Брой 21                                                  

25 - 31 май 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Д-р Венцислав Михов

 

От 17 май той е директор на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) в Плевен, като спечели обявения от здравното министерство конкурс след изтичането на мандата на предишния шеф д-р Димитър Куцаров. В първото си интервю за медиите новият ръководител прави разкрития за корупционните схеми, навлезли в системата на здравеопазването през годините на прехода.

 

Съществува корупция

в цялата система

на здравеопазването

 

Д-р Венцислав Михов е роден през 1950 година. Средното си образование завършва в Математическата гимназия в Плевен, а висшето - в Пловдивския медицински университет. Трудовата си кариера започва като ординатор в Центъра за бърза и неотложна медицинска помощ в Плевен. Бил е главен специалист в дирекция "Народно здраве и социални грижи", главен лекар в "Сборен профилакториум", директор на РЦЗ - Плевен, и др. От септември 2006 година до назначаването му на поста директор на РЗОК работи като старши инспектор лекар-контрольор в сектор "Контролна извънболнична медицинска помощ" на същата институция.

Интервю на Веселина ВАСИЛЕВА

- Д-р Михов, успяхте ли за този кратък срок, откакто сте директор на РЗОК, да се запознаете със състоянието, в което я наследявате?

- Честно казано, когато наблюдавах касата отвън, бях по-голям оптимист. Сега даже малко се разочаровах и по едно време си мислех, че ще ми е трудно да поема тази длъжност. Макар и за кратко време, успях да установя някои нередности. Например, при последното отчитане в РЗОК изведнъж пристигна информация за по 30, 40, 60, дори и 80 починали пациенти, фигуриращи в пациентските листи на общопрактикуващите лекари през месец април 2007 година. Нещо, което е крайно неестествено. Оказа се, че това са несвалени от регистъра починали пациенти за последната година и половина. Това е пропуск в работата на РЗОК. Общопрактикуващите лекари също не са реагирали. Сега, след толкова време, ще е нужен труд, за да поправим грешката, а тя води след себе си и други негативи.

Нарушение, което сега констатирах, е и че има нередности и недоглеждане при сключване на договорите с партньорите на районната каса в началото на тази година. Затова в момента имам проблем с един диагностично-консултативен център (ДКЦ) в Плевен. Не мисля да загърбвам и този проблем. Сега ще осъществим контрол на всички сключени договори, ще проверим нещата и ще отстраним грешките. Така вместо да гледаме напред, да продължим работата си и да се съсредоточим в по-важни задачи, ние ще трябва да се връщаме назад, в началото на договарянето. Опасявам се, че тези грешки може да имат юридически последици, от които касата може да загуби.

- Само при отношенията с договорните партньори ли срещнахте проблеми?

- Не, това са малка част от проблемите. Имаме и вътрешни проблеми. Например, получих извлечение, от което става ясно, че един служител на здравната каса има да ползва платен отпуск от миналия век. Други не са вземали платени отпуски от четири - пет години, натрупали са се по 150 - 160 дни на човек. Сега съм задължен да им ги дам, не мога да ги откажа или да ги изплатя. Това може да ми създаде финансови и кадрови проблеми, защото ако няколко души напуснат, трябва да им изплатя отпуските, а бюджетът няма да стигне. Ако пък излязат в отпуск, няма да има кой да работи. Тези отпуски следва да се ликвидират за година - две максимум. В същото време от януари до края на април тази година са представени 81 болнични листа на служители от касата - средно по един на човек. Такава висока заболяемост има тук, каквато сигурно и миньорите нямат. Явно това се е превърнало в традиция. Ако върви така, до края на годината ще трябва да получа още 160 болнични листа. Вярно, че има хора, които боледуват хронично, ама чак толкова масово... Затова според мен трябва да се създаде нова култура на организацията, да се научат служителите да ходят на работа, да работят за РЗОК, за екипа и за себе си. И всичко трябва да започне от ръководството. Вярно, че директорът на здравната каса е на ненормиран работен ден, но неговото отсъствие е предпоставка за лоша трудова дисциплина. Друг пример - поискаха ни справка от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за болничната помощ. Възложих задача на опитни специалисти, но се предоверих. Изпратиха я до София, пълна с грешки. Върнах я да я оправят, пак грешки. Заминавам за столицата и я чета в колата - пак грешки. Казвам да я коригират - пак с грешки. И още чакам да я направят както трябва. А става въпрос за нещо изключително лесно и елементарно - информация за брой договори, сключени с болници, брой клинични пътеки, по които ще работят, брой отказани такива и брой на направените до края на април 2007 г. проверки. Ето за това говоря.

