Брой 3                                                  

19 - 25 януари 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Доц. д-р Светла Божинова

 

В навечерието на професионалия празник на акушер-гинеколозите - Бабинден, началник-клиника “Рискова бременност” към Университетската болница в Плевен бе любезна да сподели своите наблюдения, надежди и притеснения, натрупани през 35-годишния й трудов стаж като акушер-гинеколог.

 

Вместо родилката често се налага да спасяваме бащата

 

Доцент доктор Светла Божинова е родена в Червен бряг. След завършването на местната гимназия е приета в Софийския медицински университет, където се дипломира. Първата година от трудовия й стаж преминава в Пазарджик. Следват пет години в Ловеч. В Плевен е от 1976 година след създаването на Медицинския университет в града. Тя е една от основателките на катедра “Акушерство и гинекология”. Доцент е от 1994 година. От 2001 година е началник клиника “Рискова бременност” към УМБАЛ - Плевен. От три години работи и в гинекологична клиника “Света Марина”. Има над 120 публикации в наши и чужди списания, член е на редакционната колегия на списание “Акушерство и гинекология”, на Дружеството по акушерство и гинекология, Съюза на учените в България, на Европейската асоциация по ултразвук в медицината.

Омъжена е, има син и внук на девет години.

Интервю на Веселина ВАСИЛЕВА

- Доцент Божинова, защо избрахте професията на гинеколога?

- Дядо ми и баща ми са били юристи, а в онези години, когато аз бях ученичка, правото, за разлика от сега, не беше много популярна специалност. На мода тогава бяха високите комини с пушеците - предпочитаха се дисциплини като физиката, химията, биологията. Моите намерения в началото също бяха в тази посока. Мечтаех да стана химик или биолог, но взех крайното си решение вече в ХI клас, насочиха ме моите родители. Въпреки че всички вкъщи бяха юристи, аз и сестра ми, която е архитект, изневерихме на семейната традиция. Но ето сега в моя дом всички сме лекари - съпругът ми, синът ми, снаха ми. Мисля, че когато един човек живее в подобна среда, той вижда особеностите на професията и ако родителите му съумеят да го насърчават, той поема по същия път. Понеже аз и мъжът ми винаги сме обичали професията си, това може би е била причината и синът ни да се насочи към медицината. А за нас вече успехите на децата са по-важни от личните ни успехи.

- Имате 35 години трудов стаж. Какво според вас се промени за този голям период от време в родилната помощ?

- Една част от нещата се промениха към по-добро, но има и такива, които клонят в по-лоша посока. В началото, когато започнах да работя, беше утвърдена системата “Семашко”. Това е руска система за безплатно здравеопазване, което всъщност никога не е било безплатно. Смея да твърдя, че тогава някои неща - като профилактични прегледи и женски консултации, са се провеждали по-добре отколкото сега. Но сега пък има много повече апаратура, колегите имат възможност да контактуват с редица учени на различни конгреси, да видят как вървят нещата в другите страни. Докато ние живеехме като в една затворена система и беше значително по-трудно да видиш хората по света как работят и докъде са стигнали. Сега има и много повече проблеми. Например системата, по която работи Здравната каса с нейните клинични пътеки, не във всяко отношение показва някакъв напредък.

Друго нещо, което ми прави впечатление, е, че всеотдайността, която съществуваше в моето поколение лекари, сега не се наблюдава при младите. Не че те не са добри специалисти, напротив, всяко ново поколение е по-добро от предходното, но притеснителното тук е, че дори и в медицината вече важи пазарният принцип. А това понякога е в ущърб на пациентите. Въпреки че ние вече сме в Европа и навсякъде е така - медицината е пазар. Даже в по-големите градове от Плевен това се усеща още повече. Преди години, когато в България за пръв път се говореше за медицинско право, ние малко с ирония гледахме колегите в чужбина, които го прилагаха. Примерно всички акушер-гинеколози в цяла Западна Европа плащат много високи осигуровки професионален риск. Там те са заплашени от някои недоволства на пациентите, които дори прерастват в дела. Това в България тепърва започва и може би ще бъде следващата новост в здравната ни система. Естествено нашите застрахователни компании бързо се оринтираха и започнаха вече да правят такива осигуровки.

