Брой 24                                                  

15 - 21 юни 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Проф. Михаил Грънчаров

 

Въпреки че определя състоянието на Регионалния исторически музей в Плевен като добро, директорът на културния институт е категоричен, че съществуват редица нерешени проблеми - за финансирането, собствеността върху недвижимите паметници, нормативната уредба за опазване на културно-историческото наследство.

 

Законодателството прави

иманярската мафия недосегаема

 

Проф. Михаил Грънчаров е роден на 30 септември 1949 г. в село Цалапица, Пловдивска област. Завършил е ВТУ "Св. св.Кирил и Методий", специалност история. От 1975 г. е в системата на музеите в Плевен. Започнал е практиката си като екскурзовод във военно-историческите музеи, научен сътрудник трета степен. Преминава през всички длъжности в музейната йерархия - от екскурзовод през различните отдели и служби до 1992 г., когато става директор на историческия музей.

Като учен работи по проблемите на Българското възраждане, Руско-турската война 1877 - 1878 г. и музейното дело. Автор е на три монографии, над 70 научни студии, статии и съобщения. През 2001 г. издава книгата "История на Плевен".

Женен, с двама сина.

Интервю на
Поля ТОМОВА

- Проф. Грънчаров, какво е състоянието в момента на Регионалния исторически музей в Плевен като финансово обезпечаване, експозиции?

- Плевенският исторически музей е може би най-големият извън столицата. Той стои много добре сред музейната колегия в страната като институция, като авторитет, като възможности на колектива. По отношение на състоянието на музея смея да кажа, че в момента е добро. През последните години сградата беше обновена, извърши се ремонт на фасадата, има ефектно осветление. Имаме уговорка с общината и са планирани средства от приходи по приватизацията в рамките на 60 хил. лева, които са за ремонтно-възстановителни дейности. В момента музеят няма задължения към електроразпределение, към ТЕЦ. Разбира се, както всички културни институти, ние също не можем да кажем, че за дейност (освен издръжката) разполагаме с необходимите средства и винаги трябва да търсим подкрепата на спонсори и на община Плевен. Така се случи и с последната изява - "Нощ в музея". Искам да използвам случая и да изкажа благодарност към част от спонсорите - на първо място "Електроразпределение" - Плевен, "Автобусни превози". Благодаря и на всички участници, които помогнаха да се реализира тази голяма изява.

- А кадровото обезпечаване достатъчно ли е?

- Цялата ни колегия, колкото и да звучи като клише, наистина работи в екип. Когато има задача от национална и дори международна величина, колективът се справя изключително добре, всеки си знае ангажиментите и се хваща с огромно желание и амбиция да покажем за пореден път, че това е културен институт, който има своята роля и място не само в града и региона, но и в страната.

- Добре ли е възнаграден трудът на музейните работници? Наскоро, когато получихте дарение от дъщерята на Иван Джонев, ваша колежка работи месеци наред, за да възстанови текстовете...

- Не само тази колежка, която работеше по обработката на архива на войводата Иван Джонев, но всички музейни специалисти, независимо в кои отдели и служби са, имат натрупан опит и професионални качества. Разбира се, че не получават достатъчно и този въпрос никога не е забравян от ръководството на музея. Аз лично съм правил предложения пред всички министри досега и съм излагал вижданията си относно финансирането на музеите и заплащането на труда на музейните работници, защото това е общ проблем. Няма форум, на който да съм присъствал и да не съм поставял тези въпроси. Казано с две думи, заплащането е крайно незадоволително и неотговарящо на труда, който се полага, на професионализма на колегите, на това, което не се вижда, на скритата работа.

- Какво по-точно имате предвид?

- Например ние сега започваме пролетна профилактика, една скрита дейност, в която всички материали в музея трябва да бъдат визуално прегледани, да се проследи състоянието им и където трябва да се вземат мерки - почистване, третиране с препарати и т. н. По отношение на обработката на материалите е същото. Това е един продължителен процес. За да бъдат представени пред публиката определени материали, е необходима работа поне на четири - пет нива от приемането до представянето. С това се занимават поне шест - седем специалисти. Така че това е невидимата страна от нашата работа. А все още битува понятието, че едва ли не в музея само си седим и нищо не правим. Хората едва ли не искат да ни видят с кирки и с лопати - нещо да ври, да кипи, и казват - вие какво правите, седнали сте на бюрата, примерно, и това е. Но в крайна сметка гражданите не са виновни, всеки има право на преценка. Аз мисля, че това, което показваме, което е съхранено от 100 години - защото тази музейна институция не е от вчера, и това, което постъпва ежегодно, е безспорно доказателство за нашата работа. Плевен е представен достойно, защото посещението в един град се помни от туристите с неговите музеи, паметници, опери, театри и т. н. Така че един град като Плевен има безспорни качества в тази насока, които го представят не само у нас, но и пред света.

