Брой 25                                                  

22 - 28 юни 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Иван Велчев - Йово

 

От 11 до 18 юни се проведе 15-ото издание на Международния пленер по живопис Плевен 2007. За традициите на форума, за тазгодишните участници, както и за постиженията, проблемите и художествените търсения на българските автори, своите наблюдения, впечатления и опит сподели един от изявените плевенски художници и председател на дружеството им в града.

 

Човек се чувства реализиран
там, където му е работата

 

Иван Велчев - Йово е роден на 8 септември 1949 г. в гр. Плевен. Завършва Музикалната гимназия в родния си град, а след това училище за художествени занаяти в София. Работи предимно в сферата на живописта и графиката. От 1975 г. участва активно в експозиции от национален мащаб. Автор на над 15 самостоятелни изложби. Има участия и в множество представителни изложби на българското изкуство в страната и в Унгария, Словакия, Германия, Швейцария. Носител на награди от Първо биенале на малките форми в Плевен и от International Expool, Брауншвайг, Германия.

Член е на Съюза на българските художници, председател на Дружеството на художниците в Плевен. Негови творби са собственост на български художествени галерии, както и на частни колекции в Германия, Финландия, Италия, Холандия, Белгия, Унгария, Франция.

Женен, с две дъщери и една внучка.

Интервю на
Мая ПАСКОВА

- Г-н Велчев, тази година Плевен беше домакин на международен пленер по живопис. Разкажете нещо повече за този форум.

- Това е 15-ият по ред пленер в Плевен, който се провежда от 1980 г. със съдействието на общината. Като съорганизатор и спонсор участва Съюзът на българските художници (СБХ). Оттам се осигуряват материалите - платна и бои. В началото започна като ежегоден в рамките на две седмици, постепенно условията наложиха това да става през две години за около седмица. Практиката показва, че много пленери с по-голяма продължителност се оказват нерентабилни. Тази година изпратихме писма с покани за участие до кметствата на побратимените на Плевен градове. Получихме потвърждение от Македония, Румъния и Сърбия. Другата част от художниците са традиционно от Плевен и от страната. Това са предимно членове на СБХ, като за Плевен сме избрали по-широко представителство - член на съюза и член на Дружеството на художниците.

- Кои са тазгодишните участници в пленера?

- Чуждестранното представителство е от Анжелика Моску-Деаку от Браила и Иван Мицев от Ниш. Останалите са Тошко Дончев от Велико Търново и Кирил Колев от Ловеч. От Плевен това са Господин Цветков и Христо Атанасов. Дават им се две платна и десет цвята бои. В рамките на една седмица те трябва да нарисуват две картини на свободна тема и без ограничение във формата, които после показват на обща изложба. След приключване на пленера платната стават собственост на организаторите, в случая на община Плевен.

- Често явление ли са подобни форуми в България и какво е тяхното значение?

- Почти всички окръжни групи на художниците организират пленери. Тази практика напоследък е много популярна в България и основната й цел е да се поддържат контактите между авторите. Не всеки може да работи на пленер, но провокацията е много голяма. Става дума за спонтанни неща, които изискват друга нагласа, друго чувство, авторът не може да остане пасивен към различната среда. Освен това се събират впечатления, правят се скици, които после се реализират в картини. Това е и смисълът на подобен форум.

- В чужбина нещата по същия начин ли стоят?

- Навън е същото. Аз съм участвал в няколко международни пленера. Естествено, където има по-голям бюджет е по-различно. Например миналата година в Баня Лука имахме възможност да работим без ограничения в материалите и в платната 14 дни, разчиташе се и на по-голямо присъствие - между 10 и 15 души.

- Какви са постиженията през тази година на плевенската група на художниците?

- Тази година е юбилейна. Направихме изложбата, посветена на 60 години от основаването на дружеството първо на "Шипка" 6 в София, после и в художествената галерия "Илия Бешков" в Плевен. Отзивите бяха добри и наистина имаше ефект, защото в нея показахме някои неизлагани досега неща на хора, които са живели и творили тук. Целта беше да се представи максимално дейността на дружеството, каквото е в момента в Плевен, плюс творчеството на тези, които са оставили някаква следа в културния живот на града през годините, но вече не живеят тук. Направихме и един диск с видеоматериали, заснети през годините от галерия "Илия Бешков". Идеята е да запазим и съберем тези архивни материали, по-голямата част от които са от последните 10 - 15 г. Получи се интересно филмче, което е само една заявка за продължение. Целта не е да се представи всеки автор като творчески портрет с рекламна пропаганда, а да обърнем внимание, че има неща, които във времето се забравят и избледняват. Финалът е отворен, но това ще остане един добър спомен за дейността на дружеството.