- Колко струва сега едно раждане?

- Раждането се заплаща изцяло от държавата по линия на касата. Когато настъпи моментът, родилките си носят само лично бельо, пелени за бебето, памперси и документите за самоличност. Е, понякога се налага използването на някое лекарсво, което не може да се набави или трудно се намира, и им казваме, че трябва да си го набавят.

- Разполагате ли с ВИП зала за раждания?

- ВИП зала точно не, но имаме ВИП стая. За нея се плаща по 20 лева на ден. Тя е с телевизор, хладилник, с едно легло. Но по принцип всичките ни стаи са хубави. В тази база, в която се намираме вече три години, условията са много по-добри отколкото бяха в старата. Стаите са за по две или три жени, със собствен санитарен възел.

- Кои освен плевенчанки идват да раждат при вас?

- Идват от Ловеч, Габрово, Свищов, тежките патологични случаи от Велико Търново.

- Имали ли сте случаи, в които татковците присъстват на раждането на наследниците си?

- Имахме няколко случая, но първо, за да присъстват на раждането, те трябва да са изкарали училището за родители, което имаме към клиниката. През последните два-три месеца преди раждането се провеждат три лекции. Държа да подчертая, че курсовете са безплатни. Необходимо е бъдещите бащи да преминат това обучение, за да знаят какво ще видят, защото иначе често пъти вместо да спасяваме майката, се налага да спасяваме бащата. Подобно на някои бъдещи майки, много от тях са добре информирани, но има и такива, които са в другата крайност. Често се случва бащи здравни работници, наши колеги, да пожелават да присъстват. Но за мен да присъстват означава да стоят от началото до края на раждането, а те идват, когато бебето вече ще се ражда.

- Като специалист какво е мнението ви за ражданията във водна среда - за или против сте?

- Раждането във водна среда за мен е само една екзотична програма. Знаете, че се прави само в една софийска болница. Не че е нещо лошо, но няма кой знае колко да се отбремени родилката, ако роди във водна среда. Фактът, че този метод се появи още преди 20 години, но не намери широко приложение дори и в държавите, които могат да си го позволят, е достатъчно красноречив.

- Според вашите статистики има ли тенденция на увеличаване на бебетата?

- Ражданията за 2006 г. са 2101. Данните за 2005-та почти се доближават до тази цифра. Общо взето обаче тази тенденция на спадане на раждаемостта през последните години изчезна. Най-големият срив беше 1998 - 1999 - 2000 година. Според мен причината за ниската раждаемост у нас не са само лошите социални условия. Аз твърдя, че за да се решиш да имаш второ дете, трябва да успееш да преодолееш една психологическа бариера. Спомням си годините, когато забраниха аборта. Бях включена в комисия за прекъсване на бременност. Това беше периодът между 1975 - 1988 година. Даже по едно време забраниха и абортите на жени с две деца, което беше много нелепо, защото една жена, ако е решила да не задържи дадена бременност, никой и нищо не може да я накара да не го прави. А сега всичко е въпрос на избор и на психологическа нагласа.

- А намаля ли броят на малформациите?

- Да, откакто аз работя процентът на малформациите е по-малък отколкото преди, защото по-голямата част от тях се установяват с ехографското изследване преди да дойде терминът на раждането и прекъсваме бременността. Това е едно от големите постижения на медицината на ХХ век. По този начин все по-рядко се раждат деца с тежки малформации. Ако допускаме такива, то те са в по-лека форма и са съвместими с живота. При някои от тях се налага оперативно лечение, след което се възстановяват напълно или частично в зависимост от случая. Стараем се да спестим на жената износването на една непълноценна и обречена бременност. Така предотвратяваме и раждането на болни деца, които ще изискват и много грижа от държавата. Преди години един английски професор сподели, че те толкова рано прекъсвали вече малформациите, че нямало какво да показват на студентите си. Ние не сме стигнали все още това ниво, но в сравнение с положението преди години вече нямаме такива тежки случаи.

