Брой 8                                                  

23 февруари - 1 март 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Красимир Каракачанов

 

В неделя (18 февруари) лидерът на ВМРО и съпредседател на парламентарната група на Български народен съюз бе в Плевен, за да вземе участие в отчетно-изборната конференция на структурите на войводите в областта. Специално за "BG Север" той направи обзор на предизборната ситуация в страната.

 

Евродепутатите трябва

да отстояват българските

интереси, а не на

държавата Турция

 

Красимир Каракачанов е роден на 29 март 1965 г. в Русе. Завършил е история в Софийския университет. Председател е на ВМРО от 1997 г. Депутат в 38-ото Народно събрание и сега в 40-ия парламент. Семеен е, има дъщеря.

Интервю на Веселина ВАСИЛЕВА

- Г-н Каракачанов, смятате ли за ваша победа лишаването на изселниците в Турция от право да участват в гласуването за евродепутати?

- Да, смятам го за наша победа, защото това е една кауза на ВМРО, която отстояваме още от местните избори през 1999 година. Още тогава започнаха да идват препълнени с изселници автобуси от Турция, за да гласуват у нас. Но държа да подчертая, че това не е лишение за когото и да било. Най-важни са интересите на България, а тя няма полза от това в Турция да пуснат бюлетини 50 - 60 хил. души, организирани и направлявани от турската държавна администрация, за да подкрепят една етническа партия у нас. Така се получи и на последните парламентарни избори през 2005 година - гласуваха 48 000 турци в южната ни съседка и още 10 - 12 хил. дойдоха в България. Това прави приблизително 60 000 гласа или 7 мандата в нашия парламент. Без въпросните гласове тези мандати щяха да бъдат разпределени между българските партии и ДПС нямаше да има 34, а 27 депутати. Не е нормално една съседна държава да се бърка във вътрешните работи на България. По-голямата част от тези хора са избрали Турция за своя родина. Това са етнически турци, живяли в България, но решили да се преместят в последствие в Турция. Не са съсем верни приказките, че са страдалци, едва ли не хора, прокудени от България. Да, за една част от тях да приемем, че е вярно - след като при възродителния процес им смениха имената, те си заминаха, но това беше преди 17 години. Нищо не им пречи сега след толкова време отново да се върнат в уж родината си. Между другото, същите тези хора са организирани в едни така наречени дружества на турските изселници от България и участват и в турските избори. Имат кандидати за депутати, за кметове, за общински съветници. Затова казвам, че не е нормално да упражняват влияние хем в Турция, хем в България. Движението за права и свободи през последните 15 години три пъти е на власт - правителството на проф. Любен Беров беше с мандата на ДПС, в правителството на Симеон Сакскобургготски движението беше коалиционен партньор и сега кабинетът на Сергей Станишев е отново с мандата на ДПС. Освен това партията на Доган има трима министри, дванадесетина заместник-министри и контролира половината българска държава. Ние този път избираме депутати за Европейския парламент и е важно те да бъдат хора, които ще отстояват интересите на България, а не да бъдат лоби на държавата Турция, която е кандидат-член на ЕС. Ето защо смятам това за една историческа победа не толкова защото ВМРО е първата организация у нас, която се е борила за това и продължава постоянно да поставя този въпрос, а преди всичко защото е една победа за българската кауза като цяло. Аз съм изключително доволен от това гласуване, за разлика от министър-председателя Станишев, който не беше особено удовлетворен. Знаете, че една седмица преди да се гласува законопроектът, ние започнахме кампания в цялата страна. Всички сте видяли нашите плакати с 50-хиляден тираж. Затова се радвам, че тази наша идея получи подкрепата на парламента.

- След създалата се ситуация обаче може ли да се стигне до предсрочни избори?

- Според мен предсрочни избори няма да има. Интересите на ДПС не могат да стоят над интересите на другите два субекта от тази коалиция. Да не говорим, че чисто технологически не могат да бъдат организирани заедно с местните избори. Оттук нататък едната възможност е президентът да върне член 3 от този закон, който ограничава гласуването в Турция. Аз обаче искрено се надявам той да не направи тази грешка, защото 90% от българите са против това. Георги Първанов е човек, който се ползва с уважение и има висок обществен рейтинг и това би му коствало доста сериозен негатив. Оттук нататък интригата ще се прехвърли в Конституционния съд, но според мен няма никакви основания този текст да бъде върнат на база българската Конституция. Никой не ограничава правото на тези хора, защото там изрично е записано, че гласуването за евродепутати се урежда чрез специален закон - ето това е този закон. В 2/3 от европейските държави има подобни ограничения. Например в Полша принципът за отседналост е 5 години. Във Франция е забранено да се гласува извън страната. Нима те са по-малко демократи от нашите депутати?!

