Брой 5                                                  

2 - 8 февруари 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Доц. Васил Тодоров

 

Изпълнителният директор на плевенската университетска болница не приема всички искания на лекарския съюз и асоциацията на професионалистите по здравни грижи. Той смята, че претенциите към НЗОК и министерството трябва да бъдат съобразени с реалните възможности на държавата в момента.

 

Конфликтът между БЛС

и здравната каса е

на политическа основа

 

Доц. Васил Тодоров е роден в София. Средното си образование завършва в Плевен, после се дипломира в столичната Медицинска академия с отличен успех. Освен преподавател, е автор на над 70 научни труда, публикации, книги и участия в учебници. Член е на четири престижни международни медицински организации, на ръководните органи на Балканската асоциация по нефрология, диализа, трансплантация и изкуствени органи и на Българското научно дружество по нефрология. Името му е включено в най-популярния световен медицински сборник "Who is who in the World" ("Кой кой е в света").

Доц. Тодоров е женен, съпругата му е преподавател по френски език, има син и дъщеря.

Интервю на Веселина ВАСИЛЕВА

- Доцент Тодоров, като лекар и директор на болница, каква е вашата гледна точка за конфликта между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския лекарски съюз (БЛС)?

- Моята гледна точка по въпроса за неподписания рамков договор за 2007 година и създаденото напрежение между НЗОК и БЛС е доста по-различна от тиражираните виждания на ръководството на БЛС. От страниците на много вестници се говори за позицията на медиците, като те се поставят под общ знаменател, но всъщност трябва да подчертая, че претенциите не са на всички лекари, а преди всичко на активистите на БЛС и на асоцацията по здравни грижи. Подобно неразбирателство по цените на клиничните пътеки на Националния рамков договор (НРД) не е прецедент. То възниква винаги в края на отминалата и в началото на новата календарна година. Почти винаги е инициирано от ръководството на БЛС, което с нещо не е съгласно. И през 2004-та не се подписа нов рамков договор и остана старият, но тогава никой не се впечатляваше от това, тъй като клиничните пътеки покриваха по-малко от половината от болничната дейност. В миналото друг здравен министър беше съден от БЛС, така че министър Гайдарски не е първият, който е на прицела на БЛС.

- Има ли основание БЛС да предявява претенции, че цените на клиничните пътеки са ниски?

- Да. На мен като лекар, изпълнител на болнична помощ и особено като директор на голяма болница ми е много по-необходимо цените на клиничните пътеки да бъдат, ако може, още по-високи от тези, които предлага лекарският съюз. Трябва обаче да погледнем обективно нещата отстрани - произведението от обемите на дейностите и цените на клиничните пътеки дава сумарно бюджета на НЗОК. Това е лимитиращата величина, от която не може да се излезе и която вече е невъзможно да бъде променена, защото парламентът отдавна гласува държавния бюджет, а част от него е и бюджетът на НЗОК. Немислимо е да се прегласува бюджетът, за да се прегласува и този на касата. Оттук нататък приемането и постигането на съгласие за по-високи цени на клиничните пътеки рефлектира веднага в намаляване обема на дейностите. Това при всички положения определя изчерпването на определения лимит в един определен период, вероятно в края на годината, и създаване на бюджетен недостиг. Обратно - при сегашните цени, които са с 5 - 10% по-високи от тези, по които се работеше към края на миналата година, се осигурява по-голям обем на дейностите, но не толкова добро финансиране. По-добре повече лица, лекувани и диагностицирани на по-ниски цени, отколкото по-малко лица, които в един момент няма да могат да получат болнична помощ поради изчерпване на средствата. Но тази отговорност не е вече само на лекарите и БЛС, а на държавата и цялото ни общество. При съсипаната икономика на България ние не можем да разчитаме на нищо повече от бюджета, който народните представители са гласували. Интересно е, че БЛС не отправя никакви критики в тази насока. Бюджетът на здравеопазването като цяло е малък, защото делът му от брутния продукт на страната не е 6%, за което се настояваше многократно от здравния министър през изминалата 2006 г., а остана само 4,3%.

