Брой 29                                                  

20 - 26 юли 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Д-р Юрий Николов

 

Наскоро той участва заедно с още трима свои колеги от България в конгрес на Европейската академия по УНГ в австрийската столица Виена. За читателите на "BG Север" лекарят сподели впечатленията си от световната практика и коментира проблемите на българското здравеопазване, породени от нерегламентирането на платени и безплатни медицински услуги и несъответствието на тяхното качество в държавните и частните болници.

 

Здравеопазването

се нуждае от ясен регламент

 

Д-р Юрий Николов е роден на 14 октомври (св. Параскева) 1956 г. През 1982 г. завършва медицина в София. Пет години по-късно специализира "Уши, нос, гърло", през 1991-ва защитава докторат. Специализира в Петербург, Мюнхен, Ница, Виена, Рим. Член е на Българското дружество по оториноларингология и на Европейската академия по отология и отоневрология от 2001 г.

Още през 1991 г. участва в създаването на първата частна клиника в България по УНГ "Св. Параскева" в Плевен, а от 1997 г. до момента я оглавява. От миналата година клиниката прераства в специализирана хирургична болница с включване в състава на специалисти по хирургия, ортопедия, офталмология, гинекология.

Женен, с една дъщеря.

Интервю на Мая ПАСКОВА

- Д-р Николов, разкажете нещо повече за статута на научния форум във Виена, от който наскоро се завърнахте?

- Това е един от най-сериозните научни форуми по УНГ в Европа. Той се провежда през 4 години и това е шестото му издание. В него имат пълноправно участие специалисти от целия свят. Конгресът се проведе на едно забележително място - в двореца на Франц Йосиф в самия център на Виена. Присъствието на историята създаваше допълнителна академичност на събитието.

- Какви бяха участниците?

- Тази година с доклади, научни съобщения и постери се представиха 80 държави от Европа, Латинска Америка, Югоизточна Азия, Австралия, Нова Зеландия. Конгресът беше изключително добре подготвен в организационно и в научно отношение. В рамките на шегата - имаше само един проблем, който се състоеше в огромното количество научна информация, представянето на която задъхваше програмата. За да се получи всеобхватност и поглед върху всички научни разработки, след лекционната програма се организираха кръгли маси, на които се водеха дискусии по водещи проблеми от нашата област. Отделно постерите също се обсъждаха и съответно се номинираха в края на конгреса. Нашият постер беше номиниран на второ място, а проф. Тодор Карчев бе избран за редовен член на Интернационалната академия по УНГ. Това е изключително признание за нивото на нашата специалност и оценката, която получаваме от световния елит. Бяха проведени и инструкционални курсове с практическа насоченост от водещи специалисти, които в синтезиран вид представят постиженията по даден проблем от практична гледна точка с видеоелектронно онагледяване. Аз присъствах на такъв курс при проф. Щамбергер, ръководител на водеща клиника по проблемите на хирургичното лечение на носа в Австрия.

- С какво се представи България на този международен форум?

- За много голямо съжаление представителството на нашата страна беше повече от скромно. Това, което ми направи впечатление, е сериозното участие на балканските държави - Сърбия, Румъния, Гърция. Ние заедно с проф. д-р Тодор Карчев и още двама колеги бяхме единствените от България и участвахме в авторски колектив с доклад и постер. Представихме един медикамент с хитово звучене - така наречените антиоксиданти. Това са медикаменти, призвани да неутрализират влиянието на свободните радикали, които се образуват както в резултат на болестни процеси, така и в резултат на лечение с антибиотици и водят до структурни и тъканни негативни промени в организма. Сферата, в която ние работим и в която представихме нашите разработки, касае защитната роля на антиоксидантите върху слуховия нерв и слуховата зона на мозъка при използване на токсични медикаменти за лечение. В случая това е блеомицинът - най-широко използвания антитуморен медикамент, който има много странични въздействия с увреждания в белия и черния дробове, слуховия нерв и т. н. Нашата разработка целеше да докаже протективното действие на антиоксиданта при лечение с блеомицин. Експериментът беше общ и се базираше на изследвания върху три групи плъхове - контрола, подложени на действието на блеомицин и подложени на комбинираното действие на блеомицин и антиоксидант. За наша радост разработката ни предизвика сериозен интерес - сред участвалите 680 постера нашият беше номиниран на второ място.

