ясно. Много е трудно, дори е невъзможно да докажеш, че в този момент точно този човек е бил на това място. Ако го хванем, ще го санкционираме, бъдете сигурни, че сме безкомпромисни в това отношение.

- Възможно ли е наказание "лишаване от свобода" например да спре хората да не палят?

- Първо, ако допуснем, че се касае за умишлен палеж - този човек не може да знае какъв е размерът на пожара. Аз нямам ни най-малка представа защо се върши това - пиромания ли е, болестно състояние или пък някой има сметка да се пали. Защото се палят и автомобили, и всичко. Аз съм против такива фрапиращи санкции, според мен не е нужно да се стига чак до лишаване от свобода. И дори да се въведе като наказание, не вярвам, че може да има някакви резултати. Първо, както стана дума, много трудно се доказва подобно провинение, което всъщност за мен е престъпление. Например на една иглолистна гора й трябват 30 години да се възстанови. А вижте сега какво става в Кайлъка.

- Какво става там?

- Всичко е оправено и потушено. Но имаше един период, в който всеки ден ние гасяхме пожари в Кайлъка. Тогава пак имаше небрежност и пак недоказана. Просто не можем да установим каква е причината за огнената стихия. Понякога има и природни причини, да речем. Има случаи, които не са за вярване. Например преди време се запалиха житни блокове от ефекта на лупата - хвърлена бутилка, от слънцето се нагрява, сухите растения се запалват и пламъците се разрастват.

Хвърлят се ракети и детски играчки, просто хората не осъзнават какво правят. Но нашата работа е да отидем и да гасим. Разбира се, има и превенция. Но тя може да обхване фирми, държавни служители... Тук има разпореждания, които се спазват. Въведоха се и санкции за горене на стърнища, защото голяма част от горските пожари тръгват именно така. Санкциите са драконовски и стопани, които палят, не получават помощи по САПАРД. Тези мерки се въведоха, защото никъде в света няма практика да се палят стърнища, само ние сме "най-умните" и ги унищожаваме. Тук не говоря само за екология, защото последиците от едно такова запалване са ужасни. Иначе по превенция стопаните се задължават да преорават, да правят определени полоси, за да няма прехвърляне на огъня. Виждате, че и по медиите непрекъснато се говори да не се пали. Ако кажем, че няма информация, значи да лъжем.

- В същото време продължават да палят стърнища...

- В интерес на истината в нашия район тази година намалява това палене. Посевите са в такова състояние, че и най-малката искра може да доведе до тежки последици. Например преди огънят в широколистната гора вървеше ниско, горяха сухите листа и тревата долу. Сега обаче горят дърветата и листата, все едно, че е борова гора. Миналото дежурство бяхме на такъв пожар в Садовец. Гореше акациева гора - ами тя си гори като борова. Това е разликата. Миналата година горяха много сухи треви, но сухата трева няма стопанско значение. Сега горят горите, което вече е страшно.

- Кой най-често пали?

- Пастирите са едни от хората, които палят най-често. За да покара нова трева, той пали старата.

- Колко излизания имате на дежурство?

- Само ние в плевенската служба миналото дежурство имахме 13 излизания.

- Какво коства това, колко струва едно излизане на кола и екип?

- Ние това не го коментираме, но при всички положения коства доста на данъкоплатеца. Това са пари от бюджета на МВР, тоест от държавата.

- В какво състояние е техниката?

- Държи се. Ние имаме осем коли, пет от тях излизат на дежурство, но честно казано, нерядко излизат и всичките. Последният автомобил е купен преди години. Имаме дарения от техника втора употреба от Германия. Смея да кажа, че тя се поддържа в добро състояние. Представяте ли си да отидем на пожар и тя да откаже?! Поне до днес това не се е случвало, няма и да се случи. По път е имало подобни ситуации, но веднага се заменя с друг автомобил. Екипът, който е дежурен често, не е в състояние да се справи с работата - като излязат две - три коли, и хората свършват. Затова се викат тези, които би трябвало да почиват. Така че смяната може и да не успее да овладее ситуацията, но службата ще се справи. Няма да оставим пожар неизгасен.

- Има ли достатъчно хора?

- Вярно е, че хората не достигат, но пък това е щат, трябва да се справяме с това, с което разполагаме.

