Брой 48                                                  

1 - 7 декември 2006 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Иван Марков

 

Месец преди влизането на България в Европейския съюз собствениците на мандри са притеснени, че направените от тях инвестиции в предприятията им могат да отидат на вятъра. Като причина за опасенията си те посочват недостигът на суровина и неяснотите при разпределението на млечните квоти. Лесно ли е да се направи мандра по ЕС-образец, какви са нагласите в бранша във връзка с предстоящото ни присъединяване към Общността и струва ли си да се занимаваш единствено с преработка на тези въпроси отговаря собственикът на мандрите в селата Обнова и Трънчовица и зам.-председател на регионалната структура на млечния борд в Плевен.

 

С влизането ни в ЕС предстои

революция в млекопреработването

 

Иван Марков е роден през 1950 г. в с. Струпец, Врачанско. Много малък заминава за София, където се установяват да живеят родителите му. Завършва гимназия. Осем години работи в Либия като елтехник, снабдител, домакин на обект. През 1991 г. се завръща в България и започва да се занимава с продажба на мляко. По-късно се ориентира и към изграждането на собствено предприятие за преработка на мляко.

Интервю на Ралица ПЕТРОВА

- Г-н Марков, как се роди идеята за собствено предприятие?

- Когато започнах да се занимавам с продажба на мляко през 1991 г., за две - три години станах дистрибутор на всички "Сердики" тогава. Даже през 1994 - 1995 г. продавах по 10 - 15 тона мляко на ден и от това се роди идеята да си направя собствено предприятие. А и тогава такава беше нагласата - да се създават нови работни места, да се правят инвестиции. През 1998 г. по една случайност започнах да взимам мляко от мандрата в с. Обнова и понеже имаше проблеми с качествето, се отправих към селото, за да видя какво става. След разговор с тогавашния собственик стана ясно, че той не може да се занимава с това и ми предложи да купя мандрата. Аз се съгласих. Междувременно бях започнал да снабдявам голяма част от военните поделения в България не само с мляко, но и със сирене и кашкавал. От тази ми дейност пък се роди идеята да купя и мандрата в с. Трънчовица, защото "Обнова" беше с малък капацитет - работеше с три тона на ден, условията бяха примитивни, тъй като тази мандра беше направена само за производство на сирене. В последствие купих машини за кисело и прясно мляко, направих разширение, подобрих качеството - беше вече 1998 - 1999 г. През 2000 г. закупих "Трънчовица", която беше на ръба на фалита - работеше с два тона през ден. Година по-късно изградих и цех за кашкавал. През 2004 г. обаче стана ясно, че така повече мандрата не може да работи и трябва да й се направи основна реконструкция, която приключи през декември 2005 г.

- С какви средства извършихте реконструкцията и успяхте ли да ползвате пари от САПАРД?

- Реших да кандидатствам по САПАРД за "Трънчовица", защото държавата не предоставя други възможности. Проектът беше за 2 млн. лв., но ме отрязаха до голяма степен. Възстановиха ми около 900 000 лв. от вложеното. Не ми платиха канализацията, която е направена от неръждавейка и струва 12 хил. лв. Мотивираха се с това, че някакъв акт не бил представен, което е невъзможно, тъй като без него не може да се плати. Отрязаха ме и с един компютър. На него пишеше фирма от САЩ, а те са купени от техен филиал в Словакия, което не беше признато, и други такива. Но пък съм горд, че "Трънчовица" е единственото предприятие в региона, което разполага с модерна пречиствателна станция, в която са вложени около 500 000 лв.

"Обнова" я направих със собствени средства, което доста ме върна назад. През февруари 2006 г. я затвориха, защото не отговаряла на изиксванията. Нямах време да търся пари. Тази година мярката по САПАРД беше затворена. Щеше да ми е нужна поне една година да оправям документация, проекти. А аз свърших всичко сам за три месеца. Колкото повече чакам, толкова по-зле за мен, защото губя пазари.

- Кои бяха най-големите трудности, които срещнахте при привеждането на мандрите в европейски вид?