- Какъв е вашият план за работа в предстоящия ви тригодишен мандат, предвиждате ли кадрови промени?

-Имам предварителен проект за развитие на дейността на РЗОК - Плевен, за тригодишен период, който беше включен и в конкурсната ми разработка. Предстои да го обсъдя със специалистите от касата и след приемането му да го реализираме. С цел подобряване качеството на заплащаните от РЗОК здравни дейности, смятам да се работи за оптимизирането на контролната дейност. Друг момент е работата за подобряване на комуникацията с пациентски организации, с ръководствата на Българския лекарски съюз (БЛС) и Българския зъболекарски съюз (БЗС), Сдружението на общопрактикуващите лекари и институциите в област Плевен. Имам идея за структурна промяна, но е необходимо по-задълбочено проучване и съгласуване с НЗОК. На първо място трябва да се увеличи относителният дял на персонала, зает с контролна и информационна дейност. Това кореспондира с изискванията на ръководството на Националната каса.

- Има ли според вас хаос в здравеопазването, както много се тиражира напоследък?

- Хаос няма, ако съществуваше хаосът, за който се говори много в публичното пространство, то системата щеше да се разпадне отдавна. Но пък за сметка на това през последните десет години навлязоха корупционни схеми, които не само че затрудняват нашата работа, но в известен смисъл дори ни дискредитират в обществото. Защото контролът на здравното министерство в лицето на Районния център по здравеопазване (РЦЗ) като че ли е по-невидим, по-малък, по-неосезаем, тъй като те не се занимават с плащане. А ние, понеже извършваме контрол и заплащаме със средствата от осигурителните вноски на здравноосигурените лица, при евентуален пропуск някъде в дейността всичко рефлектира веднага върху нас. Знаете, че в системата на здравеопазването сме посредник между пациента и лечебното заведение. Тъй като характерът на услугата е такъв, че пациентът не може да прецени нейната стойност, обем и качество, той дава парите си в касата и оттам нататък ние му гарантираме и купуваме здравната услуга. Основната ни задача е да защитаваме правата на здравноосигурените лица. Често се пропуска, че в същото време трябва да запазим човешкото и професионално достойнство на лекарите, с които партнираме. При всяка наша грешка или некоректност може да има ощетени и недоволни.

Засега здравеопазването ни има финансови проблеми, по-нататък ще има сигурно и кадрови, а с ресурса, с който разполагаме, трябва да задоволим потребностите на пациента от своевременна, достъпна и качествена медицинска помощ, което не е най-лесното упражнение.

- Разкрийте повече за корупционните схеми, за които говорите.

- Корупцията е в цялата система на здравеопазването. За нас е трудно да я обхванем и контролираме. Ще спомена за отчетени, но неизвършени профилактични прегледи и диспансеризация, кражба на работно време, нерегламентирани плащания на заплатена от касата медицинска услуга. Разбира се, ние не можем да докажем всички нарушения, но съществуват косвени сведения, че те се случват. Не бива и параноично да се съмняваме във всеки изпълнител на здравна услуга. За съжаление лъжицата катран съсипва цяло буре с мед.

- Такива нарушения само в извънболничната помощ ли се наблюдават?

- За съжаление не. При постъпване на пациент за лечение в болницата има определени критерии и лечебни алгоритми по съответната клинична пътека, които трябва да се спазват. Изписването на лицето е също по критерий. Понякога тези изисквания не се спазват. При лошо качество на лечебния процес се налага повторно приемане в болница преди изтичане на месец, понякога още на другия ден, но с друга диагноза. Това нарушение е така наречената "скрита рехоспитализация". Касата в случая плаща два пъти за не добре свършена работа. В друг случай има заболяване, което струва, да кажем, 400 лв., но болният се приема с друга диагноза, която струва хиляда лева. Така се измества диагнозата към по-скъпото лечение, което пак е корупционна схема, навлязла в нашите болници.