- Какви са последиците от пожарите?

- Знаете, че Кайлъка е белите дробове на Плевен. По тази долина, известна като долината на река Тученишка, влиза хладен и свеж въздух. Като ги няма тези борове, откъде ще дойде този въздух? Минимум 30 години трябват, за да израсте един бор. Загубите са за цялото общество.

- Кой е най-тежкият пожар за вас?

- Зависи. Един от най-тежките, който с усилия успяхме да овладеем, беше пак в Кайлъка. Но по принцип най-тежките пожари са онези, в които има човешки жертви. Има и други трудни ситуации - както знаете, участваме и в тежки катастрофи, тъй като единствено ние имаме инструменти, с които можем да режем колите и да измъкваме хора. В повечето случаи, за жалост, ги вадим мъртви. Тази година е жестока и в това отношение, непрекъснато стават тежки ПТП-та. Това е много страшно - да отидеш, да извадиш човек, да правиш всичко, за да го спасиш, и да не успееш. С това не се свиква.

- Как се справяте тогава?

- Как - не спим после по цели нощи наред. Оправяме се сами. Който има нужда, търси чужда помощ, имаме си психолог, прави ни тестове... Никой няма да си признае, че му е трудно, но е така. При пожарите е същото - спомняте си случаи с изгорели деца. Едно е да гасиш пожар, друго е да овладяваш ситуация с жертви. Трудно се приема такава нелепа смърт - било от пожар, било от катастрофа...

- Колко живота сте спасил?

- Не правя такива сметки. Пък и то се забравя. Не може да се води такава статистика. Не можеш да кажеш дали този човек си го спасил ти, или пък просто е имал да живее още на тази земя.

- Вие забравяте, но спасените - едва ли.

- Да, но ние трябва да вървим напред. Иначе ще останем без нерви.

- Какво ви казват хората?

- Нищо не ни казват, защото в такъв момент те не са в час, просто са неадекватни. Могат да мислят след седмица - две и тогава се сещат. Често след инцидента сме получавали бонбони, хората питат кога сме на работа, идват, изказват благодарност.

Но има и абсурди - например някои не знаят, че ние им помагаме и гасим пожари безплатно. Имахме един случай в Опанец. Там гореше едно цехче. Викат пожарната и питат - колко ще струва това. Е, как колко ще струва. А хората не знаели, че за гасене на пожар не се плаща. Плащат ни чрез данъците си.

- Кой все пак е най-тежкият пожар, на който сте бил?

- Пожар с пожар не може да се сравнява. Всеки е отделен и различен и иска различен подход. (Б. а. - В този момент изведнъж от уредбата в стаята, където провеждаме интервюто, се разнася сирена. След нея - глас. С думи, от които ти настръхват косите: "Внимание, пожар! В близост до картинг пистата. Гори суха трева.")

Ето, на това място имаме 15 излизания за два дни. Като отидем, там няма жив човек, какво горят, какво правят... А от нас се иска да дадем сведения кой пали. Как да кажем?!

- Какво изпитва човек, когато отиде на пожар?

- Вдига се адреналинът. За нас това е работа, която трябва да се свърши. С течение на времето става рутина. Но пък има и моменти, в които виждаш, че с природата не може да се бориш.

- Има ли хора в Плевен, които са пострадали?

- Има, и най-често това става от дима. Хубавото е, че нямаме загинал огнеборец.

- А получавате ли съдействие от гражданите?

- В момента навсякъде има гасачески групи, които реагират и помагат. Какво обаче се случва често: събрали се 50 човека и - оле, горим... В момента, когато дойдем, се пръскат, сякаш е паднала бомба. А могат дори с крака да стъпчат огън, който не е голям... Те знаят обаче, че това е работа на пожарната и че ние ще го угасим. Сигурни са в това и като ни видят, се пръскат. А понякога имаме нужда от тяхната помощ. Най-вече при селските пожари, когато горят бали и всичко трябва да се разчисти, а ние сме само двама, да кажем, защото повече хора в наличност нямаме. В същото време 50 човека се подпрели на оградата и гледат.

- Чувствате ли се герой?

- Не.

- Спасявате хора, все пак?

- Това ми е работата, иначе да съм станал пъдар, да речем.