- Така е, но не мислите ли, че без гласовете на изселниците избирателната активност ще падне още повече и това няма да е добра реклама за България пред Европа и пред света?

- Никой в Европа не е казал, че избирателната активност трябва да е 50 - 60 - 70%. Например в Словакия на последните избори за Европарламент гласуваха само 16% от имащите право на глас. По принцип тази избирателна активност в цяла Европа е ниска - стига максимум до 30%, тъй като хората във всяка една страна мислят, че избират депутати някъде там, в Брюксел, и това са хора, които стоят в Белгия, далеч от тях, те са друга институция, която не ги касае пряко. Това обаче не е така, защото в Европарламента се вземат много важни решения за всяка една държава членка. В този смисъл би било грешка, ако българските граждани подценят тези избори, дотолкова, доколкото не е без значение кои ще бъдат тези 18 наши евродепутати. Защото ако ние в нашия парламент се делим на леви, десни, центристи, националисти, републиканци и монархисти, то там тези 18 депутати представляват държавата България. Така че от нас зависи дали изборите ще бъдат с ниска или с висока избирателна активност. Ако българските граждани не се отнесат сериозно, много вероятно е избирателната активност да се върти около 20 - 25%.

- Според вас каква ще е ответната реакция на ДПС?

- ДПС умишлено вдига излишен шум в момента, за да си стегне електората и да каже: ето, отново българите ни ограничават правата, затова турците трябва да гласуват само за ДПС. Освен това те ще използват този скандал, който стана вътре в коалицията, за да получат други материални облаги. Това е практиката им до момента. А щом са толкова принципни, да напуснат тогава коалицията.

- Ще поискате ли същото ограничение и за местните избори?

- Да, това ще го предложим и за местните избори, които предстоят през октомври, а и за парламентарните, и то със същите аргументи. Мисля, че тук ще ни подкрепят и колегите от БСП, които са най-потърпевши от това. Защото примерно в Кърджали като дойдат 3 - 4 хил. изселници с шалварите и рейсовете от Истанбул, вотът се обръща, въпреки че българското население там е мнозинство. Помните, че през 2005-а въпреки 17 000 гласа за Стефан Данаилов, които стигат горе - долу за два мандата, той не влезе в парламента, БСП загуби мандат, а ДПС взе и петте. Всичките десетки хиляди гласове, които идват от Турция, реално са подарени мандати, които Доган получава като бонус от хора, които не знаят за какво гласуват.

- Как ще участва ВМРО на местните избори?

- Когато дойдат местните избори, по традиция ние даваме право на местните ни структури сами да преценяват как ще участват в тях - дали самостоятелно, дали в коалиция и с кого в коалиция. Едно е ясно обаче - коалиция с ДПС няма да има и няма нужда да го спускаме като самостоятелно решение на изпълнителния комитет. Структурите ни в страната ще имат правото да избират сами своите кандидати за кметове, за общински съветници и сами да ги подреждат в листите. Това е наша стара практика. Мисля, че колкото и да е всевиждащо централното ръководство, областното ръководство в Плевен например по-добре знае каква е ситуацията в региона. Те не само имат правото, но и задължението сами да решат. Нашата цел в тези избори е да запазим и дори да увеличим добрите си позиции в градовете, в които досега сме имали успехи. Определено ще атакуваме много сериозно 4 - 5 областни града - Пловдив, Русе, Велико Търново, Благоевград, Кюстендил.

- А какво ще бъде вашето участие на изборите за евродепутати?

- На този въпрос отговорът още не е известен, защото все пак искаме да видим закона в окончателния му вид. Не е тайна, че сме обсъждали няколко варианта. Един от тях е самостоятелно участие на европейските избори, а другият е търсене на подходяща формула с Бойко Борисов, който вече направи няколко анонса към нас. С него отдавна имаме прекрасни взаимоотношения. Но все пак своето решение ще обявим официално като наша позиция до две седмици.

