Брой 26                                                  

29 юни - 5 юли 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Дамяна Христова

 

Шефката на дирекция "Социално подпомагане" към община Плевен коментира пред читателите на "BG Север" основателно ли е исканото увеличение на заплатите в сектора, какви са проблемите в социалната сфера и доколко ефективна е работата на местния парламент.

 

Всички семейства трябва да

получават помощи за деца

 

Дамяна Христова е родена през 1949 г. в село Телиш, община Червен бряг. Завършва растителна защита в Селскостопанската академия в София, а след това и управление на социалните дейности в Университета за национално и световно стопанство. В системата на социалното подпомагане е от 1991 г. Директор на дирекция "Социално подпомагане" към община Плевен е от 2005 г. Вече втори мандат е и общински съветник от групата на Коалиция за България. В местния парламент е член на три комисии - по здравеопазване и социални дейности, жилищна политика и комисията за младежта и спорта. Омъжена, с две деца.

Интервю на
Веселина ВАСИЛЕВА

- Г-жо Христова, в последно време много се заговори за проблемите в социалната сфера. Кои са най-наболелите според вас и как биха могли да се решат?

- Според мен проблеми има във всяка една област и когато се реши един проблем, винаги идва втори. Всяка сфера е едно дърво, което се разклонява и от всяка клонка излиза по една издънка, която си иска своето. По-добре е да разгледаме нещата от два ъгъла: проблемите на хората, които работят в областта на социалните услуги, и на тези, които черпят от помощите в тази сфера. Няма спор, че първите са квалифицирани, с много голямо сърце и душа, отдават своя живот за благото на другите. Но трудностите им от ден на ден се увеличават, защото през последните десет години натовареността на нашия работник е съвсем различна от тази, която имаше преди. Само за последните три години сме натоварени да работим и със Закона за семейни помощи за деца, които до 2003 година се изплащаха от работодателя - с него всички сме заети с между 18 и 20 хиляди молби годишно. От 2005 година заработихме и по Закона за интеграция на хората с увреждания - обработваме между 12 и 14 хил. молби годишно. Боравим и с близо 27 нормативни документа, плюс Закона за социалното подпомагане и помощите за отопление и Закона за защита на детето. Може би положителното е, че плевенската дирекция през последните две - три години е облагодетелствана от това, че се подобриха условията, в които работи. Направен бе основен ремонт на етажа ни, благодарни сме, че от два месеца ползваме и телефонна централа, което улеснява нас и гражданите, естествено.

- Въпреки че вашата дирекция не се включи в националните протести на социалните работници, мислите ли, че исканията им за по-високи заплати са реални и основателни?

- Не мисля, че има нужда да се коментират проблемите, свързани със заплатите, защото за всички е ясно, че това са екип от хора, които получават едни от най-ниските трудови възнаграждения. Мога смело да заявя - да, ние искаме високи заплати, да - ние искаме бонуси към заплатите, искаме по-дълги отпуски, искаме и най-вече техника, за да можем да работим нормално. Тази, с която разполагаме, е много остаряла. Освен трите компютъра, които областният управител Цветко Цветков ни подари, за последните три години друга техника не сме получавали. С икономиите, които направихме от стопанските разходи, закупихме два принтера, но в условията, в които сме поставени, не можем да си позволим повече, а имаме нужда от техника, за да може по-бързо и точно да отреагираме. Навярно тези проблеми не са решени и в другите дирекции и всичко това малко или много се наслагва и създава допълнително напрежение.

- Мислите ли, че ако протестите на социалните работници не бяха съвпаднали с тези на лекарите, учителите и служителите на горските стопанства, щяха да имат по-голям ефект?

- Аз мисля, че стачките не бяха добре обмислени и добре организирани. Всеки един протест се прави, когато е необходимо, но преди човек да каже аз искам, би трябвало да постави въпроса какво съм дал. Ние не протестирахме, но нададоха глас дирекции, които нямат натовареността на община Плевен. Например за 2005 - 2006 година се установи, че всеки един наш социален работник е бил натоварен с над 4 000 случая, които е трябвало да обработи за година. Това е страшно много и бих могла да кажа, че натовареността на едни дирекции е за сметка на други. Колегите, които стачкуваха, би трябвало по-точно и обобщено да поставят проблемите. Не мисля, че заплатата е най-важният и основният от тях. Прокраднаха се слухове, че се увеличават възнагражденията на тези, които имат оценка 1, 2 и 3, не на тези с 4 и 5. А това е реално и справедливо, защото оценка 4 е за показани дейности под изискванията, а 5 - че не отговаря въобще на изискванията.

- Тези оценки от кого се поставят и какъв е критерият за тях?

