Брой 4                                                  

26 януари - 1 февруари 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Милко Торбов

 

Кметът на община Козлодуй и столичният му колега Бойко Борисов организират на 2 февруари в Българската академия на науките кръгла маса, на която с експерти в областта на атомната енергетика ще се обсъжда възможността за продължаване на работата на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй". Поканени са български и европейски специалисти, посланици на страните от ЕС, Русия и САЩ, както и докладчикът за България в Европейския парламент Джефри ван Орден. Президентът Георги Първанов е потвърдил участието си в кръглата маса.

 

Правителството трябва да поеме
инициативата за 3-ти и 4-ти блок

 

Милко Торбов е роден на 15 ноември 1946 г. в Козлодуй. Завършва висше икономическо образование в Свищов. Той е един от малкото български кметове с пет мандата, спечелени в конкуренция със свои и чужди. От 1977 г. е председател на изпълнителния комитет на Градския народен съвет. От януари 1984 г. до 1990 г. е секретар на общопартийния комитет на строежа на АЕЦ "Козлодуй" при изграждането на пети и шести енергоблок. Една година след това е председател на общинския съвет на Козлодуй, а от 1991 до 1994 г. е кмет. В парламентарните избори през 1995 г. е избран за народен представител от листата на БСП. Мотото на кампанията му е "Честност и отговорност над всичко". Четвъртият му кметски мандат започва от 1999 г., когато издига кандидатурата си като независим и печели на втори тур с 54% срещу Иво Симеонов (ОДС плюс). През 2003 г. отново като независим кандидат с подкрепата на БСП печели на втори тур с близо 56% срещу Валери Ончев (независим).

Милко Торбов е известен като работохолик, за когото дневният ред и проблемите на хората са на първо място.

Женен, с две дъщери.

Интервю на
Цветана ЕВГЕНИЕВА

- Г-н Торбов, вие сте силно свързан с атомната централа не само като кмет на Козлодуй, като човек, който пряко е участвал в изграждането й, но и като ревностен борец за нейното оцеляване. Още се помнят вашите думи, изречени през 1994 г.: "Без АЕЦ и прекрасния му колектив България ще е друга - с много по-тежки проблеми!" Какво очаквате от кръглата маса, до каква степен тя може да помогне за удължаване на експлоатацията на двата енергоблока?

- Кръглата маса не може да пусне блоковете, целта е тя да вдъхне кураж на управляващите, увереност, че имат подкрепата на гражданското общество. Убеден съм, че форумът ще има отзвук в Европа, защото очаквам експертите отново да потвърдят, че блоковете на електроцентралата са безопасни. Поканени са едни от най-известните експерти на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) Ханс Холдер Рогнер, Айдбар Гюрпинар и Янко Янев, проф. Андре Майсьо - президент на Световния съвет на ядрените работници, Джон Рич - председател на Световната ядрена асоциация, представители на Европейската комисия, кметовете на Атина, Белград, Скопие и Тирана, представители на български неправителствени и граждански организации, сред които на Гражданския комитет за защита на АЕЦ "Козлодуй", който събра 512 000 подписа в полза на атомната централа. Оттук нататък българското правителство трябва да поеме инициативата и да постави остро въпроса пред Европейската комисия за възобновяване на работата им и да защити централата като национална ценност. Няма такава държава - кандидат и член на Европейския съюз, която да жертва най-доброто си икономическо чудо, което дава близо 11% от брутния вътрешен продукт. Няма друга държава, която да понесе такива тежки последици за членството си. Да не забравяме, че трети блок беше спрян 21 година след пускането му в експлоатация, а четвърти - 22 години, при проектен живот минимум 30 години, т. е. няма да работят общо 17 години. Нека да изчислят икономистите какво губи България от това. И то след многобройните комплексни проверки от международни институции, особено от МААЕ, включително и от Групата по ядрени въпроси на Европейската комисия, които дадоха висока оценка за безопасността на блоковете, отговаряща на международните норми и стандарти. В повишаването на тази безопасност са вложени стотици милиони левове, а загубата от предсрочното им спиране по моя преценка вероятно ще надхвърли 4 милиарда лева. Въпросът над въпросите е какво са защитавали нашите правителства, когато са водили преговорите с Европейската комисия? И до днес обществото не знае отговора. Затова не можем да не питаме как и защо губим енергийни мощности, които са безупречни, модернизирани и безопасни и произвеждат евтина електроенергия, а в същото време Румъния пуска в експлоатация втория си блок в АЕЦ "Черна вода"; защо се допусна да загубим ролята си на енергиен лидер на Балканите; защо, вместо да стабилизираме икономиката си, изнасяйки електроенергия, ще ни се наложи да живеем на ръба на енергийна криза?