- Използвате ли съвременните технологии, за да рекламирате музея и Плевен?

- Чрез Интернет ние контактуваме и представяме работата си по всички точка на света. Получаваме и информация, и запитвания, в сайта ни посещенията са над 20 хиляди и мисля, че това също е показателно.

- По какъв начин се финансира музеят?

- Ние сме с т. нар. делегиран бюджет, средствата се разпределят от Министерството на културата, превеждат се в общината и оттам тя контролира разходването им. Това е големият проблем по отношение на финансирането на тази дейност. Поставил съм лично пред министър Стефан Данаилов въпроса и очаквам решение. Сега действащият принцип средствата да се отпускат "на калпак", тоест на щатна бройка, е абсурден и крайно несправедлив. Той не може да доведе до това, което днешните условия на конкуренция и пазар изискват като културен продукт.

- Искате да кажете, че музеите получават парите си на база щатна бройка, без значение от площ и брой материали?

- Точно така. Примерно нашият музей - Х да кажем, има 30 щатни бройки. Но той има експозиция от 5 хиляди квадратни метра, 20 експозиционни зали, фондохранилище, което има над 180 хиляди музейни ценности основен фонд, ателиета, парк от 30 декара, ред други неща... И един друг музей - У, който също е с 30 души щат, но има една постройка от 150 кв. метра, на два етажа, в които са разположени помещения и една експозиция в някоя друга къща по 50 - 100 квадрата. Те получават същата сума. И има случаи, в които на практика някой музеи се чудят как да си изразходят парите, а други - като нашия, имат задължения, както беше преди години... Не може така. Сега на 13 и 14 юни (интервюто е взето преди тези дати - б. р.) ще участвам в един форум в София на тема "Българската култура между държавата и пазара", ще изнеса доклад именно по тези проблеми - за финансирането на музеите, за структурата на музейната мрежа и ред други, които намирам, че не са добре решени. Когато говорим за финансирането, смятам, че има възможности, парите могат да бъдат разпределяни по-реално. Защото не може ние да реализираме например "Нощ в музея" и да работим четири месеца - имахме сценарий, беше цял спектакъл, а други, които просто са отворили експозициите си и кой влязъл, кой не влязъл, а да бъдем равнопоставени. Или пък един музей, който не е направил една изложба през годината и друг, който прави четири, пет, или организира научни форуми... Много са критериите, по които може да се измерва реалната работа. Същото е и с проектите, които се обявяват - трябва да се провеждат конкурси и да се финансират такива, за които има безспорни доказателства, че ще донесат някакъв ефект, а не само за момента да се вдига шум. Така че много може да се говори по тези въпроси и смятам, че този форум в София е навременен. Надявам се да реши някои проблеми и да се даде възможност на Министерството на културата и другите органи да направят крачка в тази посока.

- Наскоро получихте две големи дарения - от вътрешния министър Румен Петков и от дъщерята на войводата Иван Джонев. Предимно на дарения ли разчита музеят?

- Музеят разчита на всичко интересно и значимо, което може да постъпи във фондовете му. Разбира се, най-доброто е да получиш дарение. Когато става дума за дарение, трябва да се каже, че това е изключително благороден жест от страна на дарителя. Абстрахирам се от факта, че става дума за получаване на паметници или на музейни ценности, за които не се заплаща. Важен е жестът, който говори, че сред нас - българите, все още е жив възрожденският дух, духът на дарителството, на тази патриотична дейност, особено в днешното комерсиализирано общество. Това е много важно според мен. Разбира се, може и да изглежда твърде идеалистично за някои, но нашата колегия отдава много голямо внимание на такива дарения и се трогваме. Правим всичко възможно, когато има ценности, но хората по една или друга причина не са склонни или не могат да ги предоставят безвъзмездно, ние им даваме определено възнаграждение. Ние съхраняваме паметта на нацията ни, на държавата ни, и по какъвто и начин да постъпят, те са изключително важно свидетелство за нашата история и култура.

- Иманярите проблем ли са още?

- Иманярите са една голяма и сложна тема. Това е проблем за държавата и културното ни наследство като цяло. Защото те не копаят в музея, не разсипват музейни обекти, а разсипват паметници, съхранени хилядолетия. В крайна сметка ни лишават не само от тези паметници, а и от информацията, която носят те. Проблемът тук е доста сложен, но не е нерешим, разбира се, ако държавата намери сили и средства поне да ограничи тази напаст. Много обекти са разсипани безвъзвратно, включително и на територията на Плевенска област. Например древният град Утос край Гулянци, който е тотално разсипан.

- Коя е главната пречка в битката с иманярството?

- Законодателството в това отношение отваря доста широко вратата и дава възможност на тези хора да действат безнаказано. Трябва да се знае, че те са създали една структура, смея на кажа мафиотска структура - те са на редица нива и най-накрая се отива до най-високите - хора, които представят ценностите като свои колекции.

