Брой 23                                                  

8 - 14 юни 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Тошо Кръстев

 

Кметът на великотърновското село Арбанаси е и председател на създаденото наскоро национално сдружение на селските управници. Той е категоричен, че уникалният облик на архитектурния резерват трябва да се запази, като същевременно се привличат инвестиции за нови атрактивни обекти и за модерна инфраструктура.

 

Арбанаси ще става все

по-привлекателно за туристите

 

Тошо Христов Кръстев е роден през 1949 г. в Дряново. Средното си образование завършва във Велико Търново, а висшето - във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" със специалностите история и физическо възпитание. Животът и дейността му винаги са били свързани със старата столица. Започва работа като завеждащ отдел в окръжния съвет на Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС). От 1985 до 1992 г. е президент на футболен клуб "Етър". До 2003 г. се занимава с частен бизнес. От тогава до сега е кмет на село Арбанаси, община Велико Търново.

Женен, с две деца и една внучка.

Интервю на
Кремена КРУМОВА

- Г-н Кръстев, според вас само архитектурната уникалност на Арбанаси ли привлича туристите?

- Арбанаси има доста дадености. На първо място това е близостта до старата столица. Селото е неразделна част от туроператорските програми Велико Търново - Арбанаси. Освен това то е забележително със своята архитектура - етнографските музеи, петте църкви, манастирите, наличието на 22 хотела, а в момента се строят и още, има и 20 къщи за гости, около 20 заведения за обществено хранене и др. Това са общо 144 групови и индивидуални паметници на културата, с които Арбанаси се гордее. Специфичен за нашия край е и стремежът за построяване на къщи и запазване на облика на селището. Това според мен привлича гостите. Кръстопътното място на селището също е важно. Близостта му освен до старата столица и до съседните Горна Оряховица, Лясковец, пътя Русе - Стара Загора не е за подценяване. Пък и великотърновци, когато си посрещат гостите, винаги ги водят на Арбанаси.

- Напоследък при вас се налага една нова мода, т. нар. сватбен туризъм - много двойки предпочитат да се бракосъчетаят в Арбанаси...

- Да, дори има малко благородна завист от страна на "Обредни дейности" - Велико Търново, към нас. Миналата година те имаха 180 сватби, а ние 160, при положение, че само двама човека сме оторизирани да бракосъчетаваме, докато в старата столица има специален отдел по веселите обичаи и услуги. Оформя се наистина един бум на сватбения туризъм в Арбанаси. Защото не само хора от нашия регион, а от цяла България идват да се оженят тук. Ние бяхме първите, които изнесохме гражданския ритуал извън общината, правим го в заведението, където се празнува сватбата. Така много улесняваме гостите. В началото понесохме доста критики за това, но вече стана практика и на други места.

- На скорошна сесия на местния парламент вие заедно с известни представители на интелигенцията се обявихте в подкрепа на инвестиционните намерения, но против безогледното застрояване на Арбанаси. Писахте и до министъра на културата Стефан Данаилов, и до Божидар Димитров. Отговориха ли ви те и какво всъщност ви притеснява?

- Това е наболял проблем. Никой не отрича, че се строи повече от необходимото и не се спазват необходимите нормативни документи и актови закони. А към Арбанаси има голям инвеститорски интерес за построяването на атрактивни заведения, затворени селища, къщи и хотели. Но хубавото е, че съществуват забранителни режими и вече те са три. Единият е за забрана при отреждането и промяната на предназначението на земеделски земи за неземеделски цели. Забраната обхваща почти 100% от земеделските земи в Арбанаси. На сесията имаше предложение от кмета Румен Рашев да се направят извадки преди да е започнал общият устройствен план и да се дават разрешителни за строителство. Имаме около 30 заявления за инвеститорски намерения. Тези хора, с които заедно надигнахме глас, са в бранша и са отворени към новото развитие на селото, но всичко да бъде в рамките на нормалното, на законовото. Нашето виждане беше такова - да се направи общ устройствен план, да се постави на обществено обсъждане и да се прави извадка за разрешение за преотреждане на земеделските земи. От Министерството на културата нямаме отговор. Доколкото знам, те също държат на забранителния режим или поне да има разрешителен, но със съответните лостове, с които да бъде контролиран процесът на строителство. Аз съм песимист относно това. И сега ги има тези законови нормативни бази, но не се прилагат. Давам за пример Боженци, което успя да се запази във вида, в който си беше. Успяха да удържат това строителство и да съхранят селото си.

- А как реагира местното население на огромното застрояване? Имаше и инцидент, при който от вибрациите при къртене на скала за строителство бяха пропукани стените на уникалната църква "Рождество Христово" и три икони.