Другите прояви са свързани с лични изяви. Мина една доста голяма изложба на Юрий Буков в София, която предстои да се открие и в "Илия Бешков" и е посветена на неговата 60-годишнина. Преди месец отбелязахме 70-годишнината на друг наш колега - Никола Николов. Предстои до края на годината да се отбележи също един много важен юбилей - 80 г. от рождението на доайена на плевенските художници Илия Милков. Смятаме, че нещата са ясни - всеки намира желание, време и повод за участие в самостоятелни и групови изложби. Доказателство за това е графикът в Общинската галерия, който е зает до края на годината. За съжаление не можем да се похвалим с откупки, които още повече да стимулират и да зарадват художниците. Това се дължи на много причини. Конкретно в Плевен тази традиция като че ли още не е узряла. Дори не можем да се похвалим с частна галерия, която постоянно да предлага на гостите и гражданите на Плевен произведения на местни автори.

- В този ред на мисли как оцелява човекът на изкуството?

- Много трудно. Това е феномен за цяла България. И ние в Плевен не правим изключение. Защото хонорарите от продажби на произведения на изкуството са толкова незначителни, че дори не е удобно да се съобщават, камо ли да се прави сравнение с това, което заработва един средно статистически българин. Трудно се издържа особено от хората, които са на свободна практика и по различни причини не могат да си намерят друга работа. Става въпрос за възраст, за образование. Повечето от колегите работят в училищата като преподаватели, което също е една мисия, достойна за уважение, но това е за сметка на личното време. И тогава, когато един автор е зает с ежедневни ангажименти спрямо други хора, разбираемо е, че не може да мисли сериозно за собственото си творчество. Разбира се, това са много лични неща. Но практиката показва, че много малко хора участват активно в творческия живот, когато са заети и с друга работа.

- Ролята на меценатството?

- Естествено се разчита и на меценати и на други поддръжници на изкуството. Тук въпросът също не е уреден. Хората, които имат възможност да подкрепят изкуството, биха го направили с много по-голямо желание и с по-широка ръка, ако имат законови основания да инвестират в него. За съжаление дори преди години, след приемане на Закона за авторското право и Закона за меценатството, се получиха някои постъпления, но на практика меценатите не се увеличиха, не се промени тяхното мислене. Хората, които влагат пари в изкуство, не искат да бъдат заявени официално техните възможности и техните зависимости към цялата схема на подпомагане, на данъчно облекчение, на задължение към държавата. Това явно ще намери своето продължение, но след години. Не говорим за някои богати хора, които, слава Богу, че ги има, подкрепят отделни художници. Всеки може да избере за себе си това, което му харесва, особено когато може и да си позволи да го има. Вратите на всички ателиета са отворени и няма случай художник да е отказал на някого откупка, но за съжаление самите желаещи да купуват са малко.

- Налага ли се един художник да прави компромиси със стила си и с вътрешното си усещане за нещата, за да може да продаде картините си?

- Целият ни живот е изграден от компромиси. Няма случай, в който някой да те е задължил да ги направиш. Компромис е дори когато даден автор сключва договор за изпълнение на поръчка, която не е пряко свързана с работата му. Един художник много често се навива да прави нещо друго, за да осигури минималния си доход, а не това, което му е визитната картичка. Живописецът може да извършва и приложна дейност. Аз от няколко години работя като сценограф в театъра на временни трудови договори. Това е въпрос на възможности. Работил съм дълги години в театъра и операта и съм стигнал до едно ниво, на което съм преценил, че мога да отговоря и на това изискване. Става въпрос наистина за възможности, които не всеки може да приложи. Защото има много хора, които биха могли да бъдат чудесни дизайнери, да бъдат добри приложници, да намерят различна реализация. Така че когато става въпрос за компромис, трябва да се разбира, че компромисът не е срамно нещо. Срамно е тогава, когато започнеш да правиш нискокачествени неща, за да угодиш на някой непретенциозен или неподготвен клиент. Не бих казал, че се случва често, но има примери, в които автори свалят нивото на нещата, които правят, единствено за да изкарат някакви пари. Но то се усеща. Тези картини не са това, което те биха направили за една изложба или престижна проява. Тогава наистина е за съжаление и тогава наистина се получават драматични разминавания. Естествено, ако попитаме този, който е поръчал, той ще каже, че е доволен, но всички знаем приказката за скъпото и евтиното и няма какво да се убеждаваме. Иначе компромис изцяло към мирогледа и философията на изкуството мисля, че никой не може да приеме като позиция, защото това наистина е свързано с драстични промени в спецификата на всеки един автор и е много трудно човек да тръгне да променя нещата в коренно противоположна посока.

