Брой 10                                                  

9 - 15 март 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Проф. Николай Данчев

 

Той е един от най-изтъкнатите съвременни народопсихолози, преподавател във Великотърновския университет. Професорът смята, че през последните 50 години душата на българина не се е променила - той пак е затворен, пак е индивидуалист и отново гледа на промените с недоверие и страх за утрешния ден.

 

Българинът е сложен като

психика, мислене и поведение

 

Проф. Николай Данчев е роден на 12 август 1941 г. в Сливен, но от 40 години живее в Габрово. Завършил е Софийския университет, специалност философия. Преподава диференциална психология и народопсихология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".

Познат е на обществеността като общински съветник от БСП вече няколко мандата и председател на комисията по образование и вероизповедания към габровския местен парламент.

Интервю на Мариана ДИМИТРОВА

- Проф. Данчев, вие сте преподавател. Как намирате днешните студенти?

- Много освободени и много интелигентни. Освен българи имам студенти македонци, руснаци, сърби, бесарабски българи. В интерес на истината по-точни студенти от бесарабските българи не знам. Пазят си традициите още от 1825 г. досега. Преди 5 години аз въведох като дисциплина народопсихологията във Великотърновския университет. Досега никой не е преподавал този предмет. Само Марко Семов, Бог да го прости, в Софийския университет на специалност "Журналистика" преподаваше народопсихология. А във всеки ВУЗ трябва да я учат. Всеки висшист в България, който завършва, трябва да познава психологията на собствения си народ. В момента имам четирима докторанти по народопсихология. Радва ме фактът, че един от тях е от Габрово и има уникална дисертация - за ромската престъпност. Народопсихологията има възможност да даде обяснение на такива важни проблеми като корените на раждането ни като народ, формирането ни в сложните и дълбоко противоречиви исторически условия до днешни дни, да формира онези черти и характеристики, които ни отличават от другите народи, да посочи нашите приоритети, да посочи превъзходството ни в исторически, нравствен и общокултурен порядък, да каже кои са деформациите ни и да определи нашето място в един бъдещ общочовешки и европейски свят.

- Как виждате българина като европеец?

- За нас се отварят вратите на стара Европа, пред която за съжаление сме или на колене, или с оскъдно облекло, или с позиция, подсказваща унижение, ниско самочувствие, боязливост, комплексираност, нисък престиж и всичко с голяма доза инат и непукизъм. Е, в това е сложността на националния ни характер, със здрави генетични корени, формирани далеч в миналото, народ, създал колосални, духовни и исторически непреходни ценности, но народ, оскърбен с непрекъснат исторически път, обиждан и унижаван от наши и чужди "величия". Какво му остава на обикновения българин, освен да затръшне вратата, да се затвори и да си гледа личния интерес. Това всъщност е и позицията на голяма част от българския народ. Независимо от превратностите и от състоянието на душевността ни, ние все пак, за да докажем себе си пред тъй нар. "велики", имаме с какво да се представим в един голям европейски прием. Това е голямата ни култура, високата ни интелигентност, богатството на традициите, които имаме, големите извори на уникалния и неповторим фолклор, красивата ни природа, умението ни да създаваме материални и духовни ценности от висок надевропейски порядък. Имаме още и друго неоценимо духовно богатство, с което влизаме в Европа, но как ще преодолеем високомерието на нашите покровители и комплексираността на собствената ни душевност? В последните месеци бяхме на "почит" от персони със западноевропейско национално самочувствие. Идваха, даваха оценки, критикуваха, често ни унижаваха, а ние сервилничим, стоим с наведен гръб с издадени задни части, съгласяваме се с всичко само и само да бъдем поласкани, погалени, похвалени. Правят го всички водещи български политици, независимо от политическия цвят и степен на интелигентност. Такива сме от 1878 г., та до сега. Дали ще е Германия, Австрия, Англия, Франция, Русия, а сега и САЩ, въобще нищо не ни бърка. Продаваме националните си интереси, робуваме на партийни позиции, но не и на националните, облизваме задни части на европейци със съмнителни качества и представете си - все в интерес на народа. А кой е питал българския народ за "Козлодуй", за участието ни в Афганистан и Ирак, за американските бази в България? За всичко това решава един лумпенизиран парламент, определени партийни шайки, отделни предателски душици. Унижения след унижения. И след това със загриженост проплакваме, че българският народ е дезактивен, че е незаинтересован, че не се вълнува от нищо, че е затворен в себе си. Имаме високото ни материално и духовно богатство. Ние имаме с какво да се представим пред другите, живеещи в Европа. Но преди всичко трябва да се решат редица основополагащи неща - работни места за всички, достойно заплащане на труда, сигурност, по-добър живот за младите и възрастни хора в България. Ако това не се случи, убеден съм, фрустрацията ще нарастне, духовната мизерия ще постави голямата бариера пред националните ориентации и ценности, оскотяването и просташкия, тротоарен непукизъм ще ни превземат все повече и повече. Следователно, налага се Европа да ни приеме с всичките ни негативи и позитиви. Ние сме необходими на европейците, необходими са им Балканите по много стратегически причини.

