Брой 30                                                  

27 юли - 2 август 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Цветко Цветков

 

Изтичат първите две години от мандата на плевенския областен управител. С активната си дейност по привличане на чуждестранни инвестиции в региона и с резултатното лобиране в министерствата губернаторът стана трън в очите на бездейната общинска управа в Плевен и обект на политически нападки от страна на кмета Найден Зеленогорски и неговото обкръжение.

 

Зеленогорски да каже поне

едно “благодаря” на държавата

 

Цветко Цветков е роден на 17 януари 1953 г. в Червен бряг. Завършва варненския икономически институт. Работил е като секретар в окръжния комитет на ДКМС, през 1982 г. става негов първи секретар. Политическата му кариера продължава в ОбК на БКП в Плевен, после е първи секретар на партията в Червен бряг.

След 1989 г. работи в МПК "Анзеркооп" като главен специалист, няколко години по-късно отново започва да се занимава с партийна дейност в плевенската общинска организация на БСП като неин зам.-председател. През 2003 г. е избран за председател. Две години по-късно - през 2005 г., става областен управител. На 46-ия конгрес на БСП е избран за член на висшия съвет на партията.

Женен, с две деца. По-малкият му син Любомир е завършил колеж в Англия, сега продължава образованието си у нас. По-големият - Петър, е завършил икономика и се занимава с частен бизнес.

Интервю на Поля ТОМОВА

- Г-н Цветков, в навечерието на втората годишнина от назначаването ви за областен управител каква е вашата равносметка за този период?

- Наистина наближават две години, откакто управляващата коалиция е факт и аз съм областен управител на Плевенска област. Радвам се, че това беше един напрегнат и много отговорен период, през който насочих усилията си към анализиране на състоянието на областта и набелязване на приоритетите, за да можем да имаме това ускорено икономическо развитие, от което се нуждаем. Смятам, че в голяма степен целите, които си бяхме поставили, се изпълняват. Трябва да се отбележи, че това е един процес, който продължава. Най-важното в този период е, че ние определихме приоритетите, поставихме ги пред изпълнителната власт, мобилизирахме силен ресурс за лобиране в положителния смисъл на думата, за да защитим сериозни проекти и да привлечем средства за развитието на областта. И затова сега - две години след началото на мандата, мога да кажа, че най-точната оценка е една възраждаща се икономически област. Амбициите ни в това отношение са много сериозни, защото са свързани с потенциала на региона ни. В тази връзка ние изведохме като основен приоритет привличането на чужди инвестиции, защото преценихме, че Плевенска област беше значително изостанала в това отношение от другите области в страната, особено от тези в Южна България.

- Защо е така?

- Това според мен е не само поради редица географски, но и поради управленски причини. Затова ние от областната администрация насочихме усилията си към привличането на чужди инвеститори, разбира се със съдействие на Агенцията за инвестиции. Направихме поредица срещи с над 10 - 12 посланици, които посетиха Плевен през този период. Пред тях ние не само декларирахме нашата отвореност за привличане на инвестиции, но и доказахме на практика, че това е нашата политика. Срещнахме ги с различни държавни институции, с което демонстрирахме нашата готовност в кратки срокове, съобразно българското законодателство, да окажем съдействие. Смея да кажа, че това е една от най-силните ни страни.

- Може ли да дадете конкретни примери за привличане на чужди инвеститори в областта?

- С нашите шведски партньори например сме на крачка от финализирането на проект, в който ние създаваме възможности за една крупна инвестиция - на първо време в община Никопол, а по-нататък с развитието на проекта и в община Плевен. Искам да отбележа и испанската инвестиция, която подкрепихме. Тя е в размер на над 70 млн. евро. Имаме писмо, в което те потвърждават, че са избрали именно Плевен за тези си намерения. Става дума за изграждане на три завода за добив на растително масло, за биодизел и отделно за биоетанол. Разбира се, и изграждането на терминал на река Дунав. Това е отдавна известно на плевенската общественост. Такива са нашите стъпки сега и по отношение на чешки инвеститор. При посещението на министър Румен Петков и на зам.-министъра на транспорта Георги Петърнейчев организирахме среща и чешките инвеститори потвърдиха готовността си да открият завод за ремонт на локомотиви и ж.п. вагони, както и за производство на такива. Така че виждате колко инвеститори сме привлекли.

