Брой 11                                                  

16 - 22 март 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Стефан Шарлопов

 

Бизнесменът, който е възпитаник на Великотърновския университет, в последно време прави доста сериозни инвестиции в старата столица. Собственикът на емблематичния за града хотел "Янтра" е известен и като меценат и патриот, сега изгражда църква до ВТУ "Св св. Кирил и Методий".

 

Успехът е труд,

постоянство и амбиция

 

Стефан Шарлопов е роден е на 14.10.1962 г. в Бургас. През 1986 г. завършва висшето си образование във Великотърновския университет, специалност Българска филология. След това започва работа като журналист в София и в изданията, в които работи, се занимава с икономическа тематика. 26-годишен издава първата си книга с художествена документалистика. През 1989 г. започва частен бизнес. Със стокови и финансови операции се занимава до 1993 г. През 1995 г. създава "Роял Фуудс" АД - компания за производство на трайни пакетирани сладкиши с фабрика в Елин Пелин. Освен на четирите индустриални предприятия, Стефан Шарлопов повече от 10 години е мажоритарен собственик и председател на Съвета на директорите на фирмата за бутилиране на минерална вода "Девин" АД, "Санел" АД, "Роял Стоун" АД, "Роял Инвестмънт" ООД, "Роял Холидей" ЕАД и др. Знае руски език, перфектно говори английски, борави и с немски. Стефан Шарлопов е един от учредителите на Национално движение "Българско наследство". Женен е с три деца - на 3, 5 и 20 години.

Интервю на
Кремена КРУМОВА

- Господин Шарлопов, защо след журналистиката се насочихте към индустрията, а сега и към туризма?

- Туризмът ми е хоби. Занимавах се с журналистика и на 26 години издадох книга в жанр художествена документалистика, което беше добре. Но си давах сметка, че това не е моята работа. Въпреки всичко, това мое произведение оказа огромно въздействие върху мен и ме подбуди да взема решение да спра да се занимавам с това и да се насоча към бизнеса. Тогава баща ми, който се пенсионира като журналист, ми каза: "Сине, каква пенсия ще получаваш, ако сега се отказваш от тази професия". А аз отговорих: "Как може да ме питаш това, когато съм на 26 години. Искам да живея нормално, спокойно, да работя и да чувствам труда си оценен". Обясних му, че за мен е важно да оставя диря след себе си. За тази цел ще правя бизнес. Занимавах се с индустрия, успях да продам голяма част от предприятията, които първо създадох. Но там всичко е в антагонистично противоречие. Дистрибуторът иска по-ниска цена, доставчикът на суровина иска по-висока. Работникът иска по-висока заплата, държавата иска по-високи данъци и по-високи цени за ток, вода, парно и т. н. Не е много лесно. Имал съм 4 000 работници. Сутрин се събуждам и знам, че съм със 100 000 лева назад, защото ги дължа само за фонд "Работна заплата", без другите разходи. Но в един момент си казах: "Стефане, къде отиваш, какво правиш и за какво става дума. Имаш малки деца, какви са тези амбиции". Така реших, че в хотелиерския бизнес ще ми е по-спокойно. Да, по-сложен е, но е и по-субективен, защото един сервитьор например може да ти опетни името и да станеш за резил. Но аз разчитам на снизходителността и толерантността на нашите гости, които не искат от нас да бъдем хипер. Затова инвестирам в места, които много харесвам. Искам да направя малка верига хотели, където хората да имат възможност да прекарат целогодишно всичките си уикенди и почивки. Надявам се до 7 - 8 години това да бъде изградено като концепция. В България няма да правя морски хотел, ще инвестирам в Гърция. Опитвам се да се поставя на мястото на клиента и да разбера какво на мен би ми харесало, ако отида някъде. В грандхотел "Янтра" направихме спа център, който стана доста добър. Искам като дойдат туристите, да видят прекрасната гледка, да имат 10 маршрута, по които да обиколят района и да прочетат какво става в този край.

- Какво от духа на юга донесохте във Велико Търново?

- Да, наистина родът ми идва от юг. Баща ми се преместил в София и аз останах там. Много неща пренесох от юга в старата столица. Първо темперамента. Южняците сме по-живи, екстремни и по-креативни. От друга страна и чувството за достойнство, което за онези георгафски ширини е много важно, за да можеш да гледаш всички хора в очите. Това е философия, която трудно се постига. Ако искате, наречете го начин на мислене, начин на живот, светоусещане, което е характерно за всеки човек. Това е югът. Може би съм привнесъл и малко балкански инат, без който трудно бихме оцеляли във всичките тези диви години.

- На какво залагате в бизнеса?