- Този момент е доста деликатен. Местните хора си имат земи, които искат да реализират, а това трябва да стане в земеделска зона, където не може да се прави преотреждане и логично е това да бъде на различна стойност. Така че по този проблем има и "за", и "против". Ако въпросът се постави на обществено обсъждане, може да се стигне до абсурда всички хора да поискат да се махне забранителният режим, за да могат да си реализират земеделската земя и да оставят на заден план развитието на селището като туристически център. Истината е, че липсват атрактивни места като дискотеки например, които да привличат младите хора. Пак казвам, аз съм "за", но нека всичко бъде премерено и планирано и да се реализира съгласно изискванията.

- Великотърновци са запознати колко е наболял проблемът с канализацията на Арбанаси, все още то е със септични ями. Гостите и туристите също разбират за това, особено през лятото, когато се носи неприятна миризма. Наскоро стана ясно, че спечелихте проект по програма ФАР за изграждане на канализацията. Ще започнат ли скоро строителните работи?

- Село Арбанаси е известно с туристическите си дестинации, включени в туроператорските маршрути и програми. Ежегодно през него преминават между 30 и 50 000 организирани туристи. Да не говорим за частните. Въпреки броя на гостите на архитектурно-историческия резерват, са бавни темповете, с които се развива инфраструктурата на селището. Наистина най-големият ни проблем е липсата на канализация. Водопроводната мрежа в селото не е изолирана. Кандидатствахме по ФАР към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и през 2004 година спечелихме финансирането. След като се проведе тръжната процедура, поради пропуски на ведомството Европейската комисия не одобри заданията и започна нов конкурс. Така през 2006 година вече беше одобрено финансирането на водоснабдяването и канализацията заедно с допълнението, че "Овергаз" поема газификацията на Арбанаси. Стойността на проекта е 1, 074 млн. евро, като община Велико Търново ще участва с 10% съфинансиране. В момента тече процедура по акредитация на агенцията към МРРБ, за да може да имаме право да управляваме средствата, отпуснати по европрограмата. С разчет до края на юни трябва да приключат тези дейности и да се даде старт на тръжната процудура по обявяване на конкурс за изпълнител. Министър Асен Гагаузов каза, че ще съкрати тръжната процедура от 90 на 60 дни, за да може в края на август да почне изпълнението. Надяваме се през късната есен или ранната зима Арбанаси да е с нова канализация и ремонтните дейности да не повлияят отрицателно върху пътникопотока от туристи. Няма как да не се отрази, но да е възможно по-малко, защото нямаме толкова развита инфраструктура, в която да има резервно движение на МПС-та. Ще се постараем да не пречим все пак на бизнеса, хотелиерите и ресторантьорите в Арбанаси. Заедно с канализацията ще се поднови и водопроводната мрежа. Ще се зонират връзките и на високите и ниските точки. Започнало е проектирането и се надявам до месец и половина да е готов и работният проект за увеличаване дебита на водоподаване към резервоара на Арбанаси.

- Освен този проблем има ли други, които да стоят на преден план пред вас?

- Да. Друг проблем е паркирането на автомобилите. Примерно в почивните дни е огромно стълпотворение. Тогава има 20 каравани, 10 автобуса, 30 автомобила и се получават големи задръствания, в които без помощта на КАТ не можем да се оправим. Изнервящо е за шофьорите, но въпреки това напливът не спира. Липсва не само организация на движението, но и паркоместа. Но в момента тече преотреждане на терен от около 17 декара до границата на регулация, където започва екопарка. Паркингът ще бъде за около 60 автобуса и 120 леки коли. Ще струва около 850 000 лева и ще бъде включен в оперативната програма на общината. С ръста, с който върви селото, отдавна трябваше да го направим. Още повече, че кандидатите да го построят са много.

- Вие сте и председател на създаденото наскоро Национално сдружение на кметовете на кметства и кметските наместници в България (НСКК КНБ). Идентични ли са проблемите и в другите малки населени места?

- Проблемите на селото са както еднакви, така и различни. Всяко си има свои, които са от различно естество. Например в с. Русаля, Великотърновско, се притесняват от наводнения и свлачища. А село Беглеж, Плевенско, с кмет Петко Петков, който е и зам.-председател на сдружението, има училище, детска градина, има участък и произтичащите от тях особености и проблеми. Докато ние не разполагаме с такива. Но общото за селата е това, че самоуправлението стига само на ниво община. Делегираните права, които се дават на кметовете и кметските наместници, са много орязани. Те не участват във формирането на бюджета на селището. Има места в Югозападна България, където дори не си знаят бюджета. Знаят само заплатите си. Това основно беше и поводът да се инициира нашето сдружение. Ние направихме една-две срещи със сдружението на общините, с комисията, която подготви новия закон за местното самоуправление в парламента, с народни представители. На 23 и 24 април проведохме и форум във Велико Търново с представители от почти всички региони в страната. Заедно с министри коментирахме вижданията си за разширяване на самоуправлението и промяна в закона за местните избори. След изказванията направихме и среща с комисията и внесохме предложението в парламента. Нашето желание е и общинските съветници да се избират на мажоритарен принцип. Но решаването на самите проблеми е свързано с желание от страна на местните старейшини. 350 са официално жителите на Арбанаси. По неофициални данни обаче те са 1 000, през лятото стигат и над 1 500 души. В нашата община само Дебелец и Килифарево и селата Ресен и Самоводене са на самостоятелен бюджет. Наш принос са аварийните групи, които са оборудвани със средства от държавата. След това и другите го направиха. Обменяме опит, което е много важно. Членовете на НСККНБ са 200 - 250.