- Подкрепяте ли решенията на УС на БЛС от 13 януари тази години?

- Отговорът на този въпрос не е еднозначен. Едно от решенията е да се иска оставката на доктор Райнов като пряко отговорен за създадения хаос в здравната система. Не одобрявам и не мога да поддържам такова решение, тъй като за мен д-р Райнов е енергично, компетентно и отговорно длъжностно лице. Хаос в здравната система няма. Има създадено и поддържано напрежение, което не е ново. Както ви казах, всичко се повтаря и сценарият е един и същ, само че сега критиките и акцията срещу здравното министерство и касата са по-добре организирани и много по-активни. Второто решение на УС на БЛС е да се предизвика публичен дебат по проблемите за изпълнителите на медицинската помощ и здравноосигурените лица, произтичащи от неподписването на НРД за 2007 година. Този диспут продължава вече с месеци, какво повече да се дискутира?! Друго решение предлага сформиране на организационен комитет, който да организира стъпаловидни протестни действия и после стачка. Дотук няма нищо, което наистина да решава конструктивно проблема. И последното предложение е да се сезират компетентните органи на национално и регионално ниво за проверки на НЗОК и установяване на законността. Смятам, че съответните институции вършат това и без призивите на БЛС.

- Бе обявено, че към лекарските протести ще се включат и изпълнителите на здравни грижи. Съгласен ли сте и с техните искания?

- Общо взето приемам като справедливи исканията на Националния съвет на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (НСБАПЗГ), но те не са обект на клаузите и на целите на НРД, който е договор на правилата за финансиране и отчитане на здравната дейност, а не големината на заплатите на различните категории здравни работници, за нормативи, касаещи съотношението между тях и т. н. Първото им искане гласи: в болничните заведения да се приеме единна за страната методика за разпределения на средставата за трудово възнаграждение и на професионалните групи в лечебното заведение. Ами много ще е добре, бих казал, и за мен като директор, да има едни съвсем ясни правила за заплатите на сестрите, акушерките, лекарите. Парадоксът е, че това не касае НРД. Това искане ни връща назад към така нареченото бюджетно финансиране на лечебните заведения. НСБАПЗГ иска и да се регламентира началната заплата на специалистите по здравни грижи, която да не бъде по-малко от 2 минимални работни заплати за страната. Това означва 360 лв. Долната граница на техните основни заплати според Колективния трудов договор в нашата болница е 240 лв. Да определим минимална заплата от 360 лв. означава да имаме с 50% по-голям ресурс, за да може с толкова да се увели съответно средната и максималната за категорията. По никакъв начин не е свързано с НРД и искането в класификатора на длъжности да се включат старша и младша сестра, акушерка и др. Това са чисто административни промени. Искането да не се закриват медицинските колежи, а да се регламентират университетски медицински колежи касае Министерството на образованието и също не е свързано с НРД. Академичните среди в България още преди 6 месеца решиха въпроса за медицинските колежи в национален мащаб. Те наистина се закриват, от което въобще не страда производството на кадри по здравни грижи, тъй като обучението преминава на едно по-високо образователно и европейско ниво и то се нарича факултет по здравни грижи към висшето медицинско училище. Спирам дотук и няма да коментирам останалите искания на НСБАПЗГ. Тук е обаче мястото да обърна вниманието към заглавието на една публикация в местен вестник от последните дни: "Медицинските сестри могат да свалят всяко правителство". За какво става въпрос всъщност: за политика или за здравна реформа? Защо това се казва сега, а не в предните години, когато имахме аналогични случаи? Защото някой им е казал, че сега е моментът да "ударят" и министерството на здравеопазването, и кабинета.

- Вие мислите, че конфликтът е на политическа основа?