- Лошото е, че дъжавата те спъва. Просто се престарават. Аз съм бил и в Германия, и в Италия и съм видял, че тези изисквания, които са към нас, просто ги няма никъде. Другият проблем, който сега ще се разрасне, е липсата на суровина. Не се взеха никакви мерки преди години да се дадат пари на фермерите и те да си направят качествени стопанства. А сега, след една - две години, ще се забрани изкупуването на мляко от фермери с 1 - 2 крави. Това означава, че около 1 милион души, и то предимно възрастни, ще бъдат обречени на глад. А те разчитат на млякото, за да могат да си купят хляб, да си платят тока. Фермите в България са малко и с малко на брой животни. В момента 90% от млякото, което се произвежда в България, е от стопанства с по четири - пет крави. И това като го забранят - какво правим? А трябват най-малко 5 години, за да се изградят големи стопанства. Хвърлихме пари за реконструкция, а не знаем дали ще има суровина.

- С липсата на суровина ли са свързани основните ви опасения за бъдещето?

- И не само. Просто няма гаранция, че реконструираните мандри ще просъществуват. В двете предприятия аз вложих около 3 милиона лева. И как се връщат при марш 2 ст. на стоката? Сега изобщо не се знае дали тези мандри ще оцелеят. В Германия от 3 000 мандри от преди 30 години сега са останали 3 големи. Като дойде у нас една голяма верига и изкупи млякото на България, което е 800 000 тона на година, какво правим ние? И такава реална опасност съществува. Например, ако навлезе една гръцка фирма и изкупи суровината, тъй като те там нямат мляко... И като предложат 60 стотинки...

- Какви са вашите прогнози? Колко предприятия ще останат в България след 2007 г.?

- Те сега са 210 и предполагам, че ще останат наполовина. Не знам как ще се оцелява, но ще стане жестоко. Иначе след 1 януари се надявам да има помощ по отношение на животновъдството.

- Вие няма ли да се ориентирате към затваряне на цикъла?

- Това е единственият начин да се оцелее. Аз закупих една ферма преди 5 - 6 месеца в с. Трънчовица от кооперацията, която фалира, но просто до сега не ми останаха време и средства за нея. Надявам се догодина да вкарам животни - поне 200 крави. Те няма да ми задоволят нуждите от сурово мляко, но поне една част от него да си го произвеждам. Имам и земя - 1 200 дка, като ще се опитам и с нейна помощ суровината да ми излезе по-евтина. Тази година се опитах да кандидатствам по САПАРД за внос на животни, но се оказа, че има едно изискване, което за мен е пълна глупост - трябва да си до 55 г. А аз като съм ги навършил преди няколко месеца нямам право да кандидатствам. Просто няма логика.

- Докъде се простира нелоялната конкуренция в бранша на този етап, като се има предвид, че повечето мандри бяха безвъзвратно затворени?

- Има по-малки предприятия, които не пускат фактури и т. н. Все още се изкупува мляко по улицата, така не се влагат пари за пунктове. Това позволява суровината да се взима с 5 ст. по-скъпо например. Това трябваше да бъде стопирано вече. Започна ДВСК да ги следи, но сега като че ли някакси тази институция изгуби контролните си функции. В момента е пълна каша.

- Говорите за несигурно бъдеще. Какво ви мотивира да продължавате да влагате пари в предприятията си?

- Когато почнах през 1998 г., беше съвсем друго. Просто трябваше да се работи, да се създават работни места. Никой тогава не казваше, че ще дойде един момент, в който ще трябва да затваряш, ако не отговаряш на определени изисквания. В тези години бяхме напълно изрядни. После нещата се обърнаха коренно. Ето сега, през февруари, от ДВСК ми казват, че в с. Обнова подовете, таваните на мандрата не отговарят на изискванията. Ако преди съм знаел, че ще настъпят такива времена, щях да направя преустройството още в началото, без сега да ремонтирам отново. Но като се захванеш, нямаш избор. Сега дори кандидатствам по две линии по програмата за подпомагане на малки и средни предприятия. По 50 000 евро отпускат за машини и съоръжения. Засега съм одобрен на първа инстанция.

- От къде днес в България се намират пари по честен път, за да се направят големи инвестиции?

- Освен от банките, няма откъде. Честно казано, някои от тях обаче не са склонни да отпускат средства за такъв вид дейност. Лично аз имах известни проблеми, въпреки че предприятията ми са име и са известни в цяла България. Но слава Богу всичко се уреди и сега съм изчистил кредитите си. А тези, които не успяват, може би нямат име, авторитет и най-важното - няма какво да заложат. Защото банките вече играят на твърдо.

