Брой 9                                                  

2 - 8 март 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Проф. Стефан Данаилов

 

Наскоро той беше в Плевен за среща с граждани заедно с други министри от правителството. Любимият на редица поколения българки актьор бе любезен да сподели за читателите на "BG Север" виждането си за развитието на културата и дейността на ръководеното от него министерство и как съчетава административната, творческата и преподавателската си работа.

 

Опитите и културата да бъде

политически оцветена са нелепи

 

Стефан Ламбов Данаилов е роден е на 9 декември 1942 г. в София. През 1966 година завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" (тогава ВИТИЗ) в класа на Методи Андонов и Стефан Сърчаджиев. Досега е пресъздал над 60 централни роли в театъра. В българското кино и телевизия е играл главни роли в повече от 60 филма и сериали, между които: "С дъх на бадеми", "Инспекторът и нощта", "Първият куриер", "Черните ангели", "Иван Кондарев", "Юлия Вревская", "От нищо нещо", "Търновската царица", "Дами канят" и много други. Едва 27-годишен става известен с ролята на майор Деянов в сериала "На всеки километър".

Стефан Данаилов е един от най-харесваните български актьори в италианските филмови сериали, между които "Октопод 7" в ролята на Дон Нуцо Мариано.

Удостояван е с множество награди от национални театрални и филмови фестивали. Кавалер е и на най-голямата награда за принос в българската култура - орден "Стара планина", а за 2002 г. получава наградата на Министерството на културата "Паисий Хилендарски" за изключителен принос в българската култура.

Професор е в НАТФИЗ. Води клас по актьорско майсторство и студентите му с любов го наричат Мастер.

Депутат в 39 и 40 Народно събрание от Коалиция за България. От 16 август 2005 г. е министър на културата в коалиционното правителство на Станишев.

Интервю на
Мая ПАСКОВА

- Г-н Данаилов, почитателите ви помнят най-вече като майор Деянов. Коя според вас е ролята на живота ви?

- Ако не всяка, то поне десет от ролите ми в киното и телевизията имат своя принос във времето за моята кариера. Отделно пък театърът се отразява на моето развитие по друг начин. "На всеки километър" е първият телевизионен сериал, в който доброто побеждаваше злото и който изигра голямата роля в професионалното ми израстване, така че на 27 години аз бях сред най-известните актьори в България. Едно време думата "звезда" не се употребяваше. Филмът и моят герой бяха възприети много радушно и след толкова години е странно, че голяма част от зрителите, които са ме гледали тогава, доста поколения, ме свързват с героя от "На всеки километър". Но в кариерата си аз съм изиграл много други роли, които са за сериозни актьори. Така че имам някои филми, които без притеснение бих показал на доста хора, които не знаят кой съм, каква биография имам.

- А има ли роля, за която все още си мечтаете?

- Още от най-ранните си младежки години съм се водил от една мисъл на Алеко Константинов, че човек в мечтите си може всичко. Никой не може да ти попречи да мечтаеш, но по отношение на конкретната работа аз не съм имал мечта или артистична амбиция да изиграя определени роли. Осланял съм се на това, което са ми предлагали. Като актьор в киното и основно в театъра можеш да имаш по-голям избор и да играеш от англичанин, руснак, българин, турчин до всякакъв. Аз съм имал щастието да бъда канен да участвам в пиеси, класически произведения, които са останали на крайната гара в историята на световния театър. Не коментирам дали съм ги изиграл добре или не, но мисля, че са си заслужавали. Актьорът също е човек и в повечето случаи представата му за една роля не съвпада с тази на режисьора. Бих казал, че аз съм отивал като чиста хартия и съм се запознавал с текста на първата репетиция.

- Наскоро се върнахте от снимки в Италия. За каква продукция става въпрос?

- Това е един сериал, а истината е, че аз работя в Италия много активно от 1994 г. Макар че първата ми роля в "Октопод" беше прекалено негативна, след нея явно съм направил впечатление и ме канят, затова основно играя там. Като се връщам назад във времето, от 1990 г. насам всъщност съм играл само в един филм в България - "След края на света", просто за да не ме забравят зрителите тук. Искам да подчертая, че в Италия програмата ми така е изготвена, че да мога да върша работата си като министър, която е отговорна, сериозна и трудоемка. Имам още две излизания. Става дума за сериала "Дело по съвест". Българските зрители вероятно са гледали първата част, в края на миналата година показаха и втората. Филмът беше излъчен по Канал 1 след 22.30 ч. и мисля, че много хора не можаха да го видят заради късния час. Все пак това е първата ми положителна роля, тъй като повечето ми участия в италиански сериали през годините са били все негативни. И мафиоти съм играл, и педофили, и всякакви гадове. Аз много се радвам, че филмът имаше голям успех в Италия и в година и два месеца написаха сценариите за новите серии, където ролята ми е доста разширена. Наложи се дори да я посъкратим, тъй като ми е доста трудно да пътувам от България. Но работата ми е прекалено радостна.