- Какви са последиците за община Козлодуй?

- Неминуемо това ще се отрази негативно на Козлодуй, на Врачанска област и на страната. Въпреки огромните загуби, които ще понесе държавата ни от предсрочното спиране на четирите блока с обща мощност 1 760 мегавата, ЕС предостави финансова помощ в размер само на 210 млн. евро за преодоляване на последствията. Смятам, че в това отношение българските правителства не си свършиха работата докрай. Един много важен пример: в разгара на преговорите с Еврокомисията правителството прие решение № 351 от 12 май 2003 г., с което се създаде междуведомствена експертна работна група под ръководството на тогавашния министър на енергетиката, която трябваше да прецени размера на социалните последици от предсрочното спиране на ядрени мощности. Беше й възложено да изготви единна национална позиция за преговори с Европейската комисия. Но в тази комисия нямаше представител на община Козлодуй, въпреки че тя понася най-тежките социални последици от спирането на реакторите. Година и нещо по-късно Междуведомствената експертна група докладва какви ще са социалните последици и каква позиция да защитава правителството в преговорния процес - това е отразено в протокол № 39 от 21 октомври 2004 г. Но този доклад не беше публично огласен и никой не разбра какво съдържа той. С една дума - не беше изготвена и няма национална стратегия за управление на социалните последици за населението от закриването на малките блокове на атомната централа. От обещаните около 300 милиона евро компенсации от Европейския съюз нито цент не е влязъл в Козлодуй, а отпуснатите от Европейската комисия 20 млн. евро директно за подпомагане на общината бяха отклонени през 2003 година за модернизация на софийската "Топлофикация". Аз не знам и до този момент каква ще бъде компенсацията за Козлодуй, въпреки че сме внесли 9 проекта на стойност 30 млн. лева, с които да решим важни социални и инфраструктурни проблеми. Не се получава диалог между община и централна власт, каквато е практиката в европейските страни. Там, когато се предприема такава стъпка, се подписва меморандум между община и правителство с точно определени ангажименти и компенсации за социалните последици. Този, който затваря мощности, трябва да каже как ще се излезе от тази ситуация. В нашата атомна централа работи 60 процента от активното население в общината. Прави чест на ръководството на централата, че полага изключителни усилия да не се допуснат реални съкращения. Но пряко ще бъдат засегнати външни фирми и организации от Козлодуй, Врачанска област и от страната, които изпълняват ремонтни и други дейности, свързани с АЕЦ. Прогнозирам, че след няколко месеца те ще бъдат принудени да освободят минимум 800 човека.Това ще доведе до срив в икономиката на региона и ще повиши значително безработицата. В момента на борсата са 11,5 % от икономически активното население, но голяма част са заети по социалните програми на МТСП. След като свършат тези програми, се очаква нова вълна от безработни от 300 до 400 човека.

- Но още през април 2002 г. се създаде Инициатива за регионално икономическо развитие на района на АЕЦ "Козлодуй" (ИРИРК) с идея да се подпомогнат община Козлодуй и съседните общини Мизия и Оряхово, също пряко засегнати от затварянето на ядрени реактори, в икономическото им развитие и социалната интеграция.