- Какви са цените на имоти в Арбанаси? Смята се, че са най-високи в страната?

- Разликата между Арбанаси и другите селища е, че стойността на земята е много голяма. Както вече ви казах, инвестицията е огромна. В регулация цената на имота е около 120 - 140 евро на кв. метър. В Хотница същият имот може да се вземе за 15 000 - 20 000 лева. Цената в Арбанаси е пет пъти повече. Въпреки това обаче има определен растеж и търсенето се увеличи.

- Нещо в управлението на държавата ли трябва да се промени, за да се обърне внимание на малките населени места с голям потенциал?

- Няма да постигнем нищо, ако разчитаме само на държавата. Но при една активност от страна на общините и селските кметове например може да се търси финасиране по оперативни програми, за да се върне интересът към селото. Примерно пет селища от Елена миналата година са заличени заради обезлюдяване. Били са с по няколко по-възрастни жители. Но Елена е също добра атракция за чужденци и за закупуване на имоти, отлична дестинация. И това е не благодарение на държавата, а благодарение на местните предприемачи, на туроператорите, които привличат хората. Държавата може само да помогне в законовите нормативи, за да се превърнат селищата в интересни места не само за туристите, а и за млади хора, които да се върнат там и да работят и облагородяват.

- Как виждате бъдещето на Арбанаси, какво искате още да се направи? Селският или културният туризъм е ваш приоритет?

- Ще ми се проблемите, които аз виждам, да бъдат решени в близкото бъдеще - канализацията, инфраструктурата. Тогава наистина ще можем да кажем, че Арбанаси е заслужило честта да си остане архитектурен резерват и хората, които идват тук, да почувстват топлината, уюта, тишината. Имаме екопарк, конна база, атракционен базар. Ще имаме подобна на търновската Самоводска чаршия, но засега все още се търси финансиране по програми. При нас повече е развит културният туризъм. Селският туризъм според мен е свързан с производството на екопродукти, а те не са характерни за нас. Битът и манталитетът на Арбанаси сякаш доста се промени в последните години. Имаме около 18 къщи, които са включени в програмата за кухня на туристи - американци, англичани. Разглеждат Велико Търново и обядват на Арбанаси, а след това продължават маршрута си из страната.

- Нова атракция за селото ще бъде и лифтът, ще се реализира ли тази идея?

- Лифтът Велико Търново - Арбанаси е много интересен проект. Минаха вече геодезичните изследвания. Има изготвен финансов план. Началната точка ще е Балдуиновата кула на Царевец, а крайната - телевизионната кула на Арбанаси. Това е идеята, но все още няма инвеститорски намерения. С лифта ще се облекчи значително пътникопотокът между града и селището, пък и ще бъде интересно и атрактивно. Изгледът е впечатляващ.

- Наскоро изготвихте проект за наименованието на улиците в Арбанаси. Готов ли е вече списъкът и кога влиза в сила?

- До месец, когато ще направя отчет за мандата си, ще подложа и на обществено обсъждане имената на улиците. Ще трябва да се направи също и подмяна на данните по личните карти. Арбанаси ще бъде разделено на няколко квартала и в него ще се обособят 6 площада и 49 улици. Това ще е част от новото райониране, предизвикано след разрастването на селището през последните години. Кварталите на архитектурния резерват ще се ситуират покрай основните църкви "Рождество Христово", "Св. св. архангели Михаил и Гавраил" и "Св. Георги". Площадите на селото вече няма да са безименни, а ще носят имената на известни будители, възрожденци и исторически личности. Така например, централният ще се нарича "Иларион Драгостинов", а този пред едноименната къща на именития възрожденец ще се казва "Възраждане". Читалищният площад в бъдеще ще бъде наричан "Будители", а този пред църквата "Рождество Христово" - "Зографски". Площад "Неофит Рилски" ще се намира до храма "Свети Георги", а пространството пред комплекс "Бохеми" е наречено на името на Тома Кърд. Една от основните ми цели като кмет е всеки ден името на Арбанаси да бъде споменавано в местни и централни медии, а ако може и в чужбина.