- Оценяването става от главен експерт, началник-отдел и директор, но всеки един работник си дава мнението дали е съгласен с оценката си. Преглежда се социалният план и задачите на всеки, отчитат се допуснатите грешки и слабости от една страна, а от друга - постиженията и силните страни. Аз съм удовлетворена от факта, че оценките за дейността на нашите социални работници са между 2 и 3. Нямаме оценка 4 и 5, което малко или много говори за авторитета на дирекцията. Тези проверки имат отношение както към заплатата на работника, така и към по-нататъшното му израстване. Ако имаш оценка 2 в две последователни години, можеш да получиш повишение, а това е голям стимул за колегите. Искаме да имаме европейски заплати - да, но трябва да имаме и европейско обслужване. Вниманието на служителите към гражданите, които идват в дирекцията, не се заключава само в любезността, а и в професионалното отношение, което трябва да имат. Трябва да зададеш много въпроси на гражданина, за да видиш с какво би могъл да му помогнеш. Да не говорим, че той не винаги ще разбере, че ти го питаш, за да видиш какъв е неговият социален статус, а не за да му налагаш разпит. Това понякога се явява причина за конфликтите, които се създават между нашите служители и хората.

- Тази конфликтност на базата на какво е?

- Бих могла да кажа, че социалният работник е лицето, което получава ударите от негативите, които се струпват в цялата сфера. Това е така, защото близо 17 години нищо не се направи да се повдигне авторитетът му пред обществото и пред хората. Защото всичко, което той прави, е за доброто на всички. Например отворили сме приемни в 24 населени места на общината за облекчаване на гражданите - било то и само за да се направят икономии за пътни разходи. А за конфликтността ще ви отговоря с няколко примера. Например по закона за социалното подпомагане за нас безработно е лицето, което е регистрирано в Бюрото по труда. А по Закона за семейни помощи за деца е достатъчно да декларираш, че си безработен и нямаш доход. И много често изпадаме в подобен парадокс - лицето пристига в дирекцията, попълва молба-декларация, подава я - и майката, и бащата не работят. Когато ги попиташ как се издържат, отговорът често е много циничен, а понякога се питаме и дали тези деца не са поставени в риск. На покана да им обясниш как биха могли да бъдат включени на социално подпомагане за месечни помощи, те категорично отказват, което навежда на мисълта, че попълненото в молбата-декларация не е реално, пълно и точно, а е едно скубане от държавата. А останалите лица и семейства, които работят в държавния сектор, би трябвало задължително да представят документ за своите доходи. Ето това е едно разминаване, което се получава между тези, които желаят да бъдат обект на социално подпомагане в дирекцията и законите от една страна, и социалните работници от другата страна. Затова често се създава и излишно напрежение, така се работи трудно.

- Според гражданите напрежение създава и понякога излишната бюрокрация и чакането на опашки.

- Последните няколко години ние туширахме подобно напрежение в дирекцията - когато се налага масов прием на документи, ние съумяхме да изведем своята дейност извън сградата, в клубовете на инвалидите и пенсионерите в града и селата. Например така стана в зимния период, когато приемахме молби за хората с интеграцията, това е практика и за младите майки с децата.

- Преди време бе разкрита и практиката за неоснователно изписване на слухови апарати и помощни средства на лица, които нямат нужда от тях...

- Да, наистина зачестиха подобни случаи, те се оказаха масови най-вече по селата. Установи се, че 90 процента от издадените от комисиите протоколи не отговарят на истината, защото хората са си нормално чуващи. Наскоро изписахме акумулаторна количка, която струва 3 600 лева, изцяло платена от държавата, а се оказа, че лицето няма нужда от нея. Посрещнало е нашите служители в двора си на крака. Жалкото е, че тези средстава биха могли да имат друго предназначение, а не така да бъдат пиляни. Имаме и случаи, при които лицето влиза в болница и още не му е назначено лечение, а вече му се изписват всички помощни средства.

- В обществото постоянно се говори за привилегиите, които ромите ползват от социалната политика на страната. Можем ли да кажем, че те са галениците на социалното подпомагане?