- Да, това сдружение беше по наша инициатива и то даде своите положителни резултати. Осъществени са редица проекти, сред които Център за информационни технологии, курсове по компютърна грамотност, за преквалификация и повишаване на квалификацията на местните хора. Най-голяма и конкретна помощ обаче ни оказа не българското, а британското Министерство на търговията и промишлеността. То финансира с 262 000 евро създаването на бизнесцентър в Козлодуй и предостави 30 000 лири безвъзмездно за проекти на предприемачи от Козлодуй, Мизия и Оряхово. Сега британското министерство отново ще ни помогне със средства - около 350 000 лева, за изграждане и на бизнесинкубатор, с който допълнително ще се стимулира дейността на над 400-те по-малки и по-големи фирми в общината и разкриването на нови работни места.

- Връзката ви с Великобритания се заздрави още по-вече, след като миналата година подписахте споразумение за побратимяване с британската община Коупланд, област Западна Кумбрия...

- Това побратимяване е много важно за нас, тъй като и двете общини имат сходен проблем - те зависят от една основна индустрия - ядрената енергетика. Надявам се, че опитът на английските местни власти със закриването на мощности в АЕЦ "Селафийлд" ще ни помогне в преодоляване на трудностите, които ще дойдат от закриването на нашите ядрени реактори. В споразумението се предвижда двете общини да обединят усилия в търговско-икономическото сътрудничество и европейските програми; в социалното дело, културния обмен, туризма и спорта.

- Вие бяхте включен и в делегация от осем кмета и двама председатели на общински съвети, която посети Главната квартира на НАТО в Брюксел. Какви са ви впечатленията от това посещение?

- Научихме много неща в Брюксел, свързани с трансформирането на НАТО от военна към политическа структура, с мироопазващата дейност на Алианса в световен мащаб и стабилизиращата му роля на Балканите, която ще бъде засилена с включването на бъдещите членки Албания, Хърватска и Словения. Но най-много ме впечатли фактът, че всички решения и на двата ръководни органа - Североатлантическия съвет и Военния комитет, се вземат с консенсус. Така се изразява напълно колективната воля. И ако дори само една страна изрази несъгласие с дадено предложение, то се отхвърля. Любопитното е, че генералният секретар на НАТО всъщност няма право на глас, той само ръководи заседанията на Североатлантическия съвет, който е висшият ръководен орган, а решенията се вземат от посланиците на страните членки. Сигурността на всяка страна е гарантирана от всички останали.

- Нека отново да се върнем към проблемите и сигурността на община Козлодуй. До каква степен те бяха решени през изминалата 2006 г. ?

- В последните години прилагаме нов модел на управление със собствени и донорски средства, които привличаме по проекти от български и чуждестранни инвеститори, за да не стане Козлодуй напълно потърпевш от атомната централа. За да има градът европейско бъдеще, което пък е доста трудна задача. Но без борба няма победа. Капиталовите разходи за 2006 г., вложени за подобряване на инфраструктурата, надхвърлят 1,6 млн. лева. А общо за последните пет години общината е инвестирала над 6,5 млн. лв. собствени средства за решаване проблемите на населението. Държавната субсидия за капиталови разходи беше 157 000 лева, останалите средства са от общинския бюджет и привлечени от различни организации. Извършихме пълна реконструкция на детския комбинат в с. Хърлец по проект за енергийна ефективност за 240 000 лева. Такъв проект изпълнихме и в детската градина на с. Бутан като дарение от козлодуйската фирма "Енемона"АД. Завършихме ремонта на детския комбинат в с. Гложене със 110 деца за 241 000 лева. Започна изграждането на пречиствателна станция за отпадни води на обща стойност над 9 млн. лв, финансирана от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към МОСВ, като за тази година са предвидени 300 000 лв., както и на нова канализация на шести колектор за 806 000 лв. Приключи ремонтът на 7 км от Дунавската дига, като дружеството "Напоителни систмеи" АД вложи над 700 000 лева. Остана недовършена дигата или подпорна стена край Козлодуй, която обхваща проблемен участък от 2 км от плажния комплекс "Рай" до паровата централа. Имам притеснения какво ще стане, ако се повтори наводнението през април миналата година, когато нивото се качи с повече от 80 - 90 см, достигна 917 см и реката заля 45 имота.