- През януари заговорихте за етническо напрежение в райони като Русе и Смолян. На какво се дължи то и има ли такова и в регионите от Централна и Северозападна България?

- Етническо напрежение се създава в районите, където има турско население. ДПС създава недоволство, защото в своята кадрова политика в общините, в които има присъствие, действа на чисто етнически принцип: уволнява българите и назначава турци. Този начин на действие дразни нашето население и така се създава етническото напрежение. Аз говоря и за опитите на няколко ислямски фондации, финансирани от Йордания и Саудитска Арабия, да навлязат сред мюсюлманите и циганското население у нас. Те вече стават масово явление, разполагат с много пари и целта им е да ислямизират българо-мохамеданите. Не са нито българи, нито турци, а някаква отделна мюсюлманска нация. Това си е открит фундаментализъм, който трябва да бъде преследван от държавата. Същото се опитаха да направят наскоро и в Пазарджик в циганската махала, защото там който и да отиде с голяма сума пари, може да ги привлече за всяка кауза. Хубаво е, че в чисто турските села те не могат да придобият позиции поне към момента, защото турците, които живеят у нас, са привърженици на традиционния ислям, който е по-цивилизован и съвсем нормален като проява. Това обаче не означава, че държавните институции трябва да си затварят очите пред тази възможна опасност. Що се отнася за районите, за които ме питате, в тях населението в етническия си състав е много по-чисто. Циганите са предимно християни - малко трудно ще бъде на подобни фондации да пробият сред тях.

- Казвате, че политиката на държавата ни спрямо Македония не е правилна. Според вас каква трябва да бъде тя?

- Казвам, че не е решителна, защото България трябва да има много по-активна политика не само към Македония, а към всички държави, в които живеят компактни маси българско население. Изхождаме от две презумции - че България е държава на всички българи, и че българите в Македония, Западните покрайнини, Сърбия и Гърция не са попаднали там по свое желание. Македония и Западните покрайнини не са част от България заради некадърността на нашите правителства и най-вече заради катастрофалната политика на дядото на Симеон - цар Фердинанд. Именно заради това България има морален ангажимент към тези българи. Тя трябва да защитава правата, интересите им и да им помага по всякакъв начин така, както например Унгария или Гърция работят със своите малцинства.

- Всеки ден стотици македонци подават молби за българско гражданство. Трябва ли всички те да го получат или трябва да има критерии, на които да отговарят одобрените и по този начин да бъдат отсявани?

- Разбира се, че трябва да се отсяват. Тези с криминални прояви или за които има доказателства, че са свързани с определени служби на чужди държави, не трябва да получават гражданство. От една страна обаче процедурата трябва да бъде по-бърза - примерно те чакат 2 - 3 години, за да получат българско гражданство. Повече чиновници трябва да се занимават с разглеждането на тези молби. От друга страна процедурата трябва да стане и по-ангажираща, защото да получиш български паспорт не е да си купиш геврек. Всеки един македонец трябва преди това да познава историята, Конституцията на България, получавайки паспорта си, да положи клетва, преди това да се яви на изпит по история и по българско законодателство. Така е в САЩ, Англия и др. По този начин българско гражданство ще получат хора, които действително са убедени, че са българи и ще спазват политиката и законите на страната ни.

- Често поставят "Атака" и ВМРО под общия знаменател националисти. Каква е разликата между вашия национализъм и този на Волен Сидеров?

- Национализмът не означава да мразиш различния. Въпреки че ние сме против ДПС като политическа формация, това не означава, че мразим турците, циганите и т. н. Национализмът означава да отстояваш българския национален интерес. Той не може да бъде нито православен, нито славянски, нито какъвто и да е, тъй като интересите на България са коренно различни от тези на Русия или Сърбия, Гърция или Румъния, които също са православни държави. Разликата е в това, че "Атака" е партия, която е горе - долу на една година, докато ВМРО е организация със 113-годишно минало и с традиции и вече е в историята на България. А "Атака" тепърва трябва да се докаже.

- Днес е Сирни Заговезни (интервюто е взето в неделя - б. а.). От кого поискахте прошка и на кого не бихте простил?

- Аз, като добър християнин, бих простил на всеки, който поиска прошка. Разбира се, съвсем нормално е първо да искам прошка от родителите си.