- Имате ли контакти с новите собственици на "Плама"?

- Веднага след купуването на "Плама" аз изразих готовност държавата да окаже пълно съдействие в няколко аспекта. Първо - привличане на кадрите, които са работили в рафинерията, за да може да се възроди това производство. Първият ни разговор с представители на собственика бе за намеренията им да възобновят производството. Наели са френски консорциум, който да направи оценка и да даде становище за необходимите инвестиции за модернизация. Ние изразихме готовност да им предоставим пристанище Сомовит по пътя на концесионирането. Това са стъпки в подкрепа на този мащабен проект и ние ще работим за това той да се развива. Никой няма да спечели от това да се нареже "Плама" на скрап. Фактът, че новите собственици платиха на третия ден, че се интересуват от пристанището, че са наели френски консултанти, говори, че имат сериозни намерения.

Ние подкрепихме и двама други инвеститори. На първо място - "Атомстройекспорт" в Белене. Плевенската общественост знае моята позиция по отношение на АЕЦ "Белене". Това е проект, с който можем да се гордеем, защото България в следващите години няма да има друга такава мощна инвестиция на едно място - 4 млрд. евро и още 1,5 млрд. евро за преносна мрежа. Всичко това ще се случи на територията на Плевенска област. На площадката в Белене вече руските специалисти работят по интегриране на стария с новия проект. Плевенчани трябва да знаят, че българското правителство е приело предложението на "Атомстройекспорт" да закупи реактора от 1 000 мегавата, който вече от 20 години стои, да го откупят обратно и да доставят два нови 1 000-мегаватови. Те са трето поколение, с 60-годишен срок на експлоатация. Това означава, че изграденият две трети корпус на първия реактор ще бъде демонтиран и ще се пригоди проектът за тези два нови реактора. Това се работи в момента и в програмата на "Атомстройекспорт" е записано, че следващата година на площадката трябва да работят 2 200 - 2 500 българи и 250 - 300 руски специалисти. Нашите усилия в Белене са първо да създадем условия за безпроблемна работа, второ - да интегрираме в този проект плевенския бизнес и плевенските фирми. Нямам предвид само на Плевен, но и на Белене и на други общини. Касае се за мощния потенциал на фирми в строителния бизнес, в монтажните работи, в снабдяването и т. н. И трябва да призная, че тук срещам известен отпор от сегашното ръководство на АЕЦ "Белене", което лобира за свищовски фирми. Гарантирам, че като областен управител няма да спра да работя за това в проекта да има максимално участие на плевенските фирми.

- Има ли други проблеми в Белене?

- Има проблем с визите на руснаците. Издадени са едногодишни визи, с право на пребиваване от 90 дни. Сега изпълнителният директор и главният инженер трябва да си отидат, защото са три месеца тук и да дойдат след една години. Явно някой не си е свършил работата.

Руснаците са готови да инвестират в изграждането на 1 000 апартамента на площадка Белене в започнатите кооперации на общински терени, да ги изградят със свои средства и след като се въведе обектът в експлоатация, да ги продадат на НЕК и там да се настанят екипите, които ще работят. Ако тези обекти бяха дадени на плевенски фирми още преди година, те щяха да са готови.

Не трябва да се забравя и още един проект, който подкрепяме. Това е този в Девенци за сондирането на природен газ. Помагаме на инвеститорите, за да не се допусне забавяне. Проектът е за 40 млн. долара. Дали ще има природен газ или не, тази инвестиция е факт. А ако има добив, ще се развие проектът неимоверно бързо и ще донесе много на региона.

- Какво става с шведските инвеститори?