- Има ли обяснение за появата им и може ли бременните жени да се предпазят от тях по някакъв начин?

- Те понякога се получават, защото жената не е посещавала редовно женските консултации. Много е важно ехографиста, който гледа, да е достатъчно опитен и да знае какво вижда. Преди се спестяваше кой какво може да прави и какво не може, но сега голяма част от колегите, които могат да си позволят лукса да си закупят един по-скъпо струващ апарат, сядат пред него, но не винаги могат да разчетат информацията като ултразвук, която той дава. Разбира се, има аномалии, които се дължат на генетични и хромозомни причини. Други се причиняват от околната среда или заболявания на майката и бащата. Има и такива, за които и ние не можем да обясним причината. Но ако една жена е имала такава малформация в предшестваща бремнност, тя изисква постоянно наблюдение. Изследва се в извънбременно състояние, съпругът й също се подлага на преглед.

- Колко тежи най-малкото бебе, родено и оцеляло във вашите ръце?

- То се роди 780 грама. От едно плевенско село е и скоро го виждах. Разбрах, че вече е на четири години и се развива добре и психически, и физически. Майка му беше с високо кръвно, с отоци, имаше едно загубено дете. Тогава рано прекъснахме бременността, защото е важно не само как ще расте, важно е и как ще се развива. Аз съм скептична за развитието на някои деца с много ниско тегло - в порядъка на 400 - 500 грама. Това е мнение и на останалите специалисти - невролози, педиатри, неонатолози. Ние се борим за живота на всяко дете, но понякога лично аз се питам - заслужава ли си? Скоро четох една статия, в която се казваше, че отглеждането на по-малки от половин килограм деца не ни е довело до големи успехи, но поне ни е научило как да гледаме по-големите. Напълно съм съгласна с това.

- Какво трябва да правят и какво да не правят бъдещите майки, за да родят едно здраво бебе, доколкото зависи от тях?

- Важно е бременността да се развива правилно. В първите 7 - 8 седмици жената трябва да се пази от всякакви инфекциозни и вирусни заболявания, да се храни правилно и да живее правилно. Но както ви казах, има и такива хромозомни и генетични аномалии, при които както и да се пази, няма как да ги предотврати. Понякога и ние не можем да си отговорим на въпроса защо се прекъсва една бременност, защо загива плодът рано. Природата е направила така, че първите няколко седмици загиват непълноценните плодове. Не е по силите ни да ги задържим. Има млади колеги, които дават по-крайни заключения, но те ще видят с годините, че не трябва да е така.

- Каква част от родилките са от ромски произход?

- Може би всяка четвърта или пета жена, която ражда при нас, е ромка. При техния етнос прави впечатление, че в последните седем - осем години се увеличиха ражданията на момичета под 16 години. По-обезпокоителното обаче, което ми прави впечатление, е, че се увеличи броят на жените, и то пак от ромски произход, които са неграмотни. Не могат да се подпишат, когато си получават бебетата. Аз като започнах да работя преди около 35 години, просто нямаше такива случаи. Да не говорим, че сега има такива и българки.

- Какъв човек е доцент Божинова извън професията? Остава ли ви свободно време и как го прекарвате?

- В свободното си време обичам много да чета - не само медицинска литература. Другото ми хоби е да пътувам в чужбина. Обичам да пътешествам.

- Как ще отпразнувате професионалния си празник?

- Обикновено се събираме колеги и празнуваме в някой ресторант. Така ще бъде и тази година. Преди години обаче този празник беше почти като празник на жената - канеха ни по събирания, по отделни предприятия да изнасяме лекции. Беше по-интересно. Но с годините, както хората, така и празниците стават различни.