- В дирекция "Социално подпомагане" не съществува въпросът кой от каква етническа група е. За нас всички са хора, българи, които в настоящия момент се нуждаят от помощ. Вярно е, че много от тях се самоопределят като турци, цигани, но ние това не го отбелязваме никъде - нито в молбата-декларация, нито в нашите доклади. Но наистина по-голямата част от хората, които обслужваме, са от тази етническа група. И веднага си задаваме въпроса коя е причината за това. Ами това е тяхната необразованост и нежеланието им да се обучават. Те просто не желаят да работят. Достатъчно дълго - 17 години, те са убеждавани, че е по-добре да са на социални помощи отколкото да станат сутрин по-рано от обикновеното, да си приготвят закуска, дрехите им да бъдат изпрани и изгладени - това е свързано с разход на препарати, да си платят пътните разходи, и още много допълнителни условия, за да ходят на работа. Например мога да ви посоча за пример ромите в Буковлък. Със съдействието на кмета на селото бяхме им организирали работа в Чехия. Заплащането беше доста високо, за дълъг период от време, но голямата част от тях се върнаха на петия ден, защото нямало вътрешна тоалетна в къщите, където живеели, и трябвало да спят на легла на два етажа. Това е нелепо и не смятам, че е истинската причина, при условие, че болшинството от тях нямат тоалетни дори и в дворовете си. Но това тяхно нежелание да работят се отразява по-нататък и на социалното подпомагане. Също така искам чрез страниците на вашия вестник да съобщя, че отскоро и тези, които през последните няколко месеца са пътували в чужбина на собствени разнозки, не попадат в системата на социалното подпомагане, защото се смята, че след като са имали средства да пътуват навън, значи могат да осигурят препитанието на своето семейство. Това е нов момент в закона.

- Всички роми получават детските си ежемесечно и без проблеми, а повечето български семейства, които работят и редовно си плащат данъците, са лишени от тази скромна сума от 18 - 20 лева заради превишение на доходите. Мислите ли, че в този случай законът се нуждае от поправка?

- Моето скромно мнение е, че семейните помощи за деца не би трябвало да бъде обвързано с каквито и да било критерии, освен с това децата да са до ХII или ХIII клас и да посещават редовно учебни занятия. Мисля и съм убедена, че това разделение не е правилно. Първо - защото критерият доходност не винаги е най-реален. Аз мога да посоча десетки примери, за които знаем, че семействата имат доходи, а те идват и декларират, че нямат. Което пък ни задължава да търсим съответните институции за информация и да доказваме, че те са укрили доходи, което за мен не трябва да е така. Не може дирекцията да се превръща в следствен отдел. Затова трябва да се даде възможност на всички деца, родени в България, да получават детски добавки.

- Вие сте и общински съветник. Как оценявате работата на местния парламент?

- Аз съм поела ангажимента да представлявам Коалиция за България в общинския съвет и мисля, че до момента го правя успешно. Ако нещо не ме удовлетворява, това е, че по време на сесии не се получава разумен диалог. Много често се влиза в излишни спорове и препирни, много често репликите и дупликите са повече от проблемите, които се поставят. Понякога изключително важни и отговорни въпроси се подминават много бързо. Не съм удовлетворена и от факта, че основно изказванията са от лявата страна, отчасти и от центъра, а реплики и дуплики има само от дясно. А аз искам да чуя и тяхното мнение, искам да заемат една определена позиция и да кажат - да, аз отстояват тази теза, ще защитавам това и това предложение. Даже ви споделям, че на последната сесия нямаше изказвания и тя приключи много бързо. Така беше и на предпоследната. Това не води до нищо полезно и не трябва да се утвърждава като стил на работа на общинския съвет, който е изграден от достатъчно професионалисти и хора, които в една или друга област биха допринесли много за развитието на града.

- А доволна ли сте от социалната политика на общината и каква е ролята на местния парламент в изграждането й?

- По отношение на социалната политика на община Плевен аз съм удовлетворена от това, че по-голямата част от проблемите, които сме поставили в общинския съвет, са решени. Не съм доволна обаче от това, че не се реализират определени социални услуги. За пример мога да дам дейността социален асистент. От три години нямаме такава. Това е обгрижване от безработни лица на такива, които са с определена първа група или над 90% чужда помощ. Така се дава възможност на близките да работят, а някой да се грижи за техните болни родители. Но според мен нещата ще се пречупят, защото и в дирекцията, и в комисията по здравеопазване и социални дейности сме достатъчно настоятелни относно този проблем. Вярно е, че социалният асистент е обемна дейност, защото има много хора, желаещи да бъдат обслужавани. Също така е и отговорна, защото трябва да намериш наистина правилния човек, който да обгрижва болния, а е и конфликтна, защото ти вкарваш външно и съвсем непознато лице в дома на човека с увреждания и тези отношения понякога водят до конфликти. Но това не би трябвало да са фактори, които да пречат да се реализира услугата социален асистент.

- С какво обичате да се занимавате извън работата? Кое е вашето хоби?

- Моето хоби е туризмът - тренирала съм алпинизъм, но вече възрастта не ми позволява да продължавам с това. Иначе много обичам да шия гоблени и да плета.