- С влизането ни в Европейския съюз често вълнува въпросът какво ще стане с нашата идентичност?

- Оцелявали сме много пъти, сега може би е най-трудното. Дай Боже да успеем. Успехът ни е в това да бъдем винаги такива, каквито сме в действителност, в богатството на нашата история и култура, в силата и упоритостта на характера ни, в това, че като психика, визия и култура сме много повече от другите. Това е така и жалко е, че нямаме подобаващото самочувствие. В целия този процес голям е приоритетът на народопсихологията. Тя има пряко отношение към една качествена характеристика на националния ни характер, на националното ни самочувствие. Не се налагат много аргументи, за да се съгласим с констатацията, че като народ сме без самочувствие, макар че има всичкото основание за това. Причините са извървяният от нас исторически път, многото драми, робства, чужда зависимост, предателства и пословична бедност.

- Има ли в българите психически резерви на един народ, който заслужава по-добра историческа съдба?

- Задръстени сме от бариери и комплекси, главата ни е все обърната надолу и назад, обременеността на собствената ни психика от спомените за миналото ни пречи да застанем на една твърда и реалистична позиция, от която ясно и категорично да заявим големите си приоритети пред останалите народи. Независимо от промените продължаваме да се взираме на метър разстояние от нас и да оплакваме собственото си нерадостно материално и духовно битие. Радват ни дребни неща, страдаме от политически вируси, потъваме в безнадеждни битови проблеми. Липсата на национално самочувствие се засилва напоследък и от факта, че все повече избледнява историческата ни памет, а историята ни се представя, за кой ли път, през гледната точка на актуалния политически момент. Народ без самочувствие се превръща в една съвкупност от хора, носещи в себе си ниска обществена активност, в народ без идеи за бъдещето, в народ с робски усещания. И тук противоречието - народ с големи политически резерви, но с ниска, а в повечето случаи с негативна активност. Това ние проявяваме системно и последователно. От малкото прозорче на собственото си материално битие възприемаме света около нас като някаква чужда система.

- Какви хора сме ние?

- Сложен човек е българинът. Сложен като психика, мислене и поведение. Доста усилия се изискват, за да му отвориш душата, да го доближиш до себе си и да вникнеш в психиката или характера му. А докоснеш ли се до него, веднага пред теб се явява един духовен феномен, комплексиран в своята същност, носещ бариерите на съпротивата, на равнодушието и изчакването. Това са исторически формирани качества, стоящи в основата на нашия стремеж за собствено съхранение. Претенцията ни за дълбоко познаване на националния ни характер веднага предполага съмнение, отрицание на нещо, което сякаш е ясно от пръв поглед. Нашият народ е недоверчив. Предпочита да мисли за собствената си черга, но не и за националната съдба. Причината е в историческото ни развитие, в интересната "кръвна група", която притежаваме, в страха, преживяван от столетия. Страх, внесъл деформации в психическия свят на българина. Още в 1018 г., когато България пада под Византийско робство, по нашите земи се ширят насилие и издевателства. Потоци от кръв обагрят земята ни. Освобождението е кратко, за да се смени с 500 години турско робство. Физическото и духовно асимилиране на българския народ, продължило в един огромен исторически период, научава българина да води борба за своето оцеляване, да се страхува и гледа с недоверие към всички, които го управляват, да хитрува, да се подлага на унижение, да лази, да затваря в себе си една душевност, комплексирана до крайност. Затова пътят на българина към свободата е мъчителен и противоречив. За това и сега психическият му свят носи обременеността на миналото. Факт е, че през последните 50 години душата на българина не се е променила. Той пак е индивидуалист, пак е затворен и отново гледа на промените с недоверие и страх за утрешния ден. И за кой ли път към общественото, общото се отнася от позицията на личния си интерес. Българинът руши общественото, склонен е да го присвоява за себе си, но не и да го съхранява за поколенията. Цели 16 години освен т. нар. обществен плурализъм ние не създадохме нищо ново. Разрушихме много национални ценности, за да се облагодетелстват шепа управници. Никой народ не си разрешава такава лудост да разрушава всичко и да започва да строи нов дом на гола поляна.

- Кое е това нещо, което може да изкара на показ позитивните черти на българския характер?

