Брой 2                                                  

12 - 18 януари 2007 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Пламен Дилов

 

В началото на първата европейска година на България директорът на Данъчното в Ловеч бе любезен да разясни някои новости в законодателството и неговото прилагане. Той е и общински съветник в местния парламент на Плевен, като старейшина е познат с изключителната си активност по време на сесиите и с готовността си да отстоява собствено мнение.

 

Местният парламент в Плевен е

придатък на общинската администрация

 

Пламен Дилов е роден на 27.05.1962 г. в с. Румянцево, Ловешко, в семейство на учители. През 1981 г. завършва средно специално образование с квалификация електронен техник в ТМЕ “Христо Ботев” в Благоевград. До 1983 г. отбива военната си служба в кв. “Горна баня” в София. През 1992 г. получава магистърска степен по специалността “Финанси и кредит” в СА “Д. А. Ценов” в Свищов, а през 2004 г. става магистър по публична администрация във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” във Велико Търново. Работил е като учител по икономически и правни дисциплини в Луковит, има стаж като застрахователен и данъчен инспектор, вече 12 години е в системата на данъчната администрация. От септември 2004 г. е директор на Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) в Ловеч.

Женен, с две дъщери.

 

Интервю на Емилия КАРАБУЛЕВА

- Г-н Дилов, вече близо три години сте директор на ТД на НАП в Ловеч. Какво се промени в работата на данъчната администрация през това време?

- Аз съм човек с достатъчен опит в данъчната администрация, от 1995 г. насам работя в различни структури, на различни длъжности в йерархията. Познавам проблемите в системата, през всичкото това време ние постоянно сме в една неизбежна реформа, с оглед промяната на данъчното законодателство и очакванията на обществото към нас.

През последните няколко години работих основно в доизграждането на един отговорен управленски екип на служителите в ловешката дирекция за по-доброто обслужване и отношение към клиентите. Имаше много неща, които трябваше да се променят, ние успяхме с общи усилия да изградим този екип с двама зам.-директори, няколкото началници на отдели и на сектори, както и служители на дирекцията. Аз съм им безкрайно благодарен и сърдечно ги поздравявам с Новата година, с постигнатите резултати през 2006 г.

Подобрихме и условията на работа в данъчната администрация, както и материалната база, с разбирането на централното управление в София. От там подсигуриха средствата за текущите ремонти.

- А какви приоритети извеждате в екипната си работа?

- На първо място поставям отношението към клиентите, към тях трябва да се отнасяме с разбиране. Важно е делегирането на отговорностите на хората, които имат ръководни функции. Мисля, че успяваме да го постигнем, всеки сериозно и отговорно се справя със своите задължения.

- Как повлия на данъчната система старта на Националната агенция за приходите преди година?

- Този старт от 1 януари 2006 г. наложи сливането на основните дейности на данъчната администрация и голяма част от дейностите на Националния осигурителен институт (НОИ). Това означаваше да се обслужват задълженията към държавата на едно място в НАП. Очакванията бяха много големи, имаше песимисти, които ние успяхме да убедим, че това е най-голямата, най-мащабна реформа, която се извършва досега в България от страна на държавна администрация. Няколко хиляди служители от данъчните служби и няколко стотин от НОИ се обединихме и стартирахме НАП. Това беше една стъпка към по-компетентно, по-вежливо, по-достъпно обслужване на гражданите и фирмите. Реформата се прави и за гарантиране на приходите в бюджета. Резултатите показват увеличение на дела на доброволното внасяне на данъците и осигурителните вноски, а именно на едно място в нашата администрация. Това доведе и до намаляване на разходите на държавата по събирането, най-общо администрирането на данъчните и осигурителните задължения.

Отминалата 2006 г. мога да определя като много успешна за ТД на НАП в Ловеч, за нас тя е такава и във връзка с изпълнението на плана за приходите.

- Във връзка с присъединяването ни към ЕС се извършват доста промени в данъчните закони, в организацията на работа. Мислите ли, че те ще наложат ред и ще облекчат клиентите ви?