- Освен признанието сигурно добихте и доста впечатления за работата на вашите колеги в световен мащаб?

- Да, така е. По отделните направления в нашата специалност организаторите се бяха опитали да синтезират есенцията от научната мисъл и достижения и да ни запознаят с тях. Бих изброил само някои. Например новото в оперативните методики в гърлото, носа и гръкляна и използването на високочестотна радиохирургия, която не уврежда тъканите, но дава невероятния шанс да се оперира безкръвно и сравнително атравматично. Ние бяхме много приятно изненадани, защото работим от доста време с тази хирургия и в нашата клиника. Тук успяхме да си сверим часовниците и да си повдигнем самочувствието, че нашата техника и методи са сходни с тези на водещите световни клиники, макар че там се влагат невероятно много пари.

Друг интересен проблем беше сънната апнея, която е свързана с големи прекъсвания на дишането по време на сън - един широко разпространен проблем, който води до нарушаване на работата на мозъка, до лесна уморяемост, до развитието на психични и неврастинични отклонения. Бяха синтезирани основните причини за проблема и съвременните оперативни методики за отстраняването му. Интересни бяха и новите постижения и методики в пластичната хирургия на лицето. Колегите от Франкфурт представиха ендоназалните операции, които се правят по повод възпалителни процеси и нарушено носно дишане. Тази хирургия носи много рискове с оглед на зоните, които трябва да се оперират и които са гранични с мозъка и очите. Беше направена демонстрация с т. нар. електронен оперативен гид, който непрекъснато по време на операцията дава образ на органите, които се оперират. Много внимание се обърна на лазерната хирургия в нашата специалност, въпреки че има известна конкуренция с високочестотната. Оказа се, че и двата метода имат своето място при безкръвните операции.

- Все пак това не повлия ли негативно на вашето самочувствие?

- Напротив. Специално ние получихме невероятно самочувствие от потвърждението на пътя, по който вървим. И даже бяхме в състояние да споделим част от нашия опит в тези сравнително нови моменти в хирургията.

- Но това е само в частните клиники, а в тези на държавна издръжка нещата не стоят съвсем така...

- Защо в държавните болници нямат такова оборудване като в частните, защо се работи с по-евтини медикаменти и карат хората да си ги купуват, защо няма чаршафи и т. н.? Проблемите са групови и всеки един води следващ. Въпросът е свързан и с темата здравеопазване, и с много нормативни актове, и с много бюджетни фактори. Истината е, че за да съществува една частна клиника, тя трябва да е на конкурентно ниво не само по отношение на специалистите, които работят в нея, а задължително по отношение на техническото оборудване и не на последно място по отношение на научното ниво. Не може да се прави съвременна медицина в момента, когато паднаха границите, без да обменяме опит с другите. На следващо място са трудностите, които съпътстват съществуването на една частна клиника, тъй като частната медицина в България е малко като доведено дете. Няма ясни регламенти, няма никаква помощ от държавата, въпреки че частната медицина през последните години подпомага държавната и това би трябвало да се оценява на национално ниво, но не се получава съвсем така.

- Какви са конкретните трудности, пред които сте изправени?

- На първо място те са свързани с начина на финансиране. Ние имаме същите отговорности като държавната медицина, но за съжаление нямаме такива права.

- Все пак говорим за безплатно здравеопазване, но за да получиш качествено обслужване, трябва да си платиш. В същото време лекари, които работят на държавна работа, дават дежурства и в частни клиники...