- Категорично. Бяхте свидетел на организираната от БЛС среща-дебат в Плевенския театър на 23 януари. Имаше серия от изказвания на доктор Цветан Райчинов и някои колеги, които преминаха от цени на клинични пътеки към неприкрити обиди на длъжностни лица. Заместник-министърът Райнов бе наричан лъжец, некадърник, виновник за хаоса. Задавам си въпроса ние на какво бяхме - на събиране, касаещо професионалното съсловие и проблеми на рамковия договор, или на митинг в навечерието на избори. Атаките бяха политически насочени, и то само в една насока - БСП и Министерството на здравеопазването. Не се чу нито една критична дума към предходните правителства или други партии, създали и внедрили този модел на финансиране на здравеопазването, който вече се оценява от все повече хора като неудачен и непригоден. Ръководството на БЛС предлага да изразим несъгласието си с цените на клиничните пътеки като не подписваме договор с РЗОК. Това е равносилно на обявяването на гладна стачка. Ама особена и жестока. За колегата едноличен търговец - общопрактикуващ лекар, няма големи проблеми, тъй като той би взел решението единствено за себе си. Но какво става с болниците: без подписан договор с изпълнителя на медицинска помощ РЗОК не приема отчета за работата за съответния месец и болницата не получава една стотинка. Следващата седмица болницата не може да даде заплатите на служителите. Е, тогава ще стачкуват повече от тези, които протестират сега срещу рамковия договор - и съвсем правилно. Цялата отговорност обаче остава само за неподписалия предложения от РЗОК договор, а това е изпълнителният директор. Проблемът за мен е, че ще оставя не по-малко от 1 000 - 1 500 несолидарни точно с тази форма на протест хора без заплати. Никой директор на болница няма да поеме този риск и отговорност, тъй като те са неприемливи. По-добре по-малко, но сигурни приходи за болницата и работещите в нея, отколкото никакви приходи.

- Поддържате ли тезата на някои ваши колеги, че голяма част от лекарите ще заминат да работят на запад?

- След приемането на България в ЕС миграционните процеси се улесняват. Това е естествено и прогнозирано. Да се говори обаче, че лекарите и сестрите ще заминат на работа в чужбина отсега нататък означава да се приеме, че ставаме свидетели на непознато явление. Лекарите и медицинските сестри заминаваха на работа зад граница не само на запад, но и на изток и преди края на 2006 година. И само те ли? Колко наши сънародници живеят и работят в чужбина вече 10 - 15 години. Защо обаче точно сега се тиражира толкова усилено твърдението, че нашите кадри ще отидат в чужбина, защото там заплатите са 10 пъти по-високи? Защо постановката за по-високите заплати в чужбина, която е валидна поне 50 години, не се съпоставя с икономиката на родината ни и брутния вътрешен продукт? Само един пример - в кралство Белгия Министерството за социални грижи и здравеопазване има бюджет 40 милиарда евро. България има държавен бюджет от около 40 милиарда лева. Да се сравняват заплатите в Белгия и България в този аспект и да се обвинява за това само Министерството на здравеопазването е тенденциозно и некоректно. Дори и да удвоим в момента заплатите на всички, кадърните хора пак ще излязат зад граница, защото там ще получават пет пъти повече даже и след нашето увеличение. Така че и аз бих желал по-голяма заплата за всеки в здравеопазването, но трябва отговорно да се прецени и докаже, че има откъде да се вземат необходимите средства.

- Как УМБАЛ "Д-р Г. Странски" приключи финансовата година?