- От 1 януари 2007 г. в цялата страна стартира новата система, или софтуерно управление на приходите. Това е един проект, по който се работи няколко години, изпълнител е френската фирма “Бул”, тя се занимава и с информационната система на българските митници. Тази система стартира успешно от 1 януари, имаше определени трудности, защото това е другият мащабен проект, който се извършва след старта на НАП. Разбирам, че това е новост и за служителите, и за клиентите на държавната администрация, но ние трябва да я приемем с оглед на това, че тя създава друга среда, други условия за достъп до информация. Мисля, че ще създадем по-добър начин за обслужване на клиентите като качество, като бързина. Ако добавим договорите с общините, с "Български пощи" и т. н., алтернативите, които съществуват при подаването на декларации, Интернет, електронния подпис и др., се увеличават. Така се постига по-висока ефективност при събирането на приходите, в ход е един истински европейски подход към клиента. Но трябва да се отпусне аванс от време, за да може максимален брой наши клиенти и потребители да се възползват от новите услуги.

Разбира се, тези процеси водят до повишаване на натовареността на екипа, през 2006 г. обемът на работа на ТД на НАП в Ловеч се увеличи с над 50% в сравнение с предходната 2005 г.

- Вие сте политик, социалдемократ, в момента принадлежите към “Коалиция на розата”. Звучи ми малко по тамплиерски, като име на орден. Как се стигна до създаването на тази коалиция?

- Политиката все още ми е хоби, защото не си изкарвам хляба с нея. “Коалиция на розата” успяхме да регистрираме през 2003 г. ние, "Българска социалдемокрация", т. е. бившата "Евролевица" и колегите от Нова содиалдемократическа партия. Целта ни беше да докажем, че това е един работещ вариант, една алтернатива в лявото и лявоцентристкото пространство. В Плевен имахме гласове почти за двама общински съветници, но после системата ДОНТ ни ги изяде. Успяхме да получим подкрепата на хората при мажоритарния избор на кметове в селата Ясен, Гривица, Тученица и др. Вече втори мандат имаме кметове в Гривица и в Тученица. Така че “Коалиция на розата” като символ на социалдемокрацията наистина показва, че доверието към нас не е случайно. Като алтернатива ние не сме част от управлението на община Плевен, но сме част от този труден, продължителен процес на консолидиране, на единение на българската левица, на новата, европейска българска левица със социалдемократическа насоченост. И този процес, който продължава от 90-те години на миналия век, аз очаквам да бъде успешно финализиран в близките години в рамките на европейските проекти, в рамките на очакванията на европейските социалисти и на Социнтерна.

- Популярно е мнението в Плевен, че вие сте най-активния общински съветник вече втори мандат в местния парламент. Как оценявате работата на общинския съвет (ОбС) през изминалата година?

- Благодаря за оценката, но смятам, че има и други общински съветници, които също са доста активни. Като част от местния парламент, който не се вписва в политическите и в управленските схеми на управляващото мнозинство в Плевен, аз имам много забележки и препоръки към работата на ОС. Не мога да приема това, че ОС в Плевен едва ли не е функция, придатък на общинската администрация. Не може в работата на постоянните комисии водещи да бъдат служителите и за всяко едно решение да се търси съгласуваност, да се връщат материали, да не присъстват вносители в постоянните комисии и др. Аз питам - къде са експертите, като какви се проявяват общинските съветници - ако не са експерти, ползват ли такива, доколко групите и отделните общински съветници са активни и имат волята и компетентността да решават конкретни въпроси? Не може една голяма част от материалите за сесиите да бъдат внасяни само от кмета Найден Зеленогорски. Хубаво е, че той присъства на по-голямата част от сесиите, или по-точно на почти всички, но не може правилникът да дава възможност на кмета да бъде основният говорящ по време на дебатите, по всеки един въпрос той да взима няколко пъти думата. А същевременно общинските съветници да се ограничават в рамките на 5 минути. Мога дори да направя паралел с централното законодателство - нима министър-председателят на България присъства при всяко обсъждане на материалите, на които вносител е Министерският съвет? Тук става въпрос за демократичност.

