Брой 18                                                  

4 - 10 май 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Румен Петков

 

Министърът на вътрешните работи участва във вторник в първомайските тържества в Плевен и призова гражданите да подкрепят на изборите за евродепутати листата на Платформа "Европейски социалисти". Той отдели време специално за читателите на "BG Север" и отговори на зададените му въпроси, касаещи предизборната кампания и работата на МВР.

 

БСП е част от европейското семейство

 

Румен Йорданов Петков е роден на 23 юни 1961 година в Плевен. Завършил е МГ "Гео Милев" в родния си град, висше образование в Пловдивския университет със специалност математика и икономика в Свищов.

Бивш кмет на Плевен от 1995 до 1999 г. Бил е депутат в 39 и 40 НС. От август 2005 г. е министър на вътрешните работи.

Зам.-председател на висшия съвет на БСП.

Женен, с двама сина.

Интервю на Иван ДАЧЕВ

- Г-н Петков, като зам.-председател на БСП как оценявате кампанията за евродепутати до момента?

- Единствената солидна партия в България, която е част от европейското семейство и от европейския начин на живот, е БСП и само тя прави съдържателна кампания. Мераклии много, но така или иначе партията, която прави всичко възможно във вътрешен план да обясни основните приоритети, които са свързани с безработицата, с доходите, е БСП. Тук между другото си струва да подчертая, че правителството свали за една година безработицата под 10%, много сериозно се надявам в рамките на следващите 3 месеца да обявим, че безработицата е под 9%. Това са параметри, сравними с европейските. И това е основно заслуга на БСП именно от гледна точка на социализацията в администрирането. Другото са прибежки от ляво на дясно, от дясно към центъра, и то не съвсем убедителни. Нямаме, за съжаление, солидно дясно в България, което да може да партнира на европейската десница. А там има много солидни хора, с част от тях съм имал възможност да водя делови срещи, частни разговори.

Кампания води само БСП. Другите нямат какво да покажат. Нито имат зад себе си политици, нито имат реални хора, които кандидатират за европарламент. Участието им е горе-долу от рода на "ура, дайте да дадем, но и ние да сме в мача." Докато БСП извади много силен отбор, в който има полов, възрастов, професионален баланс. Смея да твърдя, че съм горд, че ще гласувам с бюлетина № 7.

- Стигат ли посланията на левицата до избирателите?

- Това е тежък проблем. Ние като че ли не можем да обясним на обществото какво сме постигнали. Примерно тези 10 и 9 процента безработица, за които говоря, звучат условно. Повишението на доходите - 180 лв. минимална заплата, като че ли звучи някак си условно. Ние не намираме прекия път до гражданите. И това е много голям проблем на БСП от 1990 година насам. Но като че ли в последните месеци се задълбочава.

Посланията, без да имат до себе си реално постигнатото, не означават нищо. На българина му е писнало от обещания за бъдещето - да затегнем още веднъж коланите, но от утре ще се оправим. Българинът не иска да слуша повече такива неща. Българинът иска да знае какво е направено днес и какви са реалните параметри за утре. Мисля, че БСП в това отношение е най-коректна към избирателите. Четох днес (вторник - б. а.) едно интервю на д-р Тренчев, когото дълбоко уважавам и с който сме в много добри лични отношения (не само с него, но и с голяма част от ръководството на КТ "Подкрепа"). Той развива "мъдрата" идея БСП да каже: "Тези партньори не ни уйдисват, заради това дайте нови избори". Нека да видим обаче кои от новите играчи за евентуални парламентарни избори са легитимни в Европарламента. Няма такива. Тъй че тази идея бих я включил в графа предизборни, нали д-р Тренчев е кандидат за евродепутат. Но аз съм уверен, че той е разумен човек и в крайна сметка ще подкрепи стабилността в държавата.

- Вие участвате в предизборни срещи в цялата страна, хората интересуват ли се от тези избори?

