Брой 13                                                  

23 - 29 март 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Владимир Зарев

 

В края на март на немски език излезе неговият роман "Разруха". Той бе представен на Лайпцигския панаир на книгата. Режисьорката Иванка Гръбчева пък прави филм по него. С най-новия си роман "Светове" писателят беше номиниран за наградата "Хеликон" през 2006 г. Двете книги се радват на огромен успех у нас - "Разруха" търпи седем издания, а "Светове" - три.

 

Читателят е като снега тази зима - няма го

 

Владимир Зарев е роден на 5 октомври 1947 г. в София. Завършил е българска филология в Софийския университет. Автор е на 16 книги. Сред най-популярните са трилогията "Битието", "Изходът" и "Изборът", "Хрътката срещу хрътката", "Лето 1850", "Поп Богомил и съвършенството на света" и последните му романи "Разруха" и "Светове". Син е на известния литературен критик акад. Пантелей Зарев. Баща на три дъщери.

Интервю на Мира Ганчева

- Г-н Зарев, как вие бихте представили последните си романи "Разруха" и "Светове"?

- Романът "Разруха" разказва за живота на един интелектуалец и на един от тези новобогаташи, които започват с пари от куфарче, което им се дава. В тази книга са разказани механизмите, по които беше ограбена България и за труда на няколко поколения българи. Специално у нас тези промени, които бяха нужни, бяха извършени по безобразен и отвратителен начин. Това продължава и досега. Няма страна в света, в която лекарствата, токът, всички най-важни неща за оцеляването на човека да се облагат с данък 20%, а хазартът, от който се печели най-лесно и най-много, който печели от порока на хората, да се облага с 8%. Всичко това зависи от политиците, които, за жалост, ние сме пратили в Народното събрание. Навсякъде по света всяка държава си има мафия, а в България нашата мафия си има държава. Никъде не са преплетени така мафията, сенчестият бизнес, силовите групировки с институциите, с държавността, както това стана в България.

След като излезе "Разруха" ми се обади един американски бизнесмен - Джулс Гарфънкъл. Покани ме в САЩ, за да ми разкаже история, която искаше да напиша. Тя е в основата на романа "Светове" и е за това как идва в България изпратен от американска компания бизнесмен, който предлага да инвестира в страната ни 4 млрд. долара. Нашите мигновено му искат 50% кеш. Американецът тук се среща с прекрасна жена и тук се осъществява сблъсъкът между два свята, абсолютно различни, които се сблъскват, но и се привличат. Това е неговият свят - подреден, богат, могъщ, но скучен, и този тук - мърляв, загубен, окраден, кален, но безкрайно жизнен и интересен.

Защо написах този роман? Защото това е знаменита история. Въпросът не е в тези 4 млрд. долара. Големите пари носят ред и те искат ред. Американецът го каза - в България ми отказаха, защото не бяха склонни да приемат да има ред.

- Документални романи ли са "Разруха" и "Светове"?

- В никакъв случай не са документални романи, независимо че - особено романът "Светове", е написан по истински случай. Историята, разказана ми от Джулс Гарфънкъл, е истинска, но в романа има и много измислени неща. Целият социален план на романа е фактически привнесен. Историята е вярна и тя разказва защо не успяхме да извършим промяната по друг начин, който да бъде значително по-добър и по-лесен за всички нас.

- В предварителния разговор казахте, че ваши познати са ви се обаждали, за да ви кажат, че еди-кое си убийство е станало така, както вие го описвате...

- Многократно. Например Иван Кулеков два пъти ми се е обаждал, други мои приятели също. Очевидно и в "Разруха", и в "Светове" има напипани много верни неща, механизмите, които движиха цялата промяна в България, и "помогнаха" да бъде обезсмислен и ограбен трудът ни.

- В тази връзка приемате ли съпоставка между вас и Христо Калчев (лека му пръст!), който претендираше, че неговите романи показват и предсказват някои ситуации у нас?

