Брой 22                                                  

1 - 7 юни 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Илко Иларионов

 

Известният актьор и драматург вече пет години успешно ръководи плевенския драматичен театър "Иван Радоев", негова е заслугата зрителите отново да се върнат в салона. Авторът на над 30 пиеси винаги е имал обострени сетива и за политиката, макар че няма амбиции да влиза в нея. Един от най-големите бохеми в родния си град от близкото минало не е загубил чувството си за хумор, макар че в момента има сериозно хоби - шаха.

 

Ако напиша

комедия за днешните политици,

тя ще събере много публика

 

Илко Иларионов е роден на 30 септември 1954 г. в Плевен. Завършил е основно образование в училище "Васил Левски", средно - в математическата гимназия "Гео Милев". През 1972 г. кандидатства и е приет във ВИТИЗ, специалност актьорско майсторство. След завършването е разпределен в плевенския театър като актьор и играе 13 години. През 1991 г. напуска театъра, за да може, както сам казва, да пише драматургия. След две години постъпва на работа като драматург в кукления театър.

През 2002 г. кандидатства за директор на драматичния театър "Иван Радоев" и спечелва конкурса. Има зад гърба си над 40 роли на сцената и три в телевизията, написал е над 30 пиеси и три книги.

Интервю на
Поля ТОМОВА

- Господин Иларионов, още не са отшумели коментарите за първите европейски избори у нас. Вие как оценявате резултатите от вота?

- Какво да кажа, оспорвани бяха изборите. Жалкото е, че не излязоха много хора да гласуват, тъй като мислеха, че са маловажни и много-много не ги засягат. Оказа се, че не е така и всъщност нашето европейско представителство, българското представителство в Европейския парламент, е много важно, след като сме пълноправни членове на ЕС и трябва да се представим убедително.

- Вие гласувахте ли?

- Естествено. Никога не съм пропускал гласуване досега, смятам, че това е мое право и гражданска отговорност.

- Вие се ангажирахте с кампанията на президента Георги Първанов, бяхте в инициативния комитет. Защо го направихте и какво ви донесе това като вреди или пък като ползи?

- Направих го по мое дълбоко вътрешно убеждение. Безкрайно много уважавам президента Първанов заради неговите и човешки качества, и качествата му на политик. Така че винаги, когато има избори и той участва в тях, аз ще гласувам за него. Смятам, че съм направил правилния избор и съм го казвал многократно. Това, че се ангажирах да участвам в тези избори и в инициативния комитет, не ми е донесло никакви вреди. Мога само да се гордея, че съм подкрепил такъв човек.

- Вие, хората на изкуството, сте личности с обострена сетивност, с някакво особено вътрешно чувство. Как оценявате политиката и политиците в България?

- Как оценявам политиката... Смятам, че за тези 17 години настъпиха доста промени, както и в политическата класа, в нейното мислене, така и в отношението на хората към политиците. Вярвам, че с влизането ни в ЕС нещата най-сетне ще се променят към добро. Вярвам, че политиците добре са си научили урока за тези 17 години и мисля, че не трябва и няма да повторят грешки от миналото.

- Вас влече ли ви политиката?

- Какво, политик да ставам? Не, много по-интересна ми е моята работа в театъра, творчеството ми е далеч по на сърце. Просто съм човек, който е попаднал точно там, където му е мястото. Политиката, макар че не съм склонен съвсем да стоя отстрани и да наблюдавам процесите, никога не ме е привличала да участвам активно. По-скоро на сцената бих изиграл нещо или пък бих написал пиеса с участието на политици.

- Каква ще бъде?

- Аз съм по-скоро пристрастен към комедията. Вярвам, че ако я напиша, че бъде доста смешна и доста публика ще има.

- Има материал, нали?

- О, материал има предостатъчно. Просто да имаш очи да виждаш и уши да слушаш. Няма и какво да измисляш много - всичко е в живота.

- Какво донесе членството ни в ЕС на плевенския театър? Или е още рано...

- Все още е рано наистина да се усети това членство, но ето - мисля, че съставът ще го усети и започна да го усеща с нашите гостувания в чужбина. Започваме да се отваряме към света и по-конкретно към Европа. Бяхме в Румъния на международен фестивал в Браила през есента. Сега ни предстои турне в Германия, в Кайзерслаутерн. Очакваме съобщение от комисията на фестивала в Словакия, имаме връзки с Норвегия и българското посолство за евентуално участие на фестивал в град Ставангер, който става културна столица на Европа през 2008 г. Предстои ни участие на фестивала за камерни комедии в Струмица, Македония...