- Ако въобще има партия, която достига чрез посланията си до нас, нормалните граждани, това е БСП. Защото другите партии правят виртуални, медийни кампании. Те нямат директни срещи с хората, каквито ние правим, а тези срещи не са комфортни, защото те са част от нашето ежедневие. Но за мен е много важно, защото това е част от ежедневието на БСП, от ежедневието на правителството или поне на социалистите в него. За мен е изключително важно да се знае, че БСП е част от действителността и иска да промени утрешния ден на България не за партията, не за членовете й, а за българските граждани. Много е трудно. Не съумяваме напълно да сведем всичко това до конкретния гражданин, но така или иначе смея да твърдя, че БСП е единствената партия, която води активен граждански диалог. Този диалог има различни интерпретации, но интерпретациите не отменят диалога. И аз съм сигурен, че въпреки тези интерпретации, или може би заради тях, ние сме все по-близо до обществото - нещо, което генерално отличава това наше участие в управлението.

- Да разбираме ли, че за тези избори основно значение ще има оценката за управлението на държавата?

- Аз мисля, че това е абсолютизъм, който ще си замине. За мен е много важно да се разбере специално за тези избори, че ние участваме в Европа реално, т. е. това са първите избори, в които ние гласуваме за наши представители там. Второ - разбира се, че може да гласуваме, може и да не гласуваме, както сме го правили много пъти. И след всичките тези много пъти ние сме казвали: е, какви хора пратихме. Ами да излезем и да пратим други. В случая другите, истинските, сериозните, солидните, са тези, които стоят зад № 7. Защото при тях има много изчистена форма на професионализъм, защото те знаят какво да направят в Европарламента - няма да се ориентират в следващите две години коя стая къде е и кой коридор накъде води, и същевременно има достатъчно млади и агресивни, в най-добрия смисъл на думата, хора. Имаме и друг вариант - да гласуваме за тези, които ни опозоряват, за тези които нямат въобще лице в Европа. Измислените лица са най-страшните лица в света. За мен измисленото е нещо, което трябва да бъде подминато не заради друго, а защото от едно измислено лице можем да преминем към измислени каузи. А измислените каузи обикновено са каузи на края.

- Азис измислено лице ли е, или измислена кауза?

- Аз самият не бях от най-големите привърженици на Азис, казано много деликатно. Аз бях от неговите откровени противници. Председателят на партията ми каза да си оформя окончателното становище като видя откриването на кампанията в Смолян. Аз лично участвах, видях реакцията на публиката - това бяха около 10 хил. човека. Още веднъж държа да подчертая, че Азис не е от моите любимци, аз не съм имал възможността да слушам негови песни, но имах възможността да видя как баба, дъщеря и внучка пеят заедно с него. И в тази ситуация, когато всички му ръкопляскаха, когато всички му се радваха, не считам за особено оригинално аз да му се противопоставям. Това че на мен не ми харесва нещо в определен тип действия, не може да предопределя действията на БСП. И аз винаги съм се водил от този принцип. БСП е партия на всички. БСП е единствената партия, която може да консолидира и да обединява доверие, защото при БСП говорим за манталитет, за ценностна система, за този тип солидарност, който за другите партии е нетипичен. Тъй че за мен участието на Азис е едно на пръв поглед оригинално хрумване, което обаче дава възможност всички да бъдем заедно.

- Прави впечатление, че в тази къса листа само от 18 човека, която е национална, присъства и един плевенчанин и той е най-младият - Любомир Петков. Как оценявате този факт?

- Първо, това е единственият плевенчанин във всички листи. И това е знак към Плевен, че БСП винаги е гледала на него като на ключов град. Аз самият участвам в политическия живот на Плевен от самото начало на промените и добре знам какво означава сериозно отношение. Ние си спомняме, че в Плевен водачи на листите са били само ключови фигури - Андрей Луканов, Йордан Соколов, Стефан Гайтанджиев. Участието на Любомир Петков е голям знак на БСП към него лично и към плевенската партийна организация, но на първо място към Плевен. Няма друго правителство, което през последните години да е направило толкова много за града, колкото сегашното. Казвам го не защото съм член на това правителство, а го казвам с дълбокото убеждение, че Плевен се нуждае от това отношение. Всички ние трябва да разбираме и да оценяваме подкрепата, която имаме сега. Тази подкрепа на пръв поглед е дадена от някъде, но тази подкрепа е заслужена от нас, плевенчани. И това нещо трябва да стигне до всеки един от нас през призмата на проверката на времето - кой, кога и как се е отнасял към Плевен. Защото има хора, които са работили срещу Плевен, има хора, които са гласували срещу града си. Според мен Плевен има водеща позиция в България и лично аз се гордея с тази реална оценка на потенциала и капацитета на Плевен. Самият Любо има достатъчно сериозен потенциал в себе си. Той е един млад човек, той се нуждае от много подкрепа, сигурно от много шлайф, но във всички случаи Любо е момче, което показва няколко качества - морал, ценностна система и реално чувство за патриотизъм - местен и национален. Това не са качества, които се намират на пътя. Това са качества, които се възпитават в семейството, в партията, в обществото. Така че аз мисля, че Любо е човек с много голямо бъдеще и ние трябва да го подкрепим.