- Имаме щастието и нещастието да живеем на Балканския полуостров и да преживеем сложни робски векове, да носим в себе си богата и интересна генетична и кръвна група. Оценките, изводите за националния характер и психика много пъти са под влияние на политически и исторически моменти, от поредния флирт на българските политици. Фаворитизираната любов към СССР води до ненужни идеализации, при което съветският човек е еталон. Преклонението и сервилността пред САЩ насаждат американизация от долнопробен тип. Присъжда ни се отново един начин на живот, противоречащ на националната ни традиция. Затова българинът е резервиран и затворен, индивидуалистичен и консервативен, затова е безразличен и пасивен. Да не забравяме, че имаме наши достойнства, които при определени обществени, материални и духовни условия ще ни поставят на висок европейски пиедестал. И така, ако българинът има в себе си напластен психически негативизъм, трябва да се обяснят причините за това. И ако в обществото се създадат условия за тяхното ограничаване и премахване, то тогава по естествен път ще се възродят позитивните черти на българския характер, ще се формират и нови такива. И не е виновен българинът за всичко това. Виновни са всички онези, които след 1878 г. досега, вече повече от 120 г. разпъват умореното и болно тяло на България.

- Вие сте и общински съветник. Как оценявате работата на местния парламент и какво представлява той от гледна точка на народопсихологията?

- В сравнение с предишни мандати, тази формация общински съветници е една от най-слабите. Борбата беше да влезеш в общинския съвет, защото предварително се знаеше, че ще има заплащане. Една от големите слабости в страната през тези 4 години е, че се създаде възможност съветниците да получават пари, понякога дори и неоснователно големи заплати. Освен това, местните парламентаристи си имат основна месторабота, да не говорим, че имат участия и на други места, тъй че добри пари се печелят в общинския съвет.

- Да не намеквате, че работата на общинския съветник се превърна в добре платен бизнес?

- Точно в бизнес. И всички са много точни и примерни, защото трябва да се разпишат за присъствие, тъй като срещу подпис си получават парите. Аз не съм виждал толкова дисциплинирани общински съветници! Навремето го нямаше материалният стимул, в постоянните комисии я събирахме един човек болшинство, я не. А сега всички са много точни и идват на секундата. Това е една нашенска черта. Българинът, където и да бъде във всички сфери на живота, е страшно прагматичен. Интересът клати феса. Има ли пари, той е активен. Или пък просто ще демонстрира присъствие. Може работа да не свърши, но той ще бъде там. Тази нашенска черта си е открай време, откакто имаме самостоятелен политически живот - от Освобождението досега ние сме си именно такива. Не сме се променили чак толкова много през последните 100 години, останали сме си пак същите. Единствено разликата е, че живеем при малко по-добри битови условия, по-добра градска среда. Но демонстрираме качества, които ме карат да мисля, че българинът от 1900 година си е останал почти един и същ като манталитет, като начин на мислене.

- През тази година предстоят два вида избори - за евродепутати и за местни власти. Каква е психиката на българина по време на избори? Важи ли още онова Алеково заглавие "Бай Ганьо прави избори"?

- На българина нищо не му говори "евродепутат". Наблюдавам настроението на хора, особено на младите - моите студенти. Европарламент, евродепутат, Европейски съюз - хората не се вълнуват от това. Всеки един иска да се променят нещата на улицата му, в двора му, в джоба му. Бях на едно събрание и ме попитаха: "Колко ще получават тия, бе? Кой ще дава парите?" Хората не приемат един евродепутат да взема 16 хил. евро, а реакцията им е "С какво той ще ми промени живота, след като ще получава 16 хил. евро на месец?!" Това го вълнува българина, но това го вълнува спонтанно, това не е в главата му. Сега ще демонстрираме страшно ниска избирателна активност, защото ние не сме заинтересовани от това. Животът се влошава, а ние си правим избори на евродепутати. Опасявам се, че активността и за местните избори ще бъде много ниска. Разочарованието продължава, тъй като хората вземат почти същите пари както преди 2 - 3 години, а животът поскъпна много повече. Получава се така, че се вземат 10 на сто увеличение на доходите, а се оказва, че са изконсумирани предварително. Ето това е голямата мизерия, която съпровожда всеки един, когото срещнеш на улицата. Хората теглят една псувня, в която главен герой е майката, и казват "Няма да им гласувам". Ще видите колко плачевен резултат ще има на евроизборите, който ще повлече крак и за изборите за местните органи на властта.

- След тези тъжни равносметки, разкажете нещо весело от работата си като преподавател.

- В магистърските програми имах за студент един 73-годишен мъж. Казваше се бай Марин и беше от Пловдив, но е родом от търновския край. Селото му се намирало на мястото, където в момента е язовир "Йовковци". Влизам в час и му викам: "Ей, наборе, здрасти. Как си?" А той ми тегли една псувня и ми казва: "Какъв набор съм ти аз на теб, бе? Ти си хлапетия". Питах го на тези години защо учи, пък той ми отговори: "Тук ми е по-хубаво. Мойта у дома ме мачка, гони ме, пък тук пощипвам някое дупенце, черпят ме с кафенце, бутам някоя цица". Иначе човекът защити с отличие дипломната си работа, а темата му беше уникална - "Страданието на хората, които като погледнат язовира, виждат домовете си под него".