- На честността, интуицията, трудолюбието, ината си и на способността си да рискувам. Който е пръв по време и по място, е пръв по право. Това винаги е било така. Не може да чакаш да видиш какво правят всички и ти да почнеш да правиш като тях. Или скачаш първи и губиш, или скачаш и печелиш. Аз приватизирах първия хотел в Пампорово. Никой не говореше тогава за туризъм и аз нищо не разбирах от този бизнес. Но скочих първи и го купих и то по съвсем прозаична причина - за да мога да си намирам повече работа в Родопите. За мен те са най-красивите планини в света. Там има някаква енергия, която чувствам. Последвах интуицията си и затова инвестирах в Девин. Към този град имам определен сантимент. Един руснак, наш постоянен гост, стои по 6 месеца там. Веднъж той ми каза нещо много интересно. Твърдеше, че над Девин няма озонова дупка - имал спътникови снимки, които доказвали това. Не знаех какво да кажа. Няма спор, че минералните води, природата, планината са все вечни неща. А аз инвестирам само в такива. Навремето хората са имали същата развита интуиция, даже са управлявали по-добре от нас. Но ние сега, загледани в парите и разправиите, не можем да разберем кога и какво ни подсказва вътрешното чувство и така правим грешки.

- Винаги ли избирате такива местности, пропити с история и красота?

- Да. Ако не го усетя със сърцето си, не правя нищо там. Затова инвестирам във Велико Търново, Девин, Боженци, Сандански, а занапред и в Априлци.

- Само хъс и желание ли е нужно?

- Да, аз имам една формула, на която уча децата си и те я декламират като стихотворение. Успехът за мен е труд, постоянство и амбиция. След тях мога да посоча шанс, късмет, добро стечение на обстоятелства. Но това са по-дребните неща във формулата. Без труд, постоянство и амбиция успехът е непостижим. Уча децата си да са честни и дърпам уши за лъжа или прибиране на вещ, която не е тяхна. Аз съм виждал много драматични случки - хората са едни като печелят, а съвсем други като загубят. Сривът е страшен. Трябва да имаш психика и да разбираш от психология, да анализираш, да мислиш много дълго време над всеки един детайл: как се случва, какво се случва, защо се случва, какво би могло да бъде, ако станеше друго. Цялото това самоопознаване и най-вече самокритичност е също много важно. Хората, лишени от това чувство, са обречени на тотален застой в развитието. Човек, ако не анализира първо собствената си грешка, няма как да преодолее и негативните страни в себе си и да се развива. Уча децата и да не мислят, че трябва да правят непременно бизнес. Хубаво е да се занимават с това, което искат и което могат по най-добрия начин. Само тогава ще жънат успехи.

- А от кого се учите вие?

- Уча се от мъдрите хора, овладяли егото си, които не са роби на парите, а са подчинени на морала. Понякога взимам акъл и от хора, които са живяли в друго време и имат житейски опит. Много е важно човек да слуша и да чува, да хваща това, което му е необходимо.

- Кога човек може да загуби - когато има свръхего или когато е обзет от успеха?

- Който не може да овладее егото си, значи шансът му да оцелее и да бъде нормален човек е почти равен на нула. Моят кум преди няколко години ме наведе на този извод. Благодарен съм му за това. Приемах егото си по-скоро като амбиция, в която бях убеден, че съм прав. Но не беше така. Трябва да дадеш право на другия да бъде това, което е, а не да му налагаш модели, които според теб са верни. Всеки сам трябва да стигне до изводите в живота си. Аз се увличам и по източната философия, защото за мен това е концентрация на опит.

- Вие сте вярващ човек. Според вас над нас бди някаква сила, която ни помага и пази. Така ли е наистина?

- Вярващ човек съм, да. Сигурен съм, че има нещо, което пази всеки един. Трябва да осъзнаем, че сме за малко на този свят и има нещо над нас. Дали ще го оприличим на Господ или енергия, няма значение. Досега съм забелязал, че няма ситуация, в която да си измамник, крадец или лъжец и да не получиш съответния знак.

- Вие се славите и като меценат. Според вас как можем да съхраним българщината?

- Можем само с второ българско възраждане. Страната ще се съхрани само като запази духовността си - бит, фолклор, религия, култура и изкуство. Това са истинските български ценности. Например църквата "Свети Евтимий Патриарх български", която строим до университета. Тази година тя ще извиси осанка и ще бъде една от хубавите сгради във Велико Търново. Това също е едно доказателство за добро дело. Инвестирам, когато имам и свободен ресурс. Например в комплекса в Сандански ще вложа 10 млн. евро. Обичам винаги да си правя сметката и внимавам с темата меценатство. То е вътрешна потребност и не е нещо, с което трябва да парадираш. Ако почувстваш, че имаш нужда от това и че то би ти доставило удоволствие, че това би било разбрано от хората, защо да не го направиш. Смятам, че всеки би трябвало да прави неща, които не са комерсиални. Няма значение дали дарение в църква или отглеждане на детенце.

- Как е по-добре да се живее - морално или щастливо, защото понякога животът поднася много изненади и не винаги, когато си щастлив, живееш морално?