Моето разбиране е, че местната, а и всяка друга власт, трябва да служи за решаване на проблемите на хората, а не на партии, личности и групи. Защото интересите на общината всъщност са интересите на гражданите й. През всичките тези години мисля, че успях да спечеля доверието на хората и за нищо на света няма да го загубя. Нашата община може би е единствената, която отделя годишно по около 40 000 лева за подмагане на социално слаби семейства извън системата на Министерството на труда и социалната политика, осигурява безплатен транспорт на пенсионери и ученици и безплатна храна на 600 ученици от социално-слаби и ромски семейства в общината. Другата ни силна страна е работата по интеграцията на ромското население, което е около 17,5 процента от 25-те хиляди жители на общината. В ромския квартал "Надежда" в с. Бутан открихме здравен кабинет и център за деца и юноши, финансирани от британския фонд по проект на ИРИРК. От 2002 г. ромите в Козлодуй и с. Хърлец имат свои културни домове. Над 240 000 лева вложихме в ремонта на детското обединено заведение със 130 деца в с. Гложене. Жителите на ромските квартали в Гложене и Бутан се радват и на обновените си площади. В програмата "От социални помощи към заетост" бяха включени 600 човека през 2005 г. и 450 през миналата година, повечето от които са безработни от ромското население.

- Кои са приоритетите на общината през 2007 година?

- Приоритет номер едно през първата година от еврочленството ни е устойчивото развитие на общината така, че да не допуснем кризи и сътресения. От тази година започваме да работим по общинския план за развитие до 2013 г., и то без да има яснота ще получим ли някаква компенсация, за да преодолеем негативните социално-икономически последици от спирането на четирите ядрени блока. Заедно с общинския съвет насочваме вниманието си към социалната и образователната сфера, към проблемите в сферата на ВиК и пътната инфраструктура, подпомагане на малкия и средния бизнес. За всичко това ще разчитаме и на субсидии от европейските фондове.

В 2007 г. нашата община влезе с ясни и защитени проекти за близо един милион лева, спечелени за финансиране по различни програми. По ФАР чрез Министерството на труда и социалната политика получаваме 80 000 евро, допълнени с 50 000 евро от общинския бюджет за изграждане на така нареченото "Защитено жилище", което е нов тип социална услуга. Този проект предвижда да се ремонтира и преустрои сграда в с. Гложене, където ще бъдат настанени жени с интелектуална изостаналост, които сега живеят в Дома за възрастни в с. Бутан. Тази година ще завършим напълно санирането и ремонта на най-голямото училище не само в града, но и във Врачанска област - СОУ "Св. св. Кирил и Методий" с 1 200 ученика. Проектът е по програма "Красива България" за 195 000 лв , от които 99 000 лв. са от общинския бюджет. Ще продължим да работим по изграждането на пречиствателна станция за отпадни води и на нова канализациа.

- Ще се кандидатирате ли отново за кмет на Козлодуй в предстоящите избори за местни органи на властта?

- Още е рано да мисля за това. Това не ме вълнува сега, вълнуват ме днешните проблеми на хората, съдбата на АЕЦ, която не е само на Козлодуй и Враца, а на цялата ни държава. Какво ще стане с тези висококвалифицирани енергетици, с техните семейства. Козлодуй получи много с построяването на атомната централа и в икономическо, и в социално отношение, но остана недовършено изграждането му с модерна инфраструктура, подземни комуникации, благоустрояването. Трябва да изпълня тези задачи, да оправдая очакванията на хората за постигане на устойчиво развитие и тогава ще мисля за себе си.