- Чувства ли се актьорът Стефан Данаилов звезда и сексимвол?

- Да бъда сексимвол е много неудобно, тъй като аз съм критичен към себе си човек. Не безкрайно, защото сигурно щях да взема мерки, но е усмихващо да те включат в такава класация. Има достатъчно млади актьори, които имат шанса. Аз не съм младият. Те могат да се водят смело за сексимволи. Извинявайте за нескромността. Продължавам да си бъда самокритичен.

- На какво учите студентите си, освен на актьорско майсторство, разбира се?

- На това, което аз съм научил в живота си. Няма да измисля нещо ново. Има неща, които ще им се случват независимо каква е системата и кой е на власт. Но има и някои условия и правила в живота на един актьор, които ги уча да спазват. Първото и най-важното е, че това не е работа като всяка друга, че е творчески процес, към който трябва да се подходи с умерена амбиция и, разбира се, с необходимия талант. Жалко е, че аз имам възможност да ги виждам по-рядко. Припомням им и това, че последната права им предстои и тогава аз съм безсилен. Когато започнат представленията, те трябва сами да покажат дарбата си пред тези, които могат да ги купят. Извинявайте за израза, но е така - трябва да покажеш какво можеш, за да бъдеш поканен да работиш.

- Имате ли усещането, че в момента играете поредната си "роля" - на министър на културата? Доколко следвате "сценария" - т. е. политиката на правителството, и в кои моменти си позволявате "импровизации"?

- Общо взето аз съм коректен артист. Обичам когато режисьорът е свършил своята работа, тъй като има талантливи и бездарни режисьори. Но когато имам щастието да попадна при талантлив режисьор, аз изпълнявам това, което той иска. И тъй като срещата с режисьора свършва след премиерата, а аз играя представления вече години наред, знам, че някои падат, така че нямаш възможност да импровизираш въобще. Нито едно представление не е едно и също, това е истина. Има вдъхновени представления, има чудесни, има и такива, които ние актьорите мислим, че не са достатъчно добри. Общо взето аз не съм привърженик на сценария. Аз съм представител на една политическа сила, участвам и в ръководството й и никой не може да ме спре да коментирам поведението на тази политическа сила. В кабинета е много трудно да има сценарии, или поне такъв, какъвто е нашият, тъй като ръководството на едно министерство, а аз говоря за това, което представлявам, и проблемите му са много по-различни от на всички останали. Проблемът на медицината не е проблем на културата или на всяко едно останало министерство. Така че какъвто и сценарий някой да се опита да проведе, той не е наясно с конкретните случки, които се случват в първо действие, или пето действие на културата. Твърдя, че ние сме в пето действие, имайки предвид възможностите, които бюджетът поставя. Но ако приемем, че сценаристът е Станишев, първо той е доверил едно решение на партията - че изпълнителят на определена роля има дарбата да свърши тази работа. И това, което мога да реша като представител и на политическата сила, и на кабинета, свързано с културата, не зависи и не може да бъде докладвано непрекъснато на сценариста. Виждам, че се спряга някакъв сценарий. Това според мен са медийни неща, но много е важно каква е приетата посока. И това, което на мен ми се иска, е, въпреки трудностите, важното да не е това, което цифрите показват, а което хората усещат. И аз съм длъжен докато съм министър на културата да браня и да съхранявам тази българска култура, която не е от вчера. Ако усетя, че не се случва това, няма какво да правя в това министерство. Няма кой друг да ми пише сценария, аз си го пиша сам.

- А как се разбирате с "режисьора", т. е. с премиера, и с останалите "актьори" в "постановката" - колегите ви министри?

- Аз съм длъжен да уважавам тези хора, независимо с каква професия са, защото те също вършат работа, и то голяма. И срещам разбиране, независимо кои са. Има един момент, когато някой с нещо може да ти помогне. Когато стигне въпросът обаче до бюджет, няма дружба, няма коалиционни партньори. Всеки иска пари за своето министерство. Ние, хората на изкуството, в мое лице, като малко по-чувствителни, но не базкрайно кротки, търсим именно тази ниша. Затова битката за всеки лев е голяма.

- Ще успеете ли да "изиграете" докрай "пиесата", наречена мандат, и какви реакции очаквате от "публиката" - бурни аплаузи и бис, или освирквания?