- Според мен едното определя другото. Ако живееш морално, значи имаш ценностна система. Щастието не е в парите, въпреки че всички се стремим да направим някой лев. То е в това да се събудиш и заспиш с усмивка, да кажеш една добра дума, да направиш нещо, на което непознати за теб хора да се зарадват. Да чувстваш обичта на децата и близките си хора. Милиардите нямат абсолютно никакво значение.

- Лесно ли се справяте в днешното забързано, лъжливо и посредствено време?

- Много е трудно. Тежко е да бъдеш почтен човек днес, но пък е сладко. В България хората като мен не са рядкост. Те не се афишират и това е нормално. Аз също нямам идея да блестя на първите страници на вестниците и да ходя на всички светски мероприятия, защото виждам фалша в голяма част от тях. Предпочитам да се видя със земни и свестни хора. Дали са бедни или богати няма никакво значение. Казвам това, защото когато човекът е земен и успял, значи е от моята порода и тогава ми е леко да водя разговор с него, защото знам, че не се гледаме като портфейли. Схващам логиката на по-неуспелите от мен, че предпочитат да се срещаме, защото очакват някаква индиректна или директна полза. Това малко ме огорчава, но ги разбирам. Затова, за да не се налага да правя огромни компромиси със себе, съм си ограничил кръга от хора, с които се срещам.

- Как релаксирате след тежък и динамичен ден или седмица?

- Когато имам свободно време, плувам, правя лек фитнес, обичам да ходя пеш със семейството си. А най-хубавият ми, истински и голям релакс, е в петък и събота, когато с жена ми и децата тръгнем да пътуваме. Вземаме книжката 100-те национални обекта и набелязваме места, където ще ходим. Правим снимки, разказваме и показваме. Като се върнем цяла седмица после малките питат един през друг. А да отговарям на всичките им въпроси ми доставя истинско удоволствие и ме зарежда допълнително.

- Кое е по-силно във вас - емоциите или разумът?

- Разумът. Аз съм зодия Везни. При мен емоциите и разумът са сприятелени в една сравнително добра пропорция - 70% разум и 30% емоция. Но в никакъв случай емоцията не може да бъде повече от разума, ако е така, можеш да станеш артист например. В бизнеса подчиниш ли се на чувствата, вариантите да сбъркаш са много.

- Казвате, че бизнесът не е романтика.

- Ами 10% е романтика. Всичко останало е проза. В бизнеса прошка няма. Всяка грешка се плаща, за разлика от други области, където може да кажеш извинявай. Правиш грешка - плащаш, не правиш грешка - получаваш.

- Една римска поговорка казва, че не от училището, а от живота се учи човек. Но все пак какво от наученото в училище или университета използвате сега?

- Разбира се, че в училище съм научил много. Завършил съм руска гимназия и имам специално отношение към руснаците. Ето една новина - на 9 май ще открием руски ресторант в София. Имам широка обща култура от знанията от университета. За да науча по-добре английски език, мисля да отида да специализирам три месеца в Англия. Важното е наученото да се упражнява на дело. Доставя ми удоволствие да го правя. Обичам да се запъна като магаре на лед и да постигна желаното.

- Имате ли се за преуспял човек?

- По-добре е да кажем, че не съм неудачник. Аз така се приемам. Има какво да покажа.

- Какво ненавиждате у хората и у българина конкретно?

- Мързелът, безотговорността, интригантството, лъжата, негативизма. Това са нещата, които не примем, а те са доста разпространени у всеки от нас. Българинът не може да разбере, че всъщност с тези качества се губи напразно енергия и нищо не се постига.

- Защо не може да се изработи все още визия за националния ни туристически продукт? Само рекламата ни ли не е на ниво?

- Много ме боли, че България няма ясна визия за националния туристически продукт. Абсурдно е да мислим, че като имаме 400 км морска граница, сме хванали Господ за шлифера. Ако мислим, че ние можем да конкурираме Австрия, Швейцария или Франция с нашите зимни курорти, това също е нелепо. Но ако и народът ни беше уникален като природата ни, щяхме да бъдем неповторими. Винаги съм казвал - прекрасна страна, калпав народ. Държавата трябва да има регулаторни органи по туристическия продукт и рекламата. Ако тя беше платила и разработила национална стратегия за развитие на туризма, нещата щяха да бъдат други. Трябва да има визия как точно да изглежда националният туристически продукт и как да дава на всички инвеститори възможността да изпълняват нейната програма.

В България сега няма мислене, което да създава история. Хората започнаха да живеят ден за ден. Това не е нормално. Преди години нямаше натрупан капитал, възпитанието на децата беше в друга посока, без да отричам и позитивното, което е било тогава. После настъпи една свободия, което е типично за една млада демокрация. Нашите деца ще бъдат онези, които ще са подготвени за нова България. 50 години отчуждение сега ще изискват 50 години навлизане в тази тема.