- Вярно ли е, че той е включен в листата благодарение на вашето лобиране в ръководството на БСП?

- На мен толкова много неща ми се приписват, че понякога ми е трудно да ги осмислям, не просто да ги коментирам. Но си мисля, че това е една оценка на висшия партиен съвет за плевенската партийна организация и за Любомир Петков като неин лидер. Това са неща, които просто ни подминават. Когато партийното ръководство види, че има млад и мобилен, силен, характерен човек, може би не днес е въпросът за неговата реализация, но днес е въпросът за неговата оценка. Това са важни неща, които не бива да подминаваме. В няколко такива случая партийното ръководство упражни натиск в полза на конкретни хора и конкретни партийни организации и това е въпрос на уважение, на зачитане, на почтителност към труда и ресурса на тези партийни организации и в никакъв случай не е самоцелна акция на един или друг висш партиен функционер. Твърде обидно е да се мисли, че Любо и останалите колеги са в листата, защото някой стои персонално зад тях. Аз стоя така само зад репутацията си.

- Прогнозата ви за резултатите от тези избори?

- Много труден въпрос. Важното е да излезем да гласуваме. Ние трябва да излезем да гласуваме за нашите хора в Европарламента, за нашите като цяло, за нашите по принцип и за нашите в частност, ние трябва да излезем да гласуваме с № 7, защото знаем в кое семейство ги пращаме. Няма друга партия в България, която да може да отговори разумно на този въпрос (разбира се, за ДПС и НДСВ в общи линии е ясно, те са при либералите). Но в десницата ситуацията е драматична, тя зле представя България и съм дълбоко уверен в думите, които чух от един от най-влиятелните десни хора в ЕС, че ние от БСП днес трябва да помогнем на българския народ. Не знам как ще го направя, но ще го направя заради България.

- Може би както навремето БКП помогна да се създаде СДС...

- Оригинален въпрос. Аз мисля, че на времето СДС имаше много солидни, влиятелни и почтени хора. Тая квалификация не бих дал днес. Може би между почтените хора на БКП и почтените хора с дясна ориентация е имало разумен диалог и това е помогнало в някаква степен на България. Но да кажа днес, че в десницата са почтените и разумните хора, на мен ми е трудно.

- Пак има критики от страна на ЕС към България, че не върви достатъчно добре реформата в съдебната система, в борбата с организираната престъпност и корупцията...

- Честно казано, за МВР солидна критика не съм чул. Но заявявам абсолютно категорично, че по-ефективно вътрешното министерство не е работило 15 години. Изрично не давам примери, изрично не казвам какво това струва на ръководството. Много се надявам някой ден нормалният български гражданин да разбере защо моите генерали ходят с по две чанти хапчета, защо влизат в интензивните отделения и защо нямаме не просто един ден отпуск, а дори и един почивен ден. Резултатите, пак казвам, трябва да се виждат и да се оценяват от всички. За пръв път нанесохме тежък удар върху организираната престъпност - престъпната група, лидерът, финансовият бос, счетоводителят, петте подгрупи бяха задържани накуп. Да, разбира се, че някой може да иска да не го види. Но това е реалността - присъствието в болничните стаи на генерали, техните хапчета, реалността е моето бодряшко присъствие сутрин в 7 часа в министерството, реалността е реалната победа над мафията, защото ударът в Бургас е удар срещу мафията. И зад този удар има имена. Например името на Павлин Димитров. Искрено съжалявам, че не мога да го направя генерал. Аз по своему ще го направя генерал, но този човек в Бургас направи чудеса. Може би си струва някой ден някой да се обърне към него и да каже: благодаря ви, г-н генерал. А не да вадим жълтото, да вадим лошото. Наясно сме с всичко, защото сложихме ред в системата и в този ред, още веднъж казвам, са хапчетата. Но никой не се поинтересува когато генерал Валентин Петров само защото е почтен служител на държавата пътуваше с колата си към болницата и три пъти го спират патрули да питат защо кара неадекватно (а той е човек, който не употребява алкохол). Ами защото има проблеми със сърцето. Ходил да го видят в болницата, за да ми каже, че от утре е на работа.