- За разлика от другите министри аз имам възможност, може би с това ще остана в българската история, да съм първият министър артист. Освен това съм първият министър, който продължава да играе на сцената вече толкова години. И имам щастието няколко пъти в месеца, това зависи от моето време, да бъда аплодиран на сцената на театъра. Разбира се, че като министър не очаквам да ме аплодират. Винаги ще има много недоволни, тъй като отстрани нещата се виждат по-леки, а реалността е много по-сложна. В този смисъл, ако някой се надява, че пиесата ще свърши някъде към края на второ действие, той ще бъде разочарован и ще трябва да напусне залата, тъй като пиесата ще продължи по начина, по който смятам, че трябва и да завърши. И ние нямаме намерение да бламираме този път. Имаме готовността, движенията на сцената станаха толкова наивни. В театъра се изгражда така нареченият мизансцен (подредба на актьори, мебели и актьори на сцената) и всеки актьор е длъжен да го спазва. Защото представете си всеки да се движи на сцената както си иска, какво се получава? Пада завесата. Смятам, че ще спазим уговореното завесата да не падне. Но ако това се случи, актьорите не умират, пак ще направят нова постановка, значи и нови избори.

- Каква е стратегията на Министерството на културата и отчитат ли се европейските изисквания и реалности в нея?

- Стратегия по Закона за защита и развитие на културата започва да се пише от тази година. Тя е дълготрайна и това ще бъде много труден процес. В създаването на тази стратегия освен основата, тъй като ние сме двигателят на този процес, стоят и много граждански движения, хора, които са свързани с българската култура, така че има много различни виждания. Макар че преди време споменах за моя оптимизъм, не знам този документ дали ще бъде възприет от целия парламент и колко ще бъде спазвана тази стратегия за бъдещето на българската култура от следващите правителства. Защото все още, за съжаление, има опити и културата да бъде вкарана в цветови окраски. Културата не може да бъде причина за политически дразги, тя няма цвят. Там е и националната ни идентичност, трябва да бъде възприемана доста по- сериозно.

- Коя е най-добрата реклама за популяризиране на българското културно-историческо наследство в чужбина?

- Първо трябва да убедим Европа какво имаме и не трябва да вървим напред традиционно само с паметници на културата - с мъртвото изкуство и с движимите паметници. Наистина има голям интерес към изложбите на наши съкровища и ще продължим да ги показваме и на света. Но в България има много интересни неща, които с помощта на рекламата могат да се показват в близките държави поне. Най-добрата реклама се получава, когато имаш какво да рекламираш. А ние сме длъжни да търсим всякакви начини, защото нямаме парите да правим самия рекламен лист. Аз съм виждал как рекламират турците своето крайбрежие в Москва - все едно това е територия на Русия. Трябва да търсим начини, реклама, която ни предлагат други телевизии например, интерес от Европа има. Започват да се снимат два филма по 60 минути от National geographic - съвременна България на фона на историческите открития. Трябва да си дадем сметка, че в края на краищата ще дойде време, когато няма да има само ваканционно летуване, а ще има интерес към културното летуване. Държавата прави много опити да инвестира в инфраструктурата, но до голяма степен обаче основна е социализацията. В последните 3 години на фона на средствата, които имаме, мисля, че направихме доста, за да покажем България в най-добрата й светлина и да предизвикаме интерес. Според мен трябва да си обединят енергията и финансовите ресурси доста ведомства, тъй като това касае и външно министерство, агенцията по туризма, министерствата на образованието и на културата, а не всеки да работи на парче.

- Какви са приоритетите на държавата в подпомагането на културните институти? Може ли да се каже, че по логични причини вниманието ви е насочено повече към театъра?

- Кой каза, че към театъра. Напротив. Законът, който се роди за киното в предишното Народно събрание, днес дава една отлична субсидия на киното и вече има съответните резултати. А разбира се, че се грижа за театралните пространства, които са 42 - това са институции в много тежко състояние. Но големите инвестиции, както сте забелязали, отиват в музикалните формации, докато за театрите са доста по-скромни. Културата е винаги губеща при всеки народ. Така се случи, че аз много отдавна не ходя на театър. А не мога да кажа колко галерии съм обиколил, че и на балет съм ходил, на опери и прочие. Културата не е само театър и аз съм длъжен да отговарям за всичко.

- Как оценявате работата на плевенските културни институти, които са на държавна издръжка?

- Проблемите на плевенските културни институти ги има навсякъде. Там, където има възможности по отношение на читалищата и на националното музикално училище, ще се опитаме да помогнем и тази година. Но истината е, че основните капиталови средства още през ноември м. г. са определени къде да отидат. За читалищата субсидията не е голяма, но все пак това е помощ, която можем да даваме регулярно. Проблемът не е само тук. От показателите, които имам, аз съм убеден, че в Плевен има много интересна културна публика, която има отношение към културните прояви и това е много важно. През 2006-а българската култура има приходи, които надхвърлят определеното от бюджета. Жалкото е, че тези пари поради обстоятелството, че сме във валутен борд, не отиват в нашите структури. Надявам се, че тази година ще бъде по-добра.

- Как се вижда проф. Стефан Данаилов след 10 години?

- Опасно е да се виждам след 10 години. Ако бях на 54, щях да кажа.