- Приемам някаква съпоставка, но самият Христо Калчев си казваше, че неговите са вулгарни романи. Докато за себе си твърдя и се надявам, че съм направил висока литература. Аз съм сигурен, че тези романи имат чисто литературни качества, които ги отличават от едни все пак вулгарни книги.

- Задоволява ли днешната родна литература потребността на българския читател?

- Българският читател все повече и повече се стопява, той е като снега тази зима. За жалост, хората, които са духовни и обичат да четат, са все по-бедни и по-трудно оцеляват материално. И аз напълно ги разбирам. Един пенсионер с пенсия 80 - 100 лв. много трудно ще отдели 10 лв., за да ги даде за книга. Докато тези, които имат парите, голяма част от тях са абсолютни простаци и хора, които не четат и които не ги вълнува нищо духовно. Това са и тези, които въведоха тази сбъркана и напълно неприемлива ценностна система.

- А изяде ли мишката книжката?

- Изяде я, да. Просто това са много трудни времена за нашата литература. В момента има няколко човека, които правят стойностна литература в България, която може да има успех по света. Надявам се това да стане, но нито държавата със своите институции, нито политическата класа със своя истеричен егоизъм подкрепят по някакъв начин българската литература. Ако нещо се случи, това става благодарение на самите автори, благодарение на доброжелателството на някои западни издателства, които намират в нашата литература нещо интересно, което заслужава да бъде показано.

- Не приемате интернет заради глобализацията, но пък в мрежата има много литература. Или това, което е в интернет, не може да се нарече литература?

- Според мен интернетът е една световна заплаха, пред която човечеството ще бъде изправено, както сега е изправено пред екологическа криза. Това обаче още никой не го осъзнава. Всички ние мислим, че той стопи разстоянията между континентите и между хората. Но в същото време е много опасен по няколко причини. Първо, защото библиотеката освен че опазва и съдържа знанието, тя го и селекционира. Тя изхвърля ненужното и запазва необходимото за човешкия разум и цивилизация. Второ, защото познанието има нужда от учител, който поема моралната отговорност за този тип знание, тъй като всяко знание - литературно или научно, излъчва и някакъв морал. Трето, защото по този начин хората се научават да комуникират помежду си електронно. В едно писмо има друг вид топлота, отколкото в един електронен запис. Това е някаква наша намеса в естествения копнеж на хората да общуват помежду си.

Глобализацията е опитът на големите пари да излязат извън всичко. Големите пари живеят собствен живот. Според мен, човешката сложност им пречи. Те се нуждаят от механични полуроботи, които да ги умножават. Какво значи да имаш 40 млрд. долара? Това е свят, който няма нищо общо с реалния. Какво предлага глобализацията на съвременния човек - лесни удоволствия. Четенето прави човека непредвидим, опасен. Не можете да накарате лесно човекът, който чете, да ви върви по гайдата. Такива хора не са необходими на тези големи пари. В България имахме духовна нация, но всички ценности се обърнаха наопаки. Герой на нашето време е мошеникът, крадецът, насилникът. Този, който ще ви вземе апартамента, който ви окраде завода, това е митничарят, който няма да обмити стоката или ще вкара отровно месо. Това е най-страшното и ще засегне поколения напред.

- А какво е бъдещето ни, какво ни чака?

- Ако някой път съм изпитвал страх за българската нация, това е сега. Моите страхове са свързани пак с глобализацията. Какво означава нахлуването на една ниска култура, каквато е американската (в момента американската литература е на много средно ниво, има няколко последни мохикани, възрастни писатели, които продължават да пишат добре, и всичко друго пише лесните книги, с лесното слово). Целият свят е настръхнал срещу глобализацията, само ние не разбираме за какво става въпрос. Добре е, че влязохме в Европа, малка страна сме, по-добре е да се присламчим към група от страни. Обезпокоен съм обаче за бъдещето на нашата нация. Все пак, влизайки в ЕС, има надежда, че ще се въведе някакъв ред и някаква форма на приличие. Трябва да има национална стратегия за оцеляване, която да се изработи от интелигенцията, но и от политиците. Второто нещо е наистина да се възвърне имунната система на държавността - съд и полиция.