- Съвсем скоро имах работна среща с тях във Варна. Договорихме се през август, преди празника на град Никопол, който е на 18-и, да се подпише договор между тях и "Океаник Криейшънс" и след подписването му ще се направи сесия на общинския съвет в Никопол. На нея инвеститорите ще заявят намеренията си. В близките дни техни представители ще се срещнат в София с Агенцията за инвестиции, за да установим стъпките за придобиване на правото на инвеститор клас А, защото тази инвестиция е в размер на над 40 млн. лева. И тя стана възможна благодарение на нашата бърза реакция. Нека не звучи самонадеяно, но чуждите инвеститори заявяват - изборът да стъпят в Плевен е направен заради бързите действия на държавата и областната администрация, заради възможността, която са видели, и реалната помощ за реализация на тези инвестиции. Защото това бяха поредица от много срещи, анализ на потенциала от кадри, представяне на предимствата на Плевен, река Дунав като транспортен коридор, възможността за влизане на европейски пазари и т. н. Всичко това е резултат на нашите усилия.

- Имате ли подкрепата на министерствата за реализация на амбициозните ви планове?

- Изключително голяма подкрепа имаме от министерствата. Ние правихме няколко срещи - в Министерството на вътрешните работи, в Министерството на транспорта, в Министерство на екологията. Срещахме се с министрите и инвеститорите получиха подкрепата на държавата.

- Оценяват ли се усилията ви от плевенската общественост, от местната власт?

- Правим възможното. Една голяма част от местните власти в областта оценяват нашите усилия и са наши партньори, защото когато говорим за инвестиция на територията на една община, това не може да стане без общинския съвет, без кмета, без местната управа. Диалогът трябва да е пълен. Плевенската общественост е информирана и ако следи местните средства за масова информация, ще види, че всяка седмица се пише за започване на проект или за обект, или обявяване на мащабна инициатива в определен сектор. Следващото направление, което ние реализираме, са мащабните инфраструктурни проекти. Ще си позволя един риторичен въпрос - кога през последните 15 години е имало такова инфраструктурно строителство в Плевен? Аз твърдя, че не е имало. Ние се преборихме за автомагистрала "Хемус". Подчертавам това, защото трябва да сме наясно с някои неща. Според кмета Найден Зеленогорски имало приказки за автомагистрала "Хемус". Плевенчани много добре си спомнят, че когато Зеленогорски беше депутат, бе гласувано преместването на автомагистрала "Хемус" между Ловеч и Троян, тоест против интересите на Плевен. Това е т. нар. "синьо трасе".

- Прави впечатление, че вие не влизате много в тона на местната власт, не влизате в конфликти, макар че те ги търсят...

- Не влизам в такива отношения, защото просто работя за Плевен. И съм казвал, че имам две възможности - да работя за Плевен или с участието на местната власт, или без нея. Така че ние предоставяме възможност на кметската администрация да направи нещо, което не е имала - а то е силната подкрепа на държавата. Никога не са я имали, както я имат сега. За да не бъда голословен, ще кажа две неща. Последните десет дни направихме две срещи. От местната администрация поставиха въпроса за депото за битови отпадъци - имаме опасения, че ако бъдем финансирани за първата клетка с 8 млн. лева, след това няма да можем да получим останалото финансиране по програма ИСПА. За седем дни направихме две срещи с министъра на околната среда и водите, където категорично застанахме на позицията, че тези съмнения трябва да бъдат изчистени и това да бъде направено на експертно ниво - от министерството, от консултантите на проекта. И след дълги обсъждания бе намерен моделът това да стане и средствата са гарантирани. Този проект ще бъде реализиран и той ще бъде включен в оперативната програма "Околна среда" като първия приоритетен проект. Вярно е, че това става възможно, защото общината имаше проект. Вярно е обаче също така, че този проект го има от 2001 година и четири години никой не помогна. Второ, ние договорихме и нещо друго - 8 млн. лева за инсиниратор, този проблем също ще бъде решен. Привидно това не касае общината, защото болницата е държавна. Но в нея се лекуват плевенчани. И този проект е финансиран от българската държава. Трето - направихме копката в Гривица. Един милион лева, дадени от българската държава. Сега е внесен проект за Буковлък. Имаме увереност от министър Чакъров, че парите ще бъдат отпуснати. И е крайно време местната власт да спре да хули държавата и да каже две добри думи - благодарим за това, че въпреки че 15 години не е правено нищо, сегашното правителство подкрепя Плевен. Друг важен аспект е усвояването на средствата от еврофондовете. Твърдя, че за тези две години успяхме да намерим пътя, да повишим подготовката на една не малка част от експертите на областната администрация, да направим много добри контакти с експертите на министерствата, които ще ръководят оперативни програми. Разгърнахме мащабна кампания за информиране на бизнеса за това какви схеми вървят, по какви оперативни програми може да се кандидатства. Плевенският бизнес все повече има доверие в нас. Съдя по това, че когато започнахме преди две години, на срещите идваха по 10 - 15 човека, сега имаме по 100 - 150 присъстващи. Нещо много важно - работим с неправителствения сектор. Когато ние подготвим бизнеса как да кандидатства при наличието на нашата стратегия за развитие на Плевенска област, можем да търсим баланс и да лобираме за защита на проектите, които гарантират развитието й.