- Съществува ли глобата за пациент, не минал на профилактичен преглед?

- В Закона за здравето е предвидена санкция за пациенти, които един път годишно не са се явили на профилактичен преглед, а контролът в тази връзка се осъществява от Районния център по здравеопазване.

- Наскоро стоматолозите споделиха, че липсата на техни представители, работещи в касата, е в техен ущърб. Така ли е?

- Да, при нас няма стоматолози, но може ли да има, след като заплатите на този вид специалисти са ниски - месечното възнаграждение, което ще получават, ако работят при нас, те ще изработят за няколко дни като зъболекари. Тогава кой от тях би се съгласил да дойде да работи в здравната каса? Но искам да отбележа, че с оглед осигуряване компетентна контролна дейност при денталната помощ касата ползва доказани специалисти като външни консултанти. Същите са предложени от Районната колегия на Съюза на зъболекарите в България.

- Поддържате ли твърдението, че все повече медици ще "изтекат" на запад?

- Зависи от това колко и как ще се подобри положението на лекарите. То е същото, когато се местят в други по-големи градове. В България например лекарят получава колкото медицинската сестра в Европа. Според мен и касата ще има подобен проблем в скоро време, защото един старши инспектор лекар тук получава 350 - 400 лв. Но има програма на правителството, която предвижда поетапното увеличение на заплатите на медиците.

- Намаляха ли длъжниците на здравната каса?

- Има много хора, които са неосигурени, и то е от години наред. Повечето от тях са бедни и не виждат как да заделят пари за здравно осигуряване. Част от ромите също са здравно неосигурени. За касата е по-добре да се увеличи броят на редовно осигуряващите се, за да е по-голям ефектът от принципа на солидарността. Така ще нараснат приходите, стабилността и възможностите на касата. Не трябва българите да се успокояват и да казват, че в случай на заболяване те сами ще си плащат, защото и в Европа, и в света, а вече и у нас всички видове медицински услуги стават все по-скъпи. Доколкото знам, засега няма лекар, който да е отказал да прегледа неосигурен пациент. Той разчита, че все някога човекът ще се осигури и ще остане в неговата листа. Но докога ще издържат лекарите...

- Със здравната реформа, която и сега тече у нас, доближаваме ли се до здравната система в Европа?

- Различни са системите в Европа. Нашата е най-бедна и най-лошо изпълнена. През последните 10 години, откакто тече здравната реформа, имаме непрекъснато увеличаване на пациентите за скъпоструващото болнично лечение. Населението намалява, а болните се увеличават в абсолютни числа. Направете си извода.

- При дискусиите около новия рамков договор БЛС заяви, че би било по-добре да има няколко здравни каси, за да има алтернатива и НЗОК да не е монополист. Вие какво мислите по този въпрос?

- Наистина, ако има алтернатива, това би било добре и за нас, защото ще се създаде конкурентна среда и усъвършенстване на системата. Но при този обем на средствата колкото и каси да има, няма да е добре и по-добрият вариант е касата в България да е една, за да са по-малко разходите за издръжка на администрацията. Време е за намаляване на основния пакет здравни услуги на РЗОК и въвеждане на доплащане.

Според мен БЛС по-скоро търси причини да оправдае бездействието си. От всички останали организации единствено на него се даде привилегията да има законодателна инициатива. Лекарският съюз можеше своевременно да внесе проект за Национален рамков договор (НРД) за 2007 година и така да помогне при гласуването за по-висок бюджет на НЗОК. А БЛС използва неподписването на договора само за засилване влиянието си в съсловието.

Бягството от преговори и договаряне нито е цивилизовано, нито е от полза за защитата на интересите на лекарското съсловие. Двустранно подписан договор, преподписан от министъра на здравеопазването, ще е по-добър аргумент пред Министерството на финансите и в Народното събрание за отстояване на по-приличен бюджет на НЗОК, съответно за по-достойно заплащане на лекарския и сестринския труд. Дано тази година не се повтори миналогодишната грешка.