- Наистина е така. Но това са неща, свързани с пороците в системата на здравеопазването. Причините да се стигне дотук са много. Нямаме ясен регламент в здравеопазването. Явно някому е угодно да няма регламент, за да може да работи по на 5 - 6 места, да се получават пари под масата в болниците. Съвсем просто могат да се решат нещата, ако някой поеме политическата отговорност и заяви, че няма безплатно здравеопазване. Това е истината. И никъде по света го няма. То е най-скъпата необходимост. В България малко се неглижира този момент, не знам поради какви причини. Ако има ясен регламент и се каже - касата не дофинансира, т. е. това, което плаща, покрива 50 - 60 процента от стойността, останалите 40 процента трябва да имат израз в цифра. И човек да знае, че когато отива в болница, за тази операция има да доплати 50 лв. Не да му искат 500 или 1 000 или кой колкото реши. Другото нещо важно за хората е, че когато има ясен регламент те могат сами да изберат къде да отидат да се лекуват. Това е начинът да се вкарат в нормален вид взаимоотношенията между пациенти и лекари и да се постигне нещо в тази здравна реформа.

- Но все пак си плащаме здравни осигуровки...

- Плащаме си здравни осигуровки, които на този етап са на солидарен принцип. Този момент отдавна е изчистен в Европа и в света. Там всеки човек разполага със своите пари и когато те не му достигат за лечението, си доплаща. После трябва да се извърши самата категоризация на здравните заведения в България. Навсякъде по света има болници, които са различни категории и където здравната услуга струва различно, а всеки пациент се лекува според стандарта си и според нивото на своята застраховка. Което също е различно, не е поголовно определено на процент и не се разпределя на всички. Не може да си плащаш здравна осигуровка и да не ходиш на лекар, защото, слава Богу си здрав, а после твоята осигуровка да покрива разходите на тези, които не са осигурени или не желаят да плащат. Това не е справедливо. Справедливо е да не плащат хора, които нямат възможност, но за тях пък трябва да плати държавата. И все пак аз не съм загубил надежда, че все някога ще се решат проблемите в здравеопазването.

- Има ли българинът здравна култура?

- Това е изключително голям проблем. Здравната култура на българина, особено през последните 15 години, деградира с много бързи темпове. Това може би е свързано с промяната в начина на живот, смяната на системата, прехода, който в голяма степен промени взаимоотношенията между лекар и пациент и превърна медицината в бизнес. Това го казвам откровено. Причините за тази ситуация са много. На първо място това, което аз виждам, е, че изчезнаха стимулите за професионално и научно развитие на лекарите. За да се развива един медик, той трябва да специализира непрекъснато, през целия си живот, а специализациите станаха платени, и то много платени. Никой не вижда смисъл да ходи на специализация, защото през това време страда бизнесът му и губи пари. Това води и до промени в отношенията с пациентите. За да имаш пациенти, трябва да си добър. Ако не си обективно добър, поне да си такъв в собствените си очи и в очите на тези, които ти се доверяват. Така възникват поредица от проблеми.

Аз не обвинявам конкретно хората, защото те не са длъжни да имат висока здравна култура. Още повече че няма никаква национална стратегия за ограмотяване на нацията по отношение на различните видове заболявания. Изключвам инцидентните пропагандни мероприятия, за които се отпуска известно външно финансиране, като например кампанията срещу рака на гърдата. Те са значими, но далеч не изчерпват всички здравни проблеми на населението.

- Вашата професия изисква лекарят, освен специалист в своята област, да е и поне малко психолог...

- Така е, защото когато има болест, каквато и да е тя, особено в нашата специалност, тя се отразява неминуемо и на нервната система. Когато страданието е хронично и продължава с години, се забелязва още по-осезаемо. А в условията на непрекъснат стрес, при който живеем, пациентът е лабилен и много чувствителен. И ние трябва да проявяваме особен такт и разбиране докато оздравее не само физически, но и емоционално.

- Как разтоварвате при постоянното напрежение и интензивния график, който имате?

- В нашата клиника се работи денонощно, без работно време, без график и почивни дни. Време за разтоварване ми остава много малко. Въпреки това всеки свободен момент отделям и посвещавам на туризма. Разбира се и на срещи с моята дъщеря, която също много ме разтоварва. От психологична гледна точка релаксиращо ми действат редките, но много съдържателни срещи с любими приятели.