- За пръв път от години държавата дава средства и се ангажира с парк "Кайлъка"..

- Да, това е приоритет както за държавата, така и за областната управа. Твърдя, че това, което правим в Кайлъка и което реализираме като проекти и като средства, не е правено през последните 20 години. Доволен съм, че най-после община Плевен намери сили да изкърпи онази част от пътя, който е общинска собственост. А ние показахме, че когато има желание, може да се работи за парка. Инвестирахме 120 хиляди лева в алеите. Въведохме охрана, направихме почистване. Сега имаме проект за 270 хиляди лева, с които ще асфалтираме алеите от хотела към язовирите. Грижим се за пръскане и окосяване. Нещо много важно - всичко в парка ще бъде решено, когато се приеме този прословут план за управление на Кайлъка. Сега сме го включили в един проект и очаквам потвърждение от МРРБ. След изработване на плана държавата ще дава целеви средства за Кайлъка в бюджета на областната управа. Сега нямаме такива средства. Искам да благодаря на фирмите, които ни помагат - фирма "Шеле", фирмата на Януш Донев, на Розета Маринова, която даде средства за пейките, на "Бетонекс", които дадоха дървен материал. Това е пътят, по който трябва да вървим. Защото Кайлъка е на всички. Трябва да се знае, че този вид, който придоби паркът сега, е изключително с усилието на областната администрация.

- Какво предстои занапред?

- Най-напред - реализацията на проекта "Белене". Това са осем хиляди работни места. Но най-важното, както казах, е участието на плевенския бизнес.

Имаме приета програма за енергийна ефективност, която касае учебните и здравните заведения. По този начин ние подобряваме средата в тези заведения - среда, в която се работи, учи се и се лекуват хора. Министерството на здравеопазването одобри и вече се прави първата обществена поръчка - 1 млн. и 600 хиляди лв. за болницата. Имаме 12 училища към Министерството на земеделието. Проведох среща и предстои обществена поръчка. По същия начин действаме и с Министерството на образованието.

Важен приоритет са ж. п. транспортът и пристанищната инфраструктура. Вече са одобрени 4,5 млн. лв. за основен ремонт на гара Плевен, които трябва да дойдат тази година. И това е само началото.

Грижа ни е и секторът земеделие. Ние имаме обработваеми земи и трябва да продължи процесът на уедряване, на подкрепа на истинските арендатори, а не на тези, които ограбват хората, да се развие преработвателната промишленост. Оттук се прави връзката с излаза на нашата продукция на европейския и на руските пазари. Аз провеждам последователна политика в това отношение. Вече участваме в сдружение за икономическо развитие между Русия и България. Има интерес от руска страна, ние трябва да повишим капацитета на преработвателните предприятия. И това са само част от плановете ни до края на мандата.

- Ще почивате ли това лято?

- Няма да имам почивка, вече сме пред избори. Ще използвам това време и ще реализирам проекти. Работи се вече проектът Коиловци - Славяново, работи се пътят Плевен - Никопол, трябва да финализираме и ферибота Никопол - Турну Мъгуреле. Така че това са все неща, които се случват сега.