- Ще започна от там, че 2005 година болницата завърши с 12,5 милиона дълг, при реализирана заработка малко по-голяма отколкото през 2006-та. А миналата година приключваме със задължения, които са повече от десет пъти по-малко отколкото за 2005-а. Но в какво сме "в дълг" на хората: през 2006-а не изплащахме така наречените "клинични пътеки", които са допълнение към заплатите. За това има решения на Съвета на директорите и те са в изпълнение на политиката на МЗ за строга финансова дисциплина. Приемам и признавам, че на хората това не им харесва. Крайно време е обаче всички да разберат, че правилата за търговска дейност позволяват да даваш добавки, когато имаш печалба. Когато дружеството е на загуба, осигурява само договорираните работни заплати. През 2006 година добавки към заплатите можеше да се дават само за сметка на създаване на дълг. Някои твърдят, че лекарите финансират здравеопазването и че то им е длъжно. Нека да направим една равносметка: намалили сме дълга с повече от 10 млн. лева, по-малко от 20% от тази "икономия" е за сметка на недадените клинични пътеки. Останалите 80% от реализираното снижаване на задълженията при липса на по-добро финансиране е за сметка на по-добра финансова дисциплина и по-добър мениджмънт на болницата. В края на 2005 година срещу нас имаше заведено дело от фирма за обявяване в несъстоятелност и беше назначен синдик, защото само на нея болницата дължеше 2 300 000. Споразумяхме се с фирмата и икономисахме на болницата над 600 000 лева начислени като лихви, впоследствие изплатихме изцяло дълга така както се полагаше. В средата на миналата година една друга фирма ни принуди по съдебен ред да й изплащаме 850 000 лв., дължими й за строителна дейност от 2004-2005 година. Направихме го с ресурса от заработката за 2006-та. Ако не беше това, можеше да си позволим да дадем на хората повече от 250 000 лева, които изплатихме на два пъти - през април и декември.

- А какви проблеми срещате сега?

- Сега проблемите ни са свързани с промяната в законодателството и влизането в сила на нови нормативни изисквания. Едно от големите ни затруднения са болничните отпадъци. Вече нямаме право да ги унищожаваме. Това може да стане само в сертифициран инсенератор. За съжаление още през 2004-та е провалено изграждането на такъв по програма между швейцарска фирма и община Плевен. Един инсенератор по европейските изисквания струва не по-малко от 6 млн. лв. Болницата не може да си ги позволи при месечна заработка в порядъка на 1,5 - 1,7 млн. Проблемът всъщност е национален, тъй като в България има само два сертифицирани инсенератора - и двата са в София. Трябва да се ангажират външни фирми, които със специализирани автомобили да извозват отпадъците до столицата. Цената варира от 2 до 4 лв. на килограм. Представете си какво ще бъде финансовото натоварване за болницата за заплащане на тази дейност. Болничното ръководството с помощта на областния управител постигна договореност с други ведомства в края на миналата година, така че на площадка, която ще бъде в околностите на Плевен, да се започне тази или следващата година изграждането на инсенератор, който трябва да бъде завършен най-рано в края на 2008 г. Наред с това болницата продължава да има наследени проблеми. Единият от тях е сградният фонд. По-голямата част от него е строена преди 30 - 40 години. Инфекциозната клиника например е от началото на миналия век. Тази сграда е много амортизирана и условията в нея са ужасни. Тук трябва да изкажа благодарност на ръководството на нашето министерство и на министър Гайдарски, който отпусна малко повече от един милион лева, за да се завърши вече започнатият ремонт на друга сграда и до края на лятото клиниките по инфекциозни болести и хематология да се пребазират. Друг пробем е апаратурата. Сериозно обновяване в много звена не е правено повече от 20 години. В рентгеновото отделение има апарати, които са от преди 1980 година. Разполагаме с един единствен компютърен томограф, който е от 1992 година и вече е много амортизиран. Имаме обещание на министерството, че ще ни бъде доставен нов за тяхна сметка. Цената му няма да е по-ниска от 1 милион лева. Имаме нужда и от нови ехографски апарати, апарати за диагностика на сърдечно-съдови заболявания, за лабораторна диагностика или изобщо от нова апаратура за около един милион лева.

- Какво бихте казал в заключение?

- Като обобщение бих искал да подчертая, че сегашното коалиционно правителство и МЗ берат горчивите плодове на недомислената здравна реформа, стартирала през 2001 година. Все повече и повече стават доказателствата, че сегашната система на финансиране и организация на здравеопазването е неудачна. Опитите да се реформира реформата явно са неуспешни. Повече финансови средства за здравеопазването няма да променят дефектите, а само ще ги хипертрофират. Приватизацията на лечебните заведения съвсем не е универсалното решение. Опитите да се ръководи здравеопазването от няколко неподчинени една на друга институции търпят провал. От това страдат както пациентите, така и здравните работници. Необходими са съществени промени, които обаче не се предлагат от нито една институция.