- Да поговорим за това, как вие гледате на частните колекции?

- В нашата държава всичко е възможно. Няма нищо лошо в това, че някой има колекция. Въпросът е как са добити тези неща и къде е държавата, къде е законодателството ни. Сега ще дам един пример. Нашият музей притежава един металотърсач, който е закупен преди още аз да стана директор. Издал съм документ на един от колегите, че има право временно при разкопките да го ползва. Стигна се до съда да ми се иска обяснение, че аз издавам документ с невярно съдържание или пък че нямам право да издавам такъв документ... Разбирате ли за какво става дума? Аз когато съм изпращал човека с металотърсача, го пращам с командировъчна заповед, представя се пред органите и т. н. И сега на нас се търси отговорност, а тези иманяри, които разполагат с изключителна техника, която музеят не може и да си помисли да притежава, вършеят из цялата страна. Тук трябва да кажа, че полицията ги хваща многократно и после е принудена да ги пуска, тъй като законодателството не е съвършено.

- Има ли закони в тази насока?

- Един от въпросите, на които ще се спра на срещата в София, е и този - вакуум по отношение на иманярството в българското законодателство няма и не е имало. Още турското законодателство през 1871 година приема закон, в който иманярството е третирано като престъпление. На Улпия Ескус е сложен пазач по време на турската империя, който да пази там селяните да не грабят саркофазите за корита на прасетата. Тези нормативни документи действат и след Освобождението. От 1878 г. има нормативен документ, който третира въпроса за старините, от 1911 г. имаме закон, след това - след 1944 г. до днес също се приемат нормативни документи. Сега има промени в Наказателния кодекс, но те са така обтекаеми, че когато се стигне до съд, просто хората ни се усмихват и си ги освобождават. Ето това е проблемът. И още нещо - преди няколко години България подписа Международна конвенция за археологическото наследство. В нея има текст, в който изрично се казва, че ако на музей се предложат материали, за които има съмнения, че са добити по незаконен начин, той не трябва да ги взема, няма право да ги получава. И какво става - те отиват в частните колекции. А има държави, като Италия например, в които е абсурдно да притежаваш частна колекция от антични и археологически паметници. Частните музеи са преди всичко с образци от изобразителното изкуство. В България има и текст в Конституцията, според който всички тези материали са изключително държавна собственост. И е много странно как изведнъж стават частна.

- Смятате ли, че ако се отдадат обектите на концесия, ще бъдат опазени по-добре?

- Това пък е другият въпрос. Концесионерът трябва да работи в много специфична среда - това не е строителен обект, не е плажна ивица. Каква е гаранцията, че той ще вкара специалисти археолози, а не други хора? Така че по този въпрос аз не мога да кажа друго. За рамките на България обаче трябва да се има предвид, че тук е по-добре държавата да отговаря и да се грижи за културното наследство. И това е френският модел, който и за нас е удачен. Тук стои въпросът и с големите обекти, които имат статут на резерват. Улпия Ескус е резерват. Какво става обаче? Изключително държавна собственост, кой отговаря за нея, не е ясно. Там има охрана, която е наета от кмета. Ние имаме човек, който отговаря по поддръжката. Но няма пари за разкопки. Държавата трябва да има политика - като има десет резервата, да ги държи на отчет ежегодно и да се знае - да има програми, проекти и т. н.

- Вие правите ли разкопки?

- Не. Първо - трябват средства. Второ, има едно правило, че задължително този, който представя проект за разкопки, трябва да представи план-сметка за реставрация и консервация. Аз лично досега не съм видял да се реализира. И се копае, и времето ерозира това, което е разкрито. Тук опираме и до структурите. Разпаднаха се структурите на бившата дирекция "Културно-историческо наследство", които се занимаваха с недвижимите паметници. Музеите по закон сега не отговарят за недвижимото наследство.

- Кой отговаря?

- Отговарят много хора, но не и ние. По закон отговаряме за движимо наследство. На нас трябва да ни бъде предоставено да отговаряме за цялото имущество.

- Колко души минават през плевенския музей?

- Годишно между 25 хиляди души. Амбицията ни е да бъдат повече. Основната ни публика са учениците, това е добре. Но ние нямаме потока, който се отчита от туристическите агенции - 1 - 2 милиона туристи, които се губят някъде по морето и по планините. Ние трябва да намерим място в туристическата ниша и не трябва да се отказваме от това. Например туристите, които ходят в Троян, Тетевен, могат да бъдат включени в маршрути към Плевен, но за това трябва много работа - и от нас, и от общината. Ясно е, че не можем да върнем потока от руски туристи - стигали сме навремето до 500 хиляди души, но би могло да се опита да се направи нещо по този въпрос и да се повиши интересът към Плевен.