- Вие вече ходихте там...

- Да, ние ходихме там. Посещението ни беше през есента и с идеята да се създадат някакви връзки с театъра в Струмица и постепенно нещата да почнат да се разширяват. Предстои ни да представим пиеса на фестивала в Струмица.

- В Румъния какво представихте?

- "Българи от старо време". Играхме на български и въпреки че румънците много трудно разбираха и имаше превод на екран отстрани, приеха много добре и възторжено спектакъла. Направи ми впечатление, че много внимателно гледаха младите хора, реагираха по време на представлението и останаха доволни от това, което видяха. Ние пък бяхме доволни от посещението си там, организацията беше на много високо ниво, личи си, че румънците напредват в първите си стъпки към Евросъюза.

- Автор сте на трийсетина пиеси, къде са представяни ваши творби?

- В Струмица, Македония, имах премиера с "Молба до Господ" и смея да кажа - с доста голям успех. Аз бях на премиерата, имаше доста аплодисменти по време на представлението. Всъщност това е пиесата, която се играе с голям успех и в България с участието на Стоянка Мутафова и Васил Попов и вече има над 115 представление в страната. В Македония се игра с техните актьори Бранко Бенинов и Мария Контовска, режисьор бе един от най-известните постановчици страната. След премиерата в Струмица имаха представяне в Скопие, имало е много хора, правостоящи, също с изключителен успех. Сега започват участия в различни техни фестивали - в Охрид, в Дойран.

- Как ви приеха, има ли нещо вярно в това, че македонците ни мразят, че има настроения срещу България?

- Аз не усетих такова нещо, напротив - приеха ме доста топло. Признавам, че имах известни предубеждения, не знаех как точно ще приемат пиесата, но този възторжен прием там, тези аплодисменти ме накараха да мисля, че македонците обичат българския театър и българската култура. След представлението дръпнах и една реч, която също бе аплодирана. Трябва да кажа, че имат много добра актьорска школа и добри режисьори.

- На какъв език беше пиесата?

- Те си я преведоха на техния. Но се оказа, че проблемите, които ни вълнуват нас, ги вълнуват и тях. Изумително беше да следя реакциите на публиката, това ми беше интересно - да видя дали техните проблеми са като нашите. И явно проблемите в пиесата са общочовешки.

- Кои проблеми?

- Ами в пиесата става въпрос за хора, които спечелват пари неочаквано и парите всъщност преобръщат човека, докарват го до лудост, той не може да се контролира оттук нататък. И как това има гибелни последици за взаимоотношенията в семейството. Оказа се, че тези проблеми, това което е в пиесата, вълнува много хора.

- Това ли е становището ви - че парите така действат върху човека?

- Тези пари, които са дошли наготово, не са изкарани със собствен труд, наистина могат да докарат човека до полуда. Когато се изсипят внезапно, човек не е подготвен, започва една истерия, която е предпоставка за много трагикомични ситуации.

- В Германия какво ще се случи?

- Имаме много богата и разнообразна програма там, не съм сигурен дали ще ни стигне времето да разгледаме нещо. Отиваме всъщност за три дни по договор с партньорските градове на Плевен. За нас е много интересно как немската публика ще въприеме нашия спектакъл "Черна приказка". Хубавото тук е, че отпада езиковата бариера, тъй като спектакълът е от типа движенчески театър. Това улеснява въприятието му. Пиесата имаше много голям успех тук, в Плевен, в София играхме пред препълнен салон в Народния театър. Актьорите играят много добре - пластични, емоционални, дават цялото си сърце и душа и смятам, че ще се приеме добре от немската публика. Този спектакъл го правихме с идеята за гостуване в чужбина и това се случва.

- Езикът може ли да се превърне в пречка за излизането на театъра извън страната? Трябва ли да се мисли как да се представяме в чужбина?

- Езиковата бариера действително е пречка. Българският език не е лесен за възприятие и точно за това ние представяме в Германия спектакъл без думи. Много е сложно по принцип, защото с превода се губи част от пиесата. Съдя по себе си - когато гледам нещо на чужд език, дори да знам съдържанието на пиесата, ми е трудно и бих предпочел лично аз да имам превод. Така че ако се играе на български език, предпочитам преводът да бъде перфектен, за да може наистина богатството на текста да стигне до всички, защото текстът е много важен.

- Особено пък ако се представя пиеса, свързана с народопсихологията на българина, която също е трудна за разгадаване.