- Няма как да не стане дума, вие сте син на Пантелей Зарев. Как се живее в сянката на този велик литературен критик?

- Винаги ми е било трудно. Казвам го честно и съвсем сериозно. Преди 10 ноември например се считаше, че на мен ми е било по-лесно. Оказа се, че ми е по-трудно, защото много хора получиха признание, което аз не получих. След 10 ноември станах главен редактор на списание "Съвременник" и то оцеля. Излязоха мои книги, дори "Разруха" сега ще бъде отпечатана и в Германия. Но отново като че ли има едно недоверие. Моята връзка с баща ми беше духовна и има големи ползи. Той беше много интересен човек, беше кабинетен учен, затворен в себе си. Той ме сдружи с книгите. Показа ми могъществото на словото, на човешката духовност и колко е важна тя за една цивилизация и за оцеляването на всеки човек поотделно, но и за оцеляването на човешкия разум. Защото донякъде той повтаря рака в природата. Той е ненаситен и алчен като тази болест и унищожава организма, от който е създаден. Фактически точно срещу тази алчност се бори и човешката духовност. Помня контактите, които съм имал с баща си. Имаме една къща в Бистрица и много сме говорили под звездното небе, беше прекрасно. Така че аз съм му много благодарен в това отношение, но винаги ми е било и трудно. Защото е трябвало да преодолявам неговото име, неговата сянка, която е голяма, но винаги ми е създавала усещане за борбеност, че аз трябва да извоювам своето място под слънцето.

- Баща ви е предал любовта към книгите. Вие предадохте ли я на вашите дъщери и на тях ще им се наложи ли да живеят във вашата сянка?

- По никакъв начин не исках да има трети литератор във фамилията, защото знам колко е трудно и колко е сложно да се борят. При двете ми големи дъщери това не е така. Но при малката забелязвам, че пише много интересно. Детето е написало есе на немски език, без да каже на мен и на майка си, и е спечелило измежду 7 000 деца трето място. Може би точно затова е било оценено. Защото е личало детинското, непревзетото, истинското, нередактираното слово. Сега ще ходят с майка си в Грац, Австрия, за да получи първата си литературна награда. Ако по-нататък тръгне по този път, няма да я спра. Аз съм за свободната воля. Моят баща ме е лекувал със свобода и аз искам да лекувам моите деца със същото. Те трябва да имат право на избор. Това е най-красивото нещо в живота. Целият човешки живот не е нищо друго, освен поредица от избори. Във всеки един момент ние предпочитаме нещо, като отхвърляме друго. Прекрасно е да може всеки сам да осъществява желанията си.

- Станалите популярни в последните години стилове хайку и SMS-поезия стойностна литература ли са?

- Чел съм и хайку, и SMS-поезия. Даже част от тези книги ги издава НДК, а аз съм в комисията, въпреки че не съм поет. Между тях сигурно също има стойностни неща, но не е това начинът. Всяко нещо, което е лесно, е несигурно. Така е в материалния свят, но още повече така е в духовния. Ако словото за вас е просто едно забавление, резултатите няма да бъдат много трайни. Разбира се, между участниците в конкурсите за хайку и SMS-поезия има много талантливи хора. И те ще намерят своето място в нашата литература.

- А може ли да се нарече творец всеки един, който е написал нещо?

- Може, разбира се. Аз мисля, че може да се нарече творец всеки един, който е прочел нещо. Защото читателят дописва една книга, той я досътворява чрез своя духовен опит и чрез възрастта си. Например по един начин се чете Достоевски на 17 години, по друг - на 30, по трети - на 50. Това е един фиксиран текст, който обаче се променя. Така че дори ако четем книги, ние участваме в един творчески акт. А когато човек е написал нещо, той участва активно в този акт. На всеки такъв човек аз желая повече читатели.