- Преработвателите обикновено определят сектора си като най-онеправдан...

- Наистина е така. Трета година сиренето и кашкавалът не са мръднали като цена, а разходите се покачиха двойно. В момента цената на суровото мляко скача - средната е 45 - 50 ст./л. За производителите тя е ниска, но ние сме поставени между чука и наковалнята. От една страна големите вериги ни притискат - искат да вземат продукцията без пари, от друга - производителите, тъй като суровината е малко, си искат по-висока цена. Млякото е некачествено - 80 на сто от него не отговаря на изискванията. Отделно купуваме суровината без ДДС, а продаваме с ДДС. Ние сме единственият бранш, в който няма как да си върнеш ДДС-то.

- Печели ли се от преработка на мляко?

- За първа година се работи на загуба. Така не съм само аз, а почти всичките ми колеги.

- Не мислите ли за пазари навън след 1 януари 2007 г.?

- Изобщо не разчитам на това, защото нашето сирене и кашкавал са с по-високо съдържание на сол, на мазнини, което европейците не приемат. А и при тях да си купят млечен продукт е нещо екзотично - те пазаруват по 100 - 200 г, докато ние вземаме по 1 - 2 килограма.

- В такъв смисъл какво е качеството на продуктите, които консумираме?

- Определено евтините сирена и кашкавали са некачествени. Сиренето се пресича с лимонтузу и така става с високо водно съдържание. Затова нормално сирене под 4,00 лв./кг е просто пресована извара. Кашкавалът се изкарва още на третия - четвъртия ден с високо водно съдържание и както и при сиренето, и при него се печели от теглото. Потребителите могат да се ориентират за качествената продукция най-вече по цената. Но наблюденията ми са, че българинът все още избира евтиното по обясними причини.

- Зам.-председател сте на млечния борд в Плевен, дали вече няма някаква яснота кога тази структура ще заработи на практика?

- Вече една година чакаме да заработи. Ние пред Европейския съюз сме декларирали, че имаме млечен борд и дотам. Всъщност структура има, но тя не извършва никаква дейност. Не са отпуснати по места абсолютно никакви пари. Парадоксът сега е, че сме взели решение да внесем по 50 лв. от управителния съвет, за да можем някакси да започнем да работим. Уж целта на борда беше да участва в разпределението на квотите, в регулирането на цените, в проследяване на качеството на млякото. Само месец ни дели от ЕС, а нищо не е уредено.

За бъдещето просто никой не може да говори. Всички чакаме това влизане в ЕС, за да видим какво ще стане. Това е нещо ново, аз го оприличавам на революция. До днес е било едно, от утре става друго. Никой не може да прецени какво ще се случи.

- Готов ли сте да се преориентирате към друг вид дейност, ако с предприятията нещо не потръгне?

- Ще започна да се занимавам с животновъдство и земеделие. Това, което съм вложил, ще отиде на кино.

- Казахте, че и вие ще започнете да се занимавате със земеделие, за да може да оцелеете. Как ще коментирате твърдението, че този сектор е перачница на пари и в него навлязоха хора, които нямат никакво понятие от тази работа?

- За мен засиленото купуване на земя сега - било от отделни лица или фирми, не знам дали е перачница на пари, но определено това са хора с много средства, които после ще се опитат да продадат земята по-скъпо, за да спечелят. Иначе сега в животновъдството на този етап няма кой да отиде и да влага пари, защото е много рисково и не е печелившо.

- Има ли кой да ви помага, да поеме бизнеса ви?

- Дъщеря ми и зет ми работят в София. Имаме борса за мляко и млечни продукти, която е разположена в един етаж от къща на жена ми. Но и тя ще трябва да се изнесе в по-голяма складова база. Жена ми също помага. Иначе разполагам с персонал, но този бизнес е такъв, че трябва всичко да минава през мен. Всичко е по много - пари, плащания, клиенти... Голяма част от плащанията по селата стават в брой по обясними причини и се утежнява работата.

- Остава ли ви свободно време и как обичате да разпускате?

- Вечер обикновено си почивам - чета вестници, книги. Ако имам повече свободно време, в събота излизам на лов.