- Естествено, затова преводът трябва да бъде перфектен. Защото иначе публиката няма да разбере. За излизане в чужбина е за предпочитане пиесите да имат по възможност по-малко текст.

- Как приключва сезонът за драматичния театър "Иван Радоев"?

- Доста добре. поставихме пиеси на голяма сцена, които имаха успех. Специално говоря за "Вечеря за глупаци", където младите актьори за пореден път играха отлично. Ще отбележа и гостуването на Христо Гърбов в пиесата. Много добре се възприе от публиката и "Госпожа министершата". Оказа се, че Нушич не е автор, който може да остарее с годините. Напротив - това, което е написал, остава съвременно. Този сезон беше реализирана и "Черна приказка". Погрижихме се и за децата - имахме три постановки. Какво друго? Явно публиката е настроена така, че да търси комедийни спектакли. Явно ежедневието и битката с живота кара хората да идват на театър, за да се разтоварят. Стигнах до този извод и затова наблегнахме на комедийния жанр и мисля, че не сбъркахме. Като пример мога да посоча "Обичам те, Отело", една камерна пиеса. В нея едно младо семейство актьори репетира вкъщи и текстът провокира и техните чувства - изневери и т. н. И нещата са в тази плоскост. Оказва се накрая, че любовта не е угаснала и се разпалва от тези преживелици.

- Това реално ли е, може ли да се случи в живия живот - една любов със затихващи функции отново да има своя ренесанс?

- Мисля, че трябва да минеш през някакво препятствие, през някаква драма, за да усетиш отново, че това е Човекът и няма как да избягаш от него. Оказва се, че връзката е стабилна въпреки всичко и ти можеш да се опреш на него, когато сте имали заедно прекрасни моменти. Точно те изплуват на повърхността.

- Не е ли прекалено хубаво?

- Трябва да се гледа пиесата и да се види как публиката я гледа, как я възприема. Аз написах тази пиеса, за да бъде насочена към проблемите на едно актьорско семейство, но се оказа, че всеки от публиката позна себе си в това семейство, нещата, през които той е преминал. И особено на финала - аз виждам как публиката започва да ръкопляска, става на крака, в душите на хората се случва нещо, което не може да се обясни. То се разпалва мигновено и човек, гледайки, си казва: - Боже мили, това вече ми се е случвало, това съм аз.

- Има ли интерес към театъра?

- Да, определено. Ходил съм почти навсякъде в България, като актьор и като автор на пиеси. Трябва да ви кажа, че плевенската публика е една от най-добрите, най-разбиращите. Това се признава не само от нас, но и от всички, които са гостували на нашата сцена. След масовия отлив, който действително съществуваше, сега публиката се връща в театъра. Има и постоянна публика, която идва на всичко, но се забелязва и това, че младите хора се връщат в театъра. Явно, че и те имат нужда от това и ние никога не трябва да подценяваме младата публика.

- Липсва ли ви сцената?

- Като актьор ли? Не. Аз съм играл толкова много, че няма роля, с която мога да бъда изненадан.

- Опитвате ли се да учите младите актьори?

- Не, понякога само се шегувам и им казвам, че ще изляза на сцената да им покажа как се играе. Те си мълчат и не се обаждат, явно знаят какво и как съм играл.

- Излизате ли?

- Не, не излизам, оставям ги сами да си решат проблемите.

- Има ли текучество на актьори, бягат ли младите?

- Има някои, които напуснаха, но заради техни проблеми - лични, семейни и т. н. Но ядрото, основата, са тук.

- Могат ли да живеят с актьорската си заплата?

- Този въпрос не стои само пред актьорите, той стои пред почти всички в България - парите не стигат. Но те си намират начини да си осигурят доходи - участие в кино, телевизия, реклами и какво ли не. Аз на никого не преча, стига те да не пречат на работата. Така съм казал - ходете, работете, но не пречете на работата тук.

- Имате ли комуникация с Министерството на културата?

- Естествено, имам доста срещи с министър Стефан Данаилов. Радостно е, че той много присърце взима нашите проблеми и прави всичко възожно да ги реши. Надяваме се, че следващата година ще бъде по-добра към българския театър.

- Освен театър, какви други интереси имате?

- Обичам да играя шах, да гледам футбол. На шах ставам все по-добър и в скоро време мисля да поканя Топалов, защото ми отесняха тука местните шампионати. Продължавам да си пиша пиеси.

- А любовта къде е?

- Е, тя е вечна. Тя витае в атмосферата, тя е във въздуха, който дишаме. Ако няма любов, за какво живее човек. Тя е най-големият стимул.