- Комерсиалното изкуство не провокира ли кича?

- Те са свързани. Комерсиалното изкуство много често е на ръба на кича. Всяко нещо, което не е на мястото си, е кич. Но не виждам човек, който да е направил революция с това, че е подкрепил кича, както и обратното - светът няма да загине от това, че наоколо има много кич. За съжаление една голяма част от нещата, които са популярни и които запълват ежедневието, са в образа на кича. Това е повече въпрос на възпитание и образование в национален мащаб. Мисля, че ако има възможности да се използва някаква "терапия", да се излекува това в обществото, то това трябва да залегне в началото на образованието и на възпитанието на подрастващите. Тук могат да се дадат безброй примери и с музиката, и с всичко това, което ни залива на пазара като предмети на изкуството. Чалгата е нещо, което не може да се регулира и макар че малко хора защитават това явление, не може и да се забрани, защото всеки има право на вкус, на избор. Жалкото е, че се дава предимство на нискоинтелигентни продукти за сметка на други неща, които са необходими в личен и в национален мащаб. Това провокира и негодуванието на хората, които се занимават със сериозно изкуство.

- За да имаш избор, трябва да имаш алтернативи...

- Да, но не може един артист, който е завършил висше образование, да получава 250 лв. заплата, да работи всеки ден и да си плаща данъците, а в същото време един певец със съмнителни качества да взима 3 000 лв. хонорар на вечер. Така и един художник професионалист не може да продава картина за 200 лв., след като има сериозен актив от участия в изложби в национален и международен план, където изкуството няма обявена цена, защото знае какво е ниво. И когато отиде при него купувач и каже - това ми е много, аз искам нещо за 50 лв., тогава става смешно и тъжно, защото качеството и нивото не се оценяват по този начин. А това е също свързано с образованието. Докато не се направи национална стратегия за възпитание на подрастващите, няма да има успешност за солидна инвестиция в младото поколение. Ние можем да си мислим, че в следствие на политическите промени сме стигнали до някакво ниво, но според мен резултат ще има чак след 20 години, ако нещата започнат да се променят от сега.

- Какво рисувате в момента?

- В момента правя неща за себе си. Стягам една изложба, която не е ясно кога ще стане, най-вероятно есента. Имам няколко идеи. Всичко зависи от времето и физическите възможности. Нямаме в гилдията практика да заявяваме предварително прояви, защото е по-лесно да се говори за нещо, предстоящо в кратки срокове. Например, решаваме няколко човека да направим една изложба до месец - два. По принцип никой от колегите няма нищо против другите, но не е и възможно всички заедно, по едно и също време да направим една обща изложба, която да задоволява всички изисквания. Във всички гилдии е така - събират се хора, които имат общи интереси, имат някакви импулси помежду си и се чувстват близки и решават да направят някаква обща изява.

- Остава ли ви свободно време и имате ли някакво друго хоби освен рисуването?

- Хоби не бих казал, но според мен всеки художник има в ръцете си още един занаят. Защото нашата работа изисква много допълнителни умения: правене на рамки, опъване на платна, грундиране, боядисване. И тези умения намират голямо приложение в бита. Всеки е способен да си извърши ремонта сам, да си направи мебели. Аз лично много се радвам, когато стане въпрос за странична работа, свършена от художник, защото това са хора с много възможности. Освен това хобито според мен е малко стеснено понятие. Ако четеш книги, не е хоби, макар че това е нещо много важно. Ако ходиш на концерти не се приема за хоби, а това също е много важно. Но ако кажеш: хобито ми е да събирам марки или да ходя за риба - всеки го приема за нормално. Хоби може да е да караш колело, да ходиш по магазините. Всеки има по нещо, което обича да прави през свободното си време. Лично аз обичам много музиката, непрекъснато я слушам, но това не е хоби, а начин на живот. Обичам да се разхождам, обаче нямам време. Ако трябва да говорим за нереализирано хоби - обичам да пътувам. Ако наистина имам възможност, няма да стоя в къщи, в Плевен, в България, а ще пътувам. И ще се връщам отново. Защото човек се чувства реализиран там, където му е работата. Най-лошото, което може да се случи на някой, е да остане без ангажименти. Всичко друго може да се излекува, но бездействието и неангажираността те променят завинаги.