- Все пак как си обяснявате такъв вид активност в местния парламент в Плевен?

- Може би някой се притеснява, че при отсъствието на кмета или неговите заместници едно или друго решение няма да мине. Но това ли трябва да бъде водещото в работата на който и да е общински съвет? Аз и други колеги имаме различно виждане, което сме споделяли нееднократно и в ОбС, и пред председателя Георг Спартански. Мисля, че трябва да се промени правилника в тази посока. Има и девалвиране на длъжността зам.-председател на ОбС, в нашия те са 6 - 7 човека.

- Мислите ли, че идеята ви за мажоритарен избор на общинските съветници ще доведе до постигане на така дефицитната сега демократичност?

- Общинските съветници, кметовете, депутатите трябва да бъдат мажоритарно избирани. По каква система, пряко мажоритарна или смесена, е въпрос на политическа воля и поетапно решаване. Защото всички ние като съветници, кметове, депутати, трябва да имаме едно отчитане, задължение пред избирателите, а и възможността за отзоваване, ако не си вършим работата. В някои европейски държави са стигнали и по-далеч, там шефове на полиции, данъчни служби също се избират мажоритарно.

Във връзка с настоящото ни присъединяване към ЕС отговорностите и очакванията към общините и общинските съвети ще стават все по-големи. Ще бъде променена Конституцията, общинските съвети ще започнат да определят размера не само на таксите, но и на данъците. Това е част от децентрализацията. Но тук въпросът опира до едно мъдро управление, до воля на ОбС да има чуваемост и да се приемат алтернативните предложения и мнения.

- Колко от предложенията, които внесохте през тези два мандата в местния парламент, бяха приети? Питам, защото те никак не бяха малко, а бяха принципни, разумни и най-важното приложими.

- Не мога да ги преброя на пръстите на едната си ръка. Ще цитирам едно от тях, което слава богу беше прието. Става дума за един общински терен в с. Николаево, където аз убедих кмета и общинските съветници, че не можем да продаваме земята на ниски цени, по-добре е да изчакаме, имах предвид, че оттам ще минава магистрала “Хемус”. Така и стана, цените се вдигнаха.

Моя идея беше и поставянето на камери около училища и други общински сгради във връзка със сигурността, безопасността и здравето на хората. Направих го още през миналия мандат, едва ли не бях обвинен, че искам нарушаване на човешките права. Но какво стана сега? През последните месеци общината беше доста активна да се заделят средства, за да може този въпрос да се реши първо в общинските училища, а после в други сгради. Защо обаче трябваше да изчакаме да възникне проблем, а не мислехме тогава по-глобално, със стратегия?

- В момента в България тече подмяната на управленския елит. Какви качества трябва да притежава човек, който има претенциите да се впише в него?

- Смятам, че на България и на Плевен е жизнено необходим такъв нов управленски елит. Според мен той трябва да се състои от хора уважавани, професионалисти, почтени, некорумпирани, патриоти, работещи много добре в екип. Да решават истинските проблеми на хората - един по един, година по година и т. н. Нужно е да са хора, които решават проблемите, а не ги създават. Смятам, че на всеки отговорен ръководител трябва достатъчно търпение, разбиране и умение в подхода при работата с хората.

- Знам, че сте спортен тип човек. Спортът ли запълва свободното ви време?

- Често. Играя и тренирам футбол, тенис, стрелба. Понякога ходя на лов, имам необходимите знания по стрелба и оръжия. Също така обичам и политиката. Да, понякога и тя може да бъде хоби.

- Как семейството ви понася тази професионална и обществена активност? Не се ли измориха да ви чакат у дома?…

- И аз се чудя. Вече цели 20 години ме чакат, както се казваше в онази пиеса - един дом, една жена. В моето семейство те са три - съпругата ми и двете ми дъщери. Искам да благодаря на моите родители и на семейството ми за всичко това, което съм сега. И за търпението.

- Имате ли мото в живота?

- Да, това е една мисъл на поета Сергей Румянцев, моя земляк. Той казва: “Животът - туй е битка непрестанна, а в битката е истински живот”.