Гордея се с тези служители. И това някой ден трябва да се каже публично, ясно и категорично. Не от мен, аз съм от заинтересованата страна. Трябва някой почтен човек да оцени тези хора и да им каже: Добър ден. Благодаря ви!

- Кой е най-тежкият ресор в МВР в момента?

- Не бих квалифицирал, защото всичките са тежки. Мисля, че най-големият успех ние постигнахме в гранична полиция. Не ми стигна времето генерал-майор Красимир Петров да го направя генерал-лейтенант. Но този човек обърна представите в Европа и света за българските гранични служби. Много ясни и категорични разпоредителски действия с изключително успешна реализация, невероятен ръководител, изключително голям професионалист. Това, което ме е впечатлявало у него е, че той винаги е усмихнат. Никога не съм го питал какво се крие зад тази усмивка, но зад нея сигурно се крият много неща, които българското общество няма да разбере, но Европа разбра.

- А войната по пътищата? Това е проблем, който в момента е много наболял, МВР взе вече отношение по този въпрос, но все пак има ли вариант тази война да не бъде толкова мащабна?

- Тя никъде в света не е спряна. МВР е последващ фактор, констативен фактор. Много е важно да се разбере, че това е въпрос на възпитание, на подготовка, това е въпрос на поредица неща. Аз когато пътувам из страната почти винаги спирам при служителите, правя им забележки, ако не са им пуснати лампите, ако са в храсталака направо им казвам - излезте навън веднага, за да не излезете от службата. Въпросът според мен за пореден път се хвърля на МВР без въобще МВР да е атрибут на решението.

- Къде тогава е решението?

- Решението е в държавата като цяло, това е комплексен въпрос. Аз съм го казвал много пъти и съм изключително благодарен на министрите Петър Мутафчиев и Асен Гагаузов. Не знам дали си даваме сметка колко пътища са построени през миналата година. Но ако ние си дадем сметка какво направи мининистър Гагаузов, ако към това добавим усилията, които трябва да направи министър Даниел Вълчев в образованието... Винаги съм казвал - ние сме готови, ние правихме седмица, месец - наши служители ходят системно в училищата да обясняват, да пропагандират. Идва един момент, в който трябва да е ясно, че това е въпрос на държавата. МВР само констатира нарушения, това трябва да се разбере. Много е лесно да се хвърля вината върху МВР - нямало достатъчно голям контрол по пътищата. Какъв контрол при човек, който за една нощ три пъти го хващат? Аз лично съм забранил мои служители да коментират в каквато и да е форма съдебната система. Нещо повече - един от най-високопоставените служители в МВР само заради едно изтървано изречение по адрес на съдебната система го наказах с най-тежкото наказание. Ето тук трябва да е съвършено ясно, че моето търпение не е безгранично. Казвам го за пръв път, но аз не съм човекът, който ще смачка МВР заради която и да е друга система. Напротив, аз държа моите служители да са с ясното разбиране, че те са най-добрите, че те са най-добре подготвените, че те са хората, които разполагат с най-голяма подкрепа. И тук илюзии ако някой има, тоя някой трябва да е съвършено наясно, че тези илюзии могат да се окажат фатални. Казвам го много добронамерено към всички останали.

- Преди да станете министър давахте ли си сметка какво ви чака?

- Да. Единственият въпрос, който продължавам да имам, е свързан с моите деца. Преди да стана министър никога не съм се интересувал от строго специфичните проблеми на вътрешното министерство. По една или друга причина като депутат съм работил с министрите Георги Петканов, Николай Свинаров, но бях съвършено наясно, че не създадем ли категорично нова организационна общност с хора, които имат воля да влязат в нея, въпросът не е в ЕС. Ние понякога фатализираме - ще ни приемат ли, няма ли да ни приемат, ама като какви точно ще ни приемат. За мен първата, главната, генералната оценка е на българските граждани. До това единствено стои въпросът за децата ми. Давам си сметка, че мога да ги осакатя, да им причиня сериозни вреди, но така или иначе лично аз съм поел този ангажимент да съм министър. А от 1961 